80-та годишнина на МВФ: опасната „мутация“ на юбиляра, за която днес почти не се помни
Вашингтонският консенсус и в този момент е жив?
Международният валутен фонд (МВФ) има три рождени дати. Първият беше на 22 юли 1944 година, когато участниците в интернационалната валутна и финансова конференция в Бретън Уудс утвърдиха хартата на МВФ. Вторият - на 27 декември 1945 година документите, признати на конференцията в Бретън Уудс, влизат в действие, откакто са утвърдени от 27 страни. Третият е 1 март 1946 година, когато МВФ стартира своята работа (на този ден е публикуван първият заем, получателят е Франция).
Ако се съсредоточим върху първата дата, то единствено след четири месеца ще настъпи 80-годишнината на Фонда. Сериозен мотив за оценка на работата на МВФ и размисъл за неговото бъдеще.
Нека ви припомня, че на конференцията в Бретън Уудс, фондът беше умислен като значим детайл в цялостния дизайн на следвоенната парична и финансова система. Участниците в конференцията се съгласиха, че в основата на тази система ще бъде щатският $, който ще бъде съществена валута за интернационалните заплащания и сетълменти, както и аварийна валута.
Съединените щати се ангажираха свободно да обменят долари за злато от своите запаси на паричните управляващи на други страни. Определен е закрепен златен паритет за американската валута - 35 $ за тройунция. Най-важният принцип на парично-финансовата система на Бретън Уудс е поддържането на постоянни (фиксирани) обменни курсове на националните валути.
Постигането на такава непоклатимост би трябвало да се обезпечи посредством поддържане на равновесие в платежния баланс на страните - членки на МВФ. В случай на обилни и продължителни разстройства в този баланс, утвърдените обменни курсове (спрямо щатския долар) могат да бъдат преразгледани. Но това е последна мярка.
За да се предотврати това, на страните могат да бъдат предоставени заеми. Това е типът заеми, за които е основан Международният валутен фонд. Конференцията в Бретън Уудс също реши да сътвори Международна банка за възобновяване и развиване (МБВР). Той беше предопределен за кредитиране на капиталови планове и поощряване на цялостното икономическо развиване на страните. И МВФ, за разлика от Световната банка, е предопределен да издава стабилизационни заеми, които оказват помощ за равнене на платежните салда и поддържане на закрепени курсове на националните валути.
През първите две десетилетия МВФ помагаше най-вече на европейски страни, които имаха продължителен недостиг по комерсиалните и платежни салда. През 60-те години фондът последователно стартира да се преориентира към разрастващите се страни.
През втората половина на 60-те години бяха разкрити съществени пукнатини в структурата на паричната и финансовата система на Бретън Уудс. По-специално, на Вашингтон беше мъчно да поддържа златния паритет на $. Резервите от скъпи метали в Съединени американски щати намаляваха. През ноември 1967 година имаше сериозна обезценка на английския паунд. И по този начин нататък.
През първата половина на 70-те години на ХХ в. Структурата на системата Бретън Уудс бързо се разпадаше. Може би най-яркото и значимо събитие е изказването на 15 август 1971 година от американския президент Ричард Никсън, че Министерството на финансите на Съединени американски щати ще спре да обменя долари за злато. През март 1973 година всички страни най-сетне се отхвърлиха от поддържането на закрепени курсове на своите валути и минаха към „ свободно корабоплаване “.
През януари 1976 година в Кингстън, Ямайка, се организира интернационална парична и финансова конференция, на която публично се отбелязва гибелта на системата Бретън Уудс. Златният доларов стандарт беше сменен от хартиения доларов стандарт.
Новата (ямайска) система не планува никакво фиксиране на обменните курсове. На страните даже беше предложено да се отдалечат от „ предразсъдъците “ от предишното, когато вкараха ограничавания върху свободното придвижване на капитали, с цел да стабилизират обменните курсове на своите валути.
И в случай че обменните курсове могат да се двоумят, за какво тогава е нужен Международният валутен фонд като „ кола за спешна помощ “, която издава заеми за стабилизиране на платежния баланс? В края на 70-те години имаше оферти фондът да бъде отстранен изцяло. Имаше и оферти за пренасочване на МВФ към решение на нови проблеми.
