Законопроект на ГЕРБ забавя реформата във военното правораздаване, опасяват се съдии
Върховни съдии заподозряха законодателя в опит да бъде забавено реформирането на военното правосъдие. Прясно внесен законопроект за промени в Наказателно процесуалния кодекс (НПК) стана съображение за такива подозрения. Съдийската гилдия на ВСС вчера отсрочи разискването на предложенията за преструктуриране на военното правосъдие до произнасянето на Народното събрание по импортирания на 8 юни 2020 година законопроект на депутати от ГЕРБ.
Колегията одобри направеният от трима висши съдии разбор за степента на натовареност на военните съдилища с оглед усъвършенстване на броя и структурата им, без да се произнася по съдържащите се в него съответни разновидности за промени. За отсрочения спор по тях съдийската гилдия реши да извика двама министри – на правораздаването и на защитата и разпореди отчети на три комисии – по бюджет и финанси, по правосъдна администрация и по ръководство на собствеността.
Съмненията
Представяйки разбора за оптимизацията на военните съдилища, Даниела Марчева изрече подозрения във връзка с предлаганите хрумвания за промени в Наказателно-процесуален кодекс, касаещи компетентността на военните съдилища. Предлагат се законодателни промени в две посоки – едното е да се включат чиновниците на Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ и на Главна дирекция „ Охрана “ при Министерство на правораздаването към лицата, закононарушения, осъществявани от които, са предмет на разглеждане от военните съдилища. Другата тенденция е да бъдат подсъдни делата за закононарушения, осъществявани от цивилен лица, осъществени на територията на обекти, уреди и транспортни средства на Министерство на защитата, т.е. жители да бъдат съдени от военни съдилища.
„ Починът да бъдат разследвани и съдени жители от военни магистрати е мощно противоречив, най-много поради множеството решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) “, обърна внимание Марчева и цитира решението „ Мустафа против България “ от предходната година, в което България е наказана за нарушено право на обективен развой. Става въпрос за наказан от военно съдилище за присъединяване в незаконна група, тъй като един от подсъдимите с него е служел в армията по време на осъществяване на закононарушението, посочи Марчева.
" В решението на Европейски съд по правата на човека се подлага на критика тази подсъдност и се сочи, че има международна наклонност към ограничение на подсъдността на военните съдилища при наказателно гонене на цивилни ", акцентира тя и се усъмни в предлаганата от ГЕРБ законодателна смяна. " Очевидно това е внасяне в 12 без 5, да не кажа 12 и 5 на законопроект, който цели да спре процеса на промяна на военните съдилища “ , разяснява тя. Според нея сходна законодателна смяна няма да бъде осъществена. „ Правителството не би си разрешило по-късно редица неоправдателни решения против България “, разясни догатката си Марчева.
„ Ако имаше същинска политическа воля да се разшири компетентността на военните съдилища, щяха да бъдат включени служителите на реда, а това не е направено “, означи още тя, разяснявайки законопроекта на ГЕРБ, уверена, че това е опит за пробутване на законодателни промени, които целят да се забави процеса на реформиране.
От позиция разделянето на управляващите, събитието, че военните магистрати са подвластни при назначението си и израстването в кариерната подчиненост от изпълнителната власт, безусловно минира независимостта на военните магистрати, уточни още Марчева и заключи: „ Носенето на пагон под тогата е някакъв прикрит знак на абсурдизма “ .
Според нея не може да се приказва за промяна на правосъдната карта, в случай че не бъдат подхванати дейности за равнене на равнищата на натовареност. Още повече, че регулирането на неравномерната натовареност продължава да е част от наблюдението на Европейска комисия по механизма за върховенството на Закона.
Марчева изрече персонално мнение, че по-добрата промяна би била да се оставят пръвоинстанционни военни съдилища и добави, че не намира потребност да има военно-апелативен съд. По мотив това виждане, в дебата бе маркирано, че към този момент смяна за едноинстанционност и унищожаване на военния апелативен съд няма.
„ Ние не желаеме да съкратим и уволним военните съдии, ние желаеме да им предложим да стартират да работят като сътрудниците си “, поясни Красимир Шекерджиев, подкрепяйки сътрудниците си, които се възпротивиха на отлагането на въпроса.
Реформата във военното правосъдие би трябвало да е част от оптимизацията на цялата правосъдна карта, акцентира Цветанка Пашкунова и разяснява, че фактически е на разположение нужда, както от сливане и обединение на равнище районни, по този начин и на равнище окръжни съдилища. „ Не можем да пренебрегваме събитието, че един боен арбитър е със междинна натовареност 4 каузи месечно, а за една година постановените присъди за един боен магистрат са 3 броя. “, акцентира тя.
