Внедряването на изкуствения интелект е най-добрият залог за оцеляването на човечеството
Въздействието на изкуствения разсъдък върху човешкото общество към този момент се усеща. На първо място, извличането на данни и невронните мрежи все по-често се употребяват в ръководството. За елементарния човек не е доста прелестно да разбере, че шефът му е логаритъм, който прави оценка качеството на неговата работа, дефинира наградите и може да го уволни във всеки един миг. Но подобен е животът.
Незабележимото въздействие
Второто значимо нещо е въвеждането на алгоритмични рекомендации. Алгоритмите на процедура дефинират какви вести да се четат, какви видеоклипове да се гледат и така нататък Те към този момент оказват въздействие върху човешката просвета и държание. Разбира се, тези логаритми са написани от хора – и корпорациите към момента теоретично могат да ги управляват и поправят по свое убеждение. Но ние сме покрай момента, в който някои от тези системи ще стартират да работят на правилото на „ черната кутия„. Това значи, че разработчиците няма да могат да ги схващат и поправят и настройват.
Ясно е, че ИИ коренно ще промени обществото. Въпросът е по какъв начин тъкмо ще се случи това и по кое време.
Съществува мнение, че технологиите се развиват като жив организъм. Те желаят това, което желаят и живите организми (да живеят, да се възпроизвеждат), като се развиват и се съпротивляват на своето заличаване. Това на процедура е закон на природата. Така че ИИ ще се популяризира и ще бъде на всички места, както въздухът, компютрите и интернет. Ще бъде на практика невероятно да се спре този развой.
До какви резултати ще докара това? Нека да разсъждаваме разумно. Знаем, че умните хора са по-успешни в живота от глупавите. Умните превъзхождат глупавите в съвсем всичко: просвета, бизнес, просвета, философия, строителство, превоз, нравственос и морал, сантиментални връзки и война. Степента на просветеност е директно обвързвана с качеството на живот.
Никой няма да оспори, че през последните няколко хиляди години с помощта на научно-техническия напредък равнището и стандартите на живот са се повишили с над един порядък. Сега темповете са още по-бързи. Там, където се вкарват софтуерни нововъведения, цените падат (т.е. стоките стават по-достъпни), а там, където не се вкарват, те се покачват.
Това е директна връзка сред нововъведенията (като производна на IQ коефициента) и качеството на живот.
Разбира се, с увеличението на комфорта на живот се усилва броят на психологичните болести, самоубийствата, затлъстяването и така нататък Лесният живот не всеки път е синоним на благополучен живот, а постоянно е тъкмо противоположното. Въпреки това напредъкът върви тъкмо в посока на това да се отървем от всевъзможни компликации.
Какъв е резултатът от всичко това? Появата на хиляди пъти по-интелигентни принадлежности, с които разполагаме, би трябвало да форсира развиването на цивилизацията – и надлежно да усъвършенства неведнъж качеството на живот. Всичко това е разумно. Ето единствено няколко явни прогнози за това по какъв начин ще се промени животът след леко рационализиране на в този момент съществуващите технологии, съгласно известния Марк Андресен:
Всяко дете ще има личен AI ментор, безпределно толерантен, оптимално осведомен и потребен. Той ще помни всеки диалог с детето от 0 до 18-годишна възраст, като му оказва помощ да употребява оптимално капацитета си. ИИ към този момент трансформира просветителната промишленост безусловно пред очите ни. По същия метод всеки възрастен ще има помощник/треньор/наставник/инструктор/съветник/терапевт със същите качества и памет. Всеки академик ще има ИИ помощник/сътрудник/партньор, който доста ще разшири обсега на научните му проучвания и достижения. Всеки художник, всеки инженер, всеки предприемач, всеки доктор ще има същото. Учителите, треньорите, бюрократите, президентите на корпорации, президентите на страни ще имат същите съветници. Това ще понижи броя на недомислените глупави решения съвсем до нулата. Ръстът на продуктивността на труда в стопанската система внезапно ще се форсира, което ще докара до невъобразим стопански напредък, основаване на нови браншове, нови работни места, растеж на заплатите. Ще се усили броят на научните открития, новите технологии и медикаментите. Ще настъпи златен век в изкуството, защото художниците, музикантите, писателите и режисьорите ще могат да осъществят концепциите си доста по-бързо и в по-голям мащаб благодарение на изкуствения разсъдък.Накратко, съвсем всички съществуващи области на човешката активност ще станат по-добри. Освен това ще можем да решаваме нови проблеми, които преди този момент е било невероятно да бъдат решени без ИИ.
Става въпрос освен за повишение на коефициента на просветеност на човечеството, само че и за повишение на хуманизма, емпатията. Виждаме, че чатботовете-компаньони (съветници, сантиментални сътрудници, лекари) са в положение да демонстрират доста повече съпричастност към хората, в сравнение с техните човешки сътрудници. Може би ИИ стратегиите ще създадат света едно по-топло и по-мило място.
