Вероятно се е случвало на всеки: опитаме някаква храна и

Вероятно се е случвало на всеки: опитаме някаква храна и усетът й ни връща някъде години обратно. Като супата, която ухае тъкмо като тази, която не обичахме изключително в детската градина; или баницата, която ни връща в къщата на баба на село.

Храната освен зарежда организма ни с сила, само че и е мощен генератор на мемоари - постоянно доста по-силни и реалистични от други. И за това си има изцяло разумна причина, обяснена от учените.

В спомените, които съответна храна провокира у нас, са ангажирани и петте ни сетива. Имаме съответен тласък, който оказва мощен резултат върху паметта ни. Не просто използваме зрението или усета си, само че и всички останали сетива, които пресъздават една цялостна картина.


Това прави вкусовите мемоари най-силни измежду асоциативните. Така в случай че се случи да се натровим с храна в някой ресторант, то ние ще развием омерзение освен към нея, само че и към самото заведение.

Вкусовите мемоари са тясно свързани и с това с кого сме били, къде сме били и по какъв мотив сме хапвали съответна храна. И цялата тази информация се връща назад в съзнанието ни, когато я консумираме наново, написа Huffington Post.


Това постоянно прави спомените, които храна провокира, и много носталгични . Като да вземем за пример ябълковият къс свързваме освен с неговия усет, само че и с процеса на подготовка и с аромата, който по-късно се носи в цялата къща.

Как фотосите трансформират спомените

Всичко наподобява друго

Така най-общо можем да заключим, че спомените, свързани с избрана храна, се построяват освен въз основата на нейния тип и усет, само че и мощно зависят от подтекста, в който тя се употребява .