И през 80-те години фондът в действителност беше преформатиран. При това всичко стана някак неусетно, без особена реклама. Нека ви напомня какво се случваше по света при започване на 70-те и 80-те години.
Вече писах, че в средата на 70-те години се роди така наречен Петродолар. През 1973-74г. в света имаше енергийна рецесия, вследствие на която цената на черното злато скочи четири пъти. През 1979 година имаше нов скок в цените на петрола, който беше наименуван втората енергийна рецесия (провокирана от революцията в Иран).
Саудитска Арабия и други страни от ОПЕК започнаха да насочват своите великански доходи в долари към банковата система на Съединени американски щати. И американските банки, употребявайки тези пари, започнаха да усилват кредитирането на страните от Латинска Америка и други страни от третия свят.
През 1979 година Пол Уолкър става началник на системата на Федералния запас на Съединени американски щати. Той неотложно стартира да ползва парична политика, която по-късно ще бъде наречена шокът на Уолкър. Започва внезапно нарастване на главната рента на Федералния запас на Съединени американски щати, която Уолкър последователно покачва до 20%.
Шокът на Уолкър беше потрес освен за американските компании, само че и за страните от третия свят. В края на краищата заемите, които са получавали от американските банки, са с плаващ лихвен %. Шокът предизвика внезапно повишаване на отговорностите на разрастващите се страни по получените заеми. Възникна международна дългова рецесия, която доближи своя връх през 1982-83 година
По това време стартира дейното препрофилиране на МВФ. Той беше претрупан със задачата да оказва помощ на страни, затънали в международната дългова рецесия. Но в реалност - подпомагане на банките - кредиторки при събиране на задълженията от тези страни.
Сега фондът даде обещание да издава заеми не за стабилизиране на обменния курс, а за рефинансиране на произлизащите от това великански задължения на страни от третия свят. Но издаването на заеми от фонда беше предмет на цялостен куп условия.
Същността на тези условия е цялостно преструктуриране на икономическата политика на страната - дебитор, основаване на най-благоприятни условия за западния, най-вече американския, капитал да прави бизнес. Сега заемите на фонда би трябвало да се дефинират не като „ стабилизационни “, а като „ обвързани “, т.е. обусловени от доста условия, от време на време даже политически.
Само за година-две Фондът се трансформира в институция, която американският икономист Уилям Енгдал назова. Ето какво написа той в книгата си Money Gods: „.
Парадоксално, само че „ помощта “, която фондът даде на потърпевшите страни, не понижи външните задължения на тези страни, а ги усили. Всичко стартира със. Подобно преструктуриране единствено удължи периода на погасяване на заемите, само че вследствие на това срокът за обслужване на дълга се усили. Така размерът на изплатената рента се усили.
По данни на водещата швейцарска застрахователна компания Swiss Re общият размер на външните заеми за всички разрастващи се страни, в това число дълготрайни и краткосрочни, за петгодишния интервал 1982-1987 година е повишен един и половина пъти - от $839 милиарда до съвсем $1300 милиарда Почти целият този растеж се дължи не на нови заеми, а на преструктурирането на старите.
В гореспоменатата книга „ Богове на парите “ Енгдал дава числа, които показват „ успеваемостта “ на работата на Фонда, който размени ролята на „ кола за спешна помощ “ с ролята на „ дежурен служител на реда “. Позовавайки се на данни на Световната банка, той оповестява, че за интервала 1980-1986г. 109-те страни длъжници са платили 326 милиарда $ единствено лихви.
Освен това, техните заплащания по главницата на същите тези заеми възлизат на 332 милиарда $. Общо общият размер на заплащанията за обслужване и погасяване на задължения възлиза на 658 милиарда $. Освен това първичният размер на дълга (в началото на 1980 г.) на 109-те страни е 430 милиарда. Благодарение на „ помощта ” на фонда, през 1986 година тези 109 страни към този момент дължаха 882 милиарда $ на външни кредитори. И това единствено за 1980-1986г. Дълговото задължение не е намаляло, а се е нараснало повече от два пъти! отбелязва Енгдал.
