В тази статия ще разгледаме богатството на българския език в

В тази публикация ще разгледаме благосъстоянието на българския език в цялостната му мощ. През вековете обратно сме обогатявали езика си с нови думи, чуждици, турцизми, гърцизми и редица други въздействия, с цел да реализираме езиковото многообразие от думи, което имаме през днешния ден. Истината е, че развиването на езика е непрекъснат развой, който през днешния ден се добавя най-вече с чуждици, повлияни от навлизането на характерни терминологии, както и от глобализирането на света. Нека дружно си напомним някои забавни остарели думички и какво е тяхното значение. 
По икидния - по обяд; 
Църцори - тече, само че едва-едва;
Кипря - да се наглася, да се приготвя;
Кусур - недостатък;
Артиса - остана (като количество, да вземем за пример - артиса храна);
Лани - предходната година;
Заран - сутринта;
Сабахлян - сутринта;
Заник - залез;
Навестя - да споходя някой, да отида на гости;
Стъкмявам - класифицирам, нагласям (да стъкмя огъня);
Теферич (на теферич) - ветровито място;
Раздумка - другарски разговор;
Мушморок - по-палаво дете, което прави бели;
Разлъка - раздяла;
Сакам - желая, желая;
Зевзек - майтапчия, майтапчия;
Вастегарка - инструмент, който съставлява здрава пръчка с чатал в единия край. Ползва се, с цел да се товари добитък когато човек е сам;

Вие употребявате ли някои от тези думи в ежедневната си тирада? Интересното е, че множеството от нас го вършат, само че не се усещаме и си мислим, че езикът ни към този момент се размива и повлиява от чуждици, само че не осъзнаваме, че в действителност не е по този начин. В всекидневието си употребяваме доста диалектни думи и горните са единствено дребна част от тях. А какви остарели български думи знаете? Споделете с нас в мненията на публикацията.