Нужни ли са нови стандарти за храните и до какво ще доведат
Вчера стана ясно, че Министерството на земеделието и храните приготвя въвеждането на наложителни стандарти за главните храни като мярка против двойния стандарт. Новите правила ще дефинират минималното наличие на месо в саламите, на мляко в сиренето и кашкавала, като да вземем за пример за кренвиршите ще би трябвало да има най-малко 50% месо.
Снимка: bTV
И момента у нас има стандарти за храните, съгласно които в кренвирш „ Стара планина “ би трябвало да има 82% свинско месо, само че те не са наложителни.
Снимка: bTV
Нови условия за саламите: Колко месо ще има в наденицата и кренвиршите? За да носят обещано название, те ще би трябвало да имат и избрани съставки
Възможно ли е въвеждането на тези стандарти и по какъв начин ще се отразят те на производителите и потребителите?
От Асоциация на месопреработвателите одобряваме да има правила, разяснява в предаването „ Тази заран “ по bTV доктор Диляна Попова, основен специалист в Асоциацията. Още след отпадането на наложително настоящите български държавни стандарти през 1998 година искахме да създадем браншови механически спецификации за избрани групи артикули за да се запазят комерсиалните наименования на продуктите, които са познати на пазара – кренвирш, наденица, колбас „ Камчия “ и прочие, за които потребителят чака да има наличие на месо, сподели тя.
Снимка: bTV
Попова изясни, че сега всеки производител създава продуктите по лична софтуерна документи и е задължен да разгласи върху етикета това, което влага в продукта. Така че потребителят не се заблуждава, заключи тя.
От Асоциация „ Активни консуматори “ от месеци повтаряме, че това е един от методите да се борим с питателните измами. Този метод е вероятен, уточни Богомил Николов от Асоциацията, като даде образец с направеното преди няколко години с оцета.
Снимка: bTV
Както доста постоянно се случва, дяволът е в детайлите, тъй че би трябвало доста деликатно да прегледаме наличието на това предложение, с цел да забележим дали то може да ни донесе огромна стойност или не, добави обаче гостът.
Защото по принцип стандартите са нещо, което лимитира избора. Ние харесваме разнообразието на пазара, обикновено е да има артикули с доста високо и с по-ниско качество. Въпросът е, че е доста елементарно продуктите с ниско качество да подведат потребителите, те да се заблудят и да ги купуват, разяснява Николов.
За разлика от млечните и птичите артикули, за които има правилник кой артикул може да се споделя „ млечен “, за месните артикули няма такова определение, по тази причина постоянно сме упорствали да се постави правилник за наименованията, характерностите и състава на избрани групи храни, сподели Попова. Не може да се лимитират всички салами, само че да има избрани групи, за които да е казано, в случай че носи наименованието „ кренвирш “, какъв би трябвало да е съставът му. Сега на пазара има растителен салам, растителен кренвирш и това в действителност заблуждава потребителя. Когато си купим кренвирш, чакаме в него да има месо, а не да е изработен от сушени домати, уточни тя.
Попова добави, че на европейско равнище също се готви наредба и от Асоциацията са подали своята поръчка в Европейската асоциация на месопреработвателите кои артикули биха желали да носят название при избрани условия.
Дали новите стандарти ще доведат до повишение на цените е доста условно, разяснява Николов. Илюзия е, че тези артикули са евтини, в случай че са цялостни с отпадъци, заблуда е, че сиренето от 3 лева е сирене. По-добре е да е 6 лева, само че да е сирене, добави той.
Попова сподели още, че сега Асоциацията готви пет нови стандарта поради разликите в две наредби на две обособени министерства.
Вижте целия диалог във видеото:
Снимка: bTV
И момента у нас има стандарти за храните, съгласно които в кренвирш „ Стара планина “ би трябвало да има 82% свинско месо, само че те не са наложителни.
Снимка: bTV
Нови условия за саламите: Колко месо ще има в наденицата и кренвиршите? За да носят обещано название, те ще би трябвало да имат и избрани съставки
Възможно ли е въвеждането на тези стандарти и по какъв начин ще се отразят те на производителите и потребителите?
От Асоциация на месопреработвателите одобряваме да има правила, разяснява в предаването „ Тази заран “ по bTV доктор Диляна Попова, основен специалист в Асоциацията. Още след отпадането на наложително настоящите български държавни стандарти през 1998 година искахме да създадем браншови механически спецификации за избрани групи артикули за да се запазят комерсиалните наименования на продуктите, които са познати на пазара – кренвирш, наденица, колбас „ Камчия “ и прочие, за които потребителят чака да има наличие на месо, сподели тя.
Снимка: bTV
Попова изясни, че сега всеки производител създава продуктите по лична софтуерна документи и е задължен да разгласи върху етикета това, което влага в продукта. Така че потребителят не се заблуждава, заключи тя.
От Асоциация „ Активни консуматори “ от месеци повтаряме, че това е един от методите да се борим с питателните измами. Този метод е вероятен, уточни Богомил Николов от Асоциацията, като даде образец с направеното преди няколко години с оцета.
Снимка: bTV
Както доста постоянно се случва, дяволът е в детайлите, тъй че би трябвало доста деликатно да прегледаме наличието на това предложение, с цел да забележим дали то може да ни донесе огромна стойност или не, добави обаче гостът.
Защото по принцип стандартите са нещо, което лимитира избора. Ние харесваме разнообразието на пазара, обикновено е да има артикули с доста високо и с по-ниско качество. Въпросът е, че е доста елементарно продуктите с ниско качество да подведат потребителите, те да се заблудят и да ги купуват, разяснява Николов.
За разлика от млечните и птичите артикули, за които има правилник кой артикул може да се споделя „ млечен “, за месните артикули няма такова определение, по тази причина постоянно сме упорствали да се постави правилник за наименованията, характерностите и състава на избрани групи храни, сподели Попова. Не може да се лимитират всички салами, само че да има избрани групи, за които да е казано, в случай че носи наименованието „ кренвирш “, какъв би трябвало да е съставът му. Сега на пазара има растителен салам, растителен кренвирш и това в действителност заблуждава потребителя. Когато си купим кренвирш, чакаме в него да има месо, а не да е изработен от сушени домати, уточни тя.
Попова добави, че на европейско равнище също се готви наредба и от Асоциацията са подали своята поръчка в Европейската асоциация на месопреработвателите кои артикули биха желали да носят название при избрани условия.
Дали новите стандарти ще доведат до повишение на цените е доста условно, разяснява Николов. Илюзия е, че тези артикули са евтини, в случай че са цялостни с отпадъци, заблуда е, че сиренето от 3 лева е сирене. По-добре е да е 6 лева, само че да е сирене, добави той.
Попова сподели още, че сега Асоциацията готви пет нови стандарта поради разликите в две наредби на две обособени министерства.
Вижте целия диалог във видеото:
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