Тъй като главният „ акционер “ във фонда в началото бяха Съединени американски щати и останаха такива през 80-те години, главният бенефициент от пренасочването на активността на МВФ естествено бяха Съединени американски щати. Енгдал се базира на изследване, извършено от Ханс К. Расмусен, поръчано от датския комитет на УНИЦЕФ, което се концентрира върху обстоятелството, че от началото на 80-те години на предишния век е имало всеобщо прекачване на капитали от хронично ограничения от пари Трети свят, основно за покриване на недостига в Съединените щати.
Общо 400 милиарда $ са били вкарани през 80-те години; и тези средства покриват към 43% от недостига на федералния бюджет на Съединени американски щати през посочения интервал от време. Енгдал разяснява тези числа:
Много забавна информация за това по какъв начин МВФ и други интернационалните финансови и стопански организации са работили в полза на Съединените щати през 80-те години можете да научите от книгата „ Признанията на един стопански палач “. Неговият създател Джон Пъркинс непосредствено назовава активността на тези институции „ убиващи стопанските системи “ на страните от третия свят.
Преструктурирането на активността на МВФ през 80-те години се прави в придвижване, без доста съвещания с множеството страни - членки на фонда. Основните съветници на фонда през тези години бяха Министерството на финансите на Съединени американски щати и банките на Уолстрийт. Постепенно по време на това преструктуриране стартира да се появява набор от правила и правила, които би трябвало да управляват страните, кандидатстващи за заеми от Фонда. Този кодекс беше наименуван „ Вашингтонски консенсус “ (ВК).
Историята на ВК е следната. През 1989 година е оповестена работата на британския икономист Джон Уилямсън, озаглавена „ Преструктурирането на Латинска Америка: какво се случи? “ (Latin American Adjustment: How Much Has Happened?). Авторът на книгата е помощник в частния Институт за интернационална стопанска система, именуван още Институт Питърсън, основан във Вашингтон.
Работата на Уилямсън преглежда набор от рекомендации, които бяха показани от Фондацията на страните от Латинска Америка през 80-те години на предишния век и които бяха изпълнени. Опитът на фондацията беше систематизиран и спретнат. Очевидно работата е написана по поръчка на МВФ. Фондът, в практическата си работа с която и да е страна (не единствено с латиноамерикански), стартира да се управлява от набора от рекомендации от изследването на Уилямсън.
Тогава тези рекомендации започнаха да се назовават „ Вашингтонски консенсус “. Откъде идва това име? Препоръките бяха съгласувани от Министерството на финансите на Съединени американски щати и предопределени за МВФ и Световната банка. Офисите и на трите организации се намират в американската столица Вашингтон. Терминът ВК не е формален, само че чиновниците на Фондацията знаят какво е това и от време на време го употребяват в всекидневието. Дори на формалния уебсайт на МВФ има материали, в които попада терминът „ Вашингтонски консенсус “.
Антиглобалистите назовават ВК „ знак верую “ на глобалистите и последователите на икономическия демократизъм. В продължение на три десетилетия и половина „ Вашингтонският консенсус “ не е претърпял никакви промени. ВК в действителност е набор от заповеди или указания за „ стопански убийци “.
Сред тях: приватизация на държавни предприятия (и всяка друга държавна собственост), либерализация на вътрешните финансови пазари, самостоятелност на централната банка от страната, дерегулация на стопанската система, „ усъвършенстване “ (да се чете: оптимално стесняване, компресиране) на държавния бюджет, либерализация на външната търговия, унищожаване на рестриктивните мерки върху трансграничното придвижване на капитали и евакуиране на приходите на задграничните вложители от страната, свободен обменен курс на националната валута и други
И по този начин, през втората половина от живота си Фонда стартира да прави нещо изцяло друго от това, което беше замислено преди 80 години на конференцията в Бретън Уудс. В настоящия си тип Фондът има ясни признаци на институция, настояща извънредно в полза на Запада и изключително на Съединените щати като негов главен „ акционер “.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5238Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед4984Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед22672Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед20131Проф. Нина Дюлгерова: Зад борбата за властта прозира борбата за огромните париАлтернативен Поглед4481925 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеАлтернативен Поглед165533Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед129446Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед121346Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед118886Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед97148Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАвторски:ПоследниНай-четениРумен Петков51182Най-страшното занапред следва! От най-високо равнище идва предизвестие за война!Христо Георгиев6436Разколниците и патриарх Неофит /Първа час
Международният валутен фонд (МВФ) има три рождени дати. Първият беше на 22 юли 1944 година, когато участниците в интернационалната валутна и финансова конференция в Бретън Уудс утвърдиха хартата на МВФ. Вторият - на 27 декември 1945 година документите, признати на конференцията в Бретън Уудс, влизат в действие, откакто са утвърдени от 27 страни. Третият е 1 март 1946 година, когато МВФ стартира своята работа (на този ден е публикуван първият заем, получателят е Франция).
