Западът е разтревожен от африканския успех на Русия
Във Франция стартира да се популяризира нов термин, директно обвързван с Русия и нейната политика в Африка - " Русафрика ". Западните анализатори са съществено разтревожени от резултатите от неотдавнашната среща на високо ниво в Санкт Петербург с африканските страни и от прокарването на ползите на Русия на континента като цяло. Какво най-вече ги нервира и тормози?
Африка е в придвижване. Поредица от ескалиращи спорове и военни преврати, последният от които е в Нигер, е резултат от развой, който съвсем несъмнено ще промени салдото на силите на континента. А фактът, че този баланс може да се играе против Запада, към този момент се трансформира в източник на главоболие за доста западни специалисти и политици.
Ситуацията в Нигер изнервя изключително Франция, която ръководи страната до 1960 година И освен тъй като стачкуващите, които поддържаха преврата, викаха „ Долу французите “, стъпкаха знамената им, хвърляха камъни по френското посолство и откъснаха табелата от него. Те също развяваха съветски флагове, викаха " Да живее Русия " и " Да живее Путин ". Освен това всичко това се случи тъкмо в тези дни, когато на брега на Нева се разгръщаше руско-африканската среща.
Въпреки че Франция въпреки всичко трябваше да признае, че превратът е породен от вътрешни несъгласия, т.е. Русия няма нищо общо с него, случилото се е извънредно неприятна изненада за французите. Дори макар обстоятелството, че към този момент го имаше образецът със страните, прилежащи на Нигер, който трябваше да приготви сънародниците на Макрон за това, че някогашните колонизатори в Африка не са обичани.
Когато обособени африкански страни декларират, че изоставят френския като формален език и минават към британски, Франция въздъхва, само че някак си намира сили да го изтърпи. Но когато се скандират проруски лозунги, за френските елити става отвратително и като цяло в действителност желаят да схванат кой е отговорен и какво да вършат.
Французите не могат да упрекват себе си и предишното си на колониалисти, макар тяхното енергично - на думи - наказание на колониализма. Остава единствено да се упреква по табиет Русия и когато тя няма нищо общо с това, да се каже, че въпреки всичко ще завоюва от това, което се случва (сякаш Западът не прави същото във всяка ситуация). А френските управляващи, които са принудени да следят по какъв начин сферата им на въздействие в Африка се свива, ясно оцениха проектите за разкриване на съветски посолства в тези африкански страни, от които Русия беше принудена да се отдръпна след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, като следващо нападение против техните ползи.
Както Арно Дубиан, специалист по съветската външна политика и нейното африканско направление, съобщи в изявление за “Льо Фигаро ”. „ От предходната година Буркина Фасо се обърна към Русия и Москва отваря още веднъж своето посолство там, което беше затворено след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1992 година ”. Той също по този начин включва Судан, ЦАР и Мали измежду страните, които са били повлияни от Русия.
„ Кремъл е миропомазан от измененията в Африка, само че рядко задейства тези процеси. Що се отнася до Нигер, американците бяха нащрек и към този момент дадоха да се разбере, че не виждат съветска диря в събитията. Руснаците обаче постоянно ще могат да извърнат обстановката в своя изгода “, продължава Дубиан. Експертът счита, че " в Африка Русия е заложила на антиколониален дискурс, който е ориентиран основно против Франция ".
Този антиколониален дискурс толкоз обезпокои французите, че те даже измислиха термина " Русафрика " по прилика с " Франсафрика ", който по дифолт включва някогашни френски колонии, в които Франция се пробва да резервира въздействието си.
