Стоян Дойчев или Асенчо от "Възвишение" - "един прекрасно простоват чиляк"
" Възвишение " се трансформира в българското киносъбитие на 2017 година - година, в която не липсваха нови български министър председатели. С над 130 хиляди фенове екранизацията по романа на Милен Русков е най-гледаната от тях, едно от петте най-търсени заглавия на новото българско кино от 1998 година насам (виж класацията) и единственото българско в топ 10 на всички филми на огромен екран за 2017 година Сред многото неща, с които филмът на Виктор Божинов надмина упованията - драматизацията, размаха на продукцията, добре режисирания отбор от известни лица - на екрана му изпъкна нова звезда: тази на Стоян Дойчев.
Актьорът от Столичния куклен спектакъл играе простодушния сателит на баш револуционера Гичо (Александър Алексиев) - човек от народа, забъркал се кой знае по какъв начин в делото на Освобождението, един Санчо Панса, чиято роля става основна в последния акт. " Възвишение " е първият филм на Стоян Дойчев, само че героят му озарява екрана: усеща се, когато липсва и публиката се радва на всяка негова поява, споделя сътрудника му Христо Петков. Асенчо е по този начин безапелационен, че, по думите на Виктор Божинов, на премиерата на кино лентата в Котел, един фен, служител на реда, не се сдържал и възкликнал: " Те всички от Жеравна са такива! "
Прекрасно простодушен чиляк
Иначе Дойчев е роден през 1988 година във Варна - градът, в чийто куклен спектакъл дебютира още от скамейката на НАТФИЗ. На живо наподобява доста на героя си, с шаващи сини очи, директно наличие и видимо простолюден изказ. Личи си, че Асенчо му идва от вътрешната страна и по едно и също време с това е театрален облик: несериозна личност, която крие съществено отношение към актьорското изкуство. " Прекрасно простодушен чиляк е ", споделя мечтателно Стоян. " Знаех, че го нося в себе си, може би преди години съм имал сходен наивитет. Светът му е доста забавен - заглежда се във всяко бръмбарче и цветче, любовта му към Дядо Йован (конят на " револуционерите " - бел. ред.) е безгранична. "
Фотогалерия: По стъпките на Гичо и Асенчо с "Възвишение " >
Въпреки че " Възвишение " е първата му кино роля - и едвам първият кинокастинг в живота му, Стоян има сериозен опит в кукления спектакъл. Носител е на премията " Сивина " за млад куклен артист. Играл е в съвсем всичките в страната - София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Сливен и Габрово, играе и в моноспектакъла " Аз, Сизиф ", режисиран от Веселка Кунчева на сцената на спектакъл " Азарян ".
Насочих се към куклите, тъй като съм невисок и противен, твърди той, само че в действителност първо го късат на изпита за трагични артисти в НАТФИЗ. После отива на кандидатстудентска консултация с проф. Жени Пашова и починалият към този момент доцент Пламен Пашов и вечно е извоюван за кукления спектакъл. " Начинът на работа, силата, отношението към артиста и материала - това бяха най-прекрасните ми години. "
Тежки времена
След НАТФИЗ обаче настъпват и тежки времена. " Сблъсъкът по-късно, на което са ни учили нашите преподаватели, може да е много фрапантен за един младеж с очаквания и фантазии. " Проблемът е там, че в гоненето на аудитория кукленият спектакъл все по-често се трансформира в пътуващо занимания за децата по детските градини. А това го лишава от доста от изразните средства, които предлага същинската сцена.
" Театърът би трябвало да остане в визиите на децата като територия за фикция и въображение, а не като мястото, където ядат и спят ", счита Стоян, който в един миг е съвсем подготвен да се откаже от специалността си. " Идеите остават на втори проект. И си казваш - аз по този начин или другояче мизерствам, с цел да върша това, което обичам, а не мога и да го върша. Бях решил да стана сервитьор на " Златни пясъци ", само че ми се обадиха от различен спектакъл да ида на хонорар ".
