С какво могат да бъдат опасни книгите? Според нас някои

Книгите със зелени и червени корици се изземват от библиотеките в целия свят – те са отровни

С какво могат да бъдат рискови книгите? Според нас някои от тях могат да навредят само с шокиращото си наличие. Също по този начин в доста редки случаи човек може да нарани пръста си върху ръба на страница от книга. Оказва се, че това не е всичко: неотдавна създателите на плана Poisonous Book (Отровна книга) предизвестиха, че старите книги могат да отделят отровни субстанции. Ако инцидентен човек ги вземе в ръцете си, той ще има най-вече раздразнение на очите, носа и гърлото. Но библиотечните служащи, които постоянно вземат в ръце безконечните издания, могат да се разболеят съществено. И въпреки всичко за какво антикварните книги са толкоз рискови и по какъв начин да разпознаем отровното издание от безвредното? Ще ви разкажем в резюме за това в този момент – ще ви бъде забавно!

Опасността от зелена багра

Неотдавна създателите на плана Poisonous Book изтеглиха две книги от Френската национална библиотека. Причината за това беше, че те са обгърнати в яркозелена платнена обложка. Според специалистите има доста огромна възможност тъканта с подобен цвят да излъчва във въздуха доста отровно за хората вещество – арсенът.

През XIX век, когато печатните книги стартират да се създават всеобщо, издателите стартират да изоставят скъпите кожени подвързии. Вместо това те употребяват по-евтини подвързии от плат. За да не наподобяват книгите скучни, кориците им се боядисвали в ярки цветове.

Особено известна е яркозелената багра, известна като „ Зеленият цвят на Шееле„. Този нюанс е наименуван в чест на химика Карл Вилхелм Шееле, който през 1775 година открива, че при смесването на мед и арсен се получава доста ослепителен и хубав зелен пигмент. Багрилото, направено по тази рецепта, е било доста по-евтино от другите зелени багрила. Поради това с течение на времето то е било употребявано даже за оцветяване на облекла, свещи и стайни тапети.

Както е елементарно да се досетим, отровният арсен е предизвикал здравословни проблеми на хиляди хора. Появили се доста вести за новородени бебета, отровени от екскрементите на зелените арсенови свещи. Работниците във фабриките, които оцветявали със зелена багра създадените артикули, получавали спазми. Момичетата, които носели зелени бални рокли, също били отровени от боята. През 1862 година сатиричното списание „ Пънч “ даже разгласява подигравка, озаглавена „ Арсеновият валс “, която осмива смъртоносната мода.

Съществуват догатки, че зелената арсенова багра е причина за гибелта на Наполеон Бонапарт. Той толкоз харесвал този колорит, че наредил стените на къщата му да бъдат боядисани в него. В последна сметка в косата на пълководеца, който умира от рак на стомаха, е открита висока централизация на отровния арсен.

Бои с токсични субстанции

Авторите на плана търсят и антични книги с червени корици. Понякога те съдържат аления оцветител цинобър, който се създава от живачен сулфид. Това е толкоз остаряло багрило, че даже хората от каменната епоха са го употребявали още преди хиляди години. Съществуват доказателства, че античните художници, които са употребявали цинобър, са страдали от живачно отравяне. Логично е, че кориците, които го съдържат, се отстраняват от рафтовете на библиотеките.

Въпреки че живакът наподобява като нещо цяло, той отделя огромно количество пари, които при попадане в организма водят освен до увреждане на белите дробове, само че и до други постоянно необратими промени. Той е изключително рисков на стадия на вътреутробното развиване.

При усвояване живакът оказва токсично влияние върху храносмилателната, имунната и нервната система. Освен това се засягат кожата, бъбреците, белите дробове и даже очите. Не на вятъра Световната здравна организация (СЗО) показва живака като едно от десетте субстанции, които съставляват най-голяма опасност за публичното здраве.

Живакът е най-опасен под формата на пари или разтвор. Когато попадне във водата, той убива микроорганизмите и остава във водата вечно под формата на същия разтвор. В резултат на това той може да попадне във водоснабдителната система и да навреди на цяла общественост. Особено като се има поради, че даже минимално количество живак е задоволително за влияние върху индивида.

Книгите с жълти корици също провокират безпокойствие, защото някои от тях могат да съдържат оловен хромат. Това също е отровно вещество, което е било интензивно употребявано от художниците в предишното. Например известният Винсент ван Гог е нарисувал своите „ Слънчогледи “ точно с тази багра.

Най-опасните цветове от предишното са зеленият и аленият. Жълтият цвят също може да бъде рисков, само че оловният хромат мъчно прониква в човешкото тяло, тъй че от едно допиране не може да се случи нищо неприятно.

Опасностите, свързани със старинните книги

В България е съвсем невероятно инцидентно да попаднете на остарели книги с отровни корици. Ако въпреки всичко това се случи, книгите от викторианската ера би трябвало да се държат единствено с ръкавици, а по-късно да се измият и почистят усърдно всички повърхности. Както бе упоменато нагоре, хората, които би трябвало да се тормозят за здравето си най-вече, са тези, които работят в библиотеки и прекарват по през целия ден измежду сходни остарели книги. Останалите хора няма защо да се тормозят.