Велики четвъртък е денят, в който по традиция боядисваме яйцата

Велики четвъртък е денят, в който по традиция боядисваме яйцата за Великден. Първите три яйца се боядисват рано заран, преди да изгрее слънцето, в алено, което е знак на Христовата кръв и всеотдайност.

Смята се, че първите три яйца би трябвало да се боядисат преди изгрев, с цел да не ги види слънцето – хората имат вяра, че по този начин няма да се развалят с години. Според старите традиции на Велики четвъртък призори би трябвало да се боядисва най-малко едно алено яйце, което символизира кръвта на Господа.

Първото боядисано яйце е отдадено на Господ и се назовава Господно яйце. Второто боядисано яйце е за домакина на фамилията. Третото боядисано яйце за берикет и добитък. Традицията повелява първото яйце да се остави настрани, тъй като се счита, че има вълшебен сили, тъй че мястото му е под иконата.

Според националните митове първото сварено яйце лекува избрани заболявания.

Старите традиции повеляват, че домакинята не би трябвало да е гладна, когато стартира да боядисва яйцата. Тя трябва да изяде най-малко един залък самун, тъй като в случай че ги боядисва на гладно, тези яйца няма да донесат наслада и този, който ги боядисва, може да бъде трагичен и болен.

Щом се появят първите слънчеви лъчи на Велики четвъртък, домакинята би трябвало да разсъни околните и с първото яйце да намаже лицата им с думите: алено, бяло, дебело! Боядисването на яйца за Великден е един от най-спазваните традиции за самия празник, който в действителност е знак на живота и раждането, а аленият цвят, с който най-често се боядисват яйцата, съставлява кръвта на Христос.

Традицията на балканските нации да боядисват великденски яйца датира от 16 век. Много домакини обаче имат алтернатива дали всички яйца би трябвало да бъдат боядисани в четвъртък. Според антрополозите яйцата могат да се боядисват от Велики четвъртък до Велика събота. Специалната седмица преди възкресението на Исус е знак на домакинство, вкусна храна и боядисване на великденски яйца.

В другите краища на Балканите се счита, че яйцата би трябвало да се боядисват или на Велики четвъртък, или на Велика събота, а Разпети петък е ден, в който не би трябвало да се прави нищо и е значимо денят да премине в молитва.

Въпреки че църквата е приела боядисването на яйца още от 12 век, въпреки всичко у нас тази процедура се появява през 16 век. Яйцата, които са боядисани в алено, са най-старата традииця.

Обичаи

Имало е и е бит на всички християни да се подаряват великденски яйца. Всеки член на фамилията и всеки посетител трябвало да получи яйце с избрана символика; момчетата и девойките получавали яйце с нарисуван венец, с цел да намерят сателит в живота, а деверът получавал яйце, нарисувано с будилник или ръка с пръстен, часовник и цветя.

При къпане на децата във водата се слагало алено яйце и се търкало по челата и бузите им, с цел да се зачервят, като знак на здраве. Първите боядисани яйца били предопределени за къщата, за Господа и по едно за всеки член на фамилията.

Смятало се, че първото боядисано яйце има огромна защитна мощ – предпазвало от градушка, пособие за по-добър рандеман на равнищата са го заравяли в земята в лозето или в нивите. Смятало се, че даже черупките от великденски яйца имат защитна функционалност.

В среднощ на Велика събота отиваме на черква и всички миряни обикалят три пъти църквата. Там стоят до края на литургията, а по-късно се причастяват, чукват се с алените яйца и ги изяждат, тъй като към този момент е завършил Великият пост.

Рано сутринта на Великден всички отиват на черква, с цел да чуят „ Христос воскресе “ и да се причастят. След литургията в църквата се отива на гробището, където се оставя яйце на гробовете, с цел да се каже на мъртвите, че е настъпил Великден.

Митове и митове

Има разнообразни митове за традицията на боядисване на яйца. Едната е, че когато Исус Христос бил разпнат на кръст, пристигнала кокошка и снесла яйце под него. Кръвта от лицето на Исус паднала върху яйцето и то се обагрило в алено.

Затова и през днешния ден първото яйце се боядисва в алено, а по-късно най-възрастната жена в фамилията го натрива по бузите на децата или рисува кръст на челото им за здраве.

Останалите яйца се боядисват в разнообразни цветове и се рисуват. Синьото символизира невинността, лилавото символизира кръста, зеленото символизира учениците на Христос, а жълтото символизира самия Бог.

Друга легенда споделя за Дева Мария, която дала яйца на бойците на кръста при разпъването на Исус Христос. Тя ги умолявала да бъдат по-малко насилствени към Исус и плакала. Сълзите й паднаха върху яйцата и ги означиха с точки във флорални цветове.

Трета легенда споделя за Мария Магдалена, която отишла до гроба на Исус, с цел да помаже тялото му. Тя носела кошница с яйца за обяд. Когато пристигнала на гробището и извадила яйцата, белите им черупки по знамение били боядисани в цветовете на дъгата.

Има легенда, че когато Исус Христос бил разпнат, негови неприятели хвърляли яйца по него. Но, по Божията воля, щом докоснели тялото му, те се превръщали в червени яйца. В чест на такова знамение хората започнали да боядисват великденските яйца в алено.

Друга легенда споделя, че Мария Магдалена отишла при римския император Тиберий и му донесла алено яйце, като изрекла думите: „ Христос воскресе! ” и тя му описа за възкресението на Исус.

През последните десетилетия, изключително в Германия, се появява като знак Великденският заек. Една легенда изяснява появяването му с езическата богиня Естер – тя трансформирала птица в заек, само че той траял да снася яйца.

Друга немска легенда споделя, че великденският заек криел боядисани яйца от децата в градината. В Америка децата имат вяра, че в случай че са послушни, Великденското зайче ще им донесе гнездо, цялостно с шарени яйца.

Когато Христос бил отведен на Голгота, с цел да бъде разпнат, Симеон Кирски и двете му деца бяха измежду тълпата. Единият наследник, Руфъс, носел зайче. След малко кръстът паднал на земята. Тогава се чул детски вик. Оказало се, че кръстът е паднал върху зайчето и то било мъртво.

Плачът на момчето предиздвикал Исус да се обърне макар тъгите.