Bloomberg: Епичните амбиции на руско-китайския съюз
Въпросът за евентуален алианс сред Русия и Китай е изгубил новост, защото съюзът е образуван от дълго време. Москва и Пекин се сплотиха, с цел да реализиран цел с " епични размери “: да насочат предизвикателство към Вашингтон и да основат своя лична сфера на световно въздействие, уверени са в редакцията на Bloomberg.
" Фокус “ показва превод на материала без редакторска интервенция и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателя му.
Ще сключат ли Русия и Китай съюз? Този въпрос поражда всякога, когато Владимир Путин и Си Дзинпин се събират, както направиха предходната седмица в Москва. Но тези, които го питат, не схващат същината на въпроса. Русия и Китай към този момент са образували съюз, предопределен да трансформира международната политика, даже и заслепените от личния си опит американци не виждат това.
Съюзите са остарели като интернационалната политика. През V век прочие н. е. Атина образува Делоския морски съюз от гръцките полиси. През XIX век Ото декор Бисмарк основава припокриващи се, от време на време секрети връзки със прилежащите сили, с цел да обезпечи позицията на Германия в Централна Европа. След Втората международна война Съединени американски щати сътвориха световна мрежа от съюзи за поддържане на мира и въздържане на експанзията.
Тези американски съюзи са закотвени в публични контракти и обществени задължения. Те се употребяват с цялостен юридически статут и се характеризират с висока степен на военна оперативна съгласуемост. Такива съюзи по едно и също време укрепват и лимитират слабите членове. Америка пази страни като Германия и Япония, с цел да не се постанова те да построяват военни качества, които дестабилизират интернационалната обстановка, като нуклеарни оръжия да вземем за пример.
Американските съюзи одобриха тази форма, тъй като породиха при неповторими исторически условия по време на годините на Студената война, когато Съединени американски щати се пробваха да сдържат Съветския съюз и в това време да облекчат напрежението в западния свят. А също и тъй като членовете на такива обединения бяха най-вече демокрации и се ангажираха намерено и обществено. Но на никое място не е написано на камък, че съюзите би трябвало да са тъкмо такива.
Съюзите може да бъдат открити или секрети, публични или неофициални, амбициозни или скромни по обсег и цел. Съюзът е просто композиция от страни, които си сътрудничат в общ интерес. По този стандарт Путин и Си към този момент са основали съюз, който става все по-силен година след година.
Този съюз има амбициозни, даже епични цели. Москва и Пекин се стремят да отслабят силата и обединенията на Вашингтон, с цел да основат свои лични обширни сфери на въздействие и да основат многополюсен свят. Те също по този начин се стремят към намаляване на демократичните полезности, с цел да укрепят " властническите " форми на ръководство и да обезпечат господството си.
В това няма никаква загадка. Съвместното руско-китайско изказване от февруари 2022 година ясно дефинира геополитическите и идеологическите основи на връзките сред двете страни. Що се отнася до съдействието, то е доста разнообразно.
Да стартираме с това какво не вършат Си и Путин. Те в никакъв случай не се опълчват един на различен. За момента те оставиха настрани дългата история на руско-китайската омраза, с цел да се бият един до друг с демократичния ред. Путин може да продължи да се бие в Украйна, тъй като има опцията да остави Далечния изток на Русия на практика безсилен. Китай също печели от сигурността на границата с Русия при положение на спор със Съединени американски щати.
Отказът от " експанзия " във взаимоотношенията предизвиква " експанзия " против враговете на тези две страни. Колкото повече всяка от тях нарушава салдото в Източна Европа или в Западния Тихи океан, толкоз по-трудно е за Съединени американски щати да им даде съдбоносен отпор в тези райони на света.
Пекин и Москва също се укрепват взаимно. Путин и Си предизвикват цялостната идея за ръководство на интернет по " властнически “ начин; и техните дипломати взаимно " изкривяват “ разбирането за правата на индивида. В Централна Азия, надълбоко в тила и на двете страни, съветските оръжия и китайските пари оказват помощ да се поддържа и консолидира властта на тези режими.
Можете да го наричате както желаете: съюз или " безгранично стратегическо партньорство, в което няма неразрешени зони “, както обичат да го назовават Си и Путин. Така или другояче думите не са толкоз значими, колкото действителността, която основава руско-китайското доближаване.
В кратковременен проект въоръженият спор в Украйна още повече ще сплоти Москва и Пекин. Икономическата и софтуерна интеграция се ускорява заради изолацията на Русия на Запад. Русия и Китай ускоряват търговията с юани, с цел да укрепят отбраната си против господството на $ и задграничните наказания. Поднебесната империя не харесва специфичната интервенция на Путин, само че не желае Русия да бъде победена и може да й даде артилерийски снаряди и друга военна помощ. Може би в подмяна тя ще изиска секретна технология за поддържане на тихо напредване на подводниците, усъвършенствани системи за противовъздушна защита или обещания за поддръжка, в случай че Пекин в миналото влезе в спор с Вашингтон за Тайван.
Китай към момента не е стигнал толкоз надалеч, тъй като Си е по-малко податлив да влезе в открита борба със Запада, в сравнение с Путин. И защото това е съюз сред хищници, търканията са неизбежни.
Боевете в Украйна усилват зависимостта на Русия от Китай, само че Путин счита това за задоволително, макар че други политици може да имат друго мнение. Парадоксално, само че колкото по-успешен е един подобен съюз, толкоз по-трудно е да се поддържа. Тъй като силата и въздействието на Съединени американски щати в евразийската външна страна стартират да понижават, тайните напрежения сред експанзионистични сили като Русия и Китай стават все по-очевидни.
