Висящият двоен проблем на Ливърпул е и надеждата му за съвършенство
Великите тимове във футбола завършват своите цикли, когато доближат върха в развиването си. Покорили като Александър Македонски целия свят пред себе си, за тях не остава нищо друго, с изключение на да стартират да се преустройват или да потънат в черна дупка. Добрата вест за Ливърпул е, че занапред има какво да развива, до момента в който доближи идеалната си версия. И, абсурд или не, последните пречки в действителност са и мотив за вяра.
Този тим е на пръв, втори, че и трети взор идеален. Европейски и международен първенец, скоро и на Англия след 30-годишно спиране, освен това с вероятен исторически точков връх, машината на Юрген Клоп печели мач след мач и сърце след сърце. И въпреки всичко непредвиденото проваляне на посетители на Уотфорд в лигата, съпроводено от тези против Атлетико Мадрид и Челси в другите шампионати, остави един двоен белег, който маркира освен сегашното, само че и бъдещето на тима.
„ Червените “ бяха преди предходната събота единствено на 11 мача от довеждане докрай непобедени в течение на целия сезон в Премиър Лийг и щяха по този начин да изпреварят именитите Непобедими от Арсенал през 2003/04 и като серия без загуба изобщо в шампионата (49 против възможните 55 за Ливърпул). С лекост обаче шансът за този попаднал в обсега им връх беше прахосан поради същия двоен проблем, който мъчи Клоп и отбора му от предишния сезон.
Единият от тези проблеми си има съответно име – Деян Ловрен, а другият обгръща цяла една линия – полузащитната. Устремен съм съвършенството тим просто не може да си разреши да разчита в важен мач на постоянно подготвен да срине груповите старания бранител. Не може да си разреши и да залага непрекъснато на халфове, които не могат да измислят изненадващи ходове за превъзмогване на прибрали се в бездънен предпазен блок противници.
Погледнете единствено 10-те най-лоши представяния на Ливърпул в 253 мача в ерата „ Клоп “, отразени по статистиката Очаквани голове (хG). В цели 9 от тях има едно общо кратно и това е наличието на Ловрен. Присъствие и в две от трите най-лоши, като в изключението „ алените “ играха от 37-мата минута с човек по-малко след изгонването на Садио Мане в гостуването против първенеца Манчестър Сити. (При това със Симон Миньоле, Алберто Морено и Рагнар Клаван, които към този момент не са в състава – изненада ли е това?). Третото е рециталът от неточности на Ловрен на „ Уембли “ против Тотнъм, когато Клоп изневери на закона си да не унижава свои играчи и извади хърватина още преди почивката.
Ако това не ви стига, дано кажем и че Ливърпул изгуби единствено два мача в лигата в последните близо 430 дни. И в двата шокиращо се изяви имащият самичък себе си за един от най-хубавите централни бранители в света. Наистина най-хубавият централен бранител в света Върджил ван Дайк трансформира преди кашкавалената защита на „ алените “, само че с Ловрен просто не може да направи чудеса.
От изгубените 5 турнирни мача с нидерландеца в състава в 4 от тях сътрудник му бе хърватинът. Двамата този сезон имат 11 позволени гола за 724 минути в Премиър Лийг, до момента в който Ван Дайк в тандем с Гомес е позволил единствено 5 гола за 1332 минути. Ако погледнем индикаторите от началото на сезон 2018/19 в лигата, двойката Ван Дайк – Гомес има 9 позволени гола в 23 мача, т.е. приблизително 0,48 на мач. Двойка на нидерландеца с Жоел Матип позволява приблизително по 0,67 (16 в 24), а такава с Ловрен – по цели 1,05 на мач (20 в 19).
Отвъд сухите числа проблемите идват от това, че хърватинът просто не работи на една периодичност с останалите централни бранители в тима. Той постоянно излиза извънредно излишно от линията на отбраната по две аргументи. При пердашене за първа топка се стреми да се потвърждава с несъразмерна настъпателност и се впуска напред без мисъл за оставеното пространство зад тила си. При превъзмогване на междинната линия на Ливърпул пък губи самообладание, не помни за силата на засадата и се дърпа с няколко крачки обратно. И в двата случая той отваря коридори за навлизане от противниковите нападатели, а бековете, сътрудникът му в центъра на защитата и даже вратарят би трябвало да наблюдават непрестанно освен за своите лични задания, а и с цел да му пазят гърба. Всичко това вкупом бе илюстрирано идеално против Уотфорд.
Когато Гомес или Матип партнира на Ван Дайк, целият тим е стилен, съкратява с по-високо разположената си отбрана дистанциите сред линиите си и може да разчита на по-ефикасно групово пресиране, с цел да нокаутира противника след всяка негова неточност. Специално англичанинът покрива чудесно Трент Александър-Арнолд поради опита си като бек и по-високата си скорост от камерунеца. С Ловрен обаче системата е постоянно на ръба от непредвиден срив от нищото.
