Карлес Пучдемон: Oт самоизгнание до задкулисния двигател на испанската политика
Въпреки бързите и непредсказуеми обрати, които испанската политика търпи в последно време, малко специалисти биха могли да предскажат сцените, които се разиграха в Белгия в четвъртък.
Малко след обяд 60-годишеният каталунски политик и дезертьор от испанското правораздаване Карлес Пучдемон се обърна пред озадачените кореспонденти в претъпкана конферентна зала в Брюксел, и изглеждаше по този начин, като че ли се любува на момента.
„ Навлизаме в невиждан стадий, който би трябвало да бъде изследван и употребен “, сподели той, а думите му по никакъв начин не са за подценяване.
Споразумението от четвъртък е историческо. Според него сепаратистката дясноцентристка партия „ Заедно за Каталуния “ ( Junts ) на Пучдемон се е съгласила да поддържа испанските социалисти да се върнат назад в държавното управление в подмяна на прошка за тези, които предизвикаха най-голямата конституционна рецесия в Испания от десетилетия, като проведоха противозаконен референдум за самостоятелност.
Пактът, невъобразим до преди шест месеца, бележи нов стадий в политическата кариера на Пучдемон, извеждайки го от самоизгнание до един от най-невероятните водачи в испанската политика.
Въпреки че Пучдемон остава черната овца на испанската десница поради ролята си на проектант на противозаконния референдум от 2017 година, неговата политическа звезда наподобява продължава да грее.
След като избяга от Испания преди шест години, с цел да избегне арест за ролята си в образуване на референдума, оставяйки други членове на кабинета му да се изправят пред съд и затвор, Пучдемон преоткри себе си в дребния белгийски град Ватерло като евродепутат и водач на нареченото от него „ държавно управление в заточение “. Някои гледаха на Пучдемон като на към този момент изхабена и омаломощена фигура.
Ким Тора, който наследи Пучдемон в Каталуния, не съумя да си обезпечи предаността, към неговия предходник, и постоянно биваше осмиван.
С Пучдемон в чужбина и някогашния му вицепрезидент Ориол Жункерас, наказан на затвор за присъединяване му в сепаратисткия хазарт, започнаха да се появяват все по-големи пукнатини в придвижването за самостоятелност на Каталуния. Партията на Пучдемон упорства за твърдолинейно продължение на предходната му тактика с високи залози, до момента в който по-прагматичната партия Републиканска левица на Каталуния (ERC) на Жункерас предпочиташе по-дългосрочен и по-малко конфронтационен метод за обезпечаване на районна самостоятелност.
До октомври предходната година двете партии бяха в подобен спор, че „ Заедно за Каталуния “ изостави районното съдружно държавно управление, и остави района в ръцете на малцинството на ERC. Малко по малко тогавашното обединено придвижване за самостоятелност стартира да буксува.
Усилията на представители на придвижването да демонизират испанската страна също не помогнаха, когато Педро Санчес стана министър-председател през 2018 година За разлика от неговите консервативни прародители, които пренебрегнаха придвижването за самостоятелност на Каталуния, а когато то доближи сериозна маса използваха мощ, с цел да спрат хората да гласоподават, социалистическият водач предложи моркови, а не тояги.
Неговият мек метод, ориентиран към изцеление на пукнатините в каталунското общество и в връзките на района с останалата част от Испания, донесе дивиденти и докара до спорното му решение да помилва Жункерас и осем други сепаратистки водачи в полза на „ съжителството и хармонията “. Каталунският клон на социалистическата партия приключи първи на районните избори в Каталуния, извършени през февруари 2021 година, макар че партията на Пучдемон и ERC образуваха държавно управление.
Но едвам откакто приключи втори на неубедителните общи избори в Испания през юли и седна да направи изборната математика, Санчес сподели тъкмо какъв брой милосърден е подготвен да бъде в подмяна на поддръжката, от която се нуждае от сепаратистките партии.
Въпросът в този момент е дали мощно спорните и хазартни ходове на Санчес ще му се изплатят и какъв брой дълго ще продължи новопридобито възприятие за политическа еластичност на Пучдемон. Испанската десница и част от социалистическите гласоподаватели надали ще простят на Санчес за „ циничната и егоистична договорка с дявола “. Вероятно ERC също не са толкоз разчувствани, че светлините на прожекторите се насочват назад към Пучдемон и неговата безкомпромисна политика.
Но каквато и наслада да изпитва Пучдемон от вероятността за прошка остава фактът, че нито Испания, нито Каталуния са на равнището от преди шест години, когато тогавашният районен президент се качи в кола и избяга скрито в чужбина.
Когато стремежът към самостоятелност хвърли Испания в най-лошата политическа рецесия от десетилетия, изследване на Центъра за публично мнение на каталунското държавно управление откриха, че 48,7% от каталунците поддържат независимостта, до момента в който 43,6% не го вършат. Друго изследване, извършено от същия център през юли тази година, допуска трагичен поврат на ориста, като 52% от каталунците са срещу независимостта и 42% са за.
