Вече малко места на Земята – включително и телата ни

Вече малко места на Земята – в това число и телата ни – наподобява нямат микропластмаса в тях.

Само тази година откриватели оповестиха, че са разкрили микропластмаси в кръвния поток на редица анонимни донори, надълбоко в белодробната тъкан на към 10 пациенти, чакащи интервенция, а последно и в кърмата на 75% от младите майки (1 седмица след раждането), тествани в изследване в Рим. Друго скорошно проучване оповестява за микропластмаси и в плацентите.

Тези открития доведоха до поредност от гръмки заглавия в медиите, които мнозина може да сметнат за тревожни. Но науката към момента не е наясно сигурно какво се случва.

Някои проучвания на лабораторни животни и кафези, отглеждани отвън тялото, демонстрират, че има аргументи за безпокойствие по отношение на това по какъв начин тези дребни части пластмаса въздействат на нашата физиология.

Нещо, което остава по-малко явно, е какви опасности за здравето, в случай че има такива, съставляват те при концентрациите, в които са открити. Учените споделят, че вълната от скорошни изследвания съставляват едвам първите им стъпки към разбирането на въздействието на парченцата върху нашето всекидневие.

„ Установихме, че във въздуха, който дишаме, има микропластмаса. Открихме микропластмаса в белите дробове. Следващата стъпка е да разберем какво от това? Има ли значение, че имаме пластмаса в белите дробове, и в случай че да – какво е то? “, споделя Лора Садофски, откривател по респираторна медицина в Медицинското учебно заведение Хъл Йорк в Обединеното кралство: „ В момента не знаем отговора на този въпрос. “

От 1950 година до 2015 година производството на пластмаса нараства приблизително с към 8,4% всяка година, съгласно оценка, оповестена в списание Science. Учените оповестяват, че са разкрили замърсяване с микропластмаса на повече от 8 километра над морското ниво (в сняг покрай върха Еверест), а също и в най-дълбоките елементи на океана (включително в морската вода в Марианската падина).

Дик Ветхак, почетен професор по качество на водата и здравето в университета Вриджи в Амстердам, споделя, че учените занапред стартират да се борят с евентуалните последствия за човешкото здраве.

„ За мен най-тревожното нещо е, че доста евентуално ще би трябвало да се борим с възходящите концентрации на микропластмаса през идващите десетилетия “, споделя Ветхак. „ Ще ни отнеме още 10 години, 15 години, преди да можем да разберем какво се случва, в случай че се окаже, че има сериозен риск. “

Микропластмасата може да бъде открита във въздуха, който дишаме, праха, който се натрупва по подовете ни, и в морските блага, които купуваме от хранителния магазин, сочат изследвания.

Тези късчета постоянно са по-малки от най-малката песъчинка, по-малки и от ширината на човешки косъм.

Формата, размерът и химическият им състав също варират и откривателите нормално се концентрират върху идентифицирането на най-често срещаните полимери.

„ Най-малките частици ни тревожат най-вече “, споделя Ветхак. „ Изследователите подозират, че те е по-вероятно да обхванат надълбоко в тялото и да преминат през защитните ни мембрани. “

Откриването на микропластмаси в тялото изисква щателна и деликатна работа. А рискът от заразяване постоянно е налице.

„ Във всеки лабораторен артикул, който използваме, има пластмаса “, споделя Курунтачалам Канан, екологичен химик и професор в катедрата по педиатрия в Медицинския факултет на Нюйоркския университет, който в скорошно изследване открива, че бебета са изложени към 15 пъти повече на микропластмаса от възрастните. „ Трябва да сте доста деликатни при осъществяването на този тип измервания. “

Затова и Садофски носи памучна лабораторна престилка по време на опитите си.

а) Футболно игрище с изкуствена трева със късчета автомобилна гума, употребена за омекотяване. б) Отмита от дъжда микропластмаса от същото поле, открита в природата наоколо

Голяма част от досегашните проучвания върху микропластмасите са със относително дребен брой проби и се концентрират върху идентифицирането на частиците и установяване интензивността на излагането на такива.

„ Проучвателни изследвания “, споделя Канан.

Сред най-интересните скорошни открития е проучването на Садофски, което открива микропластмаса в белодробната тъкан на живи хора, откритието на Ветхак за микропластмаса в кръвния поток и работата на Канан, която демонстрира, че бебетата може да са измежду най-често изложените.

В изследването на Садофски откривателите събират белодробна тъкан от 13 души, които са били подложени на гръдна интервенция. Те разграждат тази белодробна тъкан с мощна киселина, след което филтрират синтетичните частици.

След това те проучват останалия материал, огромна част от който се оказва пластмаса. Изследователите също пускат и празни проби без белодробна тъкан, с цел да обезпечат контролна група.

„ Погледнахме в човешките бели дробове в другите им области – горна, междинна и долна част – открихме микропластмаса във всичките, в това число в долните равнища “, споделя Садофски.

Не е ясно обаче до каква степен констатациите могат да се приложат и за останалата част от обществото.

„ Тези хора са в болница за интервенция на белите им дробове, само че нямаме визия дали микропластмасата има някакъв резултат върху здравето им и нямаме визия дали средностатистическият човек в Хъл има сходни равнища на микропластмаса “, споделя още Садофски.

В друго изследване от Холандия, оповестено при започване на година, откриватели обработват кръвта на 22 анонимни донори и откриват микропластмаса в 17 от пробите.

Това е първият път, в който микропластмаса е открита в кръвни проби, споделя Ветхак. Не е ясно по какъв начин изследваните са били изложени на нея или дали това е имало някакви последици за здравето им.

Много въпроси остават без отговор.

Рискът от микропластмаси може да се насочи към избрани групи.

Лабораторията на Канан проучва изпражненията на девет бебета и 10 възрастни.

„ Пробите от изпражненията на бебетата съдържаха приблизително 15 пъти повече PET, в сравнение с възрастните “, споделя Канан, имайки поради полиетилентерефталат, който е постоянно срещан в облеклата и контейнерите за храни.

Канан подозира, че бебетата и другите деца са доста по-изложени, тъй като пълзят по подовете, които могат да бъдат нечисти с микропластмаса; поставят съвсем всичко в устата си; и постоянно употребяват пластмасови предмети като чаши, джунджурии и играчки.

Проучвания, които включват животни или кафези, отгледани в лабораторни условия, демонстрират, че микропластмасата може да аргументи възпаления, оксидативен стрес и увреждане на тъканите. Но доста от тези изследвания включват мощно съсредоточени излагания или пластмаса с комерсиално качество, се споделя в проучването.

„ Нито едно от тези изследвания не прави някакви здравни заключения. Все още отговаряме на въпроса „ изложени ли сме? “, споделя Канан. „ Проучванията са в начален етап. “

Канан прибавя още, че последните открития са сложили основите федералното държавно управление на Съединени американски щати да влага в изследвания, фокусирани върху токсикологията или епидемиологията.

Експозицията към този момент е ясна, споделя той. „ Въпросът е какъв брой токсични са те и на какво равнище са токсични? “

През 2019 година Нидерландия започва бързо 15 плана за микропластмаси и по-късно предходната година задели в допълнение финансиране за проучвателен консорциум за микропластмаси.

Европейският съюз отдели повече от 32 милиона $ за 5 изследвания за микро- и нанопластмаси за интервала 2021-2025 година