Байдън и Си Дзинпин. Кой ще спре да вижда звездите?
Възстановяването на линиите на връзка сред Вашингтон и Пекин, някои от които прекратени от китайската страна след визитата на Нанси Пелоси в Тайван преди няколко месеца, е знак в посока на това, че връзките сред Съединени американски щати и Китай може да не се изчерпват единствено с утежняването им. Евентуалното посещаване на държавния секретар Антъни Блинкен в азиатската страна също би имало потребен резултат за разговора сред двете страни.
Но това е прекомерно малко и евентуално прекомерно късно. Провелата се среща сред Джо Байдън и Си Дзинпин, осъществена на гърба на форума на Г20 в Индонезия, в действителност удостовери две неща. Едното е, че изцяло закономерно нямаше високи упования за някакви ползотворни резултати от нея. Второто обаче е с доста по-дългосрочни и мъчителни измерения: нещата, които сплотяват Вашингтон и Пекин, стават все по-малко по отношение на тези, които ги разединяват.
Да, Съединени американски щати и Китай към момента имат съвпадащи ползи и вероятни полета на сътрудничество; да вземем за пример, по тематиките, свързани с климатичните промени, неразпространението на нуклеарни оръжия, веригите за доставки, превъзмогването на продоволствената рецесия и така нататък Но партньорството по отношение на тези и сходни сфери може да бъде незабавно прекратено от увеличаващия се лист на политики, в които Вашингтон и Пекин не намират общ интерес (търговията, човешките права, интелектуалната благосъстоятелност и прочее).
Но в случай че и торбата с проблеми сред янките и китайците да е бездънна, то от всичките тях има две компликации, чието значение би трябвало да бъде извадено пред скоба. Става дума за Тайван и производството на полупроводници (чипове).
На срещата със Си Дзинпин Джо Байдън още веднъж съобщи, че няма смяна в дипломацията на Съединени американски щати, касаеща проблема сред Пекин и Тайпе. Става дума за така наречен Политиката на обединен Китай, съгласно която Вашингтон е склонен, че от двете страни на Тайванския пролив има единствено един Китай, т.е. Тайван е част от Поднебесната империя. В същото време обаче американците не признават суверенитета на китайските комунистически управляващи върху либерален Тайван; въпреки това, за тях Тайпе не е столица на самостоятелна и суверенна страна (понеже, както казахме, от двете страни на Тайванския пролив може да има единствено един Китай). Според Вашингтон единственото законно решение на въпроса за статута на острова ще бъде мирното такова, реализирано посредством единодушие, а не посредством насилване. Оттук и постоянно повтаряните от Джо Байдън думи, съгласно които обединяването сред Китай и Тайван би трябвало да се извърши посредством консенсус, а не посредством мощ.
На XX-я Конгрес на ККП обаче Си Дзинпин съобщи, че Пекин в никакъв случай не е изключвал опцията да употребява мощ за обединяването с острова. Обединение посредством мощ, а не посредством консенсус обаче е в прорез с позицията на Съединени американски щати и отсам съответните остри възражения на янките. Самите китайци пък на собствен ред реагираха сериозно, когато Джо Байдън - освен това няколко пъти тази година - съобщи, че в случай че Китай инициира военна експанзия против Тайван, то Съединени американски щати ще защитят острова също с милитаристични средства. На сходна вероятност китайците дават отговор, че военна интервенция от страна на Вашингтон би била в прорез с Политиката на обединен Китай, и във всички случаи окрилява " сепаратистите " в Тайван да ескалират напрежението в спор.
Самият Тайван и контролът върху него би трябвало да бъде перлата в короната на " освежен Китай " през 2049-та година, когато комунистическата власт в страната ще означи юбилеен век на власт. Да, Тайван е водач в света по произвеждане на полупроводници, само че за Китай островът постоянно ще значи доста повече от чисто материалистичните и паричните дивиденти, които той може да носи. Китай си има задоволително златни яйца, по тази причина в тази ситуация желае единствено златната кокошка.
Неслучайно на срещата сред Байдън и Си Дзинпин от китайската страна обявиха, че тайванският въпрос е " първата алена линия, която не трябва да бъде пресичана в връзките сред Китай и Съединени американски щати ". Както и това, че разрешаването на тайванския въпрос е част от вътрешните работи на Китай и като подобен би трябвало да бъде позволен от самите китайци.
