Какво се случва в мозъка по време на сън
„ Възприемаме сънищата като същински, тъй като те са същински. Чудото е в това по какъв начин без помощта на сетивата мозъкът повтаря в съня цялата сетивна информация, която оформя света, в който живеем, когато сме будни. ”
Този откъс от един от първите медици, посветили живота си на проучването на съня като мозъчна интензивност – Уилям Димент, обобщава същината на въпросите, на които актуалните невролози се пробват да отговорят.
Напредъкът в технологиите за мозъчни изображения разреши на учените да извадят сънищата от сферата на мистичното и да ги вкарат в света на действителните физиологични процеси.
Съновиденията са част от естествения сънен цикъл на индивида и на множеството бозайници. Те се демонстрират нормално през REM етапа на съня, когато мускулите ни са отпуснати, а електрическата интензивност на мозъка се характеризира с бързи, само че нисковолтажни алфа-вълни, чиято периодичност е сред 8 и 13 Hz.
Сънят се дели на пет стадия, които се повтарят циклично през цялата нощ и имат друга дълготрайност.
• Първи е стадият на лекия сън, който заема към 4-5% от общия цикъл, или към 5-10 минути. Тогава мускулната ни интензивност се забавя и се характеризира единствено с обособени тикове. Мозъкът създава доста мудни тета-вълни. Ако разсъните някого по време на тази фаза, той евентуално няма да си спомня, че изобщо е заспивал.
• Следващата фаза трае приблизително 20 минути. Мозъкът стартира да освобождава къси гърмежи от бързи, ритмични талази, известни като сънни вретена поради вретеновидната форма, която образуват на електроенцефалограмата. Телесната температура стартира да пада и пулсът се забавя.
• Третата фаза е преходна, когато мозъкът стартира да освобождава бавните делта-вълни. Те водят тялото ни към
• Четвъртата фаза на дълбокия сън, прочут още като делта-сън. Тя трае към половин час. Сомнамбулизмът и нощното напикаване се случват нормално в този етап.
• Сънищата се появяват в петия и финален етап на съня, прочут като REM сън (сън, когато очите се движат бързо). Тогава започваме да дишаме по-учестено и мозъкът ни се засилва съвсем до степента, присъща за будното положение. Наричат го абсурден сън, тъй като макар че мозъкът и други органи стават доста дейни, мускулите, в противен случай, се отпускат изцяло.
Съновиденията са плод точно на засилената мозъчна интензивност. Това изобретение е направено от американския невролог Юджийн Аверински през 1952 година По време на работа в кабинета на научния си началник Аверински вижда, че очите на приспаните пациенти се движат бързо зад затворените клепачи. Някои хора плачели и викали насън. Ученият открива, че когато събудим човек по време на тази фаза на съня, той си спомня блестящо своите съновидения – доказателство, че те протичат точно по време на REM стадия.
Проучванията демонстрират, че множеството съновидения траят сред 5 и 20 минути. Тъй като сънният цикъл се повтаря по няколко пъти, всяка нощ сънуваме по към два часа, приблизително на всеки 60-90 минути, което значи, че в живота си
прекарваме към шест години в света на сънищата.
По време на сънуване освобождението на невротрансмитерите норепинефрин, серотонин и хистамин в тялото престава съвсем изцяло. В резултат от това невроните, които свързват мозъка с мускулите, стопират да действат – положение, познато като сънна атония, или цялостна устойчивост. Благодарение на този феномен ние не можем да създадем нещо рисково под въздействие на съня – такова държание може да се случи единствено в случай че някой ни разсъни ненадейно, а ние още не сме съумели да излезем от действителността на видението. Сомнамбулните епизоди, които се случват по време на NREM етапа на съня, както се назовават стадиите от първи до четвърти, от време на време също са свързани със сънища, само че те нормално са по-тривиални и повтарят всекидневни случки вместо фантастични сюжети.
Проучванията с електроенцефалограф (ЕЕГ) и позитронно емисионна компютърна томография демонстрират, че
когато сънуваме, се задейства не целият мозък, а избрани негови зони. Основно това е лимбичната нервна система, която дава отговор за страстите и инстинктите и се счита за една от най-древните мозъчни структури. В същото време челният дял, от който зависят съзнателните решения и волевите дейности, се деактивира и тялото ни остава изцяло под властта на механичните и инстинктивни функционалности на мозъка.
По-новите теории за природата на сънищата допускат, че те съществуват, с цел да ни оказват помощ да консолидираме спомените си. Според китайския невробиолог Же Жан механизмите, които ръководят REM съня, оказват помощ на мозъка да се отърве от ненужната информация и да придвижи останалата от краткосрочната в дълготрайната памет. Жан счита, че пулсиращите мозъчни талази поставят началото на всеки сън, който протича механично, до момента в който идната пулсация не вкара нов поток от информация, който продължава като идващ сън. Тази догадка изяснява за какво сънищата ни не следват разумна нишка, а претърпяват внезапни и странни промени на сюжета.