Ако се съсредоточим върху първата дата, то единствено след четири месеца ще настъпи 80-годишнината на Фонда. Сериозен мотив за оценка на работата на МВФ и размисъл за неговото бъдеще.
Нека ви припомня, че на конференцията в Бретън Уудс, фондът беше умислен като значим детайл в цялостния дизайн на следвоенната парична и финансова система. Участниците в конференцията се съгласиха, че в основата на тази система ще бъде щатският $, който ще бъде съществена валута за интернационалните заплащания и сетълменти, както и аварийна валута.
Съединените щати се ангажираха свободно да обменят долари за злато от своите запаси на паричните управляващи на други страни. Определен е закрепен златен паритет за американската валута - 35 $ за тройунция. Най-важният принцип на парично-финансовата система на Бретън Уудс е поддържането на постоянни (фиксирани) обменни курсове на националните валути.
Постигането на такава непоклатимост би трябвало да се обезпечи посредством поддържане на равновесие в платежния баланс на страните - членки на МВФ. В случай на обилни и продължителни разстройства в този баланс, утвърдените обменни курсове (спрямо щатския долар) могат да бъдат преразгледани. Но това е последна мярка.
За да се предотврати това, на страните могат да бъдат предоставени заеми. Това е типът заеми, за които е основан Международният валутен фонд. Конференцията в Бретън Уудс също реши да сътвори Международна банка за възобновяване и развиване (МБВР). Той беше предопределен за кредитиране на капиталови планове и поощряване на цялостното икономическо развиване на страните. И МВФ, за разлика от Световната банка, е предопределен да издава стабилизационни заеми, които оказват помощ за равнене на платежните салда и поддържане на закрепени курсове на националните валути.
През първите две десетилетия МВФ помагаше най-вече на европейски страни, които имаха продължителен недостиг по комерсиалните и платежни салда. През 60-те години фондът последователно стартира да се преориентира към разрастващите се страни.
През втората половина на 60-те години бяха разкрити съществени пукнатини в структурата на паричната и финансовата система на Бретън Уудс. По-специално, на Вашингтон беше мъчно да поддържа златния паритет на $. Резервите от скъпи метали в Съединени американски щати намаляваха. През ноември 1967 година имаше сериозна обезценка на английския паунд. И по този начин нататък.
През първата половина на 70-те години на ХХ в. Структурата на системата Бретън Уудс бързо се разпадаше. Може би най-яркото и значимо събитие е изказването на 15 август 1971 година от американския президент Ричард Никсън, че Министерството на финансите на Съединени американски щати ще спре да обменя долари за злато. През март 1973 година всички страни най-сетне се отхвърлиха от поддържането на закрепени курсове на своите валути и минаха към „ свободно корабоплаване “.
През януари 1976 година в Кингстън, Ямайка, се организира интернационална парична и финансова конференция, на която публично се отбелязва гибелта на системата Бретън Уудс. Златният доларов стандарт беше сменен от хартиения доларов стандарт.
Новата (ямайска) система не планува никакво фиксиране на обменните курсове. На страните даже беше предложено да се отдалечат от „ предразсъдъците “ от предишното, когато вкараха ограничавания върху свободното придвижване на капитали, с цел да стабилизират обменните курсове на своите валути.
И в случай че обменните курсове могат да се двоумят, за какво тогава е нужен Международният валутен фонд като „ кола за спешна помощ “, която издава заеми за стабилизиране на платежния баланс? В края на 70-те години имаше оферти фондът да бъде отстранен изцяло. Имаше и оферти за пренасочване на МВФ към решение на нови проблеми.