Но Тайван е остаряла рана. Производството на полупроводници, в това число такива, предопределени за боен хардуер, е друга доста сензитивна и казуса тематика сред Съединени американски щати и Китай.
И в случай че Съединени американски щати продават въоръжение на Тайван и изпращат представители на свои институции като публични посетители на острова (каквато бе визитата на Нанси Пелоси при започване на Август), то американците не си поплюват и във връзка с полупроводниците.
Само последните няколко месеца Джо Байдън инициира няколко стъпки, касаещи производството и доставките на чипове.
Американският президент, първо, подписа изпълнителна заповед, осигуряваща внушителни дотации за фабрикацията на полупроводници на територията на Съединени американски щати (CHIPS Act 2022).
След това Байдън издаде възбрана за износа на избрани американски технологии към Китай, в това число и на чипове (контрол на експорта, чиято цел е да бъде прекратен достъпът на Пекин до технологии, с които Поднебесната империя към момента не разполага, само че би копирала и употребила в икономическия и военния си сектор).
Междувременно ръководителят на Белия дом принуди сънародниците му, които работят за китайски високотехнологични компании, да избират сред американското си поданство и китайската си заплата.
Не на последно място, администрацията на Джо Байдън се пробва да придаде и външно-политически образ на своята политика на полупроводниците, окомплектовайки съюз с Тайван, Южна Корея и Япония (Chip 4 Alliance). Целта на това партньорство сред Вашингтон, Тайпе, Сеул и Токио е не просто да се опълчи на китайската промишленост на полупроводници, само че и да подсигурява сигурни вериги на доставки сред четирите партньорски страни, когато става дума за високотехнологичното произвеждане, в това число минимализирайки зависимостта на някои от тях от вноса на китайски първични материали.
След края на срещата сред Джо Байдън и Си Дзинпин американският президент сякаш излъчваше по-скоро оптимизъм. По думите на ръководителя на Белия дом, той не вярвал, че следва непосредствена инвазия на Тайван от страна на Китай. Неговият сътрудник Си Дзинпин пък споделил, че светът е задоволително огромен, с цел да може и Съединени американски щати, и Китай да просперират в него.
Един тип, видите ли, светът е за двама. Но оттатък реториката и куртоазията от формалните мотиви, има друга действителност: даже и земята да може да бъде споделяна, Тайван и американските чипове не могат.
Затова този от тях, Вашингтон или Пекин, който първи затвори очи, рискува да не види повече звездите.
Но това е прекомерно малко и евентуално прекомерно късно. Провелата се среща сред Джо Байдън и Си Дзинпин, осъществена на гърба на форума на Г20 в Индонезия, в действителност удостовери две неща. Едното е, че изцяло закономерно нямаше високи упования за някакви ползотворни резултати от нея. Второто обаче е с доста по-дългосрочни и мъчителни измерения: нещата, които сплотяват Вашингтон и Пекин, стават все по-малко по отношение на тези, които ги разединяват.
Да, Съединени американски щати и Китай към момента имат съвпадащи ползи и вероятни полета на сътрудничество; да вземем за пример, по тематиките, свързани с климатичните промени, неразпространението на нуклеарни оръжия, веригите за доставки, превъзмогването на продоволствената рецесия и така нататък Но партньорството по отношение на тези и сходни сфери може да бъде незабавно прекратено от увеличаващия се лист на политики, в които Вашингтон и Пекин не намират общ интерес (търговията, човешките права, интелектуалната благосъстоятелност и прочее).
Но в случай че и торбата с проблеми сред янките и китайците да е бездънна, то от всичките тях има две компликации, чието значение би трябвало да бъде извадено пред скоба. Става дума за Тайван и производството на полупроводници (чипове).
На срещата със Си Дзинпин Джо Байдън още веднъж съобщи, че няма смяна в дипломацията на Съединени американски щати, касаеща проблема сред Пекин и Тайпе. Става дума за така наречен Политиката на обединен Китай, съгласно която Вашингтон е склонен, че от двете страни на Тайванския пролив има единствено един Китай, т.е. Тайван е част от Поднебесната империя. В същото време обаче американците не признават суверенитета на китайските комунистически управляващи върху либерален Тайван; въпреки това, за тях Тайпе не е столица на самостоятелна и суверенна страна (понеже, както казахме, от двете страни на Тайванския пролив може да има единствено един Китай). Според Вашингтон единственото законно решение на въпроса за статута на острова ще бъде мирното такова, реализирано посредством единодушие, а не посредством насилване. Оттук и постоянно повтаряните от Джо Байдън думи, съгласно които обединяването сред Китай и Тайван би трябвало да се извърши посредством консенсус, а не посредством мощ.
