Министър Милошев обсъди перспективи за развитието на район Странджа и Южното Черноморие с представители на местния бранш
Перспективите България да развива климатолечение като част от здравния туризъм разиска министърът на туризма Евтим Милошев дружно с представителите на Сдружение " Рафаел – инфо, просвета и туризъм “. В срещата участваха заместник-министрите на туризма Ирена Георгиева и Павлин Иванов, както и заместник-председателят на Комисията по туризъм в Народното събрание Любен Дилов.
От сдружението показаха своята концепция, самодейност и на Българската асоциация за климатолечение и здравен туризьм, за основаване на цифрова карта на климатичните курорти в България като инструмент за целогодишно стабилно развиване както на туризма у нас, по този начин и на локалните общности. Според тях това би могло да е и стъпка кьм реализирането на нов рекламен и маркетингов бранд за смесен целогодишен зелен туризъм. Възстановяването на тогавашните санаториуми и лечебни заведения за долекуване може да притегли и нови европейски пазари с фокус върху здравния туризъм и форми на профилактика и лекуване.
Климатолечението сполучливо може да добави балнео и здравно-рекреативни центрове с минерални и термални извори, местата с морска луга, с красива непокътната природа, старинни традиции като нестинарството в Странджа и други достоверни локални фестивали, които дружно да оформят един богат и разнороден туристически артикул.
" Това е една огромна идея, която изисква сериозна дълготрайна работа. За да се откри климатолечението като тип туризъм и да залегне в закона, би трябвало да има доста ясни критерии и стандарти, “ акцентира министърът на туризма Евтим Милошев, само че добави: " Смятам, че си коства да се работи в тази посока. “
В България има близо 90 климатични планински и морски курорта, за които се знае малко, само че крият голям капацитет, подчертаха от сдружението. Това са места с безусловно чиста среда, красива природа и лековит въздух, които са елементарно налични, само че не са посочени в Закона за туризма. Те дадоха образци като регионите на Странджа, Сандански и Петрич, Юндола, Котел и други малко известни точки на картата. Същевременно, тези места постоянно са с демографски срив и превръщането им в целогодишни дестинации за зелен и здравно-рекреативен туризъм ще има огромен обществен и стопански резултат за локалните общности, подчертаха от Сдружение " Рафаел “. Те показаха още любопитни обстоятелства, които са причина за развиването на разнообразни форми на еко и природосъобразен туризъм: Странджа е планината с най-старата дъбова гора в Европа и с най-вече предпазени местности, с голям капацитет от неразкрито археологическо благосъстояние и с единствените насаждения на бамбук в България. А единствено на две места в страната ни, едното от които се намира там – в Малко Търново и в Св. Влас се срещат така наречен " климатични кислородни фунии “ или естествен развой на естествено озониране, който носи изключителни изгоди за здравето и е причина за лечебното влияние на въздуха.
От сдружението показаха своята концепция, самодейност и на Българската асоциация за климатолечение и здравен туризьм, за основаване на цифрова карта на климатичните курорти в България като инструмент за целогодишно стабилно развиване както на туризма у нас, по този начин и на локалните общности. Според тях това би могло да е и стъпка кьм реализирането на нов рекламен и маркетингов бранд за смесен целогодишен зелен туризъм. Възстановяването на тогавашните санаториуми и лечебни заведения за долекуване може да притегли и нови европейски пазари с фокус върху здравния туризъм и форми на профилактика и лекуване.
Климатолечението сполучливо може да добави балнео и здравно-рекреативни центрове с минерални и термални извори, местата с морска луга, с красива непокътната природа, старинни традиции като нестинарството в Странджа и други достоверни локални фестивали, които дружно да оформят един богат и разнороден туристически артикул.
" Това е една огромна идея, която изисква сериозна дълготрайна работа. За да се откри климатолечението като тип туризъм и да залегне в закона, би трябвало да има доста ясни критерии и стандарти, “ акцентира министърът на туризма Евтим Милошев, само че добави: " Смятам, че си коства да се работи в тази посока. “
В България има близо 90 климатични планински и морски курорта, за които се знае малко, само че крият голям капацитет, подчертаха от сдружението. Това са места с безусловно чиста среда, красива природа и лековит въздух, които са елементарно налични, само че не са посочени в Закона за туризма. Те дадоха образци като регионите на Странджа, Сандански и Петрич, Юндола, Котел и други малко известни точки на картата. Същевременно, тези места постоянно са с демографски срив и превръщането им в целогодишни дестинации за зелен и здравно-рекреативен туризъм ще има огромен обществен и стопански резултат за локалните общности, подчертаха от Сдружение " Рафаел “. Те показаха още любопитни обстоятелства, които са причина за развиването на разнообразни форми на еко и природосъобразен туризъм: Странджа е планината с най-старата дъбова гора в Европа и с най-вече предпазени местности, с голям капацитет от неразкрито археологическо благосъстояние и с единствените насаждения на бамбук в България. А единствено на две места в страната ни, едното от които се намира там – в Малко Търново и в Св. Влас се срещат така наречен " климатични кислородни фунии “ или естествен развой на естествено озониране, който носи изключителни изгоди за здравето и е причина за лечебното влияние на въздуха.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