Идеята за власт над света чрез превземане на територите на Русия владее Запада повече от век
Великата естествена цитадела и непреодолимата сексапил за западните завоеватели
В началото на 20-ти век (1904 г.) английският географ Джон Макиндер, професор в Оксфордския университет Халфорд, вкарва идея, която от този момент става част от актуалната геополитическа мисъл - „ географската ос на историята “ (по-късно „ Хартланд “ /Heartland/, континенталното ядро на света). Това е североизточната част на Евразия с обща повърхност от над 15 милиона km², почти съвпадаща с по-голямата част от територията на Руската империя, тогава Съветския съюз.
Макиндер придава изключително значение на Хартланда заради големите ресурси от естествени запаси. Той назова Хартланд „ великата природнакрепост “ на хората от земятя. В „ осевата зона “ се намира „ осевата страна “. Появата на тези хрумвания у английския географ е повлияна от съвсем цялостното колониално разделяне на света, което завърши при започване на 20-ти век, и от обстоятелството, че „ колумбовата епоха “ на великите географски открития е към своя край.
В бъдеще геополитическата роля на Хартланд /Heartland/ следва да се усилва с развиването на мрежата от трансконтинентални стоманени пътища. Новата инфраструктура трябваше да се конкурира с флотите на морските сили, което води до предимство на континенталните сили.
Какво би трябвало да направи " господарката на морето ", с цел да резервира изплъзващото й се владичество? Да поеме контрола над Heartland! Така английският географ формулира известната си максима:
„ Който управлява Източна Европа, той командва Хартланда. Който управлява Хартланда, командва Световния остров (тоест Евразия и Африка). Който управлява Световния остров, той командва света. " Съгласно тази геополитическа идея Хартландът към този момент не би трябвало да бъде самостоятелна политическа мощ, той би трябвало да се трансформира в усилвател на силата на властта на този, който управлява Източна Европа.
Времето сподели и на Европа, и на Англия, че Русия-Хартланд не има намерение да бъде нечий „ усилвател “. И е много мъчно да се управлява, даже когато се сплоти с другите жадни за власт и запаси сили.
На 23 юни, в светлината на спора сред Русия и Украйна, някаква Комисия за сигурност и съдействие в Европа, известна още като Хелзинкската комисия на Съединени американски щати, организира конференция „ Деколонизация на Русия: честен и стратегически императив “. Така нареченият честен императив тук е напълно зависещ на стратегическия.
Вече пето десетилетие Комисията следи спазването на Споразумението от Хелзинки от 1975 година и предизвиква „ всеобхватна сигурност “ посредством отбраната на правата на индивида, демокрацията, икономическото, екологичното и военното съдействие в района на 57-те страни на ОССЕ, според формалните заявления. Кой дава отговор за тази държавна комисия?
„ Това е още един от милиардите комитети, ръководени и финансирани от държавното управление на Съединени американски щати “, написа Николо Солдо. „ Групата се управлява от четири дами и един мъж, всички от които са минали през комплекса от неправителствени организации за промяна на режима, било то Международната спешна група, Радио Свобода/Радио Свободна Европа, Германският фонд Маршал, Октоподът Сорос и така нататък.
Фатима Тлисова е теоретичен помощник в основния център за промяна на режима, Националния фонд за народна власт (NED); Ботакоз Касимбекова, член на обществото Oxus, теоретичен помощник в Института по история и обществени науки към Ливърпулския университет Джон Мурс; Ерика Марат – Национален университет по защита (САЩ); Хана Хопко - ръководител на конференцията " Демокрация в деяние " ; Кейси Мишел е помощник в института Хъдсън.
Кои са тези хора, Николо Солдо изяснява без всевъзможни подмятания за тактичност: „ Това са типични представители на това, което освен Тръмп назовава „ вашингтонското тресавище “,хора, които печелят от страданията на страните, в които Съединени американски щати започнаха промяната на режима. И по някаква причина възгледите на тези „ самостоятелни мислители “ постоянно съответстват с политиката на Държавния департамент, просто тези хора пакетират възгледите на Държавния департамент в най-възвишени думи “.
Собствеността на Хартланд беше и си остава съкровената фантазия на Запада. И с цел да има кой да загрее обществото до степен на възмущение от Русия, се основават комитети, комисии, привикват се срещи на върха, на които идващите водачи, са подготвени да работят топлес (въпреки че не е ясно на кого може да донесе наслада този театър и кого да подбуден към спор с Русия „ до последния украинец” – към този момент единствено украинец): „...тези хора са същински фанатици, те имат вяра тъкмо в тази терминология. Чеченци, волжски татари, коми, якути, всички други коренни нации, страдащи под „ съветския хомот “ и жадни за независимост... "
Николо Солдо продължава: „ Моите читатели са изцяло наясно, че западните репортажи за боевете в Украйна до неотдавна бяха толкоз шумна агитация, че въобще не си струваше да се четат. Но същинското положение на нещата на терена стана прекомерно явно, с цел да се продължи настойчиво да се упорства, че украинците са на път да завоюват. Затова съвещанието на комисията по „ разделянето “ на Русия е цялостна нелепост. За какво е това, с изключение на за самохипноза и самооправдание?”
