Ядрен конфликт – много по-възможен сега отколкото по време на Студената война?
Вече седемдесет и пет години една организация на име „ Бюлетин на нуклеарните учени “ поддържа и всеки януари на настоящата година актуализира по този начин наречения „ Часовник на Страшния съд “ – механизъм, който регистрира вероятността на човечеството да бъде застигнато от световна злополука. Самият механизъм е създаден под формата на часовник, който регистрира несъмнено време среднощ (момента на Апокалипсиса) в секунди и минути, с главен фактор рискът от нуклеарна война и последващата нуклеарна злополука. За времето, от което е основан, до днешна дата човечеството е вървяло сред 2 и 3 минути в пика на напрежение на Студената война до 17 минути през 1991 година – годината, в която след разпада на Варшавския контракт и Източния блок, се поставя край и на Съветския съюз, а с това дейно и на траялия десетилетия геополитически конфликт сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединените щати. Интересен миг е, че през последните няколко години „ часовникът “ от ден на ден и повече се приближава до „ среднощ “, надминавайки даже най-близките стойности от времето на Студената война. В началото на 2022 година, два месеца преди съветското настъпление в Украйна, „ Часовникът на Страшния съд “ отмери 100 секунди до вероятната нуклеарна злополука.
Началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 година сложи началото на мощно притеснителна изразителност по повод опцията за нуклеарен спор сред Русия и НАТО, извънредно мощно и заплашително развивана от разнообразни представители на пропагандната машина на Кремъл по всички публични осведомителни канали на Руската федерация. Реална заплаха от Трета международна война и съществено заиграване с нуклеарната тематика направи и съветският външен министър Сергей Лавров по съветската телевизия, а единствено преди няколко дни Джен Псаки, прессекретар на Белия дом, уточни, че Съединените щати акцентират, че я една нуклеарна война няма да има спечелили, и приканват съветските власт да снижат натрупващата се изразителност по отношение на потреблението на нуклеарно оръжие.
Всичко това беше съпроводено с тест на най-нова съветска междуконтинентална балистична ракета „ Сармат “ и вкарването в действителни бойни дейности от съветска страна на свръхзвуковата ракета „ Кинжал “, също способна да носи нуклеарен заряд. По съветските публични канали в това число беше развита и тезата за потребление на нуклеарни торпеда „ Посейдон “, способни да провокират големи приливни талази след експлозия и да потапят цели големи мегаполиси, или пък по какъв начин съветска ракета може да унищожи Париж, Берлин и Лондон. От своя страна президентът на Украйна Владимир Зеленски в изявление за австралийския ефирен канал Nine Network уточни като висока вероятността Русия да употребява нуклеарни оръжия. „ Русия и Западът се намират по-близо до нуклеарна война в сравнение с във времето на Карибската рецесия “, съобщи от Нина Хрушчова, правнучка на Никита Хрушчов. В изявление за изданието „ Украинска истина “ заместител държавният секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд предизвести за „ пагубни последствия “ освен за Русия и Путин, само че и за света, в случай че се стигне до потреблението на нуклеарно оръжие. Което всъщност би бил първият нуклеарен удар след атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки в края на Втората международна война.
Какви са аргументите за това? Възможно ли е в действителност съветският президент Путин да натисне „ аленото копче “ и да употребява на някаква форма на нуклеарно оръжие, в това число и в Украйна? Според английския историк Доминик Сендбрук съществуват два хипотетични сюжета, при които съветският Владимир Путин може да издаде заповед за потреблението на съветския нуклеарен боеприпас – сполучлива украинска контраофанзива в Донбас или в случай че Украйна под някаква форма заплаши съветския надзор върху Крим.Сендбрук показва, че Москва към този момент е почнала да разиграва симулативни офанзиви с нуклеарно оръжие. Според немското издание „ Spiegel” сходен сюжет е разигран посредством изстрелване на съветски ракети от Калининград, съветският анклав сред Полша и Литва. Според Сендбрук по-малко евентуален сюжет е този при който един „ разгневен и болен “ Путин се нахвърли върху НАТО, което обаче не е изключено на фона на все по-голямата ескалация във военни дейности и изразителност от съветска страна.
