Св. Мелетий, архиепископ Антиохийски. Св. Антоний, архиепископ Цариградски
В ІV век разнообразни ереси смущавали спокойствието на Църквата. Особено се популяризирала ереста на Арий, който отхвърлял единосъщието на Сина Божи с Бога Отца. Отхвърлена и наказана от Никейския космополитен събор (325 г.), тая разкол намерила обаче доста почитатели.
Византийският император Констанций, един от синовете на Константин Велики, бил арианин и преследвал православните епископи. В доста градове имало по два епископа - православен и арианин.
Народът и духовенството се присъединявали ту към единия, ту към другия, и едно след друго тържествувало ту православието, ту арианството. Но и самите ариани се разделяли на две секти - чисти ариани и полуариани, които враждували между тях. Навсякъде омраза, отплата и даже кървави разпри заменили любовта и мира, завещани от Иисуса Христа.
Сред тия сложни условия Мелетий, родом от Армения, някогашен севастийски свещеник, бил единомислещо определен за архиепископ в Антиохия. С този избор се съгласили и арианите, които в Антиохия били повече от православните. Те се надявали да намерят в новия архиепископ собствен съидейник, само че скоро се убедили, че сбъркали в упованията си.
Тридесет дни след избирането му Мелетий проповядвал в храма. Всички присъстващи - православни и ариани, с неспокойствие очаквали от него ревюто на вярата му. Мелетий почнал да хвали догмите, одобрени от Никейския събор, и да изповядва Иисуса Христа като единосъщен на Отца, еднакъв Нему в действие и популярност и като Него създател на вселената.
Туй всенародно вероизповедание на православието мощно разгневило арианите. Един от архидяконите, последовател на лъжеучението, пристъпил до архиепископа и с ръка му затулил устата.
Тогава архиепископът вдигнал ръката си и посочил на народа трите пръста в символ на Светата Триипостасна Троица, и по-късно, като свил двата пръста, посочил един, като с това означавал едното Божество. Архидяконът го хванал за ръката и Мелетий почнал още веднъж с уста да изповядва и популяризира неразделната Троица и едното Божество, увещавайки народа твърдо и непроменяемо да държи истината. Разсърденият архидякон ту ръката държал, ту затулял устата на светителя, който по този начин ревниво проповядвал същинската религия.
Православните почнали гръмко да показват насладата си и да славят пресветата, единосъщна и неразделна Троица, а ядосаните ариани изгонили от църквата архиепископа и от този момент почнали да го хулят и назовават разколник.
С твърдостта на духа Мелетий съчетавал невероятна благост и непрекъснато се стараел да усмири разприте и враждата. Той давал на паството си образец на всички добродетели и съумял да се обкръжи с почтени люде. Той ръкоположил за дякон св. Василий Велики, който бил пристигнал от Йерусалим в Антиохия. Като предузнал огромните способности на св. Йоан Златоуст, който в туй време бил още прекомерно млад, архиепископът го убеждавал да учи Св. Писание, кръстил го и го назначил за читател при църквата.
Арианите, виждайки, че са се измамили в очакванията си, убедили император Констанций да смъкна св. Мелетия и да го прати на изгнание в Армения, а сами си избрали свещеник всред арианите. Мелетий бил в заточение до самата гибел на Констанций.
Подир Констанций на престола се възкачил Юлиан, племенник на Константин Велики. Юлиан бил учтив в християнската религия, само че в душата си я мразел и, щом станал император, се отрекъл от нея и почнал с най-голямо старание да служи на езическите богове.
Като се убедил, че жестоките гонения не пречат на християнството да се популяризира, Юлиан прибягнал до по-хитри ограничения. Той оповестил цялостна веротърпимост, върнал от заточение всички заточени епископи - както православни, по този начин и ариани. Надявал се, че със своите разногласия за вярата те сами ще му оказват помощ да ослаби силата на християнството.
Заедно с други епископи и Мелетий бил върнат. Но той намерил православните разграничени между тях: едни признавали за свещеник Павлин, определен по време на неговото неявяване, други очаквали завръщането на Мелетий. Тия разпри огорчавали светителя и той с благост се стараел да въдвори мир и единодушие.
Скоро след това Юлиан умрял във война. Наследникът му Йовиан свикал в Антиохия поместен събор, на който арианите подписали своето единодушие с догмите, одобрени от Никейския събор. Но Йовиан скоро бил завещан от Валент, ревнив последовател на арианството.
Отново ереста краткотрайно спечелила, още веднъж грубо гонение било повдигнато против православните епископи, и Мелетий още веднъж бил изпъден от Антиохия. Император Грациан го възвърнал и Мелетий още веднъж почнал да управлява паството си. Но смутовете в Антиохийската черква продължавали: последователите на Павлин не признавали Мелетия.