Съществената част на дебата следва по въпроса какъв брой военни съдилища да бъдат оставени и къде да е местоположението. От седалището ще зависи натовареността, а тя е обвързвана с местоположението и числеността на въоръжените сили. Съдиите набелязаха въпроси в тази връзка към министъра на защитата при същинския спор, да вземем за пример какви структурни промени предстоят и биха ли се отразили на военното правораздаване.
Факт е ниската натовареност на военните правосъдни органи , уточни и ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов и също изрази опасения, че се оказва опозиция на промяната. „ Липсват справедливи данни, от които да се изведе извод за някакви законодателни промени, които да усилят фрапантно натовареността на военните правосъдни органи “, разяснява той и дефинира обстановката с промяната като дежавю. Той описа, че от два мандата на Висш съдебен съвет следи по какъв начин „ тази тематика съзнателно се забавя, вършат се всевъзможни процедурни решения, хрумвания за законодателни промени, някои от тях и неуместни “ и заключи, че от 2015 нищо не е направено в допълнение за усъвършенстване активността на военните съдилища.
" Това съм го слушал от 2015 насам и се случва като някакво дежавю - всички сме съгласни, че би трябвало да има такава промяна, всички са за такава промяна, само че в случай че може да е малко по-нататък във времето, да изчакаме едно, друго и в последна сметка да не се случи нищо, както сред прочее към този момент 5 години вървим в тази посока ", коментира ръководителят на Върховен касационен съд.
При разискването на разбора бяха отправени забежки, че не е съпроводен от финансови планове и че би трябвало по него да се произнесат съответните непрекъснати комисии на Висш съдебен съвет. За това настоя и председателстващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев. „ Като че ли сме ненужно центрирани върху промяната във военното правораздаване. Май желаеме да отчетем нещо, само че това не е същинска реформа… Не вършим същинска правосъдна промяна. Правим реплика на промяна “, обърна внимание той и се причисли към предлагащите отсрочване на разискванията.
Категорично срещу отлагането се разгласи Атанаска Дишева, изключително срещу аргумента, че има импортирано предложение за законодателни промени. „ Ако обосновем отлагането на това съображение, то механизмът е явен – всякога, когато бъде подложен на дневен ред въпроса от съдийската гилдия, ще могат да се внасят сходни оферти и ние да отлагаме до безспир “, разясни тя. „ Ако фактически задачата беше да се усили натовареността на военните съдилища, трябваше да се премисли въпросът за връщането на подсъдността на закононарушенията, осъществявани от служители на реда “, означи и тя.
Числата
Анализът на натовареността на съдилищата демонстрира трайна наклонност през последните години да понижава броят на делата, формирани в системата на военните съдилища. През 2019 година са формирани 591 броя каузи, със 7% по-малко спрямо 2018 година и с 1,5% по-малко по отношение на 2017 година Спрямо 2016 година новообразуваните каузи са намалели с 26%, а по отношение на 2015 година с 31% по-малко.
Над 74% от постъпилите каузи са с релативно ниска правна и фактическа трудност – частни наказателни каузи, като 52% са „ разпити пред арбитър “. Установява се невисок дял на делата с висока правна и фактическа трудност – наказателни каузи от общ темперамент – 18%.
Средногодишно, за един магистрат, броят на постановените присъди е 3. Малкият брой приходи в системата на военните съдилища дефинира ниска натовареност на съдиите – по 4 каузи на месец на един арбитър, която съпоставена с натовареността на наказателните съдии от окръжните съдилища, е 2 пъти по-ниска. Спрямо сътрудниците им в районните съдилища има фрапантна разлика – от 2,5 до 8 пъти.
Идеи
В Съдийската гилдия са постъпили също мнения и оферти от военните съдилища, както и писмо от Министерство на защитата, изпратено на 3 юни 2020 година, в което се показва, че следва правене на нова „ Програма за развиването на отбранителните качества на въоръжените сили на Република България 2032 “ и нов „ План за развиване на въоръжените сили 2026 “, също че се създават оферти за промени в Закона за запаса на въоръжените сили на Република България. В него се оповестява и че се планува преустановяване на „ съществуващата и наложилата се до 2014 година наклонност към последователно понижаване на числения състав на въоръжените сили на Република България “, оповестиха от Висш съдебен съвет.