Американският боен специалист Джоузеф Сиренчоне преглежда пет вероятни сюжета при няколко избрани предпоставки и условия, които би трябвало да се уточнят. Първото е съществуването на към 6 000 нуклеарни бойни глави от съветска страна и още толкоз от американска. Което е повече от задоволително, с цел да постави завършек на човешкото битие на планетата. И е извънредно значимо да бъдат конкретизирани две неща – че военните игри демонстрира, че един път щом нуклеарната преграда бъде прекрачена, то след това е доста мъчно да се предотврати спомагателна ескалация. И че количественото предимство не значи стратегическо преимущество. Но връщайки се към петте сюжети: първият е удар в Черно море, който може да бъде проява на мощ от страна на Путин, само че без човешки жертви и опустошения. Вторият е нуклеарен удар по боен обект в Украйна, за което може да бъде употребявано нуклеарно устройство с не огромна мощност – да вземем за пример на 1/10 от нуклеарната мощ на атомната бомба от Хирошима. Третият вид е „ втора Хирошима “, което ще докара до отговор от страна на НАТО и Съединените щати и извънредно огромно количество жертви. Четвъртият сюжет е съветски нуклеарен удар по обекти на НАТО, вследствие на което Путин ще получи солиден и мощен нуклеарен отговор. Петият сюжет включва най-отчаяната крачка, на която е кадърен съветският президент – удар по Съединените щати за заличаване на американското държавно управление.
Независимо от петте разнообразни сюжета, които се показват като допустимо държание от страна на съветския президент Путин, всяко едно потребление на нуклеарно оръжие от съветска страна ще има необратими последствия в световен проект – даже самият потрес, който ще породи един даже стеснен нуклеарен гърмеж в международната общност, реакцията на финансовите пазари и стопанската система, създавалата се суматоха, опцията за банкова суматоха и суматоха за хранителни артикули и медикаменти в редица страни, изключвайки въобще разискване на следващи военни, политически и обществени последствия, трайно и необратимо ще преобърне публичните процеси без да е допустимо да се възвърне предходното положение на обществото. И следствията няма да обиден една, две или три страни, а ще имат световно и дълготрайно отражение, което ще обърне самият ход на историята. Но един от въпросите, който би следвало да бъде заложен – по какъв начин се стигна дотук и за какво тъкмо в този момент? Възможно ли е сходен сюжет да бъде избегнат?
Решението в тази посока зависи от няколко фактора – изхода на военния спор в Украйна и опцията на противостоящите освен във войната съветска и украинска страна да седнат на масата на договарянията и да са подготвени на отстъпки, само че този развой да ангажира Англия, Съединените щати, Германия, Франция, Израел, Китай и Индия. Руското настъпление в Украйна прекатурна основите на интернационалния ред, каквито са открити след края на Студената война. С цел основаване на условия за взаимно битие и отбягване на опцията от нуклеарна злополука на първо място е значим разговорът. Силно стеснителен миг е да вземем за пример неналичието на директен канал за връзка сред Москва и Вашингтон – нещо, което не се е случвало даже по време на Студената война – както и ескалиращата военна изразителност и така наречен „ дрънчене с оръжия “.
Най-точна дефиниция на вероятното решение е обещано в книгата „ Кенеди “ на Теодор Соренсен, специфичен консултант на президента Кенеди и един от най-близките му помощници – „ позиция за договаряния, която е предпочитаема пред войната и допустима за света “. В разгара на Кубинската рецесия връзката сред Кремъл и Белия дом е непрекъсната с всекидневен и даже повече от един път дневно продан на писма сред Кенеди и Хрушчов, в това число и с публично посещаване на външния министър на Съюз на съветските социалистически републики Андрей Громико в Белия дом, с който Кенеди организира двучасов диалог при закрити порти. Соренсен задава въпроса – щеше ли да бъде предотвратена нуклеарната война, до която можеше да докара Кубинската рецесия, в случай че Кенеди и Хрушчов не си бяха комуникирали и не бяха оставили този канал отворен?
