Ужасно неадекватно. Защо името на Стефан Янев вече върви заедно с думата оставка
Вече даже и той приказва за своята оставка. Военният министър Стефан Янев направи няколко изявления, които разграничиха България от общата позиция на НАТО. А посолството на Русия даже си хареса едно от тях и го показа във Facebook.
Едно от разпоредбите в бейзбола гласи, че в случай че по време на игра индивидът с бухалката, против който се хвърля топка – батърът, пропусне да удари три поредни топки, се получава „ страйк “. При такава обстановка този състезател е отстранен от игра, а на негово място би трябвало да влезе различен.
В рамките на последните два месеца, поради няколко свои изявления, министърът на защитата Стефан Янев се озова точно в такава обстановка, която докара до неодобрение и претенции за оставката му. Действията на министъра на защитата пристигнаха в миг, в който Русия първо беше струпала стотици хиляди бойци по границата си с Украйна, а в следствие стартира и война против суверенната страна.
Тези изявления и дейности на Янев бяха разчетени като заемане на позиции, които компрометират България като член на НАТО и Европейски Съюз от една страна, а от друга звучат в интерес на ползите на Русия.
Наложи се думите на Янев да бъдат определяни като „ персонално мнение “, а министър председателят Кирил Петков трябваше да разграничава позициите на държавното управление от тези на военния министър в него. Една от позициите на Янев даже беше представена от посолството на Руската федерация в България.
И когато думата "оставка " стартира да звучи все по-често, даже от средите на ръководещата коалиция, самият, с която отхвърля да подаде оставка, само че в това време споделя, че "оставката ми е въпрос към този момент само на процедура ".
"Война " или "военна интервенция "
Недоволството против военния министър ескалира в първите часове след, когато той съобщи преди бТВ:
Нека не бързаме да слагаме етикети дали е лимитирана военна интервенция или война обстановката в Украйна.Стефан Янев
„ Нека не бързаме да слагаме етикети дали е лимитирана военна интервенция или война обстановката в Украйна. Путин деликатно заобикаля използването на думата война. Доста фриволно се употребява тази дума “, сподели Янев.
Само няколко часа по-късно в своя обява във Facebook той дефинира обстановката като „ военна намеса на Руската Федерация в Украйна “.
Именно тези изявления доведоха до претенции за оставката му от представители на няколко политически сили, в това число и такива от ръководещата коалиция, за което признаха както Янев, по този начин и министър председателят Петков.
Късно вечерта в неделя обаче в своя обява във Facebook Янев съобщи, че няма желание да подава оставка. Той сподели, че при сходно решение ще се стигне до „ риск за националната сигурност “, както и че решения, които следва да бъдат взети, „ не са в полза на България “.
„ Той звучи извънредно несъответстващо сега като боен министър. Звучи като човек, който или не знае какво приказва, или не знае какво прави, или обслужва геополитическа и военна тактика на страна агресор, в тази ситуация на Руската Федерация “, разяснява пред Свободна Европа политологът Димитър Аврамов .
„ Лично мнение “ за двойна приложимост
Първата изява на министър Янев, която провокира полемика, пристигна през месец декември, когато се заприказва за опциите за идване на бойци от други страни членки на НАТО в Източна Европа и вероятността това да се случи и в България. Русия към този момент беше струпала над 100 хиляди души и бойна техника край границата на Украйна. Бяха пристигнали и първите предизвестия от страна на НАТО и особено от Съединени американски щати, че това може да е въведения към инвазия, а Русия отхвърляше, че има сходни планове.
„ Не смятам, че са налице нужните условия, които могат да аргументират решение, обвързвано с разполагане на спомагателни войски на наша територия. Такова решение не би кореспондирало нито със съюзните ползи, нито с националния интерес на Република България “, във Facebook и добави, че въпреки всичко е значимо следенето на „ процесите в геополитическата среда “.
Само няколко часа по-късно позицията му беше споделена на формалната страница във Facebook на посолството на Русия в България.
Думите на Янев станаха мотив за искане за чуване в парламентарната комисия по защита.