Някои, като откривателя Тиери Виркулон, към този момент са съумели да изградят цяла система: „ Африка стана територия на директна борба сред Франция и Русия през 2017 г.… откакто бяха признати първите западни наказания против Русия, управляващите на последната взеха решение да стартират контранастъпление. Русия желае да развие въздействието си в Африка и да минимизира френското въздействие, с цел да подкопае позицията на Франция. Проблемът е, че Франция разбра прекомерно късно що за опасност е ЧВК “Вагнер ” в Централноафриканската република, а по-късно и в Мали. ”
Подобна позиция изрази и анализаторът на BBC Пол Мели в репортаж за срещата на високо ниво Русия-Африка в публикация под присъщото заглавие „ Путин търси способи да разшири въздействието си “. Той намерено призна, че западните политици са обезпокоени от „ желанието на Кремъл да разшири своето политическо, военно и икономическо въздействие на юг от Сахара “. „ Досега “, продължава създателят, „ груповият Запад гледаше на Китай като на собствен главен съперник в Африка. Сега той вижда с надълбоко неодобрение завръщането на съветското въздействие. ”
В допълнение към наличието на съветски ЧВК, Западът не харесва комерсиалните съглашения сред Русия и африканските страни, както и вероятностите за научно-техническо съдействие. „ Следвайки тази стратегия, Русия ще може да надгражда университетските и научни връзки, развити по време на Студената война, когато доста африканци са учили в руски университети “, продължава Мели.
И даже фактът, че Русия доставя зърно на Африка на филантропична основа, не радва създателя на публикацията, тъй като „ нищо не демонстрира, че Москва в действителност желае да стане значим снабдител на хранителна помощ в мащаб, съпоставим с този на Европейски Съюз или Съединени щати. " Авторът не приключва, че филантропичната помощ в действителност е мощен инструмент за влияние върху съзнанието на хората и прагматичният Запад го възприема като подобен.
Тук става дума освен за хуманизъм, само че и за значим съставен елемент на така наречен мека мощ. Затова желанието на Русия да облекчи ситуацията на най-бедните страни в Африка за Запада се пояснява като следващ опит за пренасяне на груповия Запад в това, което те считат за своя зона на въздействие.
Бившият началник на френското разузнаване Ален Жюйе, който ръководи канал в “Ютюб ”, отдаден на геополитиката, разказа протичащото се като историческия завършек на франко-африканския интервал.
Но в книгата, която историята написа, в случай че една глава свърши, незабавно стартира друга. Ако Франция си тръгне, значимо е кой ще заеме нейното място. Фактът, че Русия уголемява дипломатическото си наличие в Африка и ускорява въздействието си на всички равнища, значи доста. И в последна сметка, в случай че Западът толкоз желае да види " Русафрика ", тогава ще я получи.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Африка е в придвижване. Поредица от ескалиращи спорове и военни преврати, последният от които е в Нигер, е резултат от развой, който съвсем несъмнено ще промени салдото на силите на континента. А фактът, че този баланс може да се играе против Запада, към този момент се трансформира в източник на главоболие за доста западни специалисти и политици.
Ситуацията в Нигер изнервя изключително Франция, която ръководи страната до 1960 година И освен тъй като стачкуващите, които поддържаха преврата, викаха „ Долу французите “, стъпкаха знамената им, хвърляха камъни по френското посолство и откъснаха табелата от него. Те също развяваха съветски флагове, викаха " Да живее Русия " и " Да живее Путин ". Освен това всичко това се случи тъкмо в тези дни, когато на брега на Нева се разгръщаше руско-африканската среща.
Въпреки че Франция въпреки всичко трябваше да признае, че превратът е породен от вътрешни несъгласия, т.е. Русия няма нищо общо с него, случилото се е извънредно неприятна изненада за французите. Дори макар обстоятелството, че към този момент го имаше образецът със страните, прилежащи на Нигер, който трябваше да приготви сънародниците на Макрон за това, че някогашните колонизатори в Африка не са обичани.
Когато обособени африкански страни декларират, че изоставят френския като формален език и минават към британски, Франция въздъхва, само че някак си намира сили да го изтърпи. Но когато се скандират проруски лозунги, за френските елити става отвратително и като цяло в действителност желаят да схванат кой е отговорен и какво да вършат.
Французите не могат да упрекват себе си и предишното си на колониалисти, макар тяхното енергично - на думи - наказание на колониализма. Остава единствено да се упреква по табиет Русия и когато тя няма нищо общо с това, да се каже, че въпреки всичко ще завоюва от това, което се случва (сякаш Западът не прави същото във всяка ситуация). А френските управляващи, които са принудени да следят по какъв начин сферата им на въздействие в Африка се свива, ясно оцениха проектите за разкриване на съветски посолства в тези африкански страни, от които Русия беше принудена да се отдръпна след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, като следващо нападение против техните ползи.