Обръща се също внимание, че „ построената конструкция на въоръжените сили на територията на страната, плануваните промени в нея и осъществяването на конституционните отговорности по гарантиране суверенитета, сигурността и независимостта на страната и отбрана на нейната териториална целокупност, допуска организационното структуриране на съдилищата да обхване цялата територия на страната, което ще разреши съществуващите военни съдилища уравновесено да обзет всички военнослужещи от МО, структурите на директно послушание на министъра на защитата и Българската войска.
Колегията одобри направеният от трима висши съдии разбор за степента на натовареност на военните съдилища с оглед усъвършенстване на броя и структурата им, без да се произнася по съдържащите се в него съответни разновидности за промени. За отсрочения спор по тях съдийската гилдия реши да извика двама министри – на правораздаването и на защитата и разпореди отчети на три комисии – по бюджет и финанси, по правосъдна администрация и по ръководство на собствеността.
Съмненията
Представяйки разбора за оптимизацията на военните съдилища, Даниела Марчева изрече подозрения във връзка с предлаганите хрумвания за промени в Наказателно-процесуален кодекс, касаещи компетентността на военните съдилища. Предлагат се законодателни промени в две посоки – едното е да се включат чиновниците на Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ и на Главна дирекция „ Охрана “ при Министерство на правораздаването към лицата, закононарушения, осъществявани от които, са предмет на разглеждане от военните съдилища. Другата тенденция е да бъдат подсъдни делата за закононарушения, осъществявани от цивилен лица, осъществени на територията на обекти, уреди и транспортни средства на Министерство на защитата, т.е. жители да бъдат съдени от военни съдилища.
„ Починът да бъдат разследвани и съдени жители от военни магистрати е мощно противоречив, най-много поради множеството решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) “, обърна внимание Марчева и цитира решението „ Мустафа против България “ от предходната година, в което България е наказана за нарушено право на обективен развой. Става въпрос за наказан от военно съдилище за присъединяване в незаконна група, тъй като един от подсъдимите с него е служел в армията по време на осъществяване на закононарушението, посочи Марчева.
" В решението на Европейски съд по правата на човека се подлага на критика тази подсъдност и се сочи, че има международна наклонност към ограничение на подсъдността на военните съдилища при наказателно гонене на цивилни ", акцентира тя и се усъмни в предлаганата от ГЕРБ законодателна смяна. " Очевидно това е внасяне в 12 без 5, да не кажа 12 и 5 на законопроект, който цели да спре процеса на промяна на военните съдилища “ , разяснява тя. Според нея сходна законодателна смяна няма да бъде осъществена. „ Правителството не би си разрешило по-късно редица неоправдателни решения против България “, разясни догатката си Марчева.
„ Ако имаше същинска политическа воля да се разшири компетентността на военните съдилища, щяха да бъдат включени служителите на реда, а това не е направено “, означи още тя, разяснявайки законопроекта на ГЕРБ, уверена, че това е опит за пробутване на законодателни промени, които целят да се забави процеса на реформиране.
От позиция разделянето на управляващите, събитието, че военните магистрати са подвластни при назначението си и израстването в кариерната подчиненост от изпълнителната власт, безусловно минира независимостта на военните магистрати, уточни още Марчева и заключи: „ Носенето на пагон под тогата е някакъв прикрит знак на абсурдизма “ .
Според нея не може да се приказва за промяна на правосъдната карта, в случай че не бъдат подхванати дейности за равнене на равнищата на натовареност. Още повече, че регулирането на неравномерната натовареност продължава да е част от наблюдението на Европейска комисия по механизма за върховенството на Закона.
Марчева изрече персонално мнение, че по-добрата промяна би била да се оставят пръвоинстанционни военни съдилища и добави, че не намира потребност да има военно-апелативен съд. По мотив това виждане, в дебата бе маркирано, че към този момент смяна за едноинстанционност и унищожаване на военния апелативен съд няма.
„ Ние не желаеме да съкратим и уволним военните съдии, ние желаеме да им предложим да стартират да работят като сътрудниците си “, поясни Красимир Шекерджиев, подкрепяйки сътрудниците си, които се възпротивиха на отлагането на въпроса.
Реформата във военното правосъдие би трябвало да е част от оптимизацията на цялата правосъдна карта, акцентира Цветанка Пашкунова и разяснява, че фактически е на разположение нужда, както от сливане и обединение на равнище районни, по този начин и на равнище окръжни съдилища. „ Не можем да пренебрегваме събитието, че един боен арбитър е със междинна натовареност 4 каузи месечно, а за една година постановените присъди за един боен магистрат са 3 броя. “, акцентира тя.
