Мистерията дежавю: Как науката обяснява феномена
Вървите някъде, където в никакъв случай не сте били и внезапно се чувствате по този начин, като че ли към този момент сте се разхождали по същия път. Изпитвате добре познатия феномен дежавю — само че какво в действителност е това и за какво поражда странното чувство?
Дежавю е френски израз, означаващ „ към този момент забелязано “, който е употребен за първи път през 1876 година от френския мъдрец Емил Боарак в писмо до неговия редактор и по-късно в книгата му „ Психологията на бъдещето “ (Кийгън Пол, 1918 г.).
Дежавю е възприятието, че нещо, което човек претърпява сега, към този момент се е случило в предишното. Според книгата „ Психология на ученето и мотивацията “ (Elsevier, 2010) специалистите назовават това събитие „ заблуда на паметта “, включваща познато и непознато. Илюзията опълчва усещането на човек, че обещано прекарване е познато, против знанието, че това чувство за познатост е неопределено. Приблизително две трети от хората оповестяват, че са изпитвали дежавю, се показва в книгата, а честотата на тези прекарвания понижава с възрастта.
What is the science behind déjà vu?
— Live Science (@LiveScience)
Някои хора оповестяват, че постоянно изпитват дежавю, което ги тормози. Такива случаи могат да бъдат породени от корист с субстанции, мигрена и тревога, допускат отчетите, както и деперсонализация-дереализация - психологично положение, при което човек се усеща откъснат от тялото си или заобикалящата го среда. Смята се обаче, че епилепсията на темпоралния лоб е най-честата причина за такова постоянно дежавю. Учените допускат, че при епилепсия епизодите на дежавю могат да пораждат от гърчовете в темпоралния лоб на мозъка или от дисфункция в областите на мозъка, участващи в съхраняването и възобновяване на паметта, като хипокампуса и парахипокампуса.
Въпреки това, като се има поради, че дежавю се изпитва и от хора без епилепсия или други болести, би трябвало да има други пояснения за какво и по какъв начин поражда странното прекарване.
„ Едно допустимо пояснение е теорията, основана на паметта, която се концентрира върху ролята на познаването и разпознаването в дежавю “, сподели доктор Ооха Сусмита, вътрешен невропсихиатър в Allo Health, пред Live Science. Тази доктрина допуска, че " Дежавю поражда, когато настояща обстановка мощно прилича предходно срещано, само че забравено прекарване ", сподели Сусмита.
Doctor explains the science behind why we all get the feeling of deja vu
— Virall Newss (@VirallNewss)
„ Новата обстановка може да споделя прилики с минало събитие, което води до чувство за познатост без съпътстващ спомен за съответните детайлности. “ Тя добави, че дежавю може да е резултат от опита на мозъка ни да осмисли тези възприемани прилики и да сътвори чувство за различаване, даже в случай че не можем умишлено да си напомним истинското прекарване.
Учените са се опитвали да пресъздадат дежавю в лабораторни условия, само че е извънредно мъчно да се разпознават тласъците, които могат да провокират възприятието. Но те са намерили способи да се оправят с това предизвикателство. (Например, през 2010 година откриватели от университета в Лийдс оповестяват за потребление на внушаемост за предизвикателство на дежавю у доброволци.)
В изследване, оповестено през 2012 година в списание Consciousness and Cognition, Ан Клиъри, професор по когнитивна логика на психиката в Щатския университет в Колорадо, и нейният екип употребявали виртуална действителност (VR), с цел да изследват хипотезата, че хората могат да изпитат дежавю, когато се натъкнат на оформления на околната среда които са сходни на претърпяните в предишното, при изискване че не си спомнят това минало прекарване. Това се назовава " гещалт догадка за познаване ", построена върху подреждането на детайли в средата.
Mysterious Science Behind DEJA VU | Facto-Facts
— Facto Facts (@thefactofacts)
В техния опит Клиъри и нейният екип се пробвали да провокират дежавю в участниците, като ги карали да минават през разнообразни подиуми с VR слушалки . Някои места споделяли едно и също пространствено оформление, което значи, че техните стени и мебели били сложени на едни и същи места. Екипът открил, че хората са по-склонни да оповестяват за възприятие на дежавю, когато се оказвали тук-там с сходен дизайн, които са виждали в предишното, само че не си спомнят съответно.
Друга доктрина допуска, че дежавю е резултат от перцептивна празнота или раздвоено усещане , съгласно " Психология на ученето и мотивацията ". Раздвоеното усещане поражда, когато мозъкът обработва едни и същи сензорни сигнали два пъти, един след различен, в избран миг. В първичния развой сигналът е къс и постоянно остава неусетен в съзнанието. По време на втория развой, който следва съвсем незабавно, се откриват усеща на познатост (дежавю) заради този първи сигнал, който не може да бъде припомнен.
През 2016 година Акира О'Конър, учител в учебното заведение по логика на психиката и неврология в университета Сейнт Андрюс в Шотландия, показал проучване, което предполагало, че дежавю се предизвиква от мозъка, който поправя неточности в паметта .
О'Конър и неговият екип употребявали техника за сканиране на мозъка, наречена функционално резонансно магнитно изображение (fMRI), с цел да ревизират кои елементи от мозъка са дейни, когато провокират дежавю в лабораторни условия. От техния резултат станало ясно, че хипокампусът (ключова мозъчна област, виновна за възобновяване на паметта) не бил деен, за сметка на медиалният префронтален кортекс, район, участващ в разрешаването на спорове сред това, което си спомняме, че сме претърпели, и това, което фактически сме претърпели, който бил деен .
Deja vu: The speculation and the science behind the experience
—
Дежавю е френски израз, означаващ „ към този момент забелязано “, който е употребен за първи път през 1876 година от френския мъдрец Емил Боарак в писмо до неговия редактор и по-късно в книгата му „ Психологията на бъдещето “ (Кийгън Пол, 1918 г.).
Дежавю е възприятието, че нещо, което човек претърпява сега, към този момент се е случило в предишното. Според книгата „ Психология на ученето и мотивацията “ (Elsevier, 2010) специалистите назовават това събитие „ заблуда на паметта “, включваща познато и непознато. Илюзията опълчва усещането на човек, че обещано прекарване е познато, против знанието, че това чувство за познатост е неопределено. Приблизително две трети от хората оповестяват, че са изпитвали дежавю, се показва в книгата, а честотата на тези прекарвания понижава с възрастта.
What is the science behind déjà vu?
— Live Science (@LiveScience)
Някои хора оповестяват, че постоянно изпитват дежавю, което ги тормози. Такива случаи могат да бъдат породени от корист с субстанции, мигрена и тревога, допускат отчетите, както и деперсонализация-дереализация - психологично положение, при което човек се усеща откъснат от тялото си или заобикалящата го среда. Смята се обаче, че епилепсията на темпоралния лоб е най-честата причина за такова постоянно дежавю. Учените допускат, че при епилепсия епизодите на дежавю могат да пораждат от гърчовете в темпоралния лоб на мозъка или от дисфункция в областите на мозъка, участващи в съхраняването и възобновяване на паметта, като хипокампуса и парахипокампуса.
Въпреки това, като се има поради, че дежавю се изпитва и от хора без епилепсия или други болести, би трябвало да има други пояснения за какво и по какъв начин поражда странното прекарване.
„ Едно допустимо пояснение е теорията, основана на паметта, която се концентрира върху ролята на познаването и разпознаването в дежавю “, сподели доктор Ооха Сусмита, вътрешен невропсихиатър в Allo Health, пред Live Science. Тази доктрина допуска, че " Дежавю поражда, когато настояща обстановка мощно прилича предходно срещано, само че забравено прекарване ", сподели Сусмита.
Doctor explains the science behind why we all get the feeling of deja vu
— Virall Newss (@VirallNewss)
„ Новата обстановка може да споделя прилики с минало събитие, което води до чувство за познатост без съпътстващ спомен за съответните детайлности. “ Тя добави, че дежавю може да е резултат от опита на мозъка ни да осмисли тези възприемани прилики и да сътвори чувство за различаване, даже в случай че не можем умишлено да си напомним истинското прекарване.
Учените са се опитвали да пресъздадат дежавю в лабораторни условия, само че е извънредно мъчно да се разпознават тласъците, които могат да провокират възприятието. Но те са намерили способи да се оправят с това предизвикателство. (Например, през 2010 година откриватели от университета в Лийдс оповестяват за потребление на внушаемост за предизвикателство на дежавю у доброволци.)
В изследване, оповестено през 2012 година в списание Consciousness and Cognition, Ан Клиъри, професор по когнитивна логика на психиката в Щатския университет в Колорадо, и нейният екип употребявали виртуална действителност (VR), с цел да изследват хипотезата, че хората могат да изпитат дежавю, когато се натъкнат на оформления на околната среда които са сходни на претърпяните в предишното, при изискване че не си спомнят това минало прекарване. Това се назовава " гещалт догадка за познаване ", построена върху подреждането на детайли в средата.
Mysterious Science Behind DEJA VU | Facto-Facts
— Facto Facts (@thefactofacts)
В техния опит Клиъри и нейният екип се пробвали да провокират дежавю в участниците, като ги карали да минават през разнообразни подиуми с VR слушалки . Някои места споделяли едно и също пространствено оформление, което значи, че техните стени и мебели били сложени на едни и същи места. Екипът открил, че хората са по-склонни да оповестяват за възприятие на дежавю, когато се оказвали тук-там с сходен дизайн, които са виждали в предишното, само че не си спомнят съответно.
Друга доктрина допуска, че дежавю е резултат от перцептивна празнота или раздвоено усещане , съгласно " Психология на ученето и мотивацията ". Раздвоеното усещане поражда, когато мозъкът обработва едни и същи сензорни сигнали два пъти, един след различен, в избран миг. В първичния развой сигналът е къс и постоянно остава неусетен в съзнанието. По време на втория развой, който следва съвсем незабавно, се откриват усеща на познатост (дежавю) заради този първи сигнал, който не може да бъде припомнен.
През 2016 година Акира О'Конър, учител в учебното заведение по логика на психиката и неврология в университета Сейнт Андрюс в Шотландия, показал проучване, което предполагало, че дежавю се предизвиква от мозъка, който поправя неточности в паметта .
О'Конър и неговият екип употребявали техника за сканиране на мозъка, наречена функционално резонансно магнитно изображение (fMRI), с цел да ревизират кои елементи от мозъка са дейни, когато провокират дежавю в лабораторни условия. От техния резултат станало ясно, че хипокампусът (ключова мозъчна област, виновна за възобновяване на паметта) не бил деен, за сметка на медиалният префронтален кортекс, район, участващ в разрешаването на спорове сред това, което си спомняме, че сме претърпели, и това, което фактически сме претърпели, който бил деен .
Deja vu: The speculation and the science behind the experience
—
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