Чуждите инвеститори вече се изтеглят от България
Въпреки постоянните си макроикономически индикатори и непрекъснатите хвалби на държавното управление за бизнес средата у нас освен че няма прилив на непознати вложения в България, само че се следи и отлив. Чужди вложители са изтеглили 161 млн. евро от капиталовложенията си през първите четири месеца на годината, демонстрира статистиката на Българска народна банка. Това е една от аргументите за срутва на директните непознати вложения в интервала януари-април с близо 50% в съпоставяне със същия интервал на предходната година. В българската стопанска система са влезнали 113 млн. евро от чужбина при 229 млн. година преди този момент.
Това разяснява в. „ Сега “.
Най-големи суми под формата на дялов капитал са изтеглили от българския пазар вложители от Унгария - 103 млн. евро, и Италия - 43 млн. евро. Този тип вложения са индикатор за дълготрайни проекти за бизнес в страната, само че през последните две години делът им непрекъснато понижава.
Данните на Българска народна банка демонстрират още, че задграничният бизнес избира да усвоява облагата от българските си подразделения и да прибира дивиденти, вместо да я реинвестира. За първите четири месеца на годината реинвестираната облага е едвам 19 млн. евро, което е трикратно по-малко от същия интервал на предходната година.
Нарастват само вложенията под формата на заеми, които фирмите майки зад граница отпускат на българските си предприятия. За интервала януари-април този вид инвестиции са 254.8 млн. евро при 126.4 млн. евро година преди този момент. Тези заеми обаче би трябвало да се връщат и от данните на Българска народна банка се вижда, че да вземем за пример вложители от Швейцария от началото на годината са си прибрали 98 млн. евро от предоставените заеми.
От началото на годината главен източник на непознати капитали за българската стопанска система, въпреки и под формата на заеми, е Холандия, следвана от Русия и Германия. Холандия е вложител номер едно за България през последните години, само че огромна част от тези инвестиции в реалност не са холандски - поради демократичните данъчни закони страната е употребена от вложители от разнообразни страни, в това число и от българи, които записват фирмите си там.
Инвестициите в недвижими парцели от задгранични лица остават на ниски равнища - 3.4 млн. евро, при 3.3 млн. евро за януари - април 2017 година Руснаците не престават да са най-големият инвеститор в парцели у нас (2.1 млн. евро), следвани от жители на Казахстан (0.5 млн. евро) и Израел (0.4 млн. евро).
В същото време продължава експанзията на български компании зад граница. През първите четири месеца на годината родни компании са вложили в чужбина 73.3 млн. евро. Това е с 10 млн. евро повече от първите четири месеца на предходната година. През последните две години българските вложения в чужбина доближават 300 млн. лева
ОФШОРКИ
На 42.8 млн. евро възлизат директните задгранични вложения у нас от компании, регистрирани в офшорни зони, сочат данни на икономическото министерство, дадени в отговор на депутатско запитване. Това е 4.5% от общия размер на вложенията през 2017 година По-голямата част от тези пари са пристигнали от Обединените арабски емирства (23.8 млн. евро) и Панама (10.4 млн. евро). От икономическото ведомство разясняват, че сумата е незначителна и няма влияние върху развиването на българската стопанска система.
Това разяснява в. „ Сега “.
Най-големи суми под формата на дялов капитал са изтеглили от българския пазар вложители от Унгария - 103 млн. евро, и Италия - 43 млн. евро. Този тип вложения са индикатор за дълготрайни проекти за бизнес в страната, само че през последните две години делът им непрекъснато понижава.
Данните на Българска народна банка демонстрират още, че задграничният бизнес избира да усвоява облагата от българските си подразделения и да прибира дивиденти, вместо да я реинвестира. За първите четири месеца на годината реинвестираната облага е едвам 19 млн. евро, което е трикратно по-малко от същия интервал на предходната година.
Нарастват само вложенията под формата на заеми, които фирмите майки зад граница отпускат на българските си предприятия. За интервала януари-април този вид инвестиции са 254.8 млн. евро при 126.4 млн. евро година преди този момент. Тези заеми обаче би трябвало да се връщат и от данните на Българска народна банка се вижда, че да вземем за пример вложители от Швейцария от началото на годината са си прибрали 98 млн. евро от предоставените заеми.
От началото на годината главен източник на непознати капитали за българската стопанска система, въпреки и под формата на заеми, е Холандия, следвана от Русия и Германия. Холандия е вложител номер едно за България през последните години, само че огромна част от тези инвестиции в реалност не са холандски - поради демократичните данъчни закони страната е употребена от вложители от разнообразни страни, в това число и от българи, които записват фирмите си там.
Инвестициите в недвижими парцели от задгранични лица остават на ниски равнища - 3.4 млн. евро, при 3.3 млн. евро за януари - април 2017 година Руснаците не престават да са най-големият инвеститор в парцели у нас (2.1 млн. евро), следвани от жители на Казахстан (0.5 млн. евро) и Израел (0.4 млн. евро).
В същото време продължава експанзията на български компании зад граница. През първите четири месеца на годината родни компании са вложили в чужбина 73.3 млн. евро. Това е с 10 млн. евро повече от първите четири месеца на предходната година. През последните две години българските вложения в чужбина доближават 300 млн. лева
ОФШОРКИ
На 42.8 млн. евро възлизат директните задгранични вложения у нас от компании, регистрирани в офшорни зони, сочат данни на икономическото министерство, дадени в отговор на депутатско запитване. Това е 4.5% от общия размер на вложенията през 2017 година По-голямата част от тези пари са пристигнали от Обединените арабски емирства (23.8 млн. евро) и Панама (10.4 млн. евро). От икономическото ведомство разясняват, че сумата е незначителна и няма влияние върху развиването на българската стопанска система.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