Заради това изявление се наложи по време на конференция на Министерския съвет за държанието на министъра си. Тогава той сподели следното:
Съобщенията по тази тематика са били персонално мнение на министъра, само че по никакъв метод това не е официална позиция на нашето държавно управление.Кирил Петков, министър председател
„ Тази тематика не е разисквана на Министерския съвет, нито е разисквана с някого от нашите сътрудници. Съобщенията по тази тематика са били персонално мнение на министъра, само че по никакъв метод това не е официална позиция на нашето държавно управление “.
От военното министерство тогава обявиха пред Свободна Европа, че тази позиция е изразена в „ персонално качество, а не като министър “, само че прибавиха, че позицията „ ще бъде отстоявана и при възникването на нужда от правенето на публична позиция на България “.
Няколко дни по-късно, при започване на януари, Янев се появи на в центъра на София. Там той се ръкува с част от участниците в него, които бяха издигнали плакати с надпис „ Никога против Русия “, „ България - зона на мира “, както и такива, които показват поддръжка за самия него.
По време на събитието, което беше оповестено като „ протест в поддръжка “ на изявленията на Янев против разполагане на спомагателни сили на НАТО в България, протестиращите оповестиха, че съгласно тях по този начин се компрометира „ националния суверенитет “.
В края на януари държавното управление взе решение в общите старания на НАТО за „ проява на възпиращ капацитет “ на фона на опасността от съветска инвазия в Украйна. Преди това решение да стане публично, то беше оповестено от Янев, който настояваше, че тази бойна група ще бъде от „ български войски с българско командване “. По-късно редица специалисти показаха мнение, че това е невероятно, защото всяка единица, ситуирана на Източния фланг, е под командването на НАТО.
Отново в края на януари Янев сподели, че е добре да се „ понижи говоренето и напрежението по тематиката НАТО – Русия “ и даже предложи „ да се спре с четенето на непозната преса “. Това още веднъж провокира полемики, а Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ), излезе със по случая.
"Война " ли е войната?
Така се стигна и до последното изявление на Стефан Янев от четвъртък, когато съветската инвазия стартира, а той самият назова обстановката „ военна намеса “. Три дни по-късно в предаването „ Панорама “ по Българска национална телевизия Янев изясни позицията си като сподели, че не е употребявал думата „ война “, а е цитирал Путин, тъй като съгласно него всяко говорене в сходна обстановка би трябвало да е „ характерно и отговорно “.
Без значение евфемизмите, които използваме за войната в Украйна, в последна сметка не е най-големият проблем сега.Стефан Янев
„ Без значение евфемизмите, които използваме за войната в Украйна, в последна сметка не е най-големият проблем в момента… Никъде в формалния език на НАТО и Европейски Съюз няма документ, в който да употребена думата „ война “, сподели още Янев. Това не е правилно, тъй като думата „ война “ участва в публични позиции.
Засега в няколко медии се появи информация, че представители на една от четирите политически сили в ръководещата коалиция - „ Демократична България “, са желали оставката на Янев. Към момента Българска социалистическа партия и „ ИТН “ афишират, че не са обсъждали сходно искане, а Кирил Петков съобщи, че това сега не е тематика.
Самият Янев съобщи, че не схваща настояванията за негова оставка и позволи, че негово отдръпване ще докара до доста компликации за ръководещата коалиция и може да провокира предварителни избори.
"България няма потребност да показва проруска, проамериканска или проевропейска позиция. България би трябвало и съгласно мен е длъжна да показва позиция в отбрана на националните си ползи ", написа Янев в неделя.
Кой по какъв начин назовава войната
Кой обаче приказва за „ война “ и кой отхвърля да употребява тази дума?
В България да вземем за пример за „ война “ в Украйна приказват както президентът Румен Радев , по този начин и министър председателят Кирил Петков.
Това направиха към този момент генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг , генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш президентът на Съединени американски щати Джо Байдън , немският канцлер Олаф Шолц , президентът на Франция Еманюел Макрон , министър председателят на Англия Борис Джонсън , министър председателят на Италия Марио Драги , министър председателят на Канада Джъстин Трюдо , министър председателят на Япония Фумио Кишида , президентът на Полша Анджей Дуда и доста други. Думата "война " даже беше упомената от Александър Лукашенко , когато той отхвърляше за присъединяване на армията на Беларус в бойните дейности.
