Доходите във Велико Търново растат, но покупателната способност е много ниска
Велико Търново към този момент е " градът на 683-те лв. междинна заплата " , само че това не докара до повишение на покупателната дарба на жителите. Причината е в повишаването на цените през втората половина на предходната година, откакто бяха оповестени идните нараствания на приходите, едното от които към момента не се е състояло – с 9% на минималната работна заплата от 1-ви януари 2019 година (от 510 на 560 лв. бруто) и с 5,6% на пенсиите от 1-ви юли 2019 година Хлябът в града нарастна приблизително със 17%, а цената на водата е с 40% по-висока от 1-ви август 2018 година Поскъпването обхвана и другите съществени артикули и услуги за издръжката на семействата – храни, включително захарните произведения, отопление и осветяване, превоз. Велико Търново е един от най-скъпите градове за живеене и множеството жители живеят в недостиг.
За чиста месечна междинна заплата от 1000 и 1100 лв. в остарялата столица можем единствено да мечтаем... Най-нископлатени през 2018 година са били работещите в бранш „ Хотелиерство и ресторантьорство “.
Реалната равносметка е направена по предварителните данни на Национален статистически институт за междинната месечна заплата през 2018 година, проучване на КНСБ за последното тримесечие на 2018 година и данните на Евростат за стандарта на покупателна дарба (СПС) за 2017 година
Нетната междинна месечна заплата за страната през 2018 година е 783,86 лв., за Велико Търново тя е 683 лв. или със 100 лв. по-ниска от междинната за страната, а за София е 1175,61 лв. , т.е., доста по-висока от междинната за страната. Диспропорцията сред столицата и провинцията е явна. Въпросът е по какъв начин в София страната и бизнесът могат да заплащат съвсем двойно повече от регионите с най-ниска междинна месечна заплата (Северозападен – 693,36 лв. нето и Северен Централен – 707,71 лв. нето), а в провинцията, включително Велико Търново, не могат?! И каква е политиката на страната, локалните управляващи и бизнеса за по-бързото превъзмогване на тази диспропорционалност и обезпечаването на еднообразно възнаграждение на едно и също работно място в цялата страна?!
Според КНСБ, за месечната прехрана на 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) са нужни 2410 лв. или 602,52 лв. на човек , което включва храна, разноски за дома, облекло, медицински и просветителни услуги по българските стандарти. З а да се покрият тези разноски е належащо чистият размер на месечната работна заплата на всеки един от двамата родители да бъде не по-малък от 1205 лв. , при изискване, че работната заплата е единствен източник на приходи. Данните на Национален статистически институт изрично демонстрират, че множеството хора у нас живеят в беднотия.
Силното разделяне на работещите българи по заплащането на труда им е трайна наклонност в нашето общество. Все още към 25% от жителите получават заплата под междинната за страната, а едвам 30% получават междинна или над междинната работна заплата. За 70% от работещите българи е належащо минимум 28 процентно нарастване на работната заплата, с цел да могат обикновено да устоят семействата си, тъ й като междинната работна заплата за страната съставлява 71,9% от нужния размер за прехрана на живота .
Стандартът на покупателната дарба (СПС) е индикатор за пазаруването на еднообразно количество артикули и услуги във всички страни от Европейски Съюз. В България междинният СПС е най-ниския в Европейския съюз – 49% от междинния за съюза. СПС за Северния Централен регион е 34% от междинния за Европейски Съюз – по този индикатор сме на предпоследно място от районите в Европейски Съюз преди Северния Централен регион - с 31% от междинния СПС за Европейски Съюз .
По СПС Велико Търново към момента не може да доближи междинното ниво за страната през 2006 година (преди участието в ЕС), което е било 37% от междинното за Европейски Съюз, т.е., резултатът от участието в Европейски Съюз по този индикатор за великотърновци е незабележим.
В София стандартът на покупателната дарба е 72% от междинния за Европейски Съюз. За съпоставяне, междинният СПС на човек от популацията в Европейски Съюз варира от 49% до 253% от междинния за Европейски Съюз , като в България СПС е най-нисък, а в Люксембург – най-голям.
За чиста месечна междинна заплата от 1000 и 1100 лв. в остарялата столица можем единствено да мечтаем... Най-нископлатени през 2018 година са били работещите в бранш „ Хотелиерство и ресторантьорство “.
Реалната равносметка е направена по предварителните данни на Национален статистически институт за междинната месечна заплата през 2018 година, проучване на КНСБ за последното тримесечие на 2018 година и данните на Евростат за стандарта на покупателна дарба (СПС) за 2017 година
Нетната междинна месечна заплата за страната през 2018 година е 783,86 лв., за Велико Търново тя е 683 лв. или със 100 лв. по-ниска от междинната за страната, а за София е 1175,61 лв. , т.е., доста по-висока от междинната за страната. Диспропорцията сред столицата и провинцията е явна. Въпросът е по какъв начин в София страната и бизнесът могат да заплащат съвсем двойно повече от регионите с най-ниска междинна месечна заплата (Северозападен – 693,36 лв. нето и Северен Централен – 707,71 лв. нето), а в провинцията, включително Велико Търново, не могат?! И каква е политиката на страната, локалните управляващи и бизнеса за по-бързото превъзмогване на тази диспропорционалност и обезпечаването на еднообразно възнаграждение на едно и също работно място в цялата страна?!
Според КНСБ, за месечната прехрана на 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) са нужни 2410 лв. или 602,52 лв. на човек , което включва храна, разноски за дома, облекло, медицински и просветителни услуги по българските стандарти. З а да се покрият тези разноски е належащо чистият размер на месечната работна заплата на всеки един от двамата родители да бъде не по-малък от 1205 лв. , при изискване, че работната заплата е единствен източник на приходи. Данните на Национален статистически институт изрично демонстрират, че множеството хора у нас живеят в беднотия.
Силното разделяне на работещите българи по заплащането на труда им е трайна наклонност в нашето общество. Все още към 25% от жителите получават заплата под междинната за страната, а едвам 30% получават междинна или над междинната работна заплата. За 70% от работещите българи е належащо минимум 28 процентно нарастване на работната заплата, с цел да могат обикновено да устоят семействата си, тъ й като междинната работна заплата за страната съставлява 71,9% от нужния размер за прехрана на живота .
Стандартът на покупателната дарба (СПС) е индикатор за пазаруването на еднообразно количество артикули и услуги във всички страни от Европейски Съюз. В България междинният СПС е най-ниския в Европейския съюз – 49% от междинния за съюза. СПС за Северния Централен регион е 34% от междинния за Европейски Съюз – по този индикатор сме на предпоследно място от районите в Европейски Съюз преди Северния Централен регион - с 31% от междинния СПС за Европейски Съюз .
По СПС Велико Търново към момента не може да доближи междинното ниво за страната през 2006 година (преди участието в ЕС), което е било 37% от междинното за Европейски Съюз, т.е., резултатът от участието в Европейски Съюз по този индикатор за великотърновци е незабележим.
В София стандартът на покупателната дарба е 72% от междинния за Европейски Съюз. За съпоставяне, междинният СПС на човек от популацията в Европейски Съюз варира от 49% до 253% от междинния за Европейски Съюз , като в България СПС е най-нисък, а в Люксембург – най-голям.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