Вярвате ли в Бог? Аз не вярвам, аз знам - КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ
Вашият поглед ще се проясни едвам тогава, когато съумеете да погледнете в личната си душа.
Може би това звучи доста просто, само че простите неща постоянно са най-трудни.
В живота се изисква най-голяма дисциплинираност, с цел да бъдеш обикновен, и приемането на себе си е същината на моралния проблем и главното в човешкия светоглед.
Да нахраня гладните, да простя обидата, да обичам своя зложелател в името на Христа – това безспорно са огромни добродетели.
Каквото върша за най-долните от моите братя, това върша за Христос.
Но когато открия, че най-слабите сред тях, най-бедните от всички просяци, най-нахалните от всички нападатели – самият зложелател – са в мен и че самият аз се нуждая от лепта за моята добрина, – че аз самият съм врагът, който би трябвало да бъде обичан, – тогава какво?
По предписание тогава християнската настройка се обръща; към този момент не става дума за обич и страдание; ние споделяме на брата в нас „ Рака “ и осъждаме и се гневим против себе си.
Ние го крием от света; дори отхвърляме да признаем, че сме срещнали този най-нисш сред нисшите в себе си.
Дори Бог да се е доближил до нас в тази презряна форма, щяхме да се отречем от него хиляда пъти, преди и един петел да е пропял.
