ВЕЛИЧКА МИКОВА е завършила "Право" в СУ "Св. Климент Охридски".

ВЕЛИЧКА МИКОВА е приключила "Право " в СУ "Св. Климент Охридски ". От 1998 година работи в КНСБ като специалист правист, по-късно като основен специалист, началник на правния отдел в синдиката, а сега е народен секретар на отдел "Правна протекция на труда "

"Минимум месец и половина заплатен наставнически отпуск ще бъде наложителен за всички членки на Европейски Съюз "

- Г-жо Микова, по какъв начин са уредени другите типове отпуск в България на фона на останалите страни от Европейски Съюз?
- В момента в Европейски Съюз се разисква нова Директива за равновесието сред фамилен и професионален живот, която цели по-добро съвместяване на професионалния с персоналния и фамилния живот. Тя ще даде повече права на работещите, ангажирани с развъждане на деца или полагащи грижи за възрастни хора. Документът сега е в развой на договаряния, утвърден е от Съвета на министрите на Европейски Съюз и следва Европейският парламент да даде позиция.
Директивата визира и родителския отпуск. В България този отпуск към този момент е организиран. Той е за служащи и чиновници, които към този момент са употребявали отпуска по бременност и раждане, както и за развъждане на малко дете до 2 година Те имат право на 6 месеца наставнически отпуск до навършване на 8 година на детето. Този отпуск може да употребява всеки родител - и майката, и бащата, като на всеки от тях се поставят по 6 месеца. Българското законодателство планува опция единият родител да може да трансферира на другия най-малко 5 месеца от своя отпуск и да резервира правото си единствено на 1 месец наставнически отпуск. Т.е., в случай че една майка, след навършване на 2 година на детето, реши да употребява наставнически отпуск, тя може да изиска от бащата да й трансферира 5 месеца от полагащия му се 6-месечен отпуск. Така майката може да има общо 11 месеца наставнически отпуск, който се употребява на части или едновременно, до навършване на 8 година на детето. Тя може да употребява по 5 дни, по 6 дни, само че може да вземе и 11-те месеца дружно, вкупом.
Особеността на този тип отпуск по българското законодателство е, че той е неплатен. С измененията и предложенията в тази нова инструкция се планува най-малко месец и половина от този отпуск да се заплаща на родителите, които го употребяват. С други думи, в случай че се одобри директивата във типа, в който са направени предложенията, ще се наложи българското законодателство да бъде изменено по този начин, че да обезпечи на родителите, които употребяват заплатен годишен отпуск, най-малко месец и половина възнаграждение и на така наречен наставнически отпуск.
След приемането на директивата българската страна може да усили този интервал, само че това ще бъде национално решение. На нито една страна не пречи, в случай че реализира единодушие сред обществените сътрудници с оглед финансовите параметри, с които разполагат работодателите, да усили интервала на възнаграждение. Но минимумът от месец и половина заплатен наставнически отпуск ще бъде наложителен за всички страни членки на Европейски Съюз.
- Какво още планува директивата в тази връзка?
- Полагат се оптимално по 6 месеца на всеки от родителите, както е в този момент у нас. Разликата от нашето законодателство е, че ще бъдат непокътнати 2 месеца непрехвърляем отпуск. Т.е., в случай че в този момент един татко може да трансферира 5 месеца от своите 6 на майката, отсега нататък ще може да трансферира единствено 4 от своите 6 месеца. С други думи, грижите на бащата ще се усилят с 1 месец.
Важно е да се знае, че този отпуск се дава при поискване, по избор на родителите, тъй че никой никого не задължава да го употребява. Ако не бъде употребен до 8 година на детето, той изгаря.
Друг миг, който се разисква, е увеличението на възрастта на детето от 8 на 10 година, с което се удължава интервалът на прилагане на родителския отпуск.
- Да разбирам ли, че в България нещата в това отношение са по-добре уредени?
