В този случай, специално за терасата, законът е разрешил много

В този случай, особено за терасата, законът е разрешил доста еднопосочно въпроса. Чл. 38 от Закона за собствеността категорично споделя, че покривът е обща част на постройката. Според закона, той не може да предстои на подялба. Има едно тълкувателно решение още от 1983г., което напълно ясно споделя, че общите елементи, в това число покривът, не могат да бъдат обект на покупко-продажби, нито да се получават по отминалост, Това съобщи професорът по административно право Иван Тодоров по отношение на абсурда с покривната тераса на шефът на КОНПИ Пламен Георгиев. Има желязна правосъдна процедура, която споделя, че когато някой има достъп до покрива и единствено през този апартамент има достъп до покрива, това не го прави притежател и не му дава право да бъде притежател на този покрив. Причината - този покрив може по избор на съсобствениците да бъде променян, да бъде променяна термоизолацията и така нататък Поради тази причина законът е решил еднопосочно този въпрос, разяснява още той. Според Тодоров точно това е повода този покрив да не може да се придобие в самостоятелна благосъстоятелност. Това, че е включен в нотариалния акт не е проблем заради една елементарна причина - тази част от нотариалния акт, която касае терасата, е оскъдна и не следва да се смята, че поражда правно деяние, разяснява още той.

Обикновено в строителните бумаги това, което се построява от горната страна, то става апартамент или жилище и се продава настрана, а това което си е покрив, си остава обща благосъстоятелност. Дори единствено оттова да има изход на този покрив. Няма по какъв начин да се заобиколи законът, има желязна правосъдна процедура с доста решения, в това число от 2018 година, съобщи Иван Тодоров.

Относно това по какъв начин КОНПИ ще ревизира Пламен Георгиев, той отговори, че не е належащо КОНПИ да го ревизира. По принцип, той не може да ревизира самичък себе си, защото ще е в спор на ползи. Има си прокуратура, има си и други контролни органи, които мога да ревизират. Прокуратурата в случай че има някакви подозрения - може да ревизира подробно всеки, който реши - няма никакъв проблем, разяснява още Тодоров.

По тематиката с жилищата на властта, които КОНПИ ревизира, проф. Иван Тодоров съобщи, че всеки един човек в България би трябвало да има сходство сред приходите и разноските си. Трябва и данъчната администрация да го следи, и прокуратурата, и всички правораздавателни органи, които имат отношение по въпросите. Всеки би трябвало да заявява правилни условия, от които да не се нанасят вреди върху данъчната система. Всичко предстои на инспекция, това е въпрос на правомерност.

Въпросът за разрешението за градеж на постройката „ Златен век " има две страни. Едната е самото позволение за градеж. То е издадено през 2007г. След това е презаверено, т.е. действието му е реновирано през 2012г. Има още веднъж 5-годишен период за деяние. През 2017г., в границите на този 5-годишен период, излиза смяната на закона, която отсрочва губенето на деяние за градеж. Моето мнение е, че разрешението за градеж е към момента настоящо. От друга страна, би трябвало да се реши, в случай че това стигне до правораздавателните органи, какъвто късмет има след решението на ДНСК, дали изобщо там може да се строи небостъргач, разяснява проф. Иван Тодоров по отношение на абсурда към постройката " Златен век ". По думите му не е безконтролна опцията човек да си построи колкото си желае висока постройка на обещано място. По начало в София не би трябвало да има пръснати небостъргачи, изключително в южната част, които да закриват гледката към Витоша. Поради тази причина би следвало да има най-сетне едно законодателно решение, с което това да се забрани. Един небостъргач основава редица проблеми, изключително за пътната инфраструктура, разяснява още той.