Избягването на нуклеарна война сред двама или повече политически играчи на световната сцена, както това става по време на Кубинската рецесия, не е казус в историята на втората половина на XXвек. Американският монопол върху нуклеарното оръжие завършва през 1949 година, когато Съветският съюз получава своята атомна бомба. В идващите десетилетия описът на нуклеарните страни се усилва с Англия, Франция, Израел, Китай, Пакистан, Индия, Северна Корея и на един разрастващ се стадий – Иран. Така в един свят, в който отсъства нуклеарен монопол, и нуклеарното оръжие е разпръснато сред голям брой политически играчи, се ражда нещо, което Хенри Кисинджър назовава „ стратегическа непоклатимост “ – дефинира се като равновесие, при което никоя от страните няма да употребява оръжията си за всеобщо опустошение, тъй като съперникът постоянно е кадърен в отговор да направи същото и да се стигне до едно извънредно огромно равнище на опустошения. Равновесието в нуклеарния свят се построява на взаимното въздържане и съгласно Кисинджър самото съществуване на нуклеарно оръжие основава по-голяма причина за непоклатимост, тъй като опасността от взаимно заличаване работи като превантивна мярка пред започването на огромни спорове. Доктрината на взаимното опустошение, споделя Кисинджър, почива върху догатката, че водачите работят в полза на мира и няма умишлено да изложат жителите си на опасност от заличаване. „ Взаимното самоубийство “ се е трансформирало в механизъм на интернационалния ред.
Текущите условия обаче основават доста въпроси към тази трактовка. Те излизат от разбирането, че в сегашния миг Владимир Путин употребява нуклеарното оръжие като щит за водене на стандартна война в Украйна. Ядрените оръжия, както споделя и Сендбрук, са „ оръжие на безсилието “ – те са опасност от последна степен, на властнически и тоталитарни режими, които са притиснати от условия. И, както виждаме, войната, която стартира на 24 февруари 2022 година на този стадий по-скоро не оправдава упованията за взаимно въздържане на фона на от ден на ден ескалиращата изразителност от съветска страна и информацията от разнообразни източници, че потреблението на нуклеарно оръжие от страна на режима на Путин е една напълно реалистична алтернатива, която не е отстранена от масата. Тогава концепцията за сдържането не е оправдана – в случай че един режим не работи рационално и не се управлява от утилитарните категории, които са залегнали в концепцията за стратегическата непоклатимост, а се управлява от неразбираеми ирационални трактовки на събития и условия, то тогава самата идея за стратегическата непоклатимост губи своето съображение. Защото очевидно избрани режими са подготвени да доведат до невъобразимо количество жертви и изключителни опустошения, преследвайки някакви оправдани пред самите себе си политически цели.
В този смисъл и претегляйки настоящите условия може да се направи заключението и извода, че един нуклеарен спор се явява доста по-възможен към днешна дата в сравнение с в не толкоз далечното предишното. Докато към оня миг решенията в тази посока са зависели от две огромни суперсили, оглавяващи два противоположни геополитически блока, то през днешния ден в един многостранен свят, който няма единение от някакви свръхмогъщи субекти, самото струпване на фактори и неналичието на разговор и връзка може да докара до немислимото, а точно – започването на нуклеарна война.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 година сложи началото на мощно притеснителна изразителност по повод опцията за нуклеарен спор сред Русия и НАТО, извънредно мощно и заплашително развивана от разнообразни представители на пропагандната машина на Кремъл по всички публични осведомителни канали на Руската федерация. Реална заплаха от Трета международна война и съществено заиграване с нуклеарната тематика направи и съветският външен министър Сергей Лавров по съветската телевизия, а единствено преди няколко дни Джен Псаки, прессекретар на Белия дом, уточни, че Съединените щати акцентират, че я една нуклеарна война няма да има спечелили, и приканват съветските власт да снижат натрупващата се изразителност по отношение на потреблението на нуклеарно оръжие.
Всичко това беше съпроводено с тест на най-нова съветска междуконтинентална балистична ракета „ Сармат “ и вкарването в действителни бойни дейности от съветска страна на свръхзвуковата ракета „ Кинжал “, също способна да носи нуклеарен заряд. По съветските публични канали в това число беше развита и тезата за потребление на нуклеарни торпеда „ Посейдон “, способни да провокират големи приливни талази след експлозия и да потапят цели големи мегаполиси, или пък по какъв начин съветска ракета може да унищожи Париж, Берлин и Лондон. От своя страна президентът на Украйна Владимир Зеленски в изявление за австралийския ефирен канал Nine Network уточни като висока вероятността Русия да употребява нуклеарни оръжия. „ Русия и Западът се намират по-близо до нуклеарна война в сравнение с във времето на Карибската рецесия “, съобщи от Нина Хрушчова, правнучка на Никита Хрушчов. В изявление за изданието „ Украинска истина “ заместител държавният секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд предизвести за „ пагубни последствия “ освен за Русия и Путин, само че и за света, в случай че се стигне до потреблението на нуклеарно оръжие. Което всъщност би бил първият нуклеарен удар след атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки в края на Втората международна война.
