Ценните съвети на Петър Дънов за хранителните навици на човека
Великият и несравним български нравствен преподавател и основател на Бялото приятелство, Петър Дънов, е завещал на поколенията скъпи препоръки по отношение на храненето.
В случая не става въпрос единствено на кои храни да наблягате и кои да избягвате, нито пък за някаква съответна диета. Петър Дънов оставя след себе си цяла философия, построена върху питателните привички на индивида, която продължава и през днешния ден да е спазвана от почитателите му.
Ето някои от най-ценните му препоръки по тази тема:
- Според Дънов хората би трябвало да се хранят дружно, тъй като при потреблението на добре сготвено ядене неприятните връзки посред им избледняват и е допустимо даже врагове да станат приятели;
- Човек би трябвало постоянно да се любува на храната, а не да се тъпче лакомо. Всяка хапка е добре да се сдъвква 32 пъти - тъкмо колкото са зъбите в човешката уста. По този метод освен че в действителност усещаме усета на това, което преглъщаме, само че се отварят и сетивата ни, а самата храна ни подарява с енергия;
- Всеки човек би трябвало да употребява порция с храна, съответстваща на възрастта му. Така да вземем за пример възрастните хора би трябвало да употребяват не повече от 12 хапки, а младите - цели 21. Обосновава се с обстоятелството, че на младите им е нужна повече храна, с цел да имат сили за обич, а възрастните символизират мъдростта;
- Дънов е съперник на постите, тъй като съгласно него те вредят на човешкия организъм. В същото време препоръчвал на стомаха да се дава най-малко 2- 3 дни месечно отмора и през това време да се пие единствено топла вода. Въпреки че този орган е обсъждан от него като прислужник, той има потребност от филтриране, с цел да може да ни служи вярно;
- За разлика от актуалните диетолози Петър Дънов насърчавал хората да си похапват понякога по нещо сладко, с цел да не им се вгорчава животът и да могат съзнателно да извършват всекидневните си задължения;
- Важно място във философията на Дънов по отношение на питателните привички заема и пшеницата. Той смятал, че човек умерено може да изкара доста време единствено и само като употребява пшеница, без това да утежни здравето му. Именно върху тази му доктрина се базира и неповторимата за света житна диета.
