Най-невероятната витрина в София! Ето как една жена си направи сама коледно чудо
Вървиш из тесните улички на Стара София и внезапно пред теб витрина като от централен бул.. В оскъдната коледно- новогодишна декорация на столицата, една витринка от закътан квартал към „ Сточна гара”, те изненадва със своята хубост, основана напълно от облекла и артикули „ Втора употреба”.
А дамата Силвия Сотирова, която си е наредила витрината и която е и продавачката в магазина и всичко останало, се спуска радостно да ти изясни и покаже на телефона си фотоси на своите предходни витрини, които е правила всяка седмица от наличната си стока, на един предходен адрес. Много е горда, когато хората стопират извън да се полюбуват на витрината.
Винаги желаят да купят нещо точно от показаното на витрината. Силвия откликва мигновено, като го смъква от манекена, тъй като по-късно отново ще подреди друго и отново хубаво.
Силвия Сотирова не е нито дизайнерка, нито художничка, нито дори собственичка на магазина. Тя просто е една жена, която изкарва парите за своето семейство, само че тъй че, това което прави да я радва самата нея. Сама си е шеф и сама изисква от себе си да основава наслада до момента в който работи и на себе си и за купувачите.
Преди да подхване магазинчето за облекла, чанти „ Втора употреба”, тя по същия метод е работила и в ресторантчето, където е правила сватби, кръщенета, обеди и вечери за посетителите. И бутилки не изхърля, а прави от тях рисувани вази, постоянно ги подарява за някой празник на клиентите си.
А какъв брой фотоси е направила на подредените от нея като „ картини” предястия, салати, яденета, десерти. Само с цел да види по какъв начин клиентите й ще ахнат, ще се зарадват на красивото. АМА! Какво АМА? Все идва денят в който или ти подвигат наема или ти споделят, че помещението им би трябвало за различен бизнес и отново тръгваш да търсиш какво и по какъв начин да работиш... „ Ей, по този начин си живеем тук, нямаме време да се радваме, а животът си отминава.” – приключва своя роман моята нова позната. А по какъв начин й се желае на Силвия да работи умерено е да открива всеки ден насладата.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
А дамата Силвия Сотирова, която си е наредила витрината и която е и продавачката в магазина и всичко останало, се спуска радостно да ти изясни и покаже на телефона си фотоси на своите предходни витрини, които е правила всяка седмица от наличната си стока, на един предходен адрес. Много е горда, когато хората стопират извън да се полюбуват на витрината.
Винаги желаят да купят нещо точно от показаното на витрината. Силвия откликва мигновено, като го смъква от манекена, тъй като по-късно отново ще подреди друго и отново хубаво.
Силвия Сотирова не е нито дизайнерка, нито художничка, нито дори собственичка на магазина. Тя просто е една жена, която изкарва парите за своето семейство, само че тъй че, това което прави да я радва самата нея. Сама си е шеф и сама изисква от себе си да основава наслада до момента в който работи и на себе си и за купувачите.
Преди да подхване магазинчето за облекла, чанти „ Втора употреба”, тя по същия метод е работила и в ресторантчето, където е правила сватби, кръщенета, обеди и вечери за посетителите. И бутилки не изхърля, а прави от тях рисувани вази, постоянно ги подарява за някой празник на клиентите си.
А какъв брой фотоси е направила на подредените от нея като „ картини” предястия, салати, яденета, десерти. Само с цел да види по какъв начин клиентите й ще ахнат, ще се зарадват на красивото. АМА! Какво АМА? Все идва денят в който или ти подвигат наема или ти споделят, че помещението им би трябвало за различен бизнес и отново тръгваш да търсиш какво и по какъв начин да работиш... „ Ей, по този начин си живеем тук, нямаме време да се радваме, а животът си отминава.” – приключва своя роман моята нова позната. А по какъв начин й се желае на Силвия да работи умерено е да открива всеки ден насладата.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