Какви са аргументите за това? Възможно ли е в действителност съветският президент Путин да натисне „ аленото копче “ и да употребява на някаква форма на нуклеарно оръжие, в това число и в Украйна? Според английския историк Доминик Сендбрук съществуват два хипотетични сюжета, при които съветският Владимир Путин може да издаде заповед за потреблението на съветския нуклеарен боеприпас – сполучлива украинска контраофанзива в Донбас или в случай че Украйна под някаква форма заплаши съветския надзор върху Крим.Сендбрук показва, че Москва към този момент е почнала да разиграва симулативни офанзиви с нуклеарно оръжие. Според немското издание „ Spiegel” сходен сюжет е разигран посредством изстрелване на съветски ракети от Калининград, съветският анклав сред Полша и Литва. Според Сендбрук по-малко евентуален сюжет е този при който един „ разгневен и болен “ Путин се нахвърли върху НАТО, което обаче не е изключено на фона на все по-голямата ескалация във военни дейности и изразителност от съветска страна.
Американският боен специалист Джоузеф Сиренчоне преглежда пет вероятни сюжета при няколко избрани предпоставки и условия, които би трябвало да се уточнят. Първото е съществуването на към 6 000 нуклеарни бойни глави от съветска страна и още толкоз от американска. Което е повече от задоволително, с цел да постави завършек на човешкото битие на планетата. И е извънредно значимо да бъдат конкретизирани две неща – че военните игри демонстрира, че един път щом нуклеарната преграда бъде прекрачена, то след това е доста мъчно да се предотврати спомагателна ескалация. И че количественото предимство не значи стратегическо преимущество. Но връщайки се към петте сюжети: първият е удар в Черно море, който може да бъде проява на мощ от страна на Путин, само че без човешки жертви и опустошения. Вторият е нуклеарен удар по боен обект в Украйна, за което може да бъде употребявано нуклеарно устройство с не огромна мощност – да вземем за пример на 1/10 от нуклеарната мощ на атомната бомба от Хирошима. Третият вид е „ втора Хирошима “, което ще докара до отговор от страна на НАТО и Съединените щати и извънредно огромно количество жертви. Четвъртият сюжет е съветски нуклеарен удар по обекти на НАТО, вследствие на което Путин ще получи солиден и мощен нуклеарен отговор. Петият сюжет включва най-отчаяната крачка, на която е кадърен съветският президент – удар по Съединените щати за заличаване на американското държавно управление.
Независимо от петте разнообразни сюжета, които се показват като допустимо държание от страна на съветския президент Путин, всяко едно потребление на нуклеарно оръжие от съветска страна ще има необратими последствия в световен проект – даже самият потрес, който ще породи един даже стеснен нуклеарен гърмеж в международната общност, реакцията на финансовите пазари и стопанската система, създавалата се суматоха, опцията за банкова суматоха и суматоха за хранителни артикули и медикаменти в редица страни, изключвайки въобще разискване на следващи военни, политически и обществени последствия, трайно и необратимо ще преобърне публичните процеси без да е допустимо да се възвърне предходното положение на обществото. И следствията няма да обиден една, две или три страни, а ще имат световно и дълготрайно отражение, което ще обърне самият ход на историята. Но един от въпросите, който би следвало да бъде заложен – по какъв начин се стигна дотук и за какво тъкмо в този момент? Възможно ли е сходен сюжет да бъде избегнат?
Решението в тази посока зависи от няколко фактора – изхода на военния спор в Украйна и опцията на противостоящите освен във войната съветска и украинска страна да седнат на масата на договарянията и да са подготвени на отстъпки, само че този развой да ангажира Англия, Съединените щати, Германия, Франция, Израел, Китай и Индия. Руското настъпление в Украйна прекатурна основите на интернационалния ред, каквито са открити след края на Студената война. С цел основаване на условия за взаимно битие и отбягване на опцията от нуклеарна злополука на първо място е значим разговорът. Силно стеснителен миг е да вземем за пример неналичието на директен канал за връзка сред Москва и Вашингтон – нещо, което не се е случвало даже по време на Студената война – както и ескалиращата военна изразителност и така наречен „ дрънчене с оръжия “.
