Вчерашното решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ да не

Вчерашното решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ да не допусне желае на Европейската комисия /ЕК/ против България за продължаващото замърсяване на въздуха с фини прахови частици е само избирателен шанс за политиците и админите у нас. То не е в следствие от „ устойчиви дейности “ на българските институции, както твърди Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, считат от „ За Земята “ . Според организацията повода е, че самото нарушаване е налице , а ограниченията за отстраняването му липсват или са неефективни .

„ България всъщност продължава да не извършва наредбите на Европейския съюз /ЕС/ и съответното законодателство, макар че е задължена. През 2022 година измежду градовете с превишения на дневната норма на ФПЧ10 са София, Пловдив, Видин, Монтана, Никопол, Русе, Перник, Смолян и Бургас. Страната ни очевидно не вкарва задоволително работещи ограничения във връзка с чистотата на атмосферния въздух и щеше да загуби делото, в случай че не беше позволена процедурна неточност от вносителя. Процедурните неточности се поправят елементарно и бързо, за разлика от годините пропуски и липса на поредна и пълноценна държавна политика в една прекомерно значима сфера, засягаща десетки български градове и милиони жители. “ , прибавят от „ За, Земята “.

Какво в действителност се случи?

На 5 април 2017 година Съд на Европейския съюз постанови решение против страната ни за нарушавания на европейското законодателство за чист въздух. От присъединението си към Европейски Съюз България надвишава годишните и дневните пределно възможни правила за фини прахови частици. Съд на Европейския съюз намира страната ни за отговорна и по двете повдигнати обвинявания : за систематично и непрекъснато неспазване на нормите за ФПЧ10 и за не приемане на ограничения, които да реализират чист въздух допустимо най-бързо.

Заради продължаващото замърсяване , през 2021 година Европейска комисия заведе дело против България за несъблюдение на това решението от 2017 година и изиска налагане на 11 млн. лева еднократна глоба и над 55 500 лв. дневно / над 20 млн. лв. на година / периодическа глоба за всеки ден несъблюдение.

На 16 март Съд на Европейския съюз отхвърли желае на Европейска комисия поради процедурно нарушаване , осъществено в досъдебната процедура. Според Съд на Европейския съюз Комисията не е уведомила България с „ изискваната изясненост “ , че решението от 5 април 2017 година не е изпълнено към съответната дата от процедурата. Това не е оправдателна присъда и изобщо не значи, че качеството на въздуха в страната ни към този момент дава отговор на нормите.

„ Съдът въобще не преглежда дали страната ни е изпълнила решението от 2017 година Ако се бе стигнало до разглеждане на желае всъщност, бихме могли да чакаме решение против България, защото нормите за чист въздух не престават да бъдат нарушавани в доста градове у нас и през 2022 година “, изяснява юрист Регина Стоилова , която е работила по няколко каузи за въздуха в България.

В този смисъл неналичието на наказания би могло даже да е във щета на българските жители . Ситуацията значи, че несполучливото ръководство на страната още известно време няма да получи спомагателен напън да поправя пропуските си във връзка с политиката за чист въздух. Ако в бъдеще Европейска комисия заведе нов иск данъкоплатецът е допустимо да бъде осъден два пъти – като заплати още по-голяма санкция, до момента в който продължава да изпитва здравните резултати от нечистия въздух.

Защо България бави ограниченията за чист въздух?

Сред аргументите за забавените ограничения за качеството на атмосферния въздуха е отводът на българските съдилища да позволен жители и неправителни организации да апелират стратегиите за възстановяване на въздуха. Тези стратегии са главният инструмент на общините за предприемане на ограничения за чист въздух и реализиране на нормите. Без надзор общините „ усвояват “ европейски средства и одобряват стратегии проформа и без резултат. Още през 2020 година Европейска комисия стартира наказателна процедура против България , с цел да могат жителите да защитят правата си. Въпреки това при започване на 2022 година Върховен административен съд за следващ път отхвърли да прегледа жалбите на жители на София, Екологично съдружие „ За Земята “ и „ Грийнпийс “-България против програмата на общината, което дефинира ограниченията за чист въздух до 2026 година Към момента тази законова спънка не е отстранена.

Една от най-видимите образци за забавено и неуместно осъществяване на значима мярка за непорочност на въздуха в България е влизането в действие на Зона с ниски излъчвания /ЗНЕ/ в София, което беше отсрочено чак за края на 2023 година , макар ясното решение на българския съд по въпроса с съответно сложени периоди. Също по този начин процесът, необходим за установяване на работеща ЗНЕ, беше претупан и ни се одобри вид, който няма да е ефикасен, демонстрират експертните отчети.

„ България мина сред капките с това решение на Съда на Европейска комисия. Няма никакво съображение да се твърди, че решението удостоверява добре свършена работа. Точно противоположното. Например налице е извънредно забавяне с въвеждането на Зони с ниски излъчвания за превоз в София. Предвидената ЗНЕ е доста слаба мярка и в случай че има усъвършенстване, то ще е минимално “, показва Ивайло Хлебаров от екип „ Въздух “ в „ За Земята “.

Отмяната на глобата от европейските институции не трябва да се подминава с лека ръка или да бъде мнимо обявявана за „ триумф “ , а следва да усили упоритостта на ръководещите в страната ни да подхващат ефикасни ограничения за битка с мръсния въздух. Особено като в действителност към този момент изоставаме повече, в сравнение с обществените полемики по този въпрос допускат, тъй като новата европейска инструкция за чист въздух планува доста по-строги правила за качество на въздуха.

Процедурните неточности не се индикатор, че дишаме чист въздух. Не значат и че скоро няма да си платим за продължаващото замърсяване , както със здравето си, по този начин и от джоба си.