Вече е станала класическа фразата, че ако един реставратор си

" Вече е станала класическа фразата, че в случай че един реставратор си е приключил работата, той остава незабележим за публиката. Нашият труд не е обвързван със основаването на ново произведение, а с обгрижването на към този момент основани такива и то за да бъде съхранена тяхната културна стойност, както за нашето по този начин и за идните генерации " – споделя доцент Стефан Белишки, началник на катедра " Реставрация " в Националната художествена академия.

" Народният музей и Българският археологически институт са люлката на археологическата реституция в България и историята на тази специалност има повече от стогодишна отминалост – споделя доцент Христо Попов, шеф на Археологическият институт с музей към Българска академия на науките – Последните 30 години обаче имаше стесняване на експертния състав и лека - бавно едно по-старо потомство се загуби. Модерната българска реалност не постанова чувството, че занимаването с просвета и просвета е нещо влиятелно, заслужаващо си, от което човек може да живее почтено " – прибавя той.

По данни на ЮНЕСКО България е на трето място в Европа, след Италия и Гърция, в региона на културно-историческото завещание. Големият въпрос е образованието и задържането на експертите у нас. Как работят те, по какъв начин се приготвят, кои са огромните неточности, с какви имитации се сблъскват и каква е допустимата модерна интервенция във възобновяване и запазването на един артефакт или археологически монумент – по тази причина в " Какво се случва " приказват доцент Стефан Белишки, доцент Христо Попов, гл. помощник Петя Пенкова и гл. помощник Китан Китанов. Повдига се завесата и към работата на една от най-големите лаборатории за реституция и консервация у нас – тази към Националния археологически музей, която скоро откри ново ателие.