© Юлия Лазарова
Оттогава избира свободата да работи за разнообразни представления. В момента взе участие в три на сцената на Столичния куклен спектакъл - " Маугли ", " Момче и вятър " и празничната премиера " Стана нещо неизмеримо ", както и в три на известния и награждаван режисьор Веселка Кунчева за разнообразни подиуми: " Вграждане ", " Аз, Сизиф " и " Животът-бяс ", нов театър на старозагорския спектакъл по " Бесове " на Достоевски. Защото кукленият спектакъл надалеч не е единствено за деца, само че доста малко театри в България вършат представления за възрастни. " Аз, Сизиф " даже се играе по-често на задграничните подиуми. И въобще, съгласно Дойчев, няма " куклено изкуство ", а изкуство изобщо. " Нашите преподаватели ни научиха на това, както и да бъдем на първо място хора, тъй като с цел да си добър актьор, би трябвало да си човек, човек на достойнството. "
Човек на достойнството...
...Асенчо не е, и тъкмо по тази причина е " великански облик " за млад артист. На проби го кани кастинг-режисьорът Мая Бежанска. " Бях чел романа и като видях, че става дума за Асенчо, застинах. " В началото Стоян е респектиран от известните си сътрудници, само че с течение на фотосите режисьорът съумява да ги трансформира в актьорска чета, която живее, яде, пие и брадясва дружно на Балкана. А в тази ситуация с Дойчев, Филип Аврамов и Румен Гаванозов върви и на лов на риба в ранни зори.
" Взели сме си малко ракийка, в одеждите от кино лентата сме се облякли, опънали сме си четири въдици и за кино лентата сладки приказки си приказваме. И то като заваля един прекрасен дъжд, нищо не се хващаше и от горната страна непрекъснато ни се подиграваха, само че си беше едно добре прекарано време. Да очаквам нещо да се случи и не знам ще стане или не - това е магично нещо ", споделя артистът. Риби се хванали само в Карлово, и то на на примамка от домашния кекс на бачо Гичо. " Но ги пуснахме, несъмнено, тъй като нали... "
© Симон Варсано, Екип на кино лентата
Асенчо (вдясно) дружно с Гичо в кадър от кино лентата.
Героят му Асенчо е налегнат от трогване пред всички живи твари. Стоян намира в тази обич съображение за метаморфозата му най-после. И след това, героят вижда по какъв начин от парите за делото половината отиват в Общи, а останалите се разпределят по съмнителни критерии. За паралелите сред съвремието и " Възвишение " артистът споделя, че " не ни доближават Гичовци ", само че и че методът, по който Гичо иззема каруцата на редови гражданин за револуцията - " по този начин на хората не се приказва ".
За празниците би отправил друго благопожелание: " Вечно млад да си и гибел да не познаеш. Защото старостта не е единствено физическа, и гибелта също. От такова нещо има потребност наший си народ. " Макар че се сеща и за друго от " Възвишение " - " народ не съществува, туй го Раковски измисли ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (706)
Актьорът от Столичния куклен спектакъл играе простодушния сателит на баш револуционера Гичо (Александър Алексиев) - човек от народа, забъркал се кой знае по какъв начин в делото на Освобождението, един Санчо Панса, чиято роля става основна в последния акт. " Възвишение " е първият филм на Стоян Дойчев, само че героят му озарява екрана: усеща се, когато липсва и публиката се радва на всяка негова поява, споделя сътрудника му Христо Петков. Асенчо е по този начин безапелационен, че, по думите на Виктор Божинов, на премиерата на кино лентата в Котел, един фен, служител на реда, не се сдържал и възкликнал: " Те всички от Жеравна са такива! "
Прекрасно простодушен чиляк
Иначе Дойчев е роден през 1988 година във Варна - градът, в чийто куклен спектакъл дебютира още от скамейката на НАТФИЗ. На живо наподобява доста на героя си, с шаващи сини очи, директно наличие и видимо простолюден изказ. Личи си, че Асенчо му идва от вътрешната страна и по едно и също време с това е театрален облик: несериозна личност, която крие съществено отношение към актьорското изкуство. " Прекрасно простодушен чиляк е ", споделя мечтателно Стоян. " Знаех, че го нося в себе си, може би преди години съм имал сходен наивитет. Светът му е доста забавен - заглежда се във всяко бръмбарче и цветче, любовта му към Дядо Йован (конят на " револуционерите " - бел. ред.) е безгранична. "
Фотогалерия: По стъпките на Гичо и Асенчо с "Възвишение " >
Въпреки че " Възвишение " е първата му кино роля - и едвам първият кинокастинг в живота му, Стоян има сериозен опит в кукления спектакъл. Носител е на премията " Сивина " за млад куклен артист. Играл е в съвсем всичките в страната - София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Сливен и Габрово, играе и в моноспектакъла " Аз, Сизиф ", режисиран от Веселка Кунчева на сцената на спектакъл " Азарян ".