На XX-я Конгрес на ККП обаче Си Дзинпин съобщи, че Пекин в никакъв случай не е изключвал опцията да употребява мощ за обединяването с острова. Обединение посредством мощ, а не посредством консенсус обаче е в прорез с позицията на Съединени американски щати и отсам съответните остри възражения на янките. Самите китайци пък на собствен ред реагираха сериозно, когато Джо Байдън - освен това няколко пъти тази година - съобщи, че в случай че Китай инициира военна експанзия против Тайван, то Съединени американски щати ще защитят острова също с милитаристични средства. На сходна вероятност китайците дават отговор, че военна интервенция от страна на Вашингтон би била в прорез с Политиката на обединен Китай, и във всички случаи окрилява " сепаратистите " в Тайван да ескалират напрежението в спор.
Самият Тайван и контролът върху него би трябвало да бъде перлата в короната на " освежен Китай " през 2049-та година, когато комунистическата власт в страната ще означи юбилеен век на власт. Да, Тайван е водач в света по произвеждане на полупроводници, само че за Китай островът постоянно ще значи доста повече от чисто материалистичните и паричните дивиденти, които той може да носи. Китай си има задоволително златни яйца, по тази причина в тази ситуация желае единствено златната кокошка.
Неслучайно на срещата сред Байдън и Си Дзинпин от китайската страна обявиха, че тайванският въпрос е " първата алена линия, която не трябва да бъде пресичана в връзките сред Китай и Съединени американски щати ". Както и това, че разрешаването на тайванския въпрос е част от вътрешните работи на Китай и като подобен би трябвало да бъде позволен от самите китайци.
Но Тайван е остаряла рана. Производството на полупроводници, в това число такива, предопределени за боен хардуер, е друга доста сензитивна и казуса тематика сред Съединени американски щати и Китай.
И в случай че Съединени американски щати продават въоръжение на Тайван и изпращат представители на свои институции като публични посетители на острова (каквато бе визитата на Нанси Пелоси при започване на Август), то американците не си поплюват и във връзка с полупроводниците.
Само последните няколко месеца Джо Байдън инициира няколко стъпки, касаещи производството и доставките на чипове.
Американският президент, първо, подписа изпълнителна заповед, осигуряваща внушителни дотации за фабрикацията на полупроводници на територията на Съединени американски щати (CHIPS Act 2022).
След това Байдън издаде възбрана за износа на избрани американски технологии към Китай, в това число и на чипове (контрол на експорта, чиято цел е да бъде прекратен достъпът на Пекин до технологии, с които Поднебесната империя към момента не разполага, само че би копирала и употребила в икономическия и военния си сектор).
Междувременно ръководителят на Белия дом принуди сънародниците му, които работят за китайски високотехнологични компании, да избират сред американското си поданство и китайската си заплата.
Не на последно място, администрацията на Джо Байдън се пробва да придаде и външно-политически образ на своята политика на полупроводниците, окомплектовайки съюз с Тайван, Южна Корея и Япония (Chip 4 Alliance). Целта на това партньорство сред Вашингтон, Тайпе, Сеул и Токио е не просто да се опълчи на китайската промишленост на полупроводници, само че и да подсигурява сигурни вериги на доставки сред четирите партньорски страни, когато става дума за високотехнологичното произвеждане, в това число минимализирайки зависимостта на някои от тях от вноса на китайски първични материали.
След края на срещата сред Джо Байдън и Си Дзинпин американският президент сякаш излъчваше по-скоро оптимизъм. По думите на ръководителя на Белия дом, той не вярвал, че следва непосредствена инвазия на Тайван от страна на Китай. Неговият сътрудник Си Дзинпин пък споделил, че светът е задоволително огромен, с цел да може и Съединени американски щати, и Китай да просперират в него.
Един тип, видите ли, светът е за двама. Но оттатък реториката и куртоазията от формалните мотиви, има друга действителност: даже и земята да може да бъде споделяна, Тайван и американските чипове не могат.
Затова този от тях, Вашингтон или Пекин, който първи затвори очи, рискува да не види повече звездите.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