Еврокомисарят, който дава отговор за вътрешният пазар, Тиери Бретон пък написа в Туитър, че в „ Украйна има война, а не „ специфична интервенция “, както и че „ съветската агитация не е добре пристигнала в Европа “.
Сред страните, които публично не приказват за война, е да вземем за пример Китай . Пекин дефинира обстановката като „ специфична военна интервенция “.
Президентът на Сирия Башар Асад пък назова протичащото се в Украйна „ корекция на историята и възобновяване на салдото “, загубен след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Друга страна, която не е употребила определението "война ", е Венецуела .
„ Не си дава сметка за това, което е направил “
Освен чисто политически реакции, думите на Стефан Янев провокираха и бурни реакции измежду жителите. В обществените медии се появиха подписка с искане за оставката му, както и десетки колажи, които иронизираха изявлението му.
„ Убеден съм, че Стефан Янев, макар че е образован човек, не си дава сметка за това, което е направил, заради което считам, че той няма потенциал да бъде министър на република България “, сподели политологът Димитър Аврамов пред Свободна Европа.
Той добави, че от военния министър се чака да води обществото по тематиката и да дава информация за това по какъв начин България се приготвя да отбрани националната си сигурност, а не да „ предефинира и преформулира националната сигурност “, което пък да води до цитирането му от посолството на Русия.
Ако господин Янев е бил просто несъответстващ, той би трябвало да изясни позицията си и да се извини.Димитър Аврамов, политолог
„ Ако господин Янев е бил просто несъответстващ, той би трябвало да изясни позицията си и да се извини. Това е належащо и наложително изискване, което би прекратило закономерното искане на оставката му “, сподели още той.
Според Милен Керемедчиев , някогашен зам.-министър на стопанската система в държавното управление на Симеон Сакскобургготски (2001-2005) и някогашен зам.-министър на външните работи в кабинета на Сергей Станишев (2005-2009), изказванията на сегашния министър на защитата основават усещане, че позицията на България за войната в Украйна е разколебана.
„ Не сме безапелационни, тъй като има изявления, най-много на министъра на защитата, които са, меко казано, спорни “, разяснява Керемедчиев пред Българска национална телевизия.
Той обърна внимание, че Янев първо твърдеше, че България сама може да се оправя с всички модерни провокации към сигурността си, а след това на Консултативния съвет по национална сигурност при президента е станало ясно, че „ нито имаме въоръжението, нито имаме персоналния състав, нито имаме финансовите благоприятни условия да го вършим “.
Керемедчиев уточни като образец и тематиката с българския батальон под българско командване в границите на учения на НАТО, наранена наскоро от Янев, а в действителност „ това също не може да стане, защото НАТО поема напълно командването на всички единици, които са разположение на източния [фланг] “.
Той добави, че изказ, сходен на този на Янев, „ ни прави слаби “ най-много по отношение на хибридните офанзиви, които „ занапред ще идват от Русия “.
Бившият боен министър в служебното държавно управление на Георги Близнашки (2014) и някогашен народен представител от „ Демократична България “ Велизар Шаламанов има сходна теза. Според него България поначало не е подготвена да посрещне съответно хибридни офанзиви, които биха пристигнали от Русия по отношение на нашествието в Украйна, а държанието на Янев утежнява обстановката.
„ Министър Янев се опита да даде пояснение, че това негово държание е ориентирано към внасяне на мира и убеденост, че обстановката е под надзор, само че в действителност [проблемът е, че] хората имат разнообразни източници на информация и чакат от министъра на защитата да бъде доста по-прецизен “, разяснява Шаламанов пред Свободна Европа.
По думите му рисковете за осведомителната среда в България са разпознати още през 2014 година, когато Русия анексира Крим и вкара немаркирани войски в източния украински район Донбас.