И през 80-те години фондът в действителност беше преформатиран. При това всичко стана някак неусетно, без особена реклама. Нека ви напомня какво се случваше по света при започване на 70-те и 80-те години.
Вече писах, че в средата на 70-те години се роди така наречен Петродолар. През 1973-74г. в света имаше енергийна рецесия, вследствие на която цената на черното злато скочи четири пъти. През 1979 година имаше нов скок в цените на петрола, който беше наименуван втората енергийна рецесия (провокирана от революцията в Иран).
Саудитска Арабия и други страни от ОПЕК започнаха да насочват своите великански доходи в долари към банковата система на Съединени американски щати. И американските банки, употребявайки тези пари, започнаха да усилват кредитирането на страните от Латинска Америка и други страни от третия свят.
През 1979 година Пол Уолкър става началник на системата на Федералния запас на Съединени американски щати. Той неотложно стартира да ползва парична политика, която по-късно ще бъде наречена шокът на Уолкър. Започва внезапно нарастване на главната рента на Федералния запас на Съединени американски щати, която Уолкър последователно покачва до 20%.
Шокът на Уолкър беше потрес освен за американските компании, само че и за страните от третия свят. В края на краищата заемите, които са получавали от американските банки, са с плаващ лихвен %. Шокът предизвика внезапно повишаване на отговорностите на разрастващите се страни по получените заеми. Възникна международна дългова рецесия, която доближи своя връх през 1982-83 година
По това време стартира дейното препрофилиране на МВФ. Той беше претрупан със задачата да оказва помощ на страни, затънали в международната дългова рецесия. Но в реалност - подпомагане на банките - кредиторки при събиране на задълженията от тези страни.
Сега фондът даде обещание да издава заеми не за стабилизиране на обменния курс, а за рефинансиране на произлизащите от това великански задължения на страни от третия свят. Но издаването на заеми от фонда беше предмет на цялостен куп условия.
Същността на тези условия е цялостно преструктуриране на икономическата политика на страната - дебитор, основаване на най-благоприятни условия за западния, най-вече американския, капитал да прави бизнес. Сега заемите на фонда би трябвало да се дефинират не като „ стабилизационни “, а като „ обвързани “, т.е. обусловени от доста условия, от време на време даже политически.
Само за година-две Фондът се трансформира в институция, която американският икономист Уилям Енгдал назова. Ето какво написа той в книгата си Money Gods: „.
Парадоксално, само че „ помощта “, която фондът даде на потърпевшите страни, не понижи външните задължения на тези страни, а ги усили. Всичко стартира със. Подобно преструктуриране единствено удължи периода на погасяване на заемите, само че вследствие на това срокът за обслужване на дълга се усили. Така размерът на изплатената рента се усили.
По данни на водещата швейцарска застрахователна компания Swiss Re общият размер на външните заеми за всички разрастващи се страни, в това число дълготрайни и краткосрочни, за петгодишния интервал 1982-1987 година е повишен един и половина пъти - от $839 милиарда до съвсем $1300 милиарда Почти целият този растеж се дължи не на нови заеми, а на преструктурирането на старите.
В гореспоменатата книга „ Богове на парите “ Енгдал дава числа, които показват „ успеваемостта “ на работата на Фонда, който размени ролята на „ кола за спешна помощ “ с ролята на „ дежурен служител на реда “. Позовавайки се на данни на Световната банка, той оповестява, че за интервала 1980-1986г. 109-те страни длъжници са платили 326 милиарда $ единствено лихви.
Освен това, техните заплащания по главницата на същите тези заеми възлизат на 332 милиарда $. Общо общият размер на заплащанията за обслужване и погасяване на задължения възлиза на 658 милиарда $. Освен това първичният размер на дълга (в началото на 1980 г.) на 109-те страни е 430 милиарда. Благодарение на „ помощта ” на фонда, през 1986 година тези 109 страни към този момент дължаха 882 милиарда $ на външни кредитори. И това единствено за 1980-1986г. Дълговото задължение не е намаляло, а се е нараснало повече от два пъти! отбелязва Енгдал.
