Съдът реши окончателно: "Царска Бистрица" е на Симеон Сакскобургготски
Върховният касационен съд (ВКС) отхвърли желае на страната против някогашния министър председател и водач на Национална движение „Симеон Втори" Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза за по този начин наречения замък " Царска Бистрица ".
Това е първото от серията каузи, по което съдът приема дефинитивно, че някой от противоречивите парцели е на наследниците на тогавашните царе. Досега страната завоюва правосъдните процеси за " Cитняĸoвo ", " Capъгьoл ", както и за бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй Bpaнa. Ocнoвният apгyмeнт пo вcичĸи тях, с изключение на нeгoднaтa " pecтитyция ", беше, чe двopцитe и гopитe изнaчaлнo ca били coбcтвeнocт нa дъpжaвнaтa cлyжбa Интeндaнcтвo, a нe нa мoнapcитe ĸaтo пepcoни.
Делото за " Царска Бистрица " е и първото, по което Върховен касационен съд реши да пита Конституционния съд (КС) какъв е резултатът от решението му, с което през 1998 година разгласи за противоконституционен Закона за оповестяване държавна благосъстоятелност парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). А Конституционен съд одобри, че закони като него би трябвало да се смятат за невалидни от приемането на новата Конституция през 1991 година
Тезата на страната по делото беше, че тя е има " Царска Бистрица " на три учредения, заяви " Лекс ". Първо, по силата на Закона за горите от 1897 година, като поддържа, че се употребява от въведената в него хипотеза, че горите са държавни. Второто съображение, което изтъкваше Министерството на районното развиване и благоустройството, което води делата, е, че Интендантството на цивилната листа на царя ги е придобило по отминалост от 1900-1930 година
И последният претекст на страната да упорства, че е притежател беше конфискационният закон от 1947 година, с който са отнети всички царски парцели. Като твърдеше, че решението на Конституционен съд, с което той беше разгласен за противоконституционен през 1998 година, няма нито противоположна мощ, нито реституционен темперамент.
Върховен касационен съд обаче отхвърля всички тези причини и насочва много рецензии към Софийския апелативен съд, който през 2017 година призна парцела за държавен.
Върховните съдии Маргарита Соколова (председател на състава), Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева преглеждат всички документи за благосъстоятелност - крепостни актове и предавателни записи, с които Фердинанд е купувал земите и горите.
И доближава до извода, че при започване на 20 век те не са принадлежали на българската страна. Тя не ги придобила на и на съображение на работилата тогава хипотеза, че " държавни гори са ония, които не принадлежат нито на частни лица, нито на общини ".
" Имотът не е посочен като държавна гора в нито едно от показаните по делото писмени доказателства - икономически карти, окончателни икономически проекти, актове по установяване предмета на горското стопанство ", написа Върховен касационен съд.
Що се отнася до така наречен замък и построяването му висшите съдии насочат рецензия към САС, който не е възприел показания на очевидци, които потвърждават, че той е бил на Фердинанд. Трима души са преразказвали сведения, излъчени в фамилиите им, че Фердинанд е купил земите, върху които след това с персонални средства, получени по завещание от майка му княгиня Клементина, е построил като собствен персонален парцел двореца " Царска Бистрица ".
Върховен касационен съд декларира, че " когато свидетелските показания не са учредени на директни и непосредствени усещания заради отдалечеността във времето на събитията, за които се отнасят, само че се основават на информация, възприета от очевидци на тези събития, тези показания следва да бъдат кредитирани. Сам по себе си фактът, че свидетелските показания не почиват на директни и непосредствени усещания, не може да обоснове извод за тяхната неистинност, а оттова и констатация, че твърдените от очевидците обстоятелства не са се осъществили ".
Като в решението категорично се показва, че съответстващите за разногласието за " Царска Бистрица " обстоятелства са се осъществили преди повече от 100 години и разпитът на свидетели-очевидци е на практика неосъществим.
Върховен касационен съд отхвърля тезата на страната, че така наречен Интендантство на Цивилната листа е придобило парцелите по отминалост. От решението на съда излиза наяве, че Фердинанд ги е купил през 1900 година и 1901 година През 1930 година обаче е формиран акт за благосъстоятелност на името на интендантството.