Най-точна дефиниция на вероятното решение е обещано в книгата „ Кенеди “ на Теодор Соренсен, специфичен консултант на президента Кенеди и един от най-близките му помощници – „ позиция за договаряния, която е предпочитаема пред войната и допустима за света “. В разгара на Кубинската рецесия връзката сред Кремъл и Белия дом е непрекъсната с всекидневен и даже повече от един път дневно продан на писма сред Кенеди и Хрушчов, в това число и с публично посещаване на външния министър на Съюз на съветските социалистически републики Андрей Громико в Белия дом, с който Кенеди организира двучасов диалог при закрити порти. Соренсен задава въпроса – щеше ли да бъде предотвратена нуклеарната война, до която можеше да докара Кубинската рецесия, в случай че Кенеди и Хрушчов не си бяха комуникирали и не бяха оставили този канал отворен?
Избягването на нуклеарна война сред двама или повече политически играчи на световната сцена, както това става по време на Кубинската рецесия, не е казус в историята на втората половина на XXвек. Американският монопол върху нуклеарното оръжие завършва през 1949 година, когато Съветският съюз получава своята атомна бомба. В идващите десетилетия описът на нуклеарните страни се усилва с Англия, Франция, Израел, Китай, Пакистан, Индия, Северна Корея и на един разрастващ се стадий – Иран. Така в един свят, в който отсъства нуклеарен монопол, и нуклеарното оръжие е разпръснато сред голям брой политически играчи, се ражда нещо, което Хенри Кисинджър назовава „ стратегическа непоклатимост “ – дефинира се като равновесие, при което никоя от страните няма да употребява оръжията си за всеобщо опустошение, тъй като съперникът постоянно е кадърен в отговор да направи същото и да се стигне до едно извънредно огромно равнище на опустошения. Равновесието в нуклеарния свят се построява на взаимното въздържане и съгласно Кисинджър самото съществуване на нуклеарно оръжие основава по-голяма причина за непоклатимост, тъй като опасността от взаимно заличаване работи като превантивна мярка пред започването на огромни спорове. Доктрината на взаимното опустошение, споделя Кисинджър, почива върху догатката, че водачите работят в полза на мира и няма умишлено да изложат жителите си на опасност от заличаване. „ Взаимното самоубийство “ се е трансформирало в механизъм на интернационалния ред.
Текущите условия обаче основават доста въпроси към тази трактовка. Те излизат от разбирането, че в сегашния миг Владимир Путин употребява нуклеарното оръжие като щит за водене на стандартна война в Украйна. Ядрените оръжия, както споделя и Сендбрук, са „ оръжие на безсилието “ – те са опасност от последна степен, на властнически и тоталитарни режими, които са притиснати от условия. И, както виждаме, войната, която стартира на 24 февруари 2022 година на този стадий по-скоро не оправдава упованията за взаимно въздържане на фона на от ден на ден ескалиращата изразителност от съветска страна и информацията от разнообразни източници, че потреблението на нуклеарно оръжие от страна на режима на Путин е една напълно реалистична алтернатива, която не е отстранена от масата. Тогава концепцията за сдържането не е оправдана – в случай че един режим не работи рационално и не се управлява от утилитарните категории, които са залегнали в концепцията за стратегическата непоклатимост, а се управлява от неразбираеми ирационални трактовки на събития и условия, то тогава самата идея за стратегическата непоклатимост губи своето съображение. Защото очевидно избрани режими са подготвени да доведат до невъобразимо количество жертви и изключителни опустошения, преследвайки някакви оправдани пред самите себе си политически цели.
В този смисъл и претегляйки настоящите условия може да се направи заключението и извода, че един нуклеарен спор се явява доста по-възможен към днешна дата в сравнение с в не толкоз далечното предишното. Докато към оня миг решенията в тази посока са зависели от две огромни суперсили, оглавяващи два противоположни геополитически блока, то през днешния ден в един многостранен свят, който няма единение от някакви свръхмогъщи субекти, самото струпване на фактори и неналичието на разговор и връзка може да докара до немислимото, а точно – започването на нуклеарна война.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