- На този стадий може да се каже, че сме изпреварили европейското законодателство и добре сме транспонирали родителския отпуск. В някои връзки българското законодателство е по-добре уредено от доста европейски страни. Различното е, че родителският отпуск у нас е неплатен, за жалост. Именно това би трябвало да се промени в България и да се обезпечи някакъв тип възнаграждение, даже и минимално.
- Очаква ли КНСБ отпор от работодателите, в случай че се сложи въпросът за заплатен наставнически отпуск?
- Много е евентуално да има противоречие. Ако на европейско равнище бъде признато най-малко месец и половина да бъдат платени, това ще е в помощ и на българските синдикати да отстоят правата на работещите, както и при следващо създаване и основаване на разпореждания, с цел да можем да се аргументираме и да търсим възнаграждение на този тип отпуск. Много постоянно, когато става въпрос за предоставяне на спомагателни средства, работодателите не са съгласни.
- Какви други отпуски на европейско равнище се уреждат и къде сме ние?
- В рамките на същата инструкция за съвместяване на професионалния с персоналния живот става въпрос и за дълготрайните грижи, и за схеми за подкрепяне на хората, които поставят такива грижи за подвластен човек от фамилията - възрастен или болен родител, или дете в неравностойно състояние. Предложенията са подобен тип отпуск да не бъде по-малък от 5 работни дни в годината. Според българското законодателство, сега за възрастен всяко обезпечено лице може да употребява до 10 работни дни отпуск в годината.
Но чакаме да разберем какви ще са настроенията на Европарламента, по какъв начин ще приключи изобщо приемането на директивата.
- Означава ли, че когато директивата бъде призната, България би трябвало да понижи тези дни?
- Това, което ще планува директивата, ще са минимални параметри, ние имаме малко по-добра законодателна уредба. Особеност на тези 10 дни по българското законодателство е, че се употребяват като отпуск по болест. Например, в случай че служащ или чиновник би трябвало да вземе отпуск за гледане на болен родител, може да вземе от персоналния доктор не повече от 10 дни, които са регламентирани в Наредбата за експертизата за работоспособността и по отношение на Кодекса на труда.
Освен това, въпрос на пояснение е дали няма тези 5 дни по директивата да бъдат погълнати от 10-те обезпечени, които към този момент имаме.
В това отношение може да се каже, че сме по-добре от Европа. Както и във връзка с отпуските за бременност, майчинство и раждане и за развъждане на малко дете.
- За какво друго във връзка с отпуските упорства КНСБ?
- Настояваме да се търси метод в Кодекса на труда да откри място така наречен целеви отпуск за фамилни аргументи. Това е едно от нашите отдавнашни претенции към държавното управление. Платеният годишен отпуск се употребява за възобновяване на работната мощ, а не по фамилни аргументи. Затова сме създали оферти, в които настояваме да се даде право на служащия и служителя, когато е належащо, да има право на отпуск по фамилни аргументи. Например, в случай че би трябвало да се заведе някой болен член на фамилията в болница и се постанова в средата на работния ден да излезе от работа, да не е належащо да желае единодушието на работодателя, а да употребява подобен отпуск. Как посред работния ден работодателят ще разреши някой да излезе от работа? Идеята ни е в подобен миг да се задейства правото на отпуск по фамилни аргументи. Служителят подава молба за подобен целеви отпуск и няма да е належащо да употребява от годишния си заплатен отпуск, което в този момент постоянно се прави.
- Този целеви отпуск заплатен ли ще бъде?
- Това е главният спор с работодателите. Обсъждали сме го и те по принцип са склонни да одобряват подобен тип отпуск. Но този въпрос следва да бъде обсъждан още веднъж, когато бъде призната директивата.
- В други страни това уредено ли е?
- Мисля, че е уредено. Такива отпуски от време на време се уреждат с групови трудови контракти и са политика на предприятието.