Съществената част на дебата следва по въпроса какъв брой военни съдилища да бъдат оставени и къде да е местоположението. От седалището ще зависи натовареността, а тя е обвързвана с местоположението и числеността на въоръжените сили. Съдиите набелязаха въпроси в тази връзка към министъра на защитата при същинския спор, да вземем за пример какви структурни промени предстоят и биха ли се отразили на военното правораздаване.
Факт е ниската натовареност на военните правосъдни органи , уточни и ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов и също изрази опасения, че се оказва опозиция на промяната. „ Липсват справедливи данни, от които да се изведе извод за някакви законодателни промени, които да усилят фрапантно натовареността на военните правосъдни органи “, разяснява той и дефинира обстановката с промяната като дежавю. Той описа, че от два мандата на Висш съдебен съвет следи по какъв начин „ тази тематика съзнателно се забавя, вършат се всевъзможни процедурни решения, хрумвания за законодателни промени, някои от тях и неуместни “ и заключи, че от 2015 нищо не е направено в допълнение за усъвършенстване активността на военните съдилища.
" Това съм го слушал от 2015 насам и се случва като някакво дежавю - всички сме съгласни, че би трябвало да има такава промяна, всички са за такава промяна, само че в случай че може да е малко по-нататък във времето, да изчакаме едно, друго и в последна сметка да не се случи нищо, както сред прочее към този момент 5 години вървим в тази посока ", коментира ръководителят на Върховен касационен съд.
При разискването на разбора бяха отправени забежки, че не е съпроводен от финансови планове и че би трябвало по него да се произнесат съответните непрекъснати комисии на Висш съдебен съвет. За това настоя и председателстващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев. „ Като че ли сме ненужно центрирани върху промяната във военното правораздаване. Май желаеме да отчетем нещо, само че това не е същинска реформа… Не вършим същинска правосъдна промяна. Правим реплика на промяна “, обърна внимание той и се причисли към предлагащите отсрочване на разискванията.
Категорично срещу отлагането се разгласи Атанаска Дишева, изключително срещу аргумента, че има импортирано предложение за законодателни промени. „ Ако обосновем отлагането на това съображение, то механизмът е явен – всякога, когато бъде подложен на дневен ред въпроса от съдийската гилдия, ще могат да се внасят сходни оферти и ние да отлагаме до безспир “, разясни тя. „ Ако фактически задачата беше да се усили натовареността на военните съдилища, трябваше да се премисли въпросът за връщането на подсъдността на закононарушенията, осъществявани от служители на реда “, означи и тя.
Числата
Анализът на натовареността на съдилищата демонстрира трайна наклонност през последните години да понижава броят на делата, формирани в системата на военните съдилища. През 2019 година са формирани 591 броя каузи, със 7% по-малко спрямо 2018 година и с 1,5% по-малко по отношение на 2017 година Спрямо 2016 година новообразуваните каузи са намалели с 26%, а по отношение на 2015 година с 31% по-малко.
Над 74% от постъпилите каузи са с релативно ниска правна и фактическа трудност – частни наказателни каузи, като 52% са „ разпити пред арбитър “. Установява се невисок дял на делата с висока правна и фактическа трудност – наказателни каузи от общ темперамент – 18%.
Средногодишно, за един магистрат, броят на постановените присъди е 3. Малкият брой приходи в системата на военните съдилища дефинира ниска натовареност на съдиите – по 4 каузи на месец на един арбитър, която съпоставена с натовареността на наказателните съдии от окръжните съдилища, е 2 пъти по-ниска. Спрямо сътрудниците им в районните съдилища има фрапантна разлика – от 2,5 до 8 пъти.
Идеи
В Съдийската гилдия са постъпили също мнения и оферти от военните съдилища, както и писмо от Министерство на защитата, изпратено на 3 юни 2020 година, в което се показва, че следва правене на нова „ Програма за развиването на отбранителните качества на въоръжените сили на Република България 2032 “ и нов „ План за развиване на въоръжените сили 2026 “, също че се създават оферти за промени в Закона за запаса на въоръжените сили на Република България. В него се оповестява и че се планува преустановяване на „ съществуващата и наложилата се до 2014 година наклонност към последователно понижаване на числения състав на въоръжените сили на Република България “, оповестиха от Висш съдебен съвет.
Обръща се също внимание, че „ построената конструкция на въоръжените сили на територията на страната, плануваните промени в нея и осъществяването на конституционните отговорности по гарантиране суверенитета, сигурността и независимостта на страната и отбрана на нейната териториална целокупност, допуска организационното структуриране на съдилищата да обхване цялата територия на страната, което ще разреши съществуващите военни съдилища уравновесено да обзет всички военнослужещи от МО, структурите на директно послушание на министъра на защитата и Българската войска.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