Другият проблем е полузащитният. Джордан Хендерсън, Джеймс Милнър и Джорджиньо Вейналдум могат да са чудесно допълнение към нападателна халфова линия против равносилен противник, който играе намерено и оставя огромни пространства зад тила на защитата си. (Освен когато отсреща не им преподават играта „ осмици “ като Марко Верати, Лука Модрич и т.н.)
Щом обаче би трябвало да се преодолява бездънен предпазен блок от дисциплинирани близко стоящи играчи, тези черноработници не умеят да преодоляват линии с дрибъл или пас, нито да стрелят резултатно отдалеко. Когато треньори като Карло Анчелоти, Диего Симеоне, неотдавна Найджъл Пиърсън, а и други в предходните две години блокират летящите бекове на Ливърпул и заградят коридорите за пас през центъра към фантастичното нападателно трио, „ алените “ удрят на камък и се блъскат в стена.
Наби Кейта и Алекс Окслейд-Чембърлейн имат точните характерности да решат за непрекъснато казуса, само че по този начин и не могат да навлязат в темп поради честите си травми. Същото важи и за разминалия се на косъм от трансфер на „ Анфийлд “ Набил Фекир, което подсказва, че рекрутиращият щаб на клуба от дълго време търси сходен вид състезател мечтател, комуто може да се разчита да е постоянно разполагаем и който да е потребен и в двете етапи на играта. И неслучайно: това е най-прекият път за повдигането на равнището на така и така изумителната машина на Клоп.
Има и един трети проблем за решение, но той е още в зародиш. Мохамед Салах и Садио Мане ще отсъстват дълго другия сезон поради Купата на африканските народи (египтянинът може да пропусне и предсезонната подготовка поради вероятно присъединяване на Олимпийските игри). Роберто Фирмино пък отново ще има следващ продължен сезон поради честите издания на Копа Америка. Тримата рядко изпускат мачове на Ливърпул в последните години, само че след толкоз претоварване (и уталожване с успехи) има ли гаранция, че това ще продължи? Липсата на най-малко близка като гений опция е нещо, което би трябвало да се адресира идното лято, с цел да продължат „ алените “ да се движат в мощно възходящата линия от последните две години и половина. Слуховете към Джейдън Санчо и Тимо Вернер не са инцидентни.
Вече няма подозрение: Ливърпул ще е първенец за първи път след 30 години трудно очакване. Няма да е изненада и да обърне Атлетико Мадрид в реванша и да направи нов дълъг поход в Шампионската лига, още повече че е замаян от концепцията за триумфално завръщане в именития за клуба Истанбул. Просто този тим, в каквито и спадове да се намира в даден миг, е кадърен на фантастични резултати поради силата на волята и колектива си плюс идеалната сработка и самостоятелната класа.
Поправянето на остарелия двоен проблем обаче би трансформирало Клоповата машина в Клоповия шедьовър. Един съвършен тим и в двете етапи на играта, който не ще може да бъде спрян от никоя насрещна система.
Този тим е на пръв, втори, че и трети взор идеален. Европейски и международен първенец, скоро и на Англия след 30-годишно спиране, освен това с вероятен исторически точков връх, машината на Юрген Клоп печели мач след мач и сърце след сърце. И въпреки всичко непредвиденото проваляне на посетители на Уотфорд в лигата, съпроводено от тези против Атлетико Мадрид и Челси в другите шампионати, остави един двоен белег, който маркира освен сегашното, само че и бъдещето на тима.
„ Червените “ бяха преди предходната събота единствено на 11 мача от довеждане докрай непобедени в течение на целия сезон в Премиър Лийг и щяха по този начин да изпреварят именитите Непобедими от Арсенал през 2003/04 и като серия без загуба изобщо в шампионата (49 против възможните 55 за Ливърпул). С лекост обаче шансът за този попаднал в обсега им връх беше прахосан поради същия двоен проблем, който мъчи Клоп и отбора му от предишния сезон.
Единият от тези проблеми си има съответно име – Деян Ловрен, а другият обгръща цяла една линия – полузащитната. Устремен съм съвършенството тим просто не може да си разреши да разчита в важен мач на постоянно подготвен да срине груповите старания бранител. Не може да си разреши и да залага непрекъснато на халфове, които не могат да измислят изненадващи ходове за превъзмогване на прибрали се в бездънен предпазен блок противници.
Погледнете единствено 10-те най-лоши представяния на Ливърпул в 253 мача в ерата „ Клоп “, отразени по статистиката Очаквани голове (хG). В цели 9 от тях има едно общо кратно и това е наличието на Ловрен. Присъствие и в две от трите най-лоши, като в изключението „ алените “ играха от 37-мата минута с човек по-малко след изгонването на Садио Мане в гостуването против първенеца Манчестър Сити. (При това със Симон Миньоле, Алберто Морено и Рагнар Клаван, които към този момент не са в състава – изненада ли е това?). Третото е рециталът от неточности на Ловрен на „ Уембли “ против Тотнъм, когато Клоп изневери на закона си да не унижава свои играчи и извади хърватина още преди почивката.
