Защо Тръмп смени Тилерсън с Помпео
Във вторник, Доналд Тръмп уволни държавния секретар на Съединени американски щати Рекс Тилерсън. Бившият изпълнителен шеф на петролния колос ЕксонМобил завърши безславно случката си в политиката, откакто явно не съумя да се сработи с президента.
Тръмп размести фигурите в Съединени американски щати, Тилърсън напуща
Знаците за уволнението на Тилърсън - Иран и Северна Корея
Ден преди този момент, в понеделник, Тилърсън направи остри забележки по адрес на Русия и упрекна Москва за покушението против някогашния разузнавач Сергей Скрипал, което незабавно предизвика медиите да разработят версията, че антируската му позиция е коствала мястото му в кабинета.
В момента се тиражират две версии – формалната, която е оповестена и в "Уошингтън поуст ", че Тилерсън е приказвал с президента и е схванал за желанията му още в петък; и алетарнативната, добита от CNN, съгласно която Тилерсън е схванал за уволнението си от Туитър във вторник.
В първия случай, допустимо е мненията на Тилерсън в понеделник да са били финален пестник против Тръмп, с който да го сложи в неуместната обстановка да изяснява, че тази кадрова смяна няма нищо общо с съветския въпрос. Дори във втория случай обаче е изключителна подигравка Тръмп да бъде упрекван, че обслужва интереса на Русия с уволнението на Тилерсън, откакто единствено преди една година беше упрекнат от същите медии, че обслужва руснаците с назначението му.
Истината е, че поради текучеството в президентската администрация и външнополитическите несъгласия на Тилерсън и Тръмп, уволнението на държавния секретар беше предизвестено. При взимането на последното си значимо решение – да одобри среща със севернокорейския водач Ким Чен Ун – президентът освен заобиколи Тилерсън, само че и държавният секретар научи за това извънредно значимо решение (разбира се от Туитър) по време на унизителна обиколка на Африка, на която беше заставен да се извинява на африкански водачи, чиито страни Тръмп е нарекъл „ скапани”.
Двамата имаха прекомерно доста несъгласия по стратегически въпроси, най-важният от които – този за нуклеарната договорка с Иран.
Казват, че всеки държавен секретар може да тръгне единствено по два пътя – или да стане покровител на президента пред бюрокрацията, или да стане покровител на бюрокрацията пред президента. Рекс Тилерсън потегли по-скоро по втория. Въпреки упованията, че бизнес профилът му ще го приближи до Тръмп и неговото ексцентрично мислене, той в действителност се оказа един елементарен секретар в прекомерно неизмеримо време. Може би прозирайки неговата условност, неоконсервативни ветерани като Кондолиза Райс и Боб Гейтс взеха решение изненадващо да поддържат неговата номинация предишния януари, разглеждайки го като отлична противотежест на „ лабилния” Тръмп.
Тилерсън по този начин и не се опита да хване юздите на Държавния департамент. Вероятно поради политическа неумелост, той прекомерно дълго отсрочи инфилтрирането на департамента с лоялни политически назначения, оставяйки по този метод администрацията да играе лична игра и да го господства от вътрешната страна. Неведнъж това докара до нежелани течове на информация в медиите, които се разминаваха с обществената позиция на държавното управление.
Освен това, Рекс Тилерсън изцяло се обезличи в общественото пространство и на интернационалната сцена, откакто не можа да формулира лична външнополитическа идея.
Държавният департамент няма структурно заложени цели и всекидневно всеки секретар би трябвало да подреди такива. През Студената война целта е бил конкуренцията във въоръжаването; по времето на Буш – преизграждането на институциите в Ирак и Афганистан, а при Обама, Клинтън и Кери се опитваха да прокарат договорка с Иран. Докато Рекс Тилерсън загатна за някаква промяна на департамента при започване на мандата, която по-късно потъна.
Идващият да запълни неговия стол, Майк Помпео, наподобява напълно друг. Като началник на Централно разузнавателно управление на САЩ, той към този момент има връзка с президента, каквато Тилерсън по този начин и не съумя да развие, защото всяка сутринт двамата се срещат за брифинг по интернационалната сигурност и работата на службите. Той има съвсем цялостно припокриване с вижданията на Тръмп, изключително за Иран и КНДР.
Още през 2015 като конгресмен, Помпео подлага на критика остро договорката с Иран и взе участие в изобличаването на размяната на кеш против заложници, позволена от Обама. При чуването си за началник на Централно разузнавателно управление на САЩ, той сподели „ нямам самообладание да видя отменянето на тази пагубна договорка с най-големия държавен спонсор на тероризъм в света. Може даже да му се наложи да се откаже от някои по-крайни изявления - предходната година той съобщи, че народът на Северна Корея ще се радва, в случай че режимът на Ким падне.
Шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ: И Китай е опасност като Русия
Тилерсън беше кадрова неточност, за която Тръмп бързо съжали и от дълго време търси заместител. В лицето на Майк Помпео може би най-накрая ще забележим реал-политическият „ ястреб”, който най-добре ще осъществя на процедура визията на Доналд Тръмп за мястото на Америка в света.
