Възможно ли е Турция да изиграе ролята на посредник между Русия и Украйна?
Възможно ли е Турция да изиграе роля на медиатор сред Русия и Украйна? Отговорът на този въпрос потърсихме от посланика на Турция в България Н. Пр. Айлин Секизкьок. В особено изявление за предаването по Българска национална телевизия дипломатът приказва за връзките България-Турция, както и за решението на страната ѝ да смени интернационално си име.
Българска национална телевизия: Провеждаме това изявление часове откакто Турция подписа няколко съглашения с Украйна. Сред тях е и съглашение за свободна търговия. Какво ще донесат те освен на двете страни, само че и на света?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Президентът Реджеп Ердоган отпътува на формалното посещаване в Украйна на 2 февруари. То беше авансово планувано, тъй като през тази година означаваме 30 години от установяването на дипломатически връзки сред двете страни. Между Турция и Украйна съществуват доста положителни връзки. Винаги сме подкрепяли териториалната целокупност на Украйна, както и принадлежността на Крим към рамките ѝ. Посещението беше знаково и в подтекста на времето, когато се организира, а точно напрежението сред Украйна и Русия.
Посланията на Ердоган в Киев бяха доста ясни.
Поддържаме доста близки връзки и с Русия, и с Украйна. Те са наши съседи в Черноморския район. Смятаме, че проблемите би трябвало да бъдат решени посредством разговор, по дипломатически път и със силата на интернационалното право. От самото начало на спора Турция поставя старания по тази причина. Категорично
не желаем боен спор и конфликти.
Искаме да го предотвратим и турският президент посредничи в тази посока. Той предложи ръководителите на двете страни или техни представители да се срещнат в Турция, а президентът на Украйна благодари за това изпитание. В същото време напълно скоро чакаме президентът Владимир Путин също да посети страната ни. Убедена съм, че и тогава Ердоган ще продължи с тези свои опити.
Геополитиката стои оттатък връзките Украйна – Русия - тук идват връзките НАТО – Русия, Съединени американски щати – Русия. Както знаете, Турция е една от най-големите сили в НАТО. Имаме сериозен принос за развиването и политиката на Алианса.
Ще ви дам образец със сериозното ни присъединяване в задачата в Афганистан. Наясно сме какъв брой значима и стратегическа мощ е НАТО. Това, което ние желаеме през цялото време на възникването на напрежението, е да държим отворена вратата на разговора.
Българска национална телевизия: В това напрежение бяха наранени и България, и Румъния. Знаете, Русия изиска изтеглянето на войските на Алианса от двете страни. Как приема Турция това искане като член на НАТО?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Позицията на НАТО беше оповестена в Брюксел по доста явен метод. Турция застава зад нея. Страната ни поддържаше участието на България в НАТО още през цялото време. Дори сме правили алегорични жестове, до момента в който течеше процесът по присъединение. И България, и Румъния са наши съдружници. Мисля, че НАТО и страните, които членуват в Алианса, дадоха доста явен отговор на Русия.
Българска национална телевизия: Още една вест насочи вниманието към Турция през последните седмици – желанието на страната да смени интернационалното си име. Защо взехте това решение и по какъв начин новото име ще промени имиджа на страната?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Както знаете, това не е нещо ново. От много време търсим метод да променим етикета " Made in Turkey " към " Made in Turkiye ". В началото частният бранш, а не страната искаше това. Върху всички наши артикули, предопределени за експорт написа: " Made in Turkiye ". " Turkiye " въплъщава вековните ни обичаи, просвета, кухня, туризъм. С това звучене думата е оставила ярки следи. Думата " Turkiye " е запазена марка за нас. Приемаме това в някаква степен и като стратегическа стъпка за развиването ѝ. Смятаме, че по-този метод, стоките, създадени в нашата страна, ще бъдат показани и по-добре. Правителството ни е решено да предприеме тази стъпка.