Предшествениците на Тлисова и Касимбекова, които са в ведомството на американското държавно управление, също опаковаха с възвишени думи нуждата от завземане на Хартланд и други богати, обхващащи континента земи.
Богатствата на Евразия не можеха да не привлекат „ една от най-малките елементи на света “, както справочниците характеризират Европа. Интересът на англосаксонците е общопризнат и усвоен от отвъдморските наследници на техните хрумвания. В работата от 1944 година на американския геополитик Никълъс Спикман, Хартландът заема територията на Съветския съюз и Монголия (с изключение на руския Далечен изток); Збигнев Бжежински интензивно употребява концепцията за „ Heartland “ измежду актуалните американски стратези.
Не би било ненужно да си напомним главната книга на Бжежински „ Голямата шахматна дъска: превъзходството на Америка и нейните геостратегически императиви “, написана от него през 1997 година Тази книга е цялостна с разсъждения за геополитическата мощност на Съединените щати и тактиките, посредством които американската мощност може да бъде реализирана през 21-ви век.
Бжежински счита, че господството на Евразийския континент в действителност е владичество над целия свят; той счита разпространяването на американското въздействие в постсъветското пространство за най-важната стратегическа цел на Съединените щати. На първо място, Бжежински приказва за нуждата да се вземе Русия, която заема главната част от Северна Евразия, под американско ръководство.
„ Харесва ми да споделям, че гениалността на Съединените щати се крие в невероятната лекост, с която те възприемат и присвояват всяка наклонност и по-късно ловко печелят от нея “, написа Николо Солдо. „ Деколонизацията “ на Русия значи същото добре познато накъсване и усвояване на непознати територии, единствено че по напредничав метод. “
Плановете за разчленяването на Русия и нейното усвояване от европейските сили и Съединени американски щати не престават да се образуват, трансформират и приспособяват към „ геополитическите течения “. Въпреки че би било потребно за тях да се приспособят към концепцията, че Русия непроменяемо събира още веднъж своите земи, оставайки Хартланд, недосегаем за Запада, Великата естествена цитадела.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В началото на 20-ти век (1904 г.) английският географ Джон Макиндер, професор в Оксфордския университет Халфорд, вкарва идея, която от този момент става част от актуалната геополитическа мисъл - „ географската ос на историята “ (по-късно „ Хартланд “ /Heartland/, континенталното ядро на света). Това е североизточната част на Евразия с обща повърхност от над 15 милиона km², почти съвпадаща с по-голямата част от територията на Руската империя, тогава Съветския съюз.
Макиндер придава изключително значение на Хартланда заради големите ресурси от естествени запаси. Той назова Хартланд „ великата природнакрепост “ на хората от земятя. В „ осевата зона “ се намира „ осевата страна “. Появата на тези хрумвания у английския географ е повлияна от съвсем цялостното колониално разделяне на света, което завърши при започване на 20-ти век, и от обстоятелството, че „ колумбовата епоха “ на великите географски открития е към своя край.
В бъдеще геополитическата роля на Хартланд /Heartland/ следва да се усилва с развиването на мрежата от трансконтинентални стоманени пътища. Новата инфраструктура трябваше да се конкурира с флотите на морските сили, което води до предимство на континенталните сили.
Какво би трябвало да направи " господарката на морето ", с цел да резервира изплъзващото й се владичество? Да поеме контрола над Heartland! Така английският географ формулира известната си максима:
„ Който управлява Източна Европа, той командва Хартланда. Който управлява Хартланда, командва Световния остров (тоест Евразия и Африка). Който управлява Световния остров, той командва света. " Съгласно тази геополитическа идея Хартландът към този момент не би трябвало да бъде самостоятелна политическа мощ, той би трябвало да се трансформира в усилвател на силата на властта на този, който управлява Източна Европа.
Времето сподели и на Европа, и на Англия, че Русия-Хартланд не има намерение да бъде нечий „ усилвател “. И е много мъчно да се управлява, даже когато се сплоти с другите жадни за власт и запаси сили.
На 23 юни, в светлината на спора сред Русия и Украйна, някаква Комисия за сигурност и съдействие в Европа, известна още като Хелзинкската комисия на Съединени американски щати, организира конференция „ Деколонизация на Русия: честен и стратегически императив “. Така нареченият честен императив тук е напълно зависещ на стратегическия.