Както Арно Дубиан, специалист по съветската външна политика и нейното африканско направление, съобщи в изявление за “Льо Фигаро ”. „ От предходната година Буркина Фасо се обърна към Русия и Москва отваря още веднъж своето посолство там, което беше затворено след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1992 година ”. Той също по този начин включва Судан, ЦАР и Мали измежду страните, които са били повлияни от Русия.
„ Кремъл е миропомазан от измененията в Африка, само че рядко задейства тези процеси. Що се отнася до Нигер, американците бяха нащрек и към този момент дадоха да се разбере, че не виждат съветска диря в събитията. Руснаците обаче постоянно ще могат да извърнат обстановката в своя изгода “, продължава Дубиан. Експертът счита, че " в Африка Русия е заложила на антиколониален дискурс, който е ориентиран основно против Франция ".
Този антиколониален дискурс толкоз обезпокои французите, че те даже измислиха термина " Русафрика " по прилика с " Франсафрика ", който по дифолт включва някогашни френски колонии, в които Франция се пробва да резервира въздействието си.
Някои, като откривателя Тиери Виркулон, към този момент са съумели да изградят цяла система: „ Африка стана територия на директна борба сред Франция и Русия през 2017 г.… откакто бяха признати първите западни наказания против Русия, управляващите на последната взеха решение да стартират контранастъпление. Русия желае да развие въздействието си в Африка и да минимизира френското въздействие, с цел да подкопае позицията на Франция. Проблемът е, че Франция разбра прекомерно късно що за опасност е ЧВК “Вагнер ” в Централноафриканската република, а по-късно и в Мали. ”
Подобна позиция изрази и анализаторът на BBC Пол Мели в репортаж за срещата на високо ниво Русия-Африка в публикация под присъщото заглавие „ Путин търси способи да разшири въздействието си “. Той намерено призна, че западните политици са обезпокоени от „ желанието на Кремъл да разшири своето политическо, военно и икономическо въздействие на юг от Сахара “. „ Досега “, продължава създателят, „ груповият Запад гледаше на Китай като на собствен главен съперник в Африка. Сега той вижда с надълбоко неодобрение завръщането на съветското въздействие. ”
В допълнение към наличието на съветски ЧВК, Западът не харесва комерсиалните съглашения сред Русия и африканските страни, както и вероятностите за научно-техническо съдействие. „ Следвайки тази стратегия, Русия ще може да надгражда университетските и научни връзки, развити по време на Студената война, когато доста африканци са учили в руски университети “, продължава Мели.
И даже фактът, че Русия доставя зърно на Африка на филантропична основа, не радва създателя на публикацията, тъй като „ нищо не демонстрира, че Москва в действителност желае да стане значим снабдител на хранителна помощ в мащаб, съпоставим с този на Европейски Съюз или Съединени щати. " Авторът не приключва, че филантропичната помощ в действителност е мощен инструмент за влияние върху съзнанието на хората и прагматичният Запад го възприема като подобен.
Тук става дума освен за хуманизъм, само че и за значим съставен елемент на така наречен мека мощ. Затова желанието на Русия да облекчи ситуацията на най-бедните страни в Африка за Запада се пояснява като следващ опит за пренасяне на груповия Запад в това, което те считат за своя зона на въздействие.
Бившият началник на френското разузнаване Ален Жюйе, който ръководи канал в “Ютюб ”, отдаден на геополитиката, разказа протичащото се като историческия завършек на франко-африканския интервал.
Но в книгата, която историята написа, в случай че една глава свърши, незабавно стартира друга. Ако Франция си тръгне, значимо е кой ще заеме нейното място. Фактът, че Русия уголемява дипломатическото си наличие в Африка и ускорява въздействието си на всички равнища, значи доста. И в последна сметка, в случай че Западът толкоз желае да види " Русафрика ", тогава ще я получи.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