Вероятно сте чували за идеята, че човек може да е

Вероятно сте чували за концепцията, че човек може да е „ с ляв мозък “ или „ с десен мозък “. Въпреки неналичието на научни доказателства, които да го поддържат, този мит продължава да бъде известен като съгласно него, в случай че лявото полукълбо на мозъка ви е доминантно, това значи, че сте човек с по-логическо и математическо мислене, до момента в който в случай че дясното е доминантно, значи сте по-креативен и подсъзнателен. В реалност обаче до момента проучванията не са съумели да намерят никаква причина да се подозира, че едно от двете полукълба е преобладаващо върху личността на някого.

Но е правилно, че те са профилирани в избрани функционалности и че съответни задания се управляват значително от мозъчни области от едната или другата страна. Много от тези открития са направени посредством поредност от пионерски опити в средата на 20 век.

Неврологът Роджър Спери за първи път стартира да се интересува от функциите на двете мозъчни полукълба, когато вижда нещо изненадващо. Няколко години по-рано неврохирургът Уилям ван Вагенен основава хирургическа процедура против резистентна на лекуване епилепсия, която включва безусловно делене на мозъка на половина – хирургът прерязва корпус калозум, вързоп от милиони нервни нишки, който свързва лявото и дясното полукълбо. Бихме си помислили, че спирането на всички тези връзки ще има забележителен резултат върху пациента – само че точно факторът, който изненадва Спери, когато навлиза в тази изследователска област повече от десетилетие по-късно, е, че пациентите не наподобяват изключително зле наранени от процедурата. Озадачен, той се пробва да разбере какво в действителност се случва, когато двете полукълба не могат да споделят едно с друго.

В първите опити, които прави, вземат участие животни, които не са нормална панорама в днешните лаборатории, само че тогава те изиграват значима историческа роля в доста области на невронаучните проучвания. Одисеята на Спери стартира с котки.

След като разделя мозъците им, те са подготвени да разпознават две разнообразни дървени блокчета, маркирани с кръгче или с кръст, до момента в който едното от очите им е покрито, с цел да виждат единствено с другото. Така те са дресирани, че в случай че гледат с едното око, под блока с кръгче ще има храна; в случай че гледат с другото, храната ще бъде под този с кръст и надлежно би трябвало да отхвърлен верния блок с лапа, с цел да стигнат до храната.

След това той минава към сходни опити и с маймуни, само че този път употребява структура от огледала и проектори, с цел да може те да държат и двете си очи отворени, до момента в който гледат две изцяло обособени гледки през всяко око. Вместо блокове има два разнообразни бутона, които маймуните да натискат, единият от които освобождава малко храна.

Въпреки че от маймуните на процедура се чака да научат две задания – щом всяко око вижда друг верен бутон – те усвояват всичко за времето, което нормално им лишава да научат единствено една. Това удостоверява за Спери, че всяко полукълбо, когато е отделено от другото, се трансформира в самостоятелен мини мозък.

Corpus callosum

Накрая опитите минават към хора. За да бъде ясно, това не са хора, които си дават непринудено мозъка за операция; всички те са хора, които към този момент бяха подложени на калозотомия, най-много заради епилепсия, както споменахме по-рано.

Една бърза записка: един от многото способи, по които окабеляването на човешкия мозък може да наподобява парадоксално, е, че оптичните нерви, които потеглят от задната част на очите ни, в действителност се пресичат и по този начин, лявото ни око се свързва с дясното полукълбо, до момента в който дясното око се свързва с лявото полукълбо.

В един тест Спери отбелязва, че участниците могат да обработят и повторят дума, която им е показана, единствено когато се гледа през дясното им око. Това допуска, че районите, които разрешават на хората да разпознават и артикулират езика, би трябвало да са ситуирани в лявото полукълбо.

За да доразвият тази доктрина, участниците бяха помолени да слагат лявата си ръка в кутия с принадлежности, които не могат да видят. След това пред левите им очи проблесва дума, описваща един от инструментите. При питане участниците съумяват да изберат съответния инструмент от кутията; само че най-важното е, че те нямат визия за какво са избрали точно него, нито съумяват да кажат думата, която им е показана.

Това изобретение демонстрира, че до момента в който лявото полукълбо наподобява се занимава с речта, дясното полукълбо резервира известна обикновена дарба да разпознава или чете думи.

Резултатите на Спери са задоволително значими, с цел да му завоюват Нобелова премия за физиология или медицина през 1981 година – макар че по подигравка на ориста той би трябвало да я раздели с друга двойка откриватели.

Както Нобеловата асамблея споделя по това време, „ Спери ни построи визия за вътрешния свят на мозъка, който до момента беше съвсем изцяло прикрит от нас. С откритията си за специализацията на двете мозъчни полукълба той ни даде напълно ново измерение в нашето схващане за висшите функционалности на този комплициран орган. “

Не е неприятно за човек, който стартира с едно проницателно наблюдаване, доктрина и котка.