И такива промени напълно скоро ще настъпят безусловно на всички места. Проблемът е, че хората са склонни да оставят без изключително внимание позитивните събития и промени към себе си – и мощно реагират на негативността, неприятните събития, мисли и така нататък (т.нар. селективно поведение). (т.нар. селективно внимание към отрицателната информация). Ето за какво е напълно разумно вниманието на специалистите и обществото да е ориентирано по-скоро към евентуалните рискове от използването на ИИ, в сравнение с към изгодите. Същата морална суматоха настъпи и след изобретяването на електричеството, радиото, малкия екран, интернет и други
Страхът от новите технологии накара някои технофоби да призоват за възбрана на развиването на ИИ, като се стигне чак до нуклеарни удари по центровете за данни, в случай че стандартните бомбардировки се провалят:
Вероятно ще бомбардират центровете с ИИ, който не е в сходство с човешките полезности. Те желаят да приведат ИИ в сходство с четири съществени равнища на полезности.
Този метод допуска, че ИИ е предумишлено несъответстващ с човешките полезности, което предизвиква моралната суматоха. Негативното користолюбие се ускорява в медиите, които употребяват това когнитивно деформиране – и се концентрират върху отрицателните вести. Ужасяващите облици са най-силната притегателна мощ:
Колкото по-изплашени са читателите, толкоз повече кликвания има върху линковете, повече гледания и доходи от реклама за съответната медия.
Бъдещето на войната
Според някои военни специалисти въвеждането на мощен изкуствен интелект в другите оръжия ще има пагубни последствия. Дистанционно ръководените и самостоятелни бойни системи с ИИ ще намерят необятно приложение:
„ В последна сметка хората към момента ще вземат основните решения за водене на война, за оперативния проект, само че би трябвало да намерим по-различен баланс при работата с тези самостоятелни системи… Те ще участват във всички области. Те ще станат повсеместни. И ние ще би трябвало да се оправим с това “, споделя някогашният военачалник от австралийските въоръжени сили Мик Райън.
Според него най-вероятният сюжет е роботизирана експанзия от страна на Китай, който през последното десетилетие влага обилни средства в създаването на изкуствен интелект и в построяването на своята войска.
Споменатият нагоре Марк Андресен счита, че въвеждането на ИИ във военното дело ще бъде благотворно, защото фрапантно ще понижи смъртността. Грубо казано, това ще бъдат роботи против роботи, а не хора против хора.
Историята обаче сочи по-скоро противоположното: с помощта на техническите нововъведения броят на жертвите в актуалните войни нараства (40 милиона през Първата международна война, 70-85 милиона през Втората международна война).
Съществува позитивен сюжет, съгласно който посредством въвеждането на мощен изкуствен интелект и групов разсъдък може да се отхвърли нуждата от войни. Всяка война се характеризира с ужасни решения, взети под мощен напън в изискванията на мощно лимитирана информация от водачи с стеснен коефициент на просветеност. В бъдеще военните командири и политическите водачи ще разполагат със съветници с ИИ, които ще им оказват помощ да вземат доста по-добри стратегически и тактически решения, свеждайки до най-малко риска, грешките и ненужните кръвопролития.
При отрицателен сюжет кръвожадните диктатори, несъмнено, ще употребяват всяко ново откритие за експанзия против „ враговете “ (тези режими постоянно имат врагове).
Бъдещето на програмирането
Разработчиците разполагат с нов ефикасен инструмент, който към този момент генерира 100% годен код в някои характерни области и като цяло може да се употребява за генериране на проби, търсене на неточности, рефакторинг, търсене на уязвимости и десетки други задания.
Разбира се, синтезът на стратегии е дейна област на проучване още от антични времена. Дори синтезът на стратегии от спецификациите на натурален език не е нещо ново, както и невронният синтез на стратегии и синтезът на стратегии въз основа на държанието на други стратегии без мостри на кода. Всички тези проучвания предхождат появяването на LLM.
От друга страна, ИИ е фундаментална технология. Днес всеки може да изтегли един към този момент подготвен LLaMA 2, Falcon, StableLM, Vicuna, LongChat или различен AI модел, да отстрани най-горния пласт и да го настрои на личната си цялост от данни, като го започва локално на своя компютър. Това е кардинално нова опция, която до момента въобще не бе налична.
Единственият излаз?
Какво в световен мащаб чака човечеството в неособено далечното бъдеще след няколко десетилетия или епохи? Не е наложително това да са апокалипсис и война против роботите, както се демонстрира в киното. По-скоро е тъкмо противоположното. Може би единствено изкуственият разсъдък може да избави планетата ни от нуклеарната война и световното стопляне. Може би това е единственият излаз за нас въобще.
Според сюжета на AGI Simulator след няколко десетилетия стратегиите с ИИ ще бъдат избирани на управителни постове в корпорации и страни, което фрапантно ще увеличи успеваемостта на ръководството на обществото, равнището на богатство, щастието на популацията и научно-техническия напредък.
Напредъкът в региона на ИИ от първата публикация на Маккулох от 1943 година насам е експоненциален – в този момент за една година имаме толкоз открития, колкото преди за едно десетилетие. Така че в този смисъл настъпването на софтуерната сингулярност още веднъж наподобява един вероятен и доста евентуален резултат.
При настоящия вектор на развиване на цивилизацията (с нападателни водачи, скотски инстинкти, конкуренция, битка за ресурси) вероятността за самоизтребление наподобява прекомерно огромна. Ако до среднощ на часовника на Страшния съд остава минута и половина, световното стопляне навлиза в необратима фаза, а хората съществено разискват вероятността от нуклеарна война и оцеляване в бункери, какво в действителност можем да загубим от потреблението на изкуственият разсъдък?
