Историци, общественици и интелектуалци написха отворено писмо по повод посещението на патриарх Кирил
Видни български историци, общественици и интелектуалци написха отворено писмо във връзка визитата на патриарх Кирил и отношението на Руската православна черква и Българската православна черква към православната черква в Република Македония.
Публикуваме писмото без редакторска интервенция:
"Българското общество през последните дни изживя редица радостни моменти, свързани с отбелязването на националния празник Трети март и 140-годишнината от Освобождението от османско иго. Тази година ще запомним със специфичната аудиенция на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, по време на която бяха изказани топли и мъдри думи за хилядолетните взаимни връзки сред българското и съветското православие. Дълбоко ценим и почитаме хилядите воини, които със своята кръв извоюваха нашата независимост. Ще запомним с задоволство и паметните взаимни служби и слова на взаимна благодарност от главите на Руската и Българската православна черква.
Същевременно бихме желали да отбележим, че по време на визитата не доловихме сигнали за съпричастност по един първокачествен въпрос, който вълнува българското общество – нормализирането на статута и превъзмогване на ненормалната изолираност, която тегне над обновената Охридска архиепископия в днешна Република Македония. През ноември 2017 година Св. Синод на обновената Охридска архиепископия се обърна към БПЦ като към църква-майка с молба тя да се застъпва за нейното приемане измежду фамилията на автокефалните православни църкви. Българската православна черква одобри подадената ръка и сътвори комисия, с цел да посредничи за решаването на този значим въпрос. Този акт на Светия Синод на БПЦ получи необятна и цялостна поддръжка от българското общество и държавни институции.
Дълбоко сме огорчени, че архиереите на нашата БПЦ не са повдигнали въпроса нито пред Негово Светейшество Константинополския патриарх Вартоломей (при визитата в Истанбул на 6–7 януари 2018 г.), нито пред Негово Светейшество Московския патриарх Кирил (при неговото посещение на 2–4 март 2018 г.). С това те не са изпълнили поетото от БПЦ обвързване да се застъпват пред Поместните православни църкви за определяне на каноническия статут на МПЦ.
В същото време станахме очевидци на обезпокоителни знаци от РПЦ като изказването на Негово Високопреосвещество Иларион Волоколамски от 22 февруари 2018 година че „ казусът с непризнатата Македонска черква би трябвало да се взема решение посредством разговор сред нея и СПЦ “. Подобно решение обрича православието в Република Македония на нови десетилетия тествания. Както е известно, от 1967 година църквата във Вардарска Македония не е приета от нито една друга поместна православна черква. Независимо от положените преговорни старания от страна на йерарсите от Скопие, Сръбската православна черква не намира пътища за помиряване, а с някои свои дейности в допълнение задълбочава междуправославния ерес в Република Македония.
В диаметралност на този непроизводителен метод бихме желали да си позволим да ви напомним за близката съгласуваност на православието в Македония с Българската православна черква. Както е известно, след 1870 година голямото болшинство на популацията на Македония, в това число посредством извършени допитвания (плебисцити) е декларирало желанията си да има своя българска подчиненост. Последните митрополити на Българската екзархия са прогонени от сръбските и гръцките войски от Македония през войните от 1912–1913 година, обратно на всевъзможни правила и всемирен правила. Чуждестранната статистика за броя на българските духовни центрове и свещеници в региона до този интервал, която доближава до Обществото на народите през 1925 година е показателна – в Южна (Егейска) Македония има 300 църкви, 11 манастира, 78 параклиса с общо 299 български свещеника, а във Вардарска Македония – 5 митрополити, 677 църкви, 48 манастира, 54 параклиса, с общо 833 свещеници.
По време на Втората международна война Вардарска Македония още веднъж е управлявана от Българската екзархия. Останалите след 1944 година свещеници, в това число и архиерейските наместници, са били назначени на тези постове от български митрополити. Последните епископи, които са признати във Вардарска Македония до основаването на независимата Македонска архиепископия, са тези на Българската черква. При повдигането на схизмата над БПЦ през 1945 година са приети всички осъществени от нея тайнства, в това число тези във Вардарска Македония.
Имайки поради гореизложеното, ние чакаме Руската православна черква да регистрира трайните дълготрайни ползи на вселенското православие, на православните християни в Република Македония, България, Сърбия и всички прилежащи страни, като направи нужните мъдри действия за нормализиране на интернационалния статут на обновената Охридска архиепископия. Считаме, че вековните връзки сред нашите църкви и нации и хармонията на международното православие са надалеч по-важни от моментните политически изкушения, водещи в последна сметка до задълбочаване на разкола и други неподходящи последствия за християнството.
