Вероятно на всички ни се е случвало да попаднем в

Вероятно на всички ни се е случвало да попаднем в плен на желанието за нищоправене. Да, то е обичано занятие освен на Мечо Пух. Но когато работните задължения са надвиснали над нас като буреносен облак, мърдане няма. И е време за дейности.

Правилно и неверно

Знаем, че би трябвало да си вършим прецизен лист със задания. Но дали се замисляме, че с него може да реализираме и противоположния резултат – на демотивация. Ако просто нахвърляме десетина точки, които чакат дa бъдат отметнати до края на деня или седмицата, може да ни връхлети неочакван прилив на суматоха, че едва ли ще успеем да се оправим.

Малката ловкост тук се състои в това дилемите да бъдат разпределени по дни и часове, като се означи какъв брой време ще ни отнеме всяка от тях. Така осъществяването им наподобява доста по-реалистично и няма да се оправдаваме пред себе си, че не сме смогнали.

И даже ще си откраднем някой свободен час. А специалисти поучават да планираме даже и свободното си време. Прекалено постоянно се случва почивните ни дни дa минат незабелязано и без да сме свършили нищо значително.

Но в случай че ги запълним с график с забавни и потребни занимания, няма да е по този начин. В това число влизат и четенето, гледането на филми и разходките в парка.

Отзад напред

Трябва да сложим ясна граница на работните отговорности. Приключваме работа в шест. Това е отправната ни точка. След това започваме да нареждаме уговорките си за деня обратно до неговото начало. Така няма да сe тормозим, че няма да успеем и отново ще имаме „домашно“. Това специалистите назовават закрепена продуктивност на графика.

Балансът сред работа и персонален живот е от значително значение. Ако той отсъства, на напред във времето идват преумората, демотивацията и мързелът. Когато имаме ясно разграфена разграничителна линия сред двете, това ни прави по-спокойни. Усещането, че направляваме всекидневието си, мигновено редуцира напрежението.

Перспектива

Колкото е значимо да умеем да планираме деня си, толкоз е от голяма важност да го вършим и в по-дългосрочен проект. Времето лети незабелязано и постоянно се чудим по кое време стана средата на годината. Ако имаме проекти, изискващи повече часове работа, добре е да си вършим график за седмицата и за месеца.

Един час в понеделник и разпределение на времето сред уговорките ще ни помогне да имаме ясна вероятност по какъв начин се развиваме и в каква посока вървим.

В противоположен случай е много евентуално животът да ни се изплъзва сред пръстите и да не успеем да го оползотворим както на нас ни се желае. А и не би трябвало да забравяме, че времето е стеснен запас.

Качество пред количество

Често използваме оправданието, че имаме доста задания да свършим и по тази причина не съумяваме, или не ги вършим по този начин, както би ни се желало. Тук идва моментът за значимите решения с кои задължения да се нагърбим и кои да отклоним.

Да споделяме „не“ може да се окаже мъчно за асимилиране умеене, изключително в работна среда. Но свърхнатовареността понижава нашата работливост и качество на работа. Също по този начин ни демотивира и ни хвърля в плен на мързела. И без това няма да успеем с всичко, за какво да се напрягаме излишно…

Приоритети

Трябва да сме наясно кои задължения са ни по-важни от други и точно на тях да отделим по-голяма част от времето си.

Отговарянето на имейли и друга сходна офис работа без особена добавена стойност не би трябвало да заема по-голямата част от работния ни ден. Разбира се, че изисква по-малко старания, само че не води до необикновен резултат. На напред във времето би трябвало да изпъкват значимите и дълготрайни планове, а всичко останало да е заряд, написа Time, представен от lifestyle.bg.