Св. Мелетий полагал всички усилия да въдвори единодушие. Ревностно му помогал св. Василий Велики, свещеник Кесарийски, като убеждавал християните да стоят твърдо в православието. Мелетий посредством мъдри поуки просвещавал паството си и на всички давал образец на благоверен християнски живот. Той бил изпълнен с благост, примирение и неотстъпчивост на духа.
При него св. Симеон Стълпник подхванал своя доста сложен героизъм. Като чул, че подвижникът се приковава с желязна верига към един колосален камък, св. Мелетий се изкачил при него на височината и му споделил: " Човек може и без окови да владее себе си.
Не посредством желязна верига, само че посредством волята и разсъдъка би трябвало той да прикове себе си. " Симеон, като осъзнал справедливостта на тия думи, снел от себе си веригата и от ден на ден се стремял да обуздава волята си и напълно да я подчини на духа.
Не доста преди гибелта на Мелетий на императорския трон встъпил Теодосий Велики (379-39). Теодосий още до избирането му за цар видял един път насън св. Мелетия да му разпорежда венец и царска багреница. Този оракулски сън се сбъднал.
Грациан, чувствайки се прекомерно слаб да отблъсква непрекъснатите нахлувания на варварите, си избрал за съуправител храбрия собствен пълководец Теодосий. А след гибелта на Грациан, Теодосий станал император и ознаменувал своето царуване с победи и мъдри разпореждания, посредством които заслужил прозвището Велики.
Разприте и несъгласията в същото време продължавали да вълнуват Църквата. Освен това зародила друга разкол - ереста на Македоний, който отхвърлял божествеността на Светия Дух, заради което и последователита на тая разкол се наричали " духоборци " (виж също Раннохристиянски ереси, бел.ред.).
Теодосий, като желаел да приключи разприте, свикал в Цариград събор в 381 година. Това бил Вторият космополитен събор. На него била наказана ереста на Македоний, и Символът на вярата бил допълнен с учението за Св. Дух. Между другите епископи бил извикан в Цариград и св. Мелетий, който трябвало да ръководи събора. Теодосий, който до тогава не бил го виждал, познал в него същия дъртак, който видял насън да му поставя царски венец.
Мелетий с неотстъпчивост защищавал същинските канони на вярата. Той починал в дълбока напреднала възраст преди приключване на събора. За ръководител на събора бил назначен св. Григорий Богослов. Тялото на св. архиепископ Мелетий било пренесено от Цариград в Антиохия и било сложено покрай мощите на свещеномъченик Вавила.
Византийският император Констанций, един от синовете на Константин Велики, бил арианин и преследвал православните епископи. В доста градове имало по два епископа - православен и арианин.
Народът и духовенството се присъединявали ту към единия, ту към другия, и едно след друго тържествувало ту православието, ту арианството. Но и самите ариани се разделяли на две секти - чисти ариани и полуариани, които враждували между тях. Навсякъде омраза, отплата и даже кървави разпри заменили любовта и мира, завещани от Иисуса Христа.
Сред тия сложни условия Мелетий, родом от Армения, някогашен севастийски свещеник, бил единомислещо определен за архиепископ в Антиохия. С този избор се съгласили и арианите, които в Антиохия били повече от православните. Те се надявали да намерят в новия архиепископ собствен съидейник, само че скоро се убедили, че сбъркали в упованията си.
Тридесет дни след избирането му Мелетий проповядвал в храма. Всички присъстващи - православни и ариани, с неспокойствие очаквали от него ревюто на вярата му. Мелетий почнал да хвали догмите, одобрени от Никейския събор, и да изповядва Иисуса Христа като единосъщен на Отца, еднакъв Нему в действие и популярност и като Него създател на вселената.
Туй всенародно вероизповедание на православието мощно разгневило арианите. Един от архидяконите, последовател на лъжеучението, пристъпил до архиепископа и с ръка му затулил устата.
Тогава архиепископът вдигнал ръката си и посочил на народа трите пръста в символ на Светата Триипостасна Троица, и по-късно, като свил двата пръста, посочил един, като с това означавал едното Божество. Архидяконът го хванал за ръката и Мелетий почнал още веднъж с уста да изповядва и популяризира неразделната Троица и едното Божество, увещавайки народа твърдо и непроменяемо да държи истината. Разсърденият архидякон ту ръката държал, ту затулял устата на светителя, който по този начин ревниво проповядвал същинската религия.
Православните почнали гръмко да показват насладата си и да славят пресветата, единосъщна и неразделна Троица, а ядосаните ариани изгонили от църквата архиепископа и от този момент почнали да го хулят и назовават разколник.