Шаламанов счита, че тези опасности са претендирали специфична подготовка и основаване на потенциал за реакция против дезинформационни акции – „ и за инспекция на верността на изказванията, и за откриване на разказ и истории, които целят разделяне, целят нерешителност и напрежение в обществото “.
Едно от разпоредбите в бейзбола гласи, че в случай че по време на игра индивидът с бухалката, против който се хвърля топка – батърът, пропусне да удари три поредни топки, се получава „ страйк “. При такава обстановка този състезател е отстранен от игра, а на негово място би трябвало да влезе различен.
В рамките на последните два месеца, поради няколко свои изявления, министърът на защитата Стефан Янев се озова точно в такава обстановка, която докара до неодобрение и претенции за оставката му. Действията на министъра на защитата пристигнаха в миг, в който Русия първо беше струпала стотици хиляди бойци по границата си с Украйна, а в следствие стартира и война против суверенната страна.
Тези изявления и дейности на Янев бяха разчетени като заемане на позиции, които компрометират България като член на НАТО и Европейски Съюз от една страна, а от друга звучат в интерес на ползите на Русия.
Наложи се думите на Янев да бъдат определяни като „ персонално мнение “, а министър председателят Кирил Петков трябваше да разграничава позициите на държавното управление от тези на военния министър в него. Една от позициите на Янев даже беше представена от посолството на Руската федерация в България.
И когато думата "оставка " стартира да звучи все по-често, даже от средите на ръководещата коалиция, самият, с която отхвърля да подаде оставка, само че в това време споделя, че "оставката ми е въпрос към този момент само на процедура ".
"Война " или "военна интервенция "
Недоволството против военния министър ескалира в първите часове след, когато той съобщи преди бТВ:
Нека не бързаме да слагаме етикети дали е лимитирана военна интервенция или война обстановката в Украйна.Стефан Янев
„ Нека не бързаме да слагаме етикети дали е лимитирана военна интервенция или война обстановката в Украйна. Путин деликатно заобикаля използването на думата война. Доста фриволно се употребява тази дума “, сподели Янев.
Само няколко часа по-късно в своя обява във Facebook той дефинира обстановката като „ военна намеса на Руската Федерация в Украйна “.
Именно тези изявления доведоха до претенции за оставката му от представители на няколко политически сили, в това число и такива от ръководещата коалиция, за което признаха както Янев, по този начин и министър председателят Петков.
Късно вечерта в неделя обаче в своя обява във Facebook Янев съобщи, че няма желание да подава оставка. Той сподели, че при сходно решение ще се стигне до „ риск за националната сигурност “, както и че решения, които следва да бъдат взети, „ не са в полза на България “.
„ Той звучи извънредно несъответстващо сега като боен министър. Звучи като човек, който или не знае какво приказва, или не знае какво прави, или обслужва геополитическа и военна тактика на страна агресор, в тази ситуация на Руската Федерация “, разяснява пред Свободна Европа политологът Димитър Аврамов .
„ Лично мнение “ за двойна приложимост
Първата изява на министър Янев, която провокира полемика, пристигна през месец декември, когато се заприказва за опциите за идване на бойци от други страни членки на НАТО в Източна Европа и вероятността това да се случи и в България. Русия към този момент беше струпала над 100 хиляди души и бойна техника край границата на Украйна. Бяха пристигнали и първите предизвестия от страна на НАТО и особено от Съединени американски щати, че това може да е въведения към инвазия, а Русия отхвърляше, че има сходни планове.
„ Не смятам, че са налице нужните условия, които могат да аргументират решение, обвързвано с разполагане на спомагателни войски на наша територия. Такова решение не би кореспондирало нито със съюзните ползи, нито с националния интерес на Република България “, във Facebook и добави, че въпреки всичко е значимо следенето на „ процесите в геополитическата среда “.
Само няколко часа по-късно позицията му беше споделена на формалната страница във Facebook на посолството на Русия в България.
Думите на Янев станаха мотив за искане за чуване в парламентарната комисия по защита.
