Ревю: Тази „Нощта на игуаната“ е Уилямс без излишъка
Въпреки че не е най-елегантната му творба, „ Нощта на игуаната “ на Тенеси Уилямс за група изгубени души в крайбрежен хотел през 40-те години на предишния век в Мексико, не е без своите мъгливи удоволствия. Дори до момента в който героите му се спъват трагично в търсене на смисъл, техните убеждения носят острата убеденост на идоли от сапунени опери. Но ново възкръсване от La Femme Theatre в Signature Center затъва прекомерно надълбоко в объркването на героите си, с цел да разреши на краищата на неговия език да блеснат.
Това е въпрос на убеденост, като Емили Ман насочва актьорския си състав надалеч от сигурния разговор на Уилямс и към размахването на героите им. И тази пиеса с освободен духовник, който в този момент води дами от баптистката черква на ненадеждни автобусни обиколки в центъра си, към този момент има доста размахване.
Измъчван от нервни сривове, преп. Т. Лорънс Шанън (Тим Дейли) се хваща за сламките, когато довежда ерзац ста...
Прочетете целия текст »