Насочих се към куклите, тъй като съм невисок и противен, твърди той, само че в действителност първо го късат на изпита за трагични артисти в НАТФИЗ. После отива на кандидатстудентска консултация с проф. Жени Пашова и починалият към този момент доцент Пламен Пашов и вечно е извоюван за кукления спектакъл. " Начинът на работа, силата, отношението към артиста и материала - това бяха най-прекрасните ми години. "
Тежки времена
След НАТФИЗ обаче настъпват и тежки времена. " Сблъсъкът по-късно, на което са ни учили нашите преподаватели, може да е много фрапантен за един младеж с очаквания и фантазии. " Проблемът е там, че в гоненето на аудитория кукленият спектакъл все по-често се трансформира в пътуващо занимания за децата по детските градини. А това го лишава от доста от изразните средства, които предлага същинската сцена.
" Театърът би трябвало да остане в визиите на децата като територия за фикция и въображение, а не като мястото, където ядат и спят ", счита Стоян, който в един миг е съвсем подготвен да се откаже от специалността си. " Идеите остават на втори проект. И си казваш - аз по този начин или другояче мизерствам, с цел да върша това, което обичам, а не мога и да го върша. Бях решил да стана сервитьор на " Златни пясъци ", само че ми се обадиха от различен спектакъл да ида на хонорар ".
© Юлия Лазарова
Оттогава избира свободата да работи за разнообразни представления. В момента взе участие в три на сцената на Столичния куклен спектакъл - " Маугли ", " Момче и вятър " и празничната премиера " Стана нещо неизмеримо ", както и в три на известния и награждаван режисьор Веселка Кунчева за разнообразни подиуми: " Вграждане ", " Аз, Сизиф " и " Животът-бяс ", нов театър на старозагорския спектакъл по " Бесове " на Достоевски. Защото кукленият спектакъл надалеч не е единствено за деца, само че доста малко театри в България вършат представления за възрастни. " Аз, Сизиф " даже се играе по-често на задграничните подиуми. И въобще, съгласно Дойчев, няма " куклено изкуство ", а изкуство изобщо. " Нашите преподаватели ни научиха на това, както и да бъдем на първо място хора, тъй като с цел да си добър актьор, би трябвало да си човек, човек на достойнството. "
Човек на достойнството...
...Асенчо не е, и тъкмо по тази причина е " великански облик " за млад артист. На проби го кани кастинг-режисьорът Мая Бежанска. " Бях чел романа и като видях, че става дума за Асенчо, застинах. " В началото Стоян е респектиран от известните си сътрудници, само че с течение на фотосите режисьорът съумява да ги трансформира в актьорска чета, която живее, яде, пие и брадясва дружно на Балкана. А в тази ситуация с Дойчев, Филип Аврамов и Румен Гаванозов върви и на лов на риба в ранни зори.
" Взели сме си малко ракийка, в одеждите от кино лентата сме се облякли, опънали сме си четири въдици и за кино лентата сладки приказки си приказваме. И то като заваля един прекрасен дъжд, нищо не се хващаше и от горната страна непрекъснато ни се подиграваха, само че си беше едно добре прекарано време. Да очаквам нещо да се случи и не знам ще стане или не - това е магично нещо ", споделя артистът. Риби се хванали само в Карлово, и то на на примамка от домашния кекс на бачо Гичо. " Но ги пуснахме, несъмнено, тъй като нали... "
© Симон Варсано, Екип на кино лентата
Асенчо (вдясно) дружно с Гичо в кадър от кино лентата.
Героят му Асенчо е налегнат от трогване пред всички живи твари. Стоян намира в тази обич съображение за метаморфозата му най-после. И след това, героят вижда по какъв начин от парите за делото половината отиват в Общи, а останалите се разпределят по съмнителни критерии. За паралелите сред съвремието и " Възвишение " артистът споделя, че " не ни доближават Гичовци ", само че и че методът, по който Гичо иззема каруцата на редови гражданин за револуцията - " по този начин на хората не се приказва ".
За празниците би отправил друго благопожелание: " Вечно млад да си и гибел да не познаеш. Защото старостта не е единствено физическа, и гибелта също. От такова нещо има потребност наший си народ. " Макар че се сеща и за друго от " Възвишение " - " народ не съществува, туй го Раковски измисли ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (706)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