С твърдостта на духа Мелетий съчетавал невероятна благост и непрекъснато се стараел да усмири разприте и враждата. Той давал на паството си образец на всички добродетели и съумял да се обкръжи с почтени люде. Той ръкоположил за дякон св. Василий Велики, който бил пристигнал от Йерусалим в Антиохия. Като предузнал огромните способности на св. Йоан Златоуст, който в туй време бил още прекомерно млад, архиепископът го убеждавал да учи Св. Писание, кръстил го и го назначил за читател при църквата.
Арианите, виждайки, че са се измамили в очакванията си, убедили император Констанций да смъкна св. Мелетия и да го прати на изгнание в Армения, а сами си избрали свещеник всред арианите. Мелетий бил в заточение до самата гибел на Констанций.
Подир Констанций на престола се възкачил Юлиан, племенник на Константин Велики. Юлиан бил учтив в християнската религия, само че в душата си я мразел и, щом станал император, се отрекъл от нея и почнал с най-голямо старание да служи на езическите богове.
Като се убедил, че жестоките гонения не пречат на християнството да се популяризира, Юлиан прибягнал до по-хитри ограничения. Той оповестил цялостна веротърпимост, върнал от заточение всички заточени епископи - както православни, по този начин и ариани. Надявал се, че със своите разногласия за вярата те сами ще му оказват помощ да ослаби силата на християнството.
Заедно с други епископи и Мелетий бил върнат. Но той намерил православните разграничени между тях: едни признавали за свещеник Павлин, определен по време на неговото неявяване, други очаквали завръщането на Мелетий. Тия разпри огорчавали светителя и той с благост се стараел да въдвори мир и единодушие.
Скоро след това Юлиан умрял във война. Наследникът му Йовиан свикал в Антиохия поместен събор, на който арианите подписали своето единодушие с догмите, одобрени от Никейския събор. Но Йовиан скоро бил завещан от Валент, ревнив последовател на арианството.
Отново ереста краткотрайно спечелила, още веднъж грубо гонение било повдигнато против православните епископи, и Мелетий още веднъж бил изпъден от Антиохия. Император Грациан го възвърнал и Мелетий още веднъж почнал да управлява паството си. Но смутовете в Антиохийската черква продължавали: последователите на Павлин не признавали Мелетия.
Св. Мелетий полагал всички усилия да въдвори единодушие. Ревностно му помогал св. Василий Велики, свещеник Кесарийски, като убеждавал християните да стоят твърдо в православието. Мелетий посредством мъдри поуки просвещавал паството си и на всички давал образец на благоверен християнски живот. Той бил изпълнен с благост, примирение и неотстъпчивост на духа.
При него св. Симеон Стълпник подхванал своя доста сложен героизъм. Като чул, че подвижникът се приковава с желязна верига към един колосален камък, св. Мелетий се изкачил при него на височината и му споделил: " Човек може и без окови да владее себе си.
Не посредством желязна верига, само че посредством волята и разсъдъка би трябвало той да прикове себе си. " Симеон, като осъзнал справедливостта на тия думи, снел от себе си веригата и от ден на ден се стремял да обуздава волята си и напълно да я подчини на духа.
Не доста преди гибелта на Мелетий на императорския трон встъпил Теодосий Велики (379-39). Теодосий още до избирането му за цар видял един път насън св. Мелетия да му разпорежда венец и царска багреница. Този оракулски сън се сбъднал.
Грациан, чувствайки се прекомерно слаб да отблъсква непрекъснатите нахлувания на варварите, си избрал за съуправител храбрия собствен пълководец Теодосий. А след гибелта на Грациан, Теодосий станал император и ознаменувал своето царуване с победи и мъдри разпореждания, посредством които заслужил прозвището Велики.
Разприте и несъгласията в същото време продължавали да вълнуват Църквата. Освен това зародила друга разкол - ереста на Македоний, който отхвърлял божествеността на Светия Дух, заради което и последователита на тая разкол се наричали " духоборци " (виж също Раннохристиянски ереси, бел.ред.).
Теодосий, като желаел да приключи разприте, свикал в Цариград събор в 381 година. Това бил Вторият космополитен събор. На него била наказана ереста на Македоний, и Символът на вярата бил допълнен с учението за Св. Дух. Между другите епископи бил извикан в Цариград и св. Мелетий, който трябвало да ръководи събора. Теодосий, който до тогава не бил го виждал, познал в него същия дъртак, който видял насън да му поставя царски венец.
Мелетий с неотстъпчивост защищавал същинските канони на вярата. Той починал в дълбока напреднала възраст преди приключване на събора. За ръководител на събора бил назначен св. Григорий Богослов. Тялото на св. архиепископ Мелетий било пренесено от Цариград в Антиохия и било сложено покрай мощите на свещеномъченик Вавила.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