Българска национална телевизия: Като казвате марка, търговията е водеща за Турция, а с обезценяването на лирата още повече българи започнаха да пътуват до Турция, с цел да пазарят. По какъв метод това подтиква вашата стопанска система?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Много сме щастливи, че хора от прилежащите страни прекарват почивните си дни в Турция. Освен стимулирането на стопанската система това сближава и хората. Спомага за развиването на културния разговор. Много сме удовлетворени от това. Надяваме се хората да не идват единствено за уикенда, а да прекарват и повече време в Турция. Разбира се, това не е елементарно в изискванията на COVID-епидемия. Мерките за влизане в страната бяха извънредно затегнати.
Българска национална телевизия: Беше спрян и нощният трен сред София и Истанбул?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Да, следим от близко обстановката с него. Турската железопътна компания беше извънредно удовлетворена от интереса на пасажерите към този трен. Той беше спрян поради пандемията, само че процесът на възобновяване на линията към този момент стартира. Най-напред по маршрута Пловдив - Одрин.
Имаме положителни вести в тази връзка - около прекъсването на влака стана още по-ясно, че и двете страни изпитваме нужда от съществуването на железопътен превоз сред двете страни. Ето за какво беше ускорена модернизацията на ж.п. линиите сред България и Турция. Така ще ни свързва и високоскоростен трен. Проектът притегли вниманието на Европейския съюз и
получихме едно от най-високите финансирания за този тип планове - 550 млн. евро.
Очакваме през 2023 година високоскоростната линия от българо-турската граница до Черкезкьой ще бъде приключена. Отсечката от там до Истанбул също ще бъде осъвременена. Знаем, че този развой стартира и в България. С горделивост мога да заявя, че по една от най-трудните прави с тунели работи турска компания. Бях на място и съм впечатлена от мащаба и машините, с които работят. Надяваме се, че в границите на 3-4 часа ще стигаме с трен от София до Истанбул.
Опитваме се развием и транспортните връзки по вода, тъй като сухопътният превоз с тирове не е задоволителен. България демонстрира огромен интерес към морския превоз и фериботните връзки от Варна и Бургас до Истанбул. Това, което се питаме ние, е дали ще има интерес и дали има дълготрайна вероятност в тази инвестиция. Съвсем скоро турският министър на превоза ще посети България. Ще обсъдим и това.
През последните месеци бяха направени редица вложения в България. Ковид ни сподели, че не е доста надеждно да разчитаме на артикули и услуги, които са прекомерно надалече. Срещнахме доста усложнения при продажбите. И вярното решение беше е да произвеждаме и продаваме, колкото се може по-наблизо. Това е една от главните аргументи турските вложители да демонстрират още по-голям интерес към районните пазари и пазара, насочен към Европейския съюз. Искаме да увеличим индустриалния ни потенциал и да насочим част от него в района.
България е измежду най-подходящите места.
Една от най-големите ни вложения през последната година беше в Русе.
Въпреки компликациите поради пандемията, успяхме да приключим 2021 година с 26% растеж в интернационалната търговия.
Българска национална телевизия: Проведохте срещи с доста министри от българското държавно управление. Кои бяха целите, които очертахте?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Преди две седмици се срещнах с премиера Кирил Петков и една от тематиките на диалога ни беше улеснението на задграничните вложители и облекчаването на визовия режим. Това е едно от най-големите ни упования, тъй като признавам, сега срещаме компликации.
Проведохме доста сериозен диалог и с министъра на опазването на здравето. Ще се радваме да посрещнем представители на министерството и здравни експерти в Турция. Обсъдихме по какъв начин можем да помогнем за модернизацията на опазването на здравето и незабавната помощ в България, както и в процеса на цифровизация. Ковид също беше една от тематиките. Знаете, Турция е измежду деветте страни в света, които сътвориха лична ваксина против Ковид. Можем да произвеждаме 30 милиона дози годишно. Последните изследвания демонстрираха, че
имунизацията е доста ефикасна освен против Делта разновидността,
само че и против Омикрон. Започнахме да я слагаме и като трета доза.
Другата значима тематика беше сигурността на българо-турската граница.