Заради това изявление се наложи по време на конференция на Министерския съвет за държанието на министъра си. Тогава той сподели следното:
Съобщенията по тази тематика са били персонално мнение на министъра, само че по никакъв метод това не е официална позиция на нашето държавно управление.Кирил Петков, министър председател
„ Тази тематика не е разисквана на Министерския съвет, нито е разисквана с някого от нашите сътрудници. Съобщенията по тази тематика са били персонално мнение на министъра, само че по никакъв метод това не е официална позиция на нашето държавно управление “.
От военното министерство тогава обявиха пред Свободна Европа, че тази позиция е изразена в „ персонално качество, а не като министър “, само че прибавиха, че позицията „ ще бъде отстоявана и при възникването на нужда от правенето на публична позиция на България “.
Няколко дни по-късно, при започване на януари, Янев се появи на в центъра на София. Там той се ръкува с част от участниците в него, които бяха издигнали плакати с надпис „ Никога против Русия “, „ България - зона на мира “, както и такива, които показват поддръжка за самия него.
По време на събитието, което беше оповестено като „ протест в поддръжка “ на изявленията на Янев против разполагане на спомагателни сили на НАТО в България, протестиращите оповестиха, че съгласно тях по този начин се компрометира „ националния суверенитет “.
В края на януари държавното управление взе решение в общите старания на НАТО за „ проява на възпиращ капацитет “ на фона на опасността от съветска инвазия в Украйна. Преди това решение да стане публично, то беше оповестено от Янев, който настояваше, че тази бойна група ще бъде от „ български войски с българско командване “. По-късно редица специалисти показаха мнение, че това е невероятно, защото всяка единица, ситуирана на Източния фланг, е под командването на НАТО.
Отново в края на януари Янев сподели, че е добре да се „ понижи говоренето и напрежението по тематиката НАТО – Русия “ и даже предложи „ да се спре с четенето на непозната преса “. Това още веднъж провокира полемики, а Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ), излезе със по случая.
"Война " ли е войната?
Така се стигна и до последното изявление на Стефан Янев от четвъртък, когато съветската инвазия стартира, а той самият назова обстановката „ военна намеса “. Три дни по-късно в предаването „ Панорама “ по Българска национална телевизия Янев изясни позицията си като сподели, че не е употребявал думата „ война “, а е цитирал Путин, тъй като съгласно него всяко говорене в сходна обстановка би трябвало да е „ характерно и отговорно “.
Без значение евфемизмите, които използваме за войната в Украйна, в последна сметка не е най-големият проблем сега.Стефан Янев
„ Без значение евфемизмите, които използваме за войната в Украйна, в последна сметка не е най-големият проблем в момента… Никъде в формалния език на НАТО и Европейски Съюз няма документ, в който да употребена думата „ война “, сподели още Янев. Това не е правилно, тъй като думата „ война “ участва в публични позиции.
Засега в няколко медии се появи информация, че представители на една от четирите политически сили в ръководещата коалиция - „ Демократична България “, са желали оставката на Янев. Към момента Българска социалистическа партия и „ ИТН “ афишират, че не са обсъждали сходно искане, а Кирил Петков съобщи, че това сега не е тематика.
Самият Янев съобщи, че не схваща настояванията за негова оставка и позволи, че негово отдръпване ще докара до доста компликации за ръководещата коалиция и може да провокира предварителни избори.
"България няма потребност да показва проруска, проамериканска или проевропейска позиция. България би трябвало и съгласно мен е длъжна да показва позиция в отбрана на националните си ползи ", написа Янев в неделя.
Кой по какъв начин назовава войната
Кой обаче приказва за „ война “ и кой отхвърля да употребява тази дума?
В България да вземем за пример за „ война “ в Украйна приказват както президентът Румен Радев , по този начин и министър председателят Кирил Петков.
Това направиха към този момент генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг , генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш президентът на Съединени американски щати Джо Байдън , немският канцлер Олаф Шолц , президентът на Франция Еманюел Макрон , министър председателят на Англия Борис Джонсън , министър председателят на Италия Марио Драги , министър председателят на Канада Джъстин Трюдо , министър председателят на Япония Фумио Кишида , президентът на Полша Анджей Дуда и доста други. Думата "война " даже беше упомената от Александър Лукашенко , когато той отхвърляше за присъединяване на армията на Беларус в бойните дейности.