Вече пето десетилетие Комисията следи спазването на Споразумението от Хелзинки от 1975 година и предизвиква „ всеобхватна сигурност “ посредством отбраната на правата на индивида, демокрацията, икономическото, екологичното и военното съдействие в района на 57-те страни на ОССЕ, според формалните заявления. Кой дава отговор за тази държавна комисия?
„ Това е още един от милиардите комитети, ръководени и финансирани от държавното управление на Съединени американски щати “, написа Николо Солдо. „ Групата се управлява от четири дами и един мъж, всички от които са минали през комплекса от неправителствени организации за промяна на режима, било то Международната спешна група, Радио Свобода/Радио Свободна Европа, Германският фонд Маршал, Октоподът Сорос и така нататък.
Фатима Тлисова е теоретичен помощник в основния център за промяна на режима, Националния фонд за народна власт (NED); Ботакоз Касимбекова, член на обществото Oxus, теоретичен помощник в Института по история и обществени науки към Ливърпулския университет Джон Мурс; Ерика Марат – Национален университет по защита (САЩ); Хана Хопко - ръководител на конференцията " Демокрация в деяние " ; Кейси Мишел е помощник в института Хъдсън.
Кои са тези хора, Николо Солдо изяснява без всевъзможни подмятания за тактичност: „ Това са типични представители на това, което освен Тръмп назовава „ вашингтонското тресавище “,хора, които печелят от страданията на страните, в които Съединени американски щати започнаха промяната на режима. И по някаква причина възгледите на тези „ самостоятелни мислители “ постоянно съответстват с политиката на Държавния департамент, просто тези хора пакетират възгледите на Държавния департамент в най-възвишени думи “.
Собствеността на Хартланд беше и си остава съкровената фантазия на Запада. И с цел да има кой да загрее обществото до степен на възмущение от Русия, се основават комитети, комисии, привикват се срещи на върха, на които идващите водачи, са подготвени да работят топлес (въпреки че не е ясно на кого може да донесе наслада този театър и кого да подбуден към спор с Русия „ до последния украинец” – към този момент единствено украинец): „...тези хора са същински фанатици, те имат вяра тъкмо в тази терминология. Чеченци, волжски татари, коми, якути, всички други коренни нации, страдащи под „ съветския хомот “ и жадни за независимост... "
Николо Солдо продължава: „ Моите читатели са изцяло наясно, че западните репортажи за боевете в Украйна до неотдавна бяха толкоз шумна агитация, че въобще не си струваше да се четат. Но същинското положение на нещата на терена стана прекомерно явно, с цел да се продължи настойчиво да се упорства, че украинците са на път да завоюват. Затова съвещанието на комисията по „ разделянето “ на Русия е цялостна нелепост. За какво е това, с изключение на за самохипноза и самооправдание?”
Предшествениците на Тлисова и Касимбекова, които са в ведомството на американското държавно управление, също опаковаха с възвишени думи нуждата от завземане на Хартланд и други богати, обхващащи континента земи.
Богатствата на Евразия не можеха да не привлекат „ една от най-малките елементи на света “, както справочниците характеризират Европа. Интересът на англосаксонците е общопризнат и усвоен от отвъдморските наследници на техните хрумвания. В работата от 1944 година на американския геополитик Никълъс Спикман, Хартландът заема територията на Съветския съюз и Монголия (с изключение на руския Далечен изток); Збигнев Бжежински интензивно употребява концепцията за „ Heartland “ измежду актуалните американски стратези.
Не би било ненужно да си напомним главната книга на Бжежински „ Голямата шахматна дъска: превъзходството на Америка и нейните геостратегически императиви “, написана от него през 1997 година Тази книга е цялостна с разсъждения за геополитическата мощност на Съединените щати и тактиките, посредством които американската мощност може да бъде реализирана през 21-ви век.
Бжежински счита, че господството на Евразийския континент в действителност е владичество над целия свят; той счита разпространяването на американското въздействие в постсъветското пространство за най-важната стратегическа цел на Съединените щати. На първо място, Бжежински приказва за нуждата да се вземе Русия, която заема главната част от Северна Евразия, под американско ръководство.
„ Харесва ми да споделям, че гениалността на Съединените щати се крие в невероятната лекост, с която те възприемат и присвояват всяка наклонност и по-късно ловко печелят от нея “, написа Николо Солдо. „ Деколонизацията “ на Русия значи същото добре познато накъсване и усвояване на непознати територии, единствено че по напредничав метод. “
Плановете за разчленяването на Русия и нейното усвояване от европейските сили и Съединени американски щати не престават да се образуват, трансформират и приспособяват към „ геополитическите течения “. Въпреки че би било потребно за тях да се приспособят към концепцията, че Русия непроменяемо събира още веднъж своите земи, оставайки Хартланд, недосегаем за Запада, Великата естествена цитадела.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