Българска национална телевизия: А задоволителна ли е поддръжката на Европейски Съюз към Турция за преодоляване на бежанския поток?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Бежанците не са взели решение да изоставен своите страни с голямо предпочитание. Те са пострадали от войната и проблемите в страни. Може би наблюдение емиграция, която се е случила преди епохи. И Турция е в центъра на този развой. Понякога сме последна цел на бежанците и емигрантите, а от време на време - директна страна. Само през 2019 година сме заловили 450 хиляди души в Турция, а милиони са върнатите от границата. В момента в страната има към 3,7 млн. сирийски бежанци или 5 милиона емигранти. При тази тежест поставяме старания за усилване на контрола и сигурността по нашите граници, с цел да предотвратим незаконното прекосяване. В същото време сме длъжни да проявим хуманно отношение към тези, които към този момент са наша територия. В същото време страните от Европейския съюз споделя на Турция: мигрантите да не идват при нас! Задръжте ги!
Българска национална телевизия: А каква поддръжка би била задоволителна за Турция?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Тази поддръжка не би трябвало да има единствено финансово изражение. Това не е верният метод да погледнем на обстановката.
Турция хотел ли е? Хотел за мигранти ли е?
От 2011 година до момента са изразходвани 45-50 милиарда евро за оправянето с казуса, до момента в който през 2016 година, замислете се - 5 години откакто казусът се появи и бежанците потеглиха към Европа, Европейският съюз се разсъни и отпусна 6 милиарда евро на Турция за справяне с бежанския проблем. Финансово това не е задоволително. Нито можем да си мислим, че единствено парите ще решат казуса.
Това е доста егоцентрично.
Искаме дружно с Европейския съюз и да стигнем до основите на казуса и да го решим там - в партньорство. Докато гражданската война в Сирия не спре и няма политическо решение, бежанците ще не престават да идват към Турция и Европа.
Виждате и каква е обстановката в Афганистан. Още от 2019 година предизвестяваме, че би трябвало дружно да намерим решение. Иран също е огромна директна страна. Защо не работят с Иран? Опитайте се да ги задържите там!
Освен това Турция е претендент за член на Европейски Съюз. Започнахме договаряния. Не сме Трета страна. Предприсъединителният развой обаче беше замразен. Не се организират и стратегически срещи. В момента, в който Европейският съюз има най-голяма потребност от Турция, вместо да ускори съдействието, постанова наказания.
Но желая да подчертая, че българските държавни управления, постоянно са оказвали сериозна поддръжка на Турция пред европейските институции. Трябва да приемем този факт и бъдем признателни по тази причина. България схваща най-добре какъв е натискът върху Турция от страна на мигрантите.
България постоянно е заемала водещо място
измежду тези, които споделят в Европа: да послушаме Турция, да ѝ помогнем. Вярваме, че това ще продължи по този начин и с новото държавно управление.
Българска национална телевизия: Една от най-обсъжданите тематики у нас са връзките сред България и Република Северна Македония. Вие сте дипломат тук, а брачният партньор ви е дипломат в Скопие. Важна тематика на диалог ли е и за вас?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Винаги. Мога да кажа, че това е една от най-важните тематики, когато се забележим. И ние се питаме къде ще му излезе краят. Съпругът ми споделя какви са упованията в Република Северна Македония, за желанието им да станат част от Европейския съюз, а аз считам, че съм осведомена по-добре с българската позиция. Но в случай че го погледнем от Турция, считаме че
европейската вероятност на Република Северна Македония
е доста значима. Решаването на въпросите сред двете страни е доста значимо. В последна сметка ние сме на Балканите. Затова интеграцията на Балканите и положителните връзки сред страните в района ще ни карат да се усещаме по-сигурни.
Българска национална телевизия: От 2 години сте в България. Посетихте доста разнообразни райони в страната. Доловихте ли някаква разлика сред българските турци и турците в Турция?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: За мен България е доста специфична страна. Винаги го споделям и отново ще го кажа: влюбих се в България - в хората, в природата, в културата.
Толкова доста си приличаме.
България в същото доста значима за нас, тъй като тук живеят и доста български турци. В рамките тези 2 години обиколих България село по село - Крайдунавския район, Руен, Родопите, Кърджали, Благоевградско. Срещнах доста любов. Впечатли ме какъв брой са чистосърдечни хората и по какъв начин са запазили своите обичаи. На всяко от местата ми подариха национална носия. Хората желаеха да си я сложа и да бъда измежду тях облечена по този метод - като една от тях. Много оценявам това. За мен те са мост сред двете страни и би трябвало да го запазим.