Еврокомисарят, който дава отговор за вътрешният пазар, Тиери Бретон пък написа в Туитър, че в „ Украйна има война, а не „ специфична интервенция “, както и че „ съветската агитация не е добре пристигнала в Европа “.
Сред страните, които публично не приказват за война, е да вземем за пример Китай . Пекин дефинира обстановката като „ специфична военна интервенция “.
Президентът на Сирия Башар Асад пък назова протичащото се в Украйна „ корекция на историята и възобновяване на салдото “, загубен след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Друга страна, която не е употребила определението "война ", е Венецуела .
„ Не си дава сметка за това, което е направил “
Освен чисто политически реакции, думите на Стефан Янев провокираха и бурни реакции измежду жителите. В обществените медии се появиха подписка с искане за оставката му, както и десетки колажи, които иронизираха изявлението му.
„ Убеден съм, че Стефан Янев, макар че е образован човек, не си дава сметка за това, което е направил, заради което считам, че той няма потенциал да бъде министър на република България “, сподели политологът Димитър Аврамов пред Свободна Европа.
Той добави, че от военния министър се чака да води обществото по тематиката и да дава информация за това по какъв начин България се приготвя да отбрани националната си сигурност, а не да „ предефинира и преформулира националната сигурност “, което пък да води до цитирането му от посолството на Русия.
Ако господин Янев е бил просто несъответстващ, той би трябвало да изясни позицията си и да се извини.Димитър Аврамов, политолог
„ Ако господин Янев е бил просто несъответстващ, той би трябвало да изясни позицията си и да се извини. Това е належащо и наложително изискване, което би прекратило закономерното искане на оставката му “, сподели още той.
Според Милен Керемедчиев , някогашен зам.-министър на стопанската система в държавното управление на Симеон Сакскобургготски (2001-2005) и някогашен зам.-министър на външните работи в кабинета на Сергей Станишев (2005-2009), изказванията на сегашния министър на защитата основават усещане, че позицията на България за войната в Украйна е разколебана.
„ Не сме безапелационни, тъй като има изявления, най-много на министъра на защитата, които са, меко казано, спорни “, разяснява Керемедчиев пред Българска национална телевизия.
Той обърна внимание, че Янев първо твърдеше, че България сама може да се оправя с всички модерни провокации към сигурността си, а след това на Консултативния съвет по национална сигурност при президента е станало ясно, че „ нито имаме въоръжението, нито имаме персоналния състав, нито имаме финансовите благоприятни условия да го вършим “.
Керемедчиев уточни като образец и тематиката с българския батальон под българско командване в границите на учения на НАТО, наранена наскоро от Янев, а в действителност „ това също не може да стане, защото НАТО поема напълно командването на всички единици, които са разположение на източния [фланг] “.
Той добави, че изказ, сходен на този на Янев, „ ни прави слаби “ най-много по отношение на хибридните офанзиви, които „ занапред ще идват от Русия “.
Бившият боен министър в служебното държавно управление на Георги Близнашки (2014) и някогашен народен представител от „ Демократична България “ Велизар Шаламанов има сходна теза. Според него България поначало не е подготвена да посрещне съответно хибридни офанзиви, които биха пристигнали от Русия по отношение на нашествието в Украйна, а държанието на Янев утежнява обстановката.
„ Министър Янев се опита да даде пояснение, че това негово държание е ориентирано към внасяне на мира и убеденост, че обстановката е под надзор, само че в действителност [проблемът е, че] хората имат разнообразни източници на информация и чакат от министъра на защитата да бъде доста по-прецизен “, разяснява Шаламанов пред Свободна Европа.
По думите му рисковете за осведомителната среда в България са разпознати още през 2014 година, когато Русия анексира Крим и вкара немаркирани войски в източния украински район Донбас.
Шаламанов счита, че тези опасности са претендирали специфична подготовка и основаване на потенциал за реакция против дезинформационни акции – „ и за инспекция на верността на изказванията, и за откриване на разказ и истории, които целят разделяне, целят нерешителност и напрежение в обществото “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