Ако това не ви стига, дано кажем и че Ливърпул изгуби единствено два мача в лигата в последните близо 430 дни. И в двата шокиращо се изяви имащият самичък себе си за един от най-хубавите централни бранители в света. Наистина най-хубавият централен бранител в света Върджил ван Дайк трансформира преди кашкавалената защита на „ алените “, само че с Ловрен просто не може да направи чудеса.
От изгубените 5 турнирни мача с нидерландеца в състава в 4 от тях сътрудник му бе хърватинът. Двамата този сезон имат 11 позволени гола за 724 минути в Премиър Лийг, до момента в който Ван Дайк в тандем с Гомес е позволил единствено 5 гола за 1332 минути. Ако погледнем индикаторите от началото на сезон 2018/19 в лигата, двойката Ван Дайк – Гомес има 9 позволени гола в 23 мача, т.е. приблизително 0,48 на мач. Двойка на нидерландеца с Жоел Матип позволява приблизително по 0,67 (16 в 24), а такава с Ловрен – по цели 1,05 на мач (20 в 19).
Отвъд сухите числа проблемите идват от това, че хърватинът просто не работи на една периодичност с останалите централни бранители в тима. Той постоянно излиза извънредно излишно от линията на отбраната по две аргументи. При пердашене за първа топка се стреми да се потвърждава с несъразмерна настъпателност и се впуска напред без мисъл за оставеното пространство зад тила си. При превъзмогване на междинната линия на Ливърпул пък губи самообладание, не помни за силата на засадата и се дърпа с няколко крачки обратно. И в двата случая той отваря коридори за навлизане от противниковите нападатели, а бековете, сътрудникът му в центъра на защитата и даже вратарят би трябвало да наблюдават непрестанно освен за своите лични задания, а и с цел да му пазят гърба. Всичко това вкупом бе илюстрирано идеално против Уотфорд.
Когато Гомес или Матип партнира на Ван Дайк, целият тим е стилен, съкратява с по-високо разположената си отбрана дистанциите сред линиите си и може да разчита на по-ефикасно групово пресиране, с цел да нокаутира противника след всяка негова неточност. Специално англичанинът покрива чудесно Трент Александър-Арнолд поради опита си като бек и по-високата си скорост от камерунеца. С Ловрен обаче системата е постоянно на ръба от непредвиден срив от нищото.
Другият проблем е полузащитният. Джордан Хендерсън, Джеймс Милнър и Джорджиньо Вейналдум могат да са чудесно допълнение към нападателна халфова линия против равносилен противник, който играе намерено и оставя огромни пространства зад тила на защитата си. (Освен когато отсреща не им преподават играта „ осмици “ като Марко Верати, Лука Модрич и т.н.)
Щом обаче би трябвало да се преодолява бездънен предпазен блок от дисциплинирани близко стоящи играчи, тези черноработници не умеят да преодоляват линии с дрибъл или пас, нито да стрелят резултатно отдалеко. Когато треньори като Карло Анчелоти, Диего Симеоне, неотдавна Найджъл Пиърсън, а и други в предходните две години блокират летящите бекове на Ливърпул и заградят коридорите за пас през центъра към фантастичното нападателно трио, „ алените “ удрят на камък и се блъскат в стена.
Наби Кейта и Алекс Окслейд-Чембърлейн имат точните характерности да решат за непрекъснато казуса, само че по този начин и не могат да навлязат в темп поради честите си травми. Същото важи и за разминалия се на косъм от трансфер на „ Анфийлд “ Набил Фекир, което подсказва, че рекрутиращият щаб на клуба от дълго време търси сходен вид състезател мечтател, комуто може да се разчита да е постоянно разполагаем и който да е потребен и в двете етапи на играта. И неслучайно: това е най-прекият път за повдигането на равнището на така и така изумителната машина на Клоп.
Има и един трети проблем за решение, но той е още в зародиш. Мохамед Салах и Садио Мане ще отсъстват дълго другия сезон поради Купата на африканските народи (египтянинът може да пропусне и предсезонната подготовка поради вероятно присъединяване на Олимпийските игри). Роберто Фирмино пък отново ще има следващ продължен сезон поради честите издания на Копа Америка. Тримата рядко изпускат мачове на Ливърпул в последните години, само че след толкоз претоварване (и уталожване с успехи) има ли гаранция, че това ще продължи? Липсата на най-малко близка като гений опция е нещо, което би трябвало да се адресира идното лято, с цел да продължат „ алените “ да се движат в мощно възходящата линия от последните две години и половина. Слуховете към Джейдън Санчо и Тимо Вернер не са инцидентни.
Вече няма подозрение: Ливърпул ще е първенец за първи път след 30 години трудно очакване. Няма да е изненада и да обърне Атлетико Мадрид в реванша и да направи нов дълъг поход в Шампионската лига, още повече че е замаян от концепцията за триумфално завръщане в именития за клуба Истанбул. Просто този тим, в каквито и спадове да се намира в даден миг, е кадърен на фантастични резултати поради силата на волята и колектива си плюс идеалната сработка и самостоятелната класа.
Поправянето на остарелия двоен проблем обаче би трансформирало Клоповата машина в Клоповия шедьовър. Един съвършен тим и в двете етапи на играта, който не ще може да бъде спрян от никоя насрещна система.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