Българска национална телевизия: Провеждаме това изявление часове откакто Турция подписа няколко съглашения с Украйна. Сред тях е и съглашение за свободна търговия. Какво ще донесат те освен на двете страни, само че и на света?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Президентът Реджеп Ердоган отпътува на формалното посещаване в Украйна на 2 февруари. То беше авансово планувано, тъй като през тази година означаваме 30 години от установяването на дипломатически връзки сред двете страни. Между Турция и Украйна съществуват доста положителни връзки. Винаги сме подкрепяли териториалната целокупност на Украйна, както и принадлежността на Крим към рамките ѝ. Посещението беше знаково и в подтекста на времето, когато се организира, а точно напрежението сред Украйна и Русия.
Посланията на Ердоган в Киев бяха доста ясни.
Поддържаме доста близки връзки и с Русия, и с Украйна. Те са наши съседи в Черноморския район. Смятаме, че проблемите би трябвало да бъдат решени посредством разговор, по дипломатически път и със силата на интернационалното право. От самото начало на спора Турция поставя старания по тази причина. Категорично
не желаем боен спор и конфликти.
Искаме да го предотвратим и турският президент посредничи в тази посока. Той предложи ръководителите на двете страни или техни представители да се срещнат в Турция, а президентът на Украйна благодари за това изпитание. В същото време напълно скоро чакаме президентът Владимир Путин също да посети страната ни. Убедена съм, че и тогава Ердоган ще продължи с тези свои опити.
Геополитиката стои оттатък връзките Украйна – Русия - тук идват връзките НАТО – Русия, Съединени американски щати – Русия. Както знаете, Турция е една от най-големите сили в НАТО. Имаме сериозен принос за развиването и политиката на Алианса.
Ще ви дам образец със сериозното ни присъединяване в задачата в Афганистан. Наясно сме какъв брой значима и стратегическа мощ е НАТО. Това, което ние желаеме през цялото време на възникването на напрежението, е да държим отворена вратата на разговора.
Българска национална телевизия: В това напрежение бяха наранени и България, и Румъния. Знаете, Русия изиска изтеглянето на войските на Алианса от двете страни. Как приема Турция това искане като член на НАТО?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Позицията на НАТО беше оповестена в Брюксел по доста явен метод. Турция застава зад нея. Страната ни поддържаше участието на България в НАТО още през цялото време. Дори сме правили алегорични жестове, до момента в който течеше процесът по присъединение. И България, и Румъния са наши съдружници. Мисля, че НАТО и страните, които членуват в Алианса, дадоха доста явен отговор на Русия.
Българска национална телевизия: Още една вест насочи вниманието към Турция през последните седмици – желанието на страната да смени интернационалното си име. Защо взехте това решение и по какъв начин новото име ще промени имиджа на страната?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Както знаете, това не е нещо ново. От много време търсим метод да променим етикета " Made in Turkey " към " Made in Turkiye ". В началото частният бранш, а не страната искаше това. Върху всички наши артикули, предопределени за експорт написа: " Made in Turkiye ". " Turkiye " въплъщава вековните ни обичаи, просвета, кухня, туризъм. С това звучене думата е оставила ярки следи. Думата " Turkiye " е запазена марка за нас. Приемаме това в някаква степен и като стратегическа стъпка за развиването ѝ. Смятаме, че по-този метод, стоките, създадени в нашата страна, ще бъдат показани и по-добре. Правителството ни е решено да предприеме тази стъпка.
Българска национална телевизия: Като казвате марка, търговията е водеща за Турция, а с обезценяването на лирата още повече българи започнаха да пътуват до Турция, с цел да пазарят. По какъв метод това подтиква вашата стопанска система?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Много сме щастливи, че хора от прилежащите страни прекарват почивните си дни в Турция. Освен стимулирането на стопанската система това сближава и хората. Спомага за развиването на културния разговор. Много сме удовлетворени от това. Надяваме се хората да не идват единствено за уикенда, а да прекарват и повече време в Турция. Разбира се, това не е елементарно в изискванията на COVID-епидемия. Мерките за влизане в страната бяха извънредно затегнати.