Но към този момент Америка в действителност се изправя против съюз, образуван от двамата й съществени съперници. Това е съществено геополитическо предизвикателство, без значение какво име ще му бъде сложено.
" Фокус “ показва превод на материала без редакторска интервенция и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателя му.
Ще сключат ли Русия и Китай съюз? Този въпрос поражда всякога, когато Владимир Путин и Си Дзинпин се събират, както направиха предходната седмица в Москва. Но тези, които го питат, не схващат същината на въпроса. Русия и Китай към този момент са образували съюз, предопределен да трансформира международната политика, даже и заслепените от личния си опит американци не виждат това.
Съюзите са остарели като интернационалната политика. През V век прочие н. е. Атина образува Делоския морски съюз от гръцките полиси. През XIX век Ото декор Бисмарк основава припокриващи се, от време на време секрети връзки със прилежащите сили, с цел да обезпечи позицията на Германия в Централна Европа. След Втората международна война Съединени американски щати сътвориха световна мрежа от съюзи за поддържане на мира и въздържане на експанзията.
Тези американски съюзи са закотвени в публични контракти и обществени задължения. Те се употребяват с цялостен юридически статут и се характеризират с висока степен на военна оперативна съгласуемост. Такива съюзи по едно и също време укрепват и лимитират слабите членове. Америка пази страни като Германия и Япония, с цел да не се постанова те да построяват военни качества, които дестабилизират интернационалната обстановка, като нуклеарни оръжия да вземем за пример.
Американските съюзи одобриха тази форма, тъй като породиха при неповторими исторически условия по време на годините на Студената война, когато Съединени американски щати се пробваха да сдържат Съветския съюз и в това време да облекчат напрежението в западния свят. А също и тъй като членовете на такива обединения бяха най-вече демокрации и се ангажираха намерено и обществено. Но на никое място не е написано на камък, че съюзите би трябвало да са тъкмо такива.
Съюзите може да бъдат открити или секрети, публични или неофициални, амбициозни или скромни по обсег и цел. Съюзът е просто композиция от страни, които си сътрудничат в общ интерес. По този стандарт Путин и Си към този момент са основали съюз, който става все по-силен година след година.
Този съюз има амбициозни, даже епични цели. Москва и Пекин се стремят да отслабят силата и обединенията на Вашингтон, с цел да основат свои лични обширни сфери на въздействие и да основат многополюсен свят. Те също по този начин се стремят към намаляване на демократичните полезности, с цел да укрепят " властническите " форми на ръководство и да обезпечат господството си.
В това няма никаква загадка. Съвместното руско-китайско изказване от февруари 2022 година ясно дефинира геополитическите и идеологическите основи на връзките сред двете страни. Що се отнася до съдействието, то е доста разнообразно.
Да стартираме с това какво не вършат Си и Путин. Те в никакъв случай не се опълчват един на различен. За момента те оставиха настрани дългата история на руско-китайската омраза, с цел да се бият един до друг с демократичния ред. Путин може да продължи да се бие в Украйна, тъй като има опцията да остави Далечния изток на Русия на практика безсилен. Китай също печели от сигурността на границата с Русия при положение на спор със Съединени американски щати.
Отказът от " експанзия " във взаимоотношенията предизвиква " експанзия " против враговете на тези две страни. Колкото повече всяка от тях нарушава салдото в Източна Европа или в Западния Тихи океан, толкоз по-трудно е за Съединени американски щати да им даде съдбоносен отпор в тези райони на света.
Пекин и Москва също се укрепват взаимно. Путин и Си предизвикват цялостната идея за ръководство на интернет по " властнически “ начин; и техните дипломати взаимно " изкривяват “ разбирането за правата на индивида. В Централна Азия, надълбоко в тила и на двете страни, съветските оръжия и китайските пари оказват помощ да се поддържа и консолидира властта на тези режими.
Можете да го наричате както желаете: съюз или " безгранично стратегическо партньорство, в което няма неразрешени зони “, както обичат да го назовават Си и Путин. Така или другояче думите не са толкоз значими, колкото действителността, която основава руско-китайското доближаване.
В кратковременен проект въоръженият спор в Украйна още повече ще сплоти Москва и Пекин. Икономическата и софтуерна интеграция се ускорява заради изолацията на Русия на Запад. Русия и Китай ускоряват търговията с юани, с цел да укрепят отбраната си против господството на $ и задграничните наказания. Поднебесната империя не харесва специфичната интервенция на Путин, само че не желае Русия да бъде победена и може да й даде артилерийски снаряди и друга военна помощ. Може би в подмяна тя ще изиска секретна технология за поддържане на тихо напредване на подводниците, усъвършенствани системи за противовъздушна защита или обещания за поддръжка, в случай че Пекин в миналото влезе в спор с Вашингтон за Тайван.
Китай към момента не е стигнал толкоз надалеч, тъй като Си е по-малко податлив да влезе в открита борба със Запада, в сравнение с Путин. И защото това е съюз сред хищници, търканията са неизбежни.
Боевете в Украйна усилват зависимостта на Русия от Китай, само че Путин счита това за задоволително, макар че други политици може да имат друго мнение. Парадоксално, само че колкото по-успешен е един подобен съюз, толкоз по-трудно е да се поддържа. Тъй като силата и въздействието на Съединени американски щати в евразийската външна страна стартират да понижават, тайните напрежения сред експанзионистични сили като Русия и Китай стават все по-очевидни.
Но към този момент Америка в действителност се изправя против съюз, образуван от двамата й съществени съперници. Това е съществено геополитическо предизвикателство, без значение какво име ще му бъде сложено.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