Студ и сняг: Средиземноморски циклон обръща пролетното време...
Вероятността за превалявания ще се усили с напредването на месеца, предвижда Стойчева
" Вървим към по-топли сезони. Наблюдава се наклонност зимата да закъснява, само че да продължава по-дълго и да имаме сняг по-продължително време ". Това съобщи пред БНР Анастасия Стойчева от Национален институт по метеорология и хидрология.
Посрещнахме годината с много по-високи температури от естествените за януари. Имахме 20 градуса в края на декември и началото на януари, само че сме надалеч от абсолютния връх от 28 градуса, уточни тя. Рекордът за ниски температури пък е -38.3 през 1947 г.
Зачестиха годините, в които имаме температури по-високи от климатичните правила, сподели метеорологът, само че добави: " Нищо чудно в един миг да се стигне и до доста ниски температури ".
По думите й характерът на зимата се дефинира от януари.
Анастасия Стойчева чака при започване на второто десетдневие на месеца увеличение на вероятността за превалявания:
" С това гладко намаляване на температурите оттук насетне - най-вероятно ще влезем в по-зимни синоптични процеси ".
Валежите, които чакаме, са свързани с прекосяване на средиземноморски циклон , уточни метеорологът и добави, че към този момент наподобява, че преваляванията в множеството региони ще са от дъжд, само че във високите котловинни полета, в предбалкана и планините преваляванията ще минават в сняг .
" Още във второто десетдневие на януари ще е първата по-съществена конюнктура , при която ще навали сняг в планината, освен това ще се образува снежна завивка над 30-50 см. даже в по-ниската планинска част. Много е евентуално във високата част на планините снегът да доближи 70 - 80 см., защото чакаме обилни превалявания. След тази конюнктура при започване на второто десетдневие се резервират изискванията да има превалявания. В множеството случаи в равнинната част те ще са от дъжд, само че със захлаждания ще има и превалявания от сняг в планините. Скиорите ще могат да упражняват любомия си спорт ".
Аномални захлаждания не чакаме, безапелационна бе Анастасия Стойчева. По думите й ще се движим по ръба на естествените температури за януари. За София приблизително денонощната температура за тази част на януари е към 0 градуса, а в този момент е с 4-7 градуса нагоре от климатичната норма.
Според нея не отиваме към екваториален климат. Имаме по-ясно изразена наклонност към интервали със засушавания и интервали с по-интензивни превалявания, акцентира тя.
Стойчева означи още, че би трябвало да сме деликатни с това - по какъв начин работим с природата. Тази всеобща сеч на гори и урбанизацията няма по какъв начин да не оказва въздействие на метеорологичното време , акцентира тя. По думите й обаче това не би трябвало да се бърка с климата:
" Промените в климата не стават толкоз бързо. Самата природа по този начин нагласява процесите, че да може фауната, флората и хората да се приспособяват към новия или малко по-различен климат. /.../ Не бива да си мислим, че ние не оказваме въздействие върху него, само че с обикновени дейности можем да подкрепяме природата към нас да се усеща по този начин, че да не стигаме до това ние да усещаме нейните внезапни промени. Хубаво е да означаваме всички промени към нас, без това да внася спомагателен напън и ужас върху личните мисли по какъв начин да се грижим за природата ".
" Вървим към по-топли сезони. Наблюдава се наклонност зимата да закъснява, само че да продължава по-дълго и да имаме сняг по-продължително време ". Това съобщи пред БНР Анастасия Стойчева от Национален институт по метеорология и хидрология.
Посрещнахме годината с много по-високи температури от естествените за януари. Имахме 20 градуса в края на декември и началото на януари, само че сме надалеч от абсолютния връх от 28 градуса, уточни тя. Рекордът за ниски температури пък е -38.3 през 1947 г.
Зачестиха годините, в които имаме температури по-високи от климатичните правила, сподели метеорологът, само че добави: " Нищо чудно в един миг да се стигне и до доста ниски температури ".
По думите й характерът на зимата се дефинира от януари.
Анастасия Стойчева чака при започване на второто десетдневие на месеца увеличение на вероятността за превалявания:
" С това гладко намаляване на температурите оттук насетне - най-вероятно ще влезем в по-зимни синоптични процеси ".
Валежите, които чакаме, са свързани с прекосяване на средиземноморски циклон , уточни метеорологът и добави, че към този момент наподобява, че преваляванията в множеството региони ще са от дъжд, само че във високите котловинни полета, в предбалкана и планините преваляванията ще минават в сняг .
" Още във второто десетдневие на януари ще е първата по-съществена конюнктура , при която ще навали сняг в планината, освен това ще се образува снежна завивка над 30-50 см. даже в по-ниската планинска част. Много е евентуално във високата част на планините снегът да доближи 70 - 80 см., защото чакаме обилни превалявания. След тази конюнктура при започване на второто десетдневие се резервират изискванията да има превалявания. В множеството случаи в равнинната част те ще са от дъжд, само че със захлаждания ще има и превалявания от сняг в планините. Скиорите ще могат да упражняват любомия си спорт ".
Аномални захлаждания не чакаме, безапелационна бе Анастасия Стойчева. По думите й ще се движим по ръба на естествените температури за януари. За София приблизително денонощната температура за тази част на януари е към 0 градуса, а в този момент е с 4-7 градуса нагоре от климатичната норма.
Според нея не отиваме към екваториален климат. Имаме по-ясно изразена наклонност към интервали със засушавания и интервали с по-интензивни превалявания, акцентира тя.
Стойчева означи още, че би трябвало да сме деликатни с това - по какъв начин работим с природата. Тази всеобща сеч на гори и урбанизацията няма по какъв начин да не оказва въздействие на метеорологичното време , акцентира тя. По думите й обаче това не би трябвало да се бърка с климата:
" Промените в климата не стават толкоз бързо. Самата природа по този начин нагласява процесите, че да може фауната, флората и хората да се приспособяват към новия или малко по-различен климат. /.../ Не бива да си мислим, че ние не оказваме въздействие върху него, само че с обикновени дейности можем да подкрепяме природата към нас да се усеща по този начин, че да не стигаме до това ние да усещаме нейните внезапни промени. Хубаво е да означаваме всички промени към нас, без това да внася спомагателен напън и ужас върху личните мисли по какъв начин да се грижим за природата ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