Българска национална телевизия: Беше спрян и нощният трен сред София и Истанбул?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Да, следим от близко обстановката с него. Турската железопътна компания беше извънредно удовлетворена от интереса на пасажерите към този трен. Той беше спрян поради пандемията, само че процесът на възобновяване на линията към този момент стартира. Най-напред по маршрута Пловдив - Одрин.
Имаме положителни вести в тази връзка - около прекъсването на влака стана още по-ясно, че и двете страни изпитваме нужда от съществуването на железопътен превоз сред двете страни. Ето за какво беше ускорена модернизацията на ж.п. линиите сред България и Турция. Така ще ни свързва и високоскоростен трен. Проектът притегли вниманието на Европейския съюз и
получихме едно от най-високите финансирания за този тип планове - 550 млн. евро.
Очакваме през 2023 година високоскоростната линия от българо-турската граница до Черкезкьой ще бъде приключена. Отсечката от там до Истанбул също ще бъде осъвременена. Знаем, че този развой стартира и в България. С горделивост мога да заявя, че по една от най-трудните прави с тунели работи турска компания. Бях на място и съм впечатлена от мащаба и машините, с които работят. Надяваме се, че в границите на 3-4 часа ще стигаме с трен от София до Истанбул.
Опитваме се развием и транспортните връзки по вода, тъй като сухопътният превоз с тирове не е задоволителен. България демонстрира огромен интерес към морския превоз и фериботните връзки от Варна и Бургас до Истанбул. Това, което се питаме ние, е дали ще има интерес и дали има дълготрайна вероятност в тази инвестиция. Съвсем скоро турският министър на превоза ще посети България. Ще обсъдим и това.
През последните месеци бяха направени редица вложения в България. Ковид ни сподели, че не е доста надеждно да разчитаме на артикули и услуги, които са прекомерно надалече. Срещнахме доста усложнения при продажбите. И вярното решение беше е да произвеждаме и продаваме, колкото се може по-наблизо. Това е една от главните аргументи турските вложители да демонстрират още по-голям интерес към районните пазари и пазара, насочен към Европейския съюз. Искаме да увеличим индустриалния ни потенциал и да насочим част от него в района.
България е измежду най-подходящите места.
Една от най-големите ни вложения през последната година беше в Русе.
Въпреки компликациите поради пандемията, успяхме да приключим 2021 година с 26% растеж в интернационалната търговия.
Българска национална телевизия: Проведохте срещи с доста министри от българското държавно управление. Кои бяха целите, които очертахте?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Преди две седмици се срещнах с премиера Кирил Петков и една от тематиките на диалога ни беше улеснението на задграничните вложители и облекчаването на визовия режим. Това е едно от най-големите ни упования, тъй като признавам, сега срещаме компликации.
Проведохме доста сериозен диалог и с министъра на опазването на здравето. Ще се радваме да посрещнем представители на министерството и здравни експерти в Турция. Обсъдихме по какъв начин можем да помогнем за модернизацията на опазването на здравето и незабавната помощ в България, както и в процеса на цифровизация. Ковид също беше една от тематиките. Знаете, Турция е измежду деветте страни в света, които сътвориха лична ваксина против Ковид. Можем да произвеждаме 30 милиона дози годишно. Последните изследвания демонстрираха, че
имунизацията е доста ефикасна освен против Делта разновидността,
само че и против Омикрон. Започнахме да я слагаме и като трета доза.
Другата значима тематика беше сигурността на българо-турската граница.
