Калоян Стайков: Ситуацията на енергийните пазари няма да се нормализира в близките месеци
Възраждането на въглищните централи е с стеснен период на деяние. В изискванията на енергиен недостиг наподобява неуместно да понижим излъчванията от въглищните централи с 43% до края на 2025 г.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт.
По думите му, резултатът от войната на Русия в Украйна е отрицателен, защото общоприетите трасета, по които се доставяха енергийни първични материали на процедура към този момент не работят. Действа възбрана за импорт на нефт в цяла Европа. България получи дерогация, само че също има краен период – две години, с цел да прекрати вноса от Русия, надлежно да откри нови доставки. В Европа също по този начин беше неразрешен вносът на въглища. Вносът на природен газ от Русия понижава, тъй че доста неща се трансформираха и надлежно това трансформира цялата енергийна обстановка в Европа, което неизбежно се отразява и върху България, акцентира Калоян Стайков.
Експертът означи, че доставките на природен газ внезапно нарастнаха през годината поради огромната неустановеност и спекулациите – ще има ли количества или не, и на какви цени, а редом с това се усилиха и цените електрическата сила. По думите му огромна част от производството на електрическа сила, изключително в Западна Европа, разчита на природен газ и когато неговата цена се подвига, се покачва и цената не електрическата енергия. Именно по този начин се основава недостиг на сила в цяла Европа, което рефлектира и върху нашите производства на електрическа енергия, защото евтиният ток, който се създава от „ неприятните въглища “, в действителност е все по-търсен, като това се следи освен в българския експорт, само че и в Германия, Италия, Нидерландия, които отвориха старите си въглищни централи, които са най-евтиният, благонадежден и бърз различен вид в кратковременен проект.
„ Ние по този начин или другояче ще ги затворим рано или късно, просто тъй като въглищата имат напълно натурален краен период, който ще бъде натрапен от пазара “, означи специалистът и добави, че през 2021 година поради изпреварващото търсене и през 2022 година поради пониженото предложение на понижените доставки на природен газ има възобновление на въглищните централи, само че това е с стеснен период на деяние.
Стайков е на мнение, че огромният въпрос е какво вършим в дълготраен проект, тъй като по линията на Плана за възобновяване и резистентност страната ни е поела ангажимент да понижи излъчванията от въглищни централи с 43% до края на 2025 година, а съгласно него в условия на енергиен недостиг това наподобява неуместно.
„ Фокусът на политиката сега би трябвало да бъде удължение на този кратковременен ангажимент за понижаване на излъчванията и надлежно търсене на други възможности за затварянето на тези централи с по-ускорени темпове след този интервал “, счита той.
Икономистът съобщи, че страната ни не е намерила други възможности на съветските доставки, а цената на природния газ сега се движи на база метеорологични условия. Решението за по-ниска цена на природен газ е сключването на дълготраен контракт по образеца на Германия, която подписа подобен с Катар. Стайков обърна внимание на въпроса дали си заслужава да се влагат пари в насърчаване или разширение на нови залежи, в инфраструктура, транспорт и доставки, в случай че след 10 години Европейски Съюз реши, че се отхвърля от природния газ. Той е безапелационен, че този въпрос би трябвало да бъде решен през 2023 година „ Нивата на импорт на съветски газ към този момент са достигнали до 7-8% от общото ползване в Европейски Съюз, т.е. през идната година даже на него не можем да разчитаме, тъй че това значи нови доставки, терминали за втечняване и за регазификация “, уточни специалистът.
Стайков добави, че актуалният дълготраен контракт с „ Газпром “ изтича в края на 2022 година и в някакъв миг би трябвало да се вземе решение за нов контракт, като другите разновидности би трябвало да се проучват и да се даде последна оценка за плюсовете и минусите на всеки един от страна на министерството. Той напомни, че още първоначално Министерски съвет разгласи, че няма да подписва нов дълготраен контракт и дефинира, че служебното държавно управление се скри зад това решение с думите, че то не прави политики. „ Ако приемем, че държавното управление е експертно, би трябвало това да е изцяло в границите на неговия мандат “, заяви икономическият специалист и посочи, че забавянето на тези решения значи продължение на несигурността, в която живеем от април насам, като явно няма значение дали ни ръководи постоянно, или служебно държавно управление.