Тръмп размести фигурите в Съединени американски щати, Тилърсън напуща
Знаците за уволнението на Тилърсън - Иран и Северна Корея
Ден преди този момент, в понеделник, Тилърсън направи остри забележки по адрес на Русия и упрекна Москва за покушението против някогашния разузнавач Сергей Скрипал, което незабавно предизвика медиите да разработят версията, че антируската му позиция е коствала мястото му в кабинета.
В момента се тиражират две версии – формалната, която е оповестена и в "Уошингтън поуст ", че Тилерсън е приказвал с президента и е схванал за желанията му още в петък; и алетарнативната, добита от CNN, съгласно която Тилерсън е схванал за уволнението си от Туитър във вторник.
В първия случай, допустимо е мненията на Тилерсън в понеделник да са били финален пестник против Тръмп, с който да го сложи в неуместната обстановка да изяснява, че тази кадрова смяна няма нищо общо с съветския въпрос. Дори във втория случай обаче е изключителна подигравка Тръмп да бъде упрекван, че обслужва интереса на Русия с уволнението на Тилерсън, откакто единствено преди една година беше упрекнат от същите медии, че обслужва руснаците с назначението му.
Истината е, че поради текучеството в президентската администрация и външнополитическите несъгласия на Тилерсън и Тръмп, уволнението на държавния секретар беше предизвестено. При взимането на последното си значимо решение – да одобри среща със севернокорейския водач Ким Чен Ун – президентът освен заобиколи Тилерсън, само че и държавният секретар научи за това извънредно значимо решение (разбира се от Туитър) по време на унизителна обиколка на Африка, на която беше заставен да се извинява на африкански водачи, чиито страни Тръмп е нарекъл „ скапани”.
Двамата имаха прекомерно доста несъгласия по стратегически въпроси, най-важният от които – този за нуклеарната договорка с Иран.
Казват, че всеки държавен секретар може да тръгне единствено по два пътя – или да стане покровител на президента пред бюрокрацията, или да стане покровител на бюрокрацията пред президента. Рекс Тилерсън потегли по-скоро по втория. Въпреки упованията, че бизнес профилът му ще го приближи до Тръмп и неговото ексцентрично мислене, той в действителност се оказа един елементарен секретар в прекомерно неизмеримо време. Може би прозирайки неговата условност, неоконсервативни ветерани като Кондолиза Райс и Боб Гейтс взеха решение изненадващо да поддържат неговата номинация предишния януари, разглеждайки го като отлична противотежест на „ лабилния” Тръмп.
Тилерсън по този начин и не се опита да хване юздите на Държавния департамент. Вероятно поради политическа неумелост, той прекомерно дълго отсрочи инфилтрирането на департамента с лоялни политически назначения, оставяйки по този метод администрацията да играе лична игра и да го господства от вътрешната страна. Неведнъж това докара до нежелани течове на информация в медиите, които се разминаваха с обществената позиция на държавното управление.
Освен това, Рекс Тилерсън изцяло се обезличи в общественото пространство и на интернационалната сцена, откакто не можа да формулира лична външнополитическа идея.
Държавният департамент няма структурно заложени цели и всекидневно всеки секретар би трябвало да подреди такива. През Студената война целта е бил конкуренцията във въоръжаването; по времето на Буш – преизграждането на институциите в Ирак и Афганистан, а при Обама, Клинтън и Кери се опитваха да прокарат договорка с Иран. Докато Рекс Тилерсън загатна за някаква промяна на департамента при започване на мандата, която по-късно потъна.
Идващият да запълни неговия стол, Майк Помпео, наподобява напълно друг. Като началник на Централно разузнавателно управление на САЩ, той към този момент има връзка с президента, каквато Тилерсън по този начин и не съумя да развие, защото всяка сутринт двамата се срещат за брифинг по интернационалната сигурност и работата на службите. Той има съвсем цялостно припокриване с вижданията на Тръмп, изключително за Иран и КНДР.
Още през 2015 като конгресмен, Помпео подлага на критика остро договорката с Иран и взе участие в изобличаването на размяната на кеш против заложници, позволена от Обама. При чуването си за началник на Централно разузнавателно управление на САЩ, той сподели „ нямам самообладание да видя отменянето на тази пагубна договорка с най-големия държавен спонсор на тероризъм в света. Може даже да му се наложи да се откаже от някои по-крайни изявления - предходната година той съобщи, че народът на Северна Корея ще се радва, в случай че режимът на Ким падне.
Шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ: И Китай е опасност като Русия
Тилерсън беше кадрова неточност, за която Тръмп бързо съжали и от дълго време търси заместител. В лицето на Майк Помпео може би най-накрая ще забележим реал-политическият „ ястреб”, който най-добре ще осъществя на процедура визията на Доналд Тръмп за мястото на Америка в света.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