Българска национална телевизия: А задоволителна ли е поддръжката на Европейски Съюз към Турция за преодоляване на бежанския поток?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Бежанците не са взели решение да изоставен своите страни с голямо предпочитание. Те са пострадали от войната и проблемите в страни. Може би наблюдение емиграция, която се е случила преди епохи. И Турция е в центъра на този развой. Понякога сме последна цел на бежанците и емигрантите, а от време на време - директна страна. Само през 2019 година сме заловили 450 хиляди души в Турция, а милиони са върнатите от границата. В момента в страната има към 3,7 млн. сирийски бежанци или 5 милиона емигранти. При тази тежест поставяме старания за усилване на контрола и сигурността по нашите граници, с цел да предотвратим незаконното прекосяване. В същото време сме длъжни да проявим хуманно отношение към тези, които към този момент са наша територия. В същото време страните от Европейския съюз споделя на Турция: мигрантите да не идват при нас! Задръжте ги!
Българска национална телевизия: А каква поддръжка би била задоволителна за Турция?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Тази поддръжка не би трябвало да има единствено финансово изражение. Това не е верният метод да погледнем на обстановката.
Турция хотел ли е? Хотел за мигранти ли е?
От 2011 година до момента са изразходвани 45-50 милиарда евро за оправянето с казуса, до момента в който през 2016 година, замислете се - 5 години откакто казусът се появи и бежанците потеглиха към Европа, Европейският съюз се разсъни и отпусна 6 милиарда евро на Турция за справяне с бежанския проблем. Финансово това не е задоволително. Нито можем да си мислим, че единствено парите ще решат казуса.
Това е доста егоцентрично.
Искаме дружно с Европейския съюз и да стигнем до основите на казуса и да го решим там - в партньорство. Докато гражданската война в Сирия не спре и няма политическо решение, бежанците ще не престават да идват към Турция и Европа.
Виждате и каква е обстановката в Афганистан. Още от 2019 година предизвестяваме, че би трябвало дружно да намерим решение. Иран също е огромна директна страна. Защо не работят с Иран? Опитайте се да ги задържите там!
Освен това Турция е претендент за член на Европейски Съюз. Започнахме договаряния. Не сме Трета страна. Предприсъединителният развой обаче беше замразен. Не се организират и стратегически срещи. В момента, в който Европейският съюз има най-голяма потребност от Турция, вместо да ускори съдействието, постанова наказания.
Но желая да подчертая, че българските държавни управления, постоянно са оказвали сериозна поддръжка на Турция пред европейските институции. Трябва да приемем този факт и бъдем признателни по тази причина. България схваща най-добре какъв е натискът върху Турция от страна на мигрантите.
България постоянно е заемала водещо място
измежду тези, които споделят в Европа: да послушаме Турция, да ѝ помогнем. Вярваме, че това ще продължи по този начин и с новото държавно управление.
Българска национална телевизия: Една от най-обсъжданите тематики у нас са връзките сред България и Република Северна Македония. Вие сте дипломат тук, а брачният партньор ви е дипломат в Скопие. Важна тематика на диалог ли е и за вас?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Винаги. Мога да кажа, че това е една от най-важните тематики, когато се забележим. И ние се питаме къде ще му излезе краят. Съпругът ми споделя какви са упованията в Република Северна Македония, за желанието им да станат част от Европейския съюз, а аз считам, че съм осведомена по-добре с българската позиция. Но в случай че го погледнем от Турция, считаме че
европейската вероятност на Република Северна Македония
е доста значима. Решаването на въпросите сред двете страни е доста значимо. В последна сметка ние сме на Балканите. Затова интеграцията на Балканите и положителните връзки сред страните в района ще ни карат да се усещаме по-сигурни.
Българска национална телевизия: От 2 години сте в България. Посетихте доста разнообразни райони в страната. Доловихте ли някаква разлика сред българските турци и турците в Турция?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: За мен България е доста специфична страна. Винаги го споделям и отново ще го кажа: влюбих се в България - в хората, в природата, в културата.
Толкова доста си приличаме.
България в същото доста значима за нас, тъй като тук живеят и доста български турци. В рамките тези 2 години обиколих България село по село - Крайдунавския район, Руен, Родопите, Кърджали, Благоевградско. Срещнах доста любов. Впечатли ме какъв брой са чистосърдечни хората и по какъв начин са запазили своите обичаи. На всяко от местата ми подариха национална носия. Хората желаеха да си я сложа и да бъда измежду тях облечена по този метод - като една от тях. Много оценявам това. За мен те са мост сред двете страни и би трябвало да го запазим.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