*Текстът е оповестен в „ Гардиън “. Преводът и заглавието ся на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Малко след обяд 60-годишеният каталунски политик и дезертьор от испанското правораздаване Карлес Пучдемон се обърна пред озадачените кореспонденти в претъпкана конферентна зала в Брюксел, и изглеждаше по този начин, като че ли се любува на момента.
„ Навлизаме в невиждан стадий, който би трябвало да бъде изследван и употребен “, сподели той, а думите му по никакъв начин не са за подценяване.
Споразумението от четвъртък е историческо. Според него сепаратистката дясноцентристка партия „ Заедно за Каталуния “ ( Junts ) на Пучдемон се е съгласила да поддържа испанските социалисти да се върнат назад в държавното управление в подмяна на прошка за тези, които предизвикаха най-голямата конституционна рецесия в Испания от десетилетия, като проведоха противозаконен референдум за самостоятелност.
Пактът, невъобразим до преди шест месеца, бележи нов стадий в политическата кариера на Пучдемон, извеждайки го от самоизгнание до един от най-невероятните водачи в испанската политика.
Въпреки че Пучдемон остава черната овца на испанската десница поради ролята си на проектант на противозаконния референдум от 2017 година, неговата политическа звезда наподобява продължава да грее.
След като избяга от Испания преди шест години, с цел да избегне арест за ролята си в образуване на референдума, оставяйки други членове на кабинета му да се изправят пред съд и затвор, Пучдемон преоткри себе си в дребния белгийски град Ватерло като евродепутат и водач на нареченото от него „ държавно управление в заточение “. Някои гледаха на Пучдемон като на към този момент изхабена и омаломощена фигура.
Ким Тора, който наследи Пучдемон в Каталуния, не съумя да си обезпечи предаността, към неговия предходник, и постоянно биваше осмиван.
С Пучдемон в чужбина и някогашния му вицепрезидент Ориол Жункерас, наказан на затвор за присъединяване му в сепаратисткия хазарт, започнаха да се появяват все по-големи пукнатини в придвижването за самостоятелност на Каталуния. Партията на Пучдемон упорства за твърдолинейно продължение на предходната му тактика с високи залози, до момента в който по-прагматичната партия Републиканска левица на Каталуния (ERC) на Жункерас предпочиташе по-дългосрочен и по-малко конфронтационен метод за обезпечаване на районна самостоятелност.
До октомври предходната година двете партии бяха в подобен спор, че „ Заедно за Каталуния “ изостави районното съдружно държавно управление, и остави района в ръцете на малцинството на ERC. Малко по малко тогавашното обединено придвижване за самостоятелност стартира да буксува.
Усилията на представители на придвижването да демонизират испанската страна също не помогнаха, когато Педро Санчес стана министър-председател през 2018 година За разлика от неговите консервативни прародители, които пренебрегнаха придвижването за самостоятелност на Каталуния, а когато то доближи сериозна маса използваха мощ, с цел да спрат хората да гласоподават, социалистическият водач предложи моркови, а не тояги.
Неговият мек метод, ориентиран към изцеление на пукнатините в каталунското общество и в връзките на района с останалата част от Испания, донесе дивиденти и докара до спорното му решение да помилва Жункерас и осем други сепаратистки водачи в полза на „ съжителството и хармонията “. Каталунският клон на социалистическата партия приключи първи на районните избори в Каталуния, извършени през февруари 2021 година, макар че партията на Пучдемон и ERC образуваха държавно управление.
Но едвам откакто приключи втори на неубедителните общи избори в Испания през юли и седна да направи изборната математика, Санчес сподели тъкмо какъв брой милосърден е подготвен да бъде в подмяна на поддръжката, от която се нуждае от сепаратистките партии.
Въпросът в този момент е дали мощно спорните и хазартни ходове на Санчес ще му се изплатят и какъв брой дълго ще продължи новопридобито възприятие за политическа еластичност на Пучдемон. Испанската десница и част от социалистическите гласоподаватели надали ще простят на Санчес за „ циничната и егоистична договорка с дявола “. Вероятно ERC също не са толкоз разчувствани, че светлините на прожекторите се насочват назад към Пучдемон и неговата безкомпромисна политика.
Но каквато и наслада да изпитва Пучдемон от вероятността за прошка остава фактът, че нито Испания, нито Каталуния са на равнището от преди шест години, когато тогавашният районен президент се качи в кола и избяга скрито в чужбина.
Когато стремежът към самостоятелност хвърли Испания в най-лошата политическа рецесия от десетилетия, изследване на Центъра за публично мнение на каталунското държавно управление откриха, че 48,7% от каталунците поддържат независимостта, до момента в който 43,6% не го вършат. Друго изследване, извършено от същия център през юли тази година, допуска трагичен поврат на ориста, като 52% от каталунците са срещу независимостта и 42% са за.
*Текстът е оповестен в „ Гардиън “. Преводът и заглавието ся на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