„ Когато нямаме визия какво се случва най-малко в границите на една година, се основават такива опасности, които са сложни за ръководене и съгласно мен бизнесът с право недоволства “, показа той.
Стайков разяснява и отстъпката от 25 стотинки за литър бензин А95 или дизел. По думите му тази помощ не промени доста обстановката, тъй като сега, в който беше оповестена, цените растяха и когато влезе в действие, на процедура беше изядена от нарастването. При електрическата енергия подпомагането той дефинира като прекомерно обилно и изясни, че въведеният таван на цената от 250 лв., не се реализира на никое място в Европа и е „ революционно решение и като размер, и като обсег “. Експертът е безапелационен, че помощта постоянно би трябвало да бъде целенасочена, таргетирана към най-нуждаещите се и надлежно размерът би трябвало да бъде съгласуван с техните потребности, тъй като едни семейства имат потребност от малко помощ, други имат потребност от по-голяма помощ. През 2023 година помощта се усилва и таванът пада на 200 лв., което той назова „ извънредно нездравословна политика “.
Очевидно е обаче, че обстановката на енергийните пазари няма да се възстановява за няколко месеца. Стайков акцентира, че войната само ускори процесите, не ги провокира и не беше катализатор, а те към този момент се развиваха и тя добави в допълнение тежест върху цялата обстановка. По думите му тежестта върху бюджета би трябвало да се възнамерява за години напред и надлежно колкото по-голяма е тази тежест, толкоз по-трудно се ръководят и обществените финанси. Икономистът означи, че Народното събрание натовари бюджета с още спомагателни задължения, с данъчни облекчения, с спомагателни дотации, с спомагателни помощи и така нататък „ Трябва да се мисли по-дългосрочно и стратегически, тъй като следващата година чакаме утежняване на стопанската система, на обществените финанси, продължаващо увеличение на лихвените проценти, което значи спомагателни разноски за обслужване на дълга “, сподели още той. Стайков добави, че това лимитира фискалното пространство и инструментите, с които държавното управление разполага, с цел да подкрепя и бизнеса, и семействата.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт.
По думите му, резултатът от войната на Русия в Украйна е отрицателен, защото общоприетите трасета, по които се доставяха енергийни първични материали на процедура към този момент не работят. Действа възбрана за импорт на нефт в цяла Европа. България получи дерогация, само че също има краен период – две години, с цел да прекрати вноса от Русия, надлежно да откри нови доставки. В Европа също по този начин беше неразрешен вносът на въглища. Вносът на природен газ от Русия понижава, тъй че доста неща се трансформираха и надлежно това трансформира цялата енергийна обстановка в Европа, което неизбежно се отразява и върху България, акцентира Калоян Стайков.
Експертът означи, че доставките на природен газ внезапно нарастнаха през годината поради огромната неустановеност и спекулациите – ще има ли количества или не, и на какви цени, а редом с това се усилиха и цените електрическата сила. По думите му огромна част от производството на електрическа сила, изключително в Западна Европа, разчита на природен газ и когато неговата цена се подвига, се покачва и цената не електрическата енергия. Именно по този начин се основава недостиг на сила в цяла Европа, което рефлектира и върху нашите производства на електрическа енергия, защото евтиният ток, който се създава от „ неприятните въглища “, в действителност е все по-търсен, като това се следи освен в българския експорт, само че и в Германия, Италия, Нидерландия, които отвориха старите си въглищни централи, които са най-евтиният, благонадежден и бърз различен вид в кратковременен проект.
„ Ние по този начин или другояче ще ги затворим рано или късно, просто тъй като въглищата имат напълно натурален краен период, който ще бъде натрапен от пазара “, означи специалистът и добави, че през 2021 година поради изпреварващото търсене и през 2022 година поради пониженото предложение на понижените доставки на природен газ има възобновление на въглищните централи, само че това е с стеснен период на деяние.
Стайков е на мнение, че огромният въпрос е какво вършим в дълготраен проект, тъй като по линията на Плана за възобновяване и резистентност страната ни е поела ангажимент да понижи излъчванията от въглищни централи с 43% до края на 2025 година, а съгласно него в условия на енергиен недостиг това наподобява неуместно.
„ Фокусът на политиката сега би трябвало да бъде удължение на този кратковременен ангажимент за понижаване на излъчванията и надлежно търсене на други възможности за затварянето на тези централи с по-ускорени темпове след този интервал “, счита той.
Икономистът съобщи, че страната ни не е намерила други възможности на съветските доставки, а цената на природния газ сега се движи на база метеорологични условия. Решението за по-ниска цена на природен газ е сключването на дълготраен контракт по образеца на Германия, която подписа подобен с Катар. Стайков обърна внимание на въпроса дали си заслужава да се влагат пари в насърчаване или разширение на нови залежи, в инфраструктура, транспорт и доставки, в случай че след 10 години Европейски Съюз реши, че се отхвърля от природния газ. Той е безапелационен, че този въпрос би трябвало да бъде решен през 2023 година „ Нивата на импорт на съветски газ към този момент са достигнали до 7-8% от общото ползване в Европейски Съюз, т.е. през идната година даже на него не можем да разчитаме, тъй че това значи нови доставки, терминали за втечняване и за регазификация “, уточни специалистът.
Стайков добави, че актуалният дълготраен контракт с „ Газпром “ изтича в края на 2022 година и в някакъв миг би трябвало да се вземе решение за нов контракт, като другите разновидности би трябвало да се проучват и да се даде последна оценка за плюсовете и минусите на всеки един от страна на министерството. Той напомни, че още първоначално Министерски съвет разгласи, че няма да подписва нов дълготраен контракт и дефинира, че служебното държавно управление се скри зад това решение с думите, че то не прави политики. „ Ако приемем, че държавното управление е експертно, би трябвало това да е изцяло в границите на неговия мандат “, заяви икономическият специалист и посочи, че забавянето на тези решения значи продължение на несигурността, в която живеем от април насам, като явно няма значение дали ни ръководи постоянно, или служебно държавно управление.
„ Когато нямаме визия какво се случва най-малко в границите на една година, се основават такива опасности, които са сложни за ръководене и съгласно мен бизнесът с право недоволства “, показа той.
Стайков разяснява и отстъпката от 25 стотинки за литър бензин А95 или дизел. По думите му тази помощ не промени доста обстановката, тъй като сега, в който беше оповестена, цените растяха и когато влезе в действие, на процедура беше изядена от нарастването. При електрическата енергия подпомагането той дефинира като прекомерно обилно и изясни, че въведеният таван на цената от 250 лв., не се реализира на никое място в Европа и е „ революционно решение и като размер, и като обсег “. Експертът е безапелационен, че помощта постоянно би трябвало да бъде целенасочена, таргетирана към най-нуждаещите се и надлежно размерът би трябвало да бъде съгласуван с техните потребности, тъй като едни семейства имат потребност от малко помощ, други имат потребност от по-голяма помощ. През 2023 година помощта се усилва и таванът пада на 200 лв., което той назова „ извънредно нездравословна политика “.
Очевидно е обаче, че обстановката на енергийните пазари няма да се възстановява за няколко месеца. Стайков акцентира, че войната само ускори процесите, не ги провокира и не беше катализатор, а те към този момент се развиваха и тя добави в допълнение тежест върху цялата обстановка. По думите му тежестта върху бюджета би трябвало да се възнамерява за години напред и надлежно колкото по-голяма е тази тежест, толкоз по-трудно се ръководят и обществените финанси. Икономистът означи, че Народното събрание натовари бюджета с още спомагателни задължения, с данъчни облекчения, с спомагателни дотации, с спомагателни помощи и така нататък „ Трябва да се мисли по-дългосрочно и стратегически, тъй като следващата година чакаме утежняване на стопанската система, на обществените финанси, продължаващо увеличение на лихвените проценти, което значи спомагателни разноски за обслужване на дълга “, сподели още той. Стайков добави, че това лимитира фискалното пространство и инструментите, с които държавното управление разполага, с цел да подкрепя и бизнеса, и семействата.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