Въпреки това съдът акцентира, че по делото има данни, че в действителност фактическата власт върху парцела след 1918 година е била упражнявана от цар Борис III и членовете на неговото семейство.
Това е първото от серията каузи, по което съдът приема дефинитивно, че някой от противоречивите парцели е на наследниците на тогавашните царе. Досега страната завоюва правосъдните процеси за " Cитняĸoвo ", " Capъгьoл ", както и за бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй Bpaнa. Ocнoвният apгyмeнт пo вcичĸи тях, с изключение на нeгoднaтa " pecтитyция ", беше, чe двopцитe и гopитe изнaчaлнo ca били coбcтвeнocт нa дъpжaвнaтa cлyжбa Интeндaнcтвo, a нe нa мoнapcитe ĸaтo пepcoни.
Делото за " Царска Бистрица " е и първото, по което Върховен касационен съд реши да пита Конституционния съд (КС) какъв е резултатът от решението му, с което през 1998 година разгласи за противоконституционен Закона за оповестяване държавна благосъстоятелност парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). А Конституционен съд одобри, че закони като него би трябвало да се смятат за невалидни от приемането на новата Конституция през 1991 година
Тезата на страната по делото беше, че тя е има " Царска Бистрица " на три учредения, заяви " Лекс ". Първо, по силата на Закона за горите от 1897 година, като поддържа, че се употребява от въведената в него хипотеза, че горите са държавни. Второто съображение, което изтъкваше Министерството на районното развиване и благоустройството, което води делата, е, че Интендантството на цивилната листа на царя ги е придобило по отминалост от 1900-1930 година
И последният претекст на страната да упорства, че е притежател беше конфискационният закон от 1947 година, с който са отнети всички царски парцели. Като твърдеше, че решението на Конституционен съд, с което той беше разгласен за противоконституционен през 1998 година, няма нито противоположна мощ, нито реституционен темперамент.
Върховен касационен съд обаче отхвърля всички тези причини и насочва много рецензии към Софийския апелативен съд, който през 2017 година призна парцела за държавен.
Върховните съдии Маргарита Соколова (председател на състава), Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева преглеждат всички документи за благосъстоятелност - крепостни актове и предавателни записи, с които Фердинанд е купувал земите и горите.
И доближава до извода, че при започване на 20 век те не са принадлежали на българската страна. Тя не ги придобила на и на съображение на работилата тогава хипотеза, че " държавни гори са ония, които не принадлежат нито на частни лица, нито на общини ".
" Имотът не е посочен като държавна гора в нито едно от показаните по делото писмени доказателства - икономически карти, окончателни икономически проекти, актове по установяване предмета на горското стопанство ", написа Върховен касационен съд.
Що се отнася до така наречен замък и построяването му висшите съдии насочат рецензия към САС, който не е възприел показания на очевидци, които потвърждават, че той е бил на Фердинанд. Трима души са преразказвали сведения, излъчени в фамилиите им, че Фердинанд е купил земите, върху които след това с персонални средства, получени по завещание от майка му княгиня Клементина, е построил като собствен персонален парцел двореца " Царска Бистрица ".
Върховен касационен съд декларира, че " когато свидетелските показания не са учредени на директни и непосредствени усещания заради отдалечеността във времето на събитията, за които се отнасят, само че се основават на информация, възприета от очевидци на тези събития, тези показания следва да бъдат кредитирани. Сам по себе си фактът, че свидетелските показания не почиват на директни и непосредствени усещания, не може да обоснове извод за тяхната неистинност, а оттова и констатация, че твърдените от очевидците обстоятелства не са се осъществили ".
Като в решението категорично се показва, че съответстващите за разногласието за " Царска Бистрица " обстоятелства са се осъществили преди повече от 100 години и разпитът на свидетели-очевидци е на практика неосъществим.
Върховен касационен съд отхвърля тезата на страната, че така наречен Интендантство на Цивилната листа е придобило парцелите по отминалост. От решението на съда излиза наяве, че Фердинанд ги е купил през 1900 година и 1901 година През 1930 година обаче е формиран акт за благосъстоятелност на името на интендантството.
Въпреки това съдът акцентира, че по делото има данни, че в действителност фактическата власт върху парцела след 1918 година е била упражнявана от цар Борис III и членовете на неговото семейство.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