Върнах се от ада, за да ви кажа, че този

" Върнах се от пъкъла, с цел да ви кажа, че този вирус го има! Той е ужасяващ и най-важното е, че удря, без да можеш да се осъзнаеш! Повярвайте ми, повече от грип е, а за мен и за жена ми щеше да се окаже съдбовен. Благодаря на доцент Попов от ВМА, ген. Мутафчийски от НОЩ, на доцент Михайлова от ВМА, на моя същински другар и избавител Любо Нейков, който, в случай че не ми беше оказал помощ, щях да съм си отишъл, щях да съм починал ".

Така прочувствено се обърна с признателност към хората, които го върнаха от гибелта, режисьорът Съни Сънински, който дълго време се бори с ковидинфекцията. " Ще помня до сетния си мирис всички хора, които ме поддържаха, които ми оказаха помощ, с цел да мога в този момент да се усещам добре и да приказвам с вас ", добави още Съни.

50-годишният театрал не знае по кое време и по какъв начин се е заразил, само че повече от 15 дни постепенно и незабелязано тялото му прекосявало от простуда в температура, от жега в болки и най-после скоротечно и свирепо в двойна бронхопневмония.

" Неусетно дъхът ми се съкратяваше, от ден на ден и повече, до момента в който една нощ не изпаднах в суматоха, че загивам от задушаване и потъвах в нищото. Закараха ме в болничното заведение и когато имах време да премислям, си споделих - няма значение какъв брой съм богат, хубав, прочут, сполучлив, какви награди, пътувания и победи съм имал. Всичко, което правех и съм правил до в този момент, изчезна. Изпари се. Нищо. Празно и черно. В тъмното, впримчен с кабели и системи, оставахме единствено аз и този къс " мирис " който ми даваше шанса да " видя " за какво да пребивавам! Този плитичък мирис ме свързваше с една тънка, съвсем невидима нишка, която водеше до дребна светеща точка. Този мирис ми оказа помощ да видя смисъла. Смисълът да продължа да вдишвам. Кратко, учестено, мирис след мирис, след мирис, след мирис, само че... да пребивавам ", продължава прочувствено Сънински пред " ".

С днешна дата режисьорът от Театър 199 към този момент е по-добре, само че осмисля живота си по различен метод. " Разбрах, че доста обичам всичко в близост, изключително простичките неща, като природата, слънцето в парка, обичаните ми хора, децата, жена ми, приятелите, театъра, плановете ми, хубавите облекла, фантазиите ми и още, и още... и единствено тази светлинка, обвързвана към мен с тънка, само че мощна нишка, единствено тя ме държеше безсънен ", разплаква се той.

И до момента в който му вливали антибиотици и се суетели към него, той въображаемо отправял молебствия към спасителите си - към Любо Нейков, който незабавно му съдействал към кого да се обърне за доктор и му дал телефон, към докторите, към околните. " За мен в този момент животът още веднъж стартира още веднъж. Слава Богу, че открих сили да потегли назад и да се върне. Жена ми също. Тя също беше болна. Чух, че други не са имали сили да продължат. Жалко. И в този момент съм благополучен. Истински благополучен ", приключва изповедта си режисьорът Съни Сънински, с същинско име Александър Иванов.