Тъй като главният „ акционер “ във фонда в началото бяха Съединени американски щати и останаха такива през 80-те години, главният бенефициент от пренасочването на активността на МВФ естествено бяха Съединени американски щати. Енгдал се базира на изследване, извършено от Ханс К. Расмусен, поръчано от датския комитет на УНИЦЕФ, което се концентрира върху обстоятелството, че от началото на 80-те години на предишния век е имало всеобщо прекачване на капитали от хронично ограничения от пари Трети свят, основно за покриване на недостига в Съединените щати.
Общо 400 милиарда $ са били вкарани през 80-те години; и тези средства покриват към 43% от недостига на федералния бюджет на Съединени американски щати през посочения интервал от време. Енгдал разяснява тези числа:
Много забавна информация за това по какъв начин МВФ и други интернационалните финансови и стопански организации са работили в полза на Съединените щати през 80-те години можете да научите от книгата „ Признанията на един стопански палач “. Неговият създател Джон Пъркинс непосредствено назовава активността на тези институции „ убиващи стопанските системи “ на страните от третия свят.
Преструктурирането на активността на МВФ през 80-те години се прави в придвижване, без доста съвещания с множеството страни - членки на фонда. Основните съветници на фонда през тези години бяха Министерството на финансите на Съединени американски щати и банките на Уолстрийт. Постепенно по време на това преструктуриране стартира да се появява набор от правила и правила, които би трябвало да управляват страните, кандидатстващи за заеми от Фонда. Този кодекс беше наименуван „ Вашингтонски консенсус “ (ВК).
Историята на ВК е следната. През 1989 година е оповестена работата на британския икономист Джон Уилямсън, озаглавена „ Преструктурирането на Латинска Америка: какво се случи? “ (Latin American Adjustment: How Much Has Happened?). Авторът на книгата е помощник в частния Институт за интернационална стопанска система, именуван още Институт Питърсън, основан във Вашингтон.
Работата на Уилямсън преглежда набор от рекомендации, които бяха показани от Фондацията на страните от Латинска Америка през 80-те години на предишния век и които бяха изпълнени. Опитът на фондацията беше систематизиран и спретнат. Очевидно работата е написана по поръчка на МВФ. Фондът, в практическата си работа с която и да е страна (не единствено с латиноамерикански), стартира да се управлява от набора от рекомендации от изследването на Уилямсън.
Тогава тези рекомендации започнаха да се назовават „ Вашингтонски консенсус “. Откъде идва това име? Препоръките бяха съгласувани от Министерството на финансите на Съединени американски щати и предопределени за МВФ и Световната банка. Офисите и на трите организации се намират в американската столица Вашингтон. Терминът ВК не е формален, само че чиновниците на Фондацията знаят какво е това и от време на време го употребяват в всекидневието. Дори на формалния уебсайт на МВФ има материали, в които попада терминът „ Вашингтонски консенсус “.
Антиглобалистите назовават ВК „ знак верую “ на глобалистите и последователите на икономическия демократизъм. В продължение на три десетилетия и половина „ Вашингтонският консенсус “ не е претърпял никакви промени. ВК в действителност е набор от заповеди или указания за „ стопански убийци “.
Сред тях: приватизация на държавни предприятия (и всяка друга държавна собственост), либерализация на вътрешните финансови пазари, самостоятелност на централната банка от страната, дерегулация на стопанската система, „ усъвършенстване “ (да се чете: оптимално стесняване, компресиране) на държавния бюджет, либерализация на външната търговия, унищожаване на рестриктивните мерки върху трансграничното придвижване на капитали и евакуиране на приходите на задграничните вложители от страната, свободен обменен курс на националната валута и други
И по този начин, през втората половина от живота си Фонда стартира да прави нещо изцяло друго от това, което беше замислено преди 80 години на конференцията в Бретън Уудс. В настоящия си тип Фондът има ясни признаци на институция, настояща извънредно в полза на Запада и изключително на Съединените щати като негов главен „ акционер “.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5238Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед4984Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед22672Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед20131Проф. Нина Дюлгерова: Зад борбата за властта прозира борбата за огромните париАлтернативен Поглед4481925 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеАлтернативен Поглед165533Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед129446Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед121346Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед118886Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед97148Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАвторски:ПоследниНай-четениРумен Петков51182Най-страшното занапред следва! От най-високо равнище идва предизвестие за война!Христо Георгиев6436Разколниците и патриарх Неофит /Първа час
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