акад. Георги Марков
акад. Стефан Воденичаров – ръководител на Българската академия на науките от 2012 до 2016 година
Райна Дрангова – внучка на полк. Борис Дрангов и щерка на Кирил Дрангов член на Централен комитет, един от последните дейци на Вътрешна македонска революционна организация, умрял трагично през 1946 година
Михаил Развигоров – ръководител на Българското сдружение на родовете от Македония, внук на воеводата Мише Развигоров, наследник на Страхил Развигоров, член на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация, погубен през 1948 година
Мая Вапцарова – племенница на поета Никола Вапцаров
Симеон Евтимов – внук на Симеон Евтимов, гл. редактор на в. „ Македония “, погубен през 1932 година
Петър Мутафчиев – потомък на Кузман Шапкарев, министър на превоза през 2005–2009 година
Красимир Узунов – президент на Информационна организация „ Фокус “ и радио „ Фокус “
Костадин Филипов – публицист, член на Управителния съвет на Македонския теоретичен институт
проф. Христо Матанов – историк, шеф на Дирекция на вероизповеданията през 1993–1996, учител в Историческия факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “
проф. Димитър Гоцев – историк, ръководител на Македонския теоретичен институт през 1997–2008 година
доцент Георги Николов – зам.-декан на Исторически факултет на СУ "Св. Климент Охридски ", зам.-председател на Македонския теоретичен институт
доцент Александър Гребенаров – Институт за исторически проучвания към Българската академия на науките, ръководител на Македонския теоретичен институт
доцент Наум Кайчев – учител в Историческия факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “
доктор Зоя Андонова – гл. редактор на издателство „ Св. Климент Охридски “
доктор Александър Мирков – историк, Музей за история на София
доктор Антон Панчев – политолог, учител в СУ „ Св. Климент Охридски “
Аглика Маркова – член на Съюза на преводачите в България, щерка на Йосиф Марков, един от последните дейци на Вътрешна македонска революционна организация, безследно липсващ през 1946 година
Елисавета Шапкарева – правнучка на Кузман Шапкарев, зам. ръководител на Българското съдружие на родовете от Македония
Иван Николов – шеф на списание „ България–Македония “
Чавдар Минчев – гл. редактор на сп. „ Международни връзки “, изп. шеф на Международна асоциация за интернационалните връзки
Людмил Станчев – историк ".
Публикуваме писмото без редакторска интервенция:
"Българското общество през последните дни изживя редица радостни моменти, свързани с отбелязването на националния празник Трети март и 140-годишнината от Освобождението от османско иго. Тази година ще запомним със специфичната аудиенция на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, по време на която бяха изказани топли и мъдри думи за хилядолетните взаимни връзки сред българското и съветското православие. Дълбоко ценим и почитаме хилядите воини, които със своята кръв извоюваха нашата независимост. Ще запомним с задоволство и паметните взаимни служби и слова на взаимна благодарност от главите на Руската и Българската православна черква.
Същевременно бихме желали да отбележим, че по време на визитата не доловихме сигнали за съпричастност по един първокачествен въпрос, който вълнува българското общество – нормализирането на статута и превъзмогване на ненормалната изолираност, която тегне над обновената Охридска архиепископия в днешна Република Македония. През ноември 2017 година Св. Синод на обновената Охридска архиепископия се обърна към БПЦ като към църква-майка с молба тя да се застъпва за нейното приемане измежду фамилията на автокефалните православни църкви. Българската православна черква одобри подадената ръка и сътвори комисия, с цел да посредничи за решаването на този значим въпрос. Този акт на Светия Синод на БПЦ получи необятна и цялостна поддръжка от българското общество и държавни институции.
Дълбоко сме огорчени, че архиереите на нашата БПЦ не са повдигнали въпроса нито пред Негово Светейшество Константинополския патриарх Вартоломей (при визитата в Истанбул на 6–7 януари 2018 г.), нито пред Негово Светейшество Московския патриарх Кирил (при неговото посещение на 2–4 март 2018 г.). С това те не са изпълнили поетото от БПЦ обвързване да се застъпват пред Поместните православни църкви за определяне на каноническия статут на МПЦ.
В същото време станахме очевидци на обезпокоителни знаци от РПЦ като изказването на Негово Високопреосвещество Иларион Волоколамски от 22 февруари 2018 година че „ казусът с непризнатата Македонска черква би трябвало да се взема решение посредством разговор сред нея и СПЦ “. Подобно решение обрича православието в Република Македония на нови десетилетия тествания. Както е известно, от 1967 година църквата във Вардарска Македония не е приета от нито една друга поместна православна черква. Независимо от положените преговорни старания от страна на йерарсите от Скопие, Сръбската православна черква не намира пътища за помиряване, а с някои свои дейности в допълнение задълбочава междуправославния ерес в Република Македония.
В диаметралност на този непроизводителен метод бихме желали да си позволим да ви напомним за близката съгласуваност на православието в Македония с Българската православна черква. Както е известно, след 1870 година голямото болшинство на популацията на Македония, в това число посредством извършени допитвания (плебисцити) е декларирало желанията си да има своя българска подчиненост. Последните митрополити на Българската екзархия са прогонени от сръбските и гръцките войски от Македония през войните от 1912–1913 година, обратно на всевъзможни правила и всемирен правила. Чуждестранната статистика за броя на българските духовни центрове и свещеници в региона до този интервал, която доближава до Обществото на народите през 1925 година е показателна – в Южна (Егейска) Македония има 300 църкви, 11 манастира, 78 параклиса с общо 299 български свещеника, а във Вардарска Македония – 5 митрополити, 677 църкви, 48 манастира, 54 параклиса, с общо 833 свещеници.
По време на Втората международна война Вардарска Македония още веднъж е управлявана от Българската екзархия. Останалите след 1944 година свещеници, в това число и архиерейските наместници, са били назначени на тези постове от български митрополити. Последните епископи, които са признати във Вардарска Македония до основаването на независимата Македонска архиепископия, са тези на Българската черква. При повдигането на схизмата над БПЦ през 1945 година са приети всички осъществени от нея тайнства, в това число тези във Вардарска Македония.
Имайки поради гореизложеното, ние чакаме Руската православна черква да регистрира трайните дълготрайни ползи на вселенското православие, на православните християни в Република Македония, България, Сърбия и всички прилежащи страни, като направи нужните мъдри действия за нормализиране на интернационалния статут на обновената Охридска архиепископия. Считаме, че вековните връзки сред нашите църкви и нации и хармонията на международното православие са надалеч по-важни от моментните политически изкушения, водещи в последна сметка до задълбочаване на разкола и други неподходящи последствия за християнството.
акад. Георги Марков
акад. Стефан Воденичаров – ръководител на Българската академия на науките от 2012 до 2016 година
Райна Дрангова – внучка на полк. Борис Дрангов и щерка на Кирил Дрангов член на Централен комитет, един от последните дейци на Вътрешна македонска революционна организация, умрял трагично през 1946 година
Михаил Развигоров – ръководител на Българското сдружение на родовете от Македония, внук на воеводата Мише Развигоров, наследник на Страхил Развигоров, член на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация, погубен през 1948 година
Мая Вапцарова – племенница на поета Никола Вапцаров
Симеон Евтимов – внук на Симеон Евтимов, гл. редактор на в. „ Македония “, погубен през 1932 година
Петър Мутафчиев – потомък на Кузман Шапкарев, министър на превоза през 2005–2009 година
Красимир Узунов – президент на Информационна организация „ Фокус “ и радио „ Фокус “
Костадин Филипов – публицист, член на Управителния съвет на Македонския теоретичен институт
проф. Христо Матанов – историк, шеф на Дирекция на вероизповеданията през 1993–1996, учител в Историческия факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “
проф. Димитър Гоцев – историк, ръководител на Македонския теоретичен институт през 1997–2008 година
доцент Георги Николов – зам.-декан на Исторически факултет на СУ "Св. Климент Охридски ", зам.-председател на Македонския теоретичен институт
доцент Александър Гребенаров – Институт за исторически проучвания към Българската академия на науките, ръководител на Македонския теоретичен институт
доцент Наум Кайчев – учител в Историческия факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “
доктор Зоя Андонова – гл. редактор на издателство „ Св. Климент Охридски “
доктор Александър Мирков – историк, Музей за история на София
доктор Антон Панчев – политолог, учител в СУ „ Св. Климент Охридски “
Аглика Маркова – член на Съюза на преводачите в България, щерка на Йосиф Марков, един от последните дейци на Вътрешна македонска революционна организация, безследно липсващ през 1946 година
Елисавета Шапкарева – правнучка на Кузман Шапкарев, зам. ръководител на Българското съдружие на родовете от Македония
Иван Николов – шеф на списание „ България–Македония “
Чавдар Минчев – гл. редактор на сп. „ Международни връзки “, изп. шеф на Международна асоциация за интернационалните връзки
Людмил Станчев – историк ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