София пак най-богата, на дъното - Видин, Пазарджик, Сливен, Силистра и Кърджали
В тазгодишното издание региона с най-силна стопанска система остава столицата. Областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе също се характеризират с доста положителни стопански индикатори. Характерен за всички области - водачи по икономическо развиване е високият приток на вложения, който води до основаване на нови работни места, по-високи приходи и по-добър стандарт на живот.
Обратно, в дъното по икономическо развиване се подреждат областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, като общото сред тях е, че всички те страдат от липса на частни вложения. Това, от своя страна, автоматизирано значи висока безработица и лимитирана претовареност, ниски приходи и високи равнища на беднотия, оповестиха от Института за пазарна стопанска система.
Със усилването на икономическия напредък от 2014 година насам се следи нов епизод на раздалечаване на областите от позиция на тяхното богатство. За това съдим от общоприетото отклоняване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, което се усилва 2014-2015 година и демонстрира все по-голямата раздалеченост на областите от междинната стойност. Все отново, макар този развой на „ разпръсване ” на областите, разликата в благосъстоянието сред най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) последните години се колебае към 4,5 пъти. Голямото “отваряне на ножицата ” при благосъстоянието сред най-богата и най-бедната област е в интервала на стопански взрив до рецесията. Предвид това може да се чака, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно отново ще стартира да пораства.
През 2016 и 2017 година следим изцяло раздвижване на българската стопанска система в унисон с подема в Европа. През 2016 година икономическият напредък доближи 3,9%, а през 2017 година формалната прогноза е за 4% растеж. В районите за оживлението съдим най-много от данните за пазара на труда за 2016-2017 година През третото тримесечие на 2017 година заетите в страната към този момент са с 212 хиляди души повече от дъното през 2013 година и доближават 3,225 млн. души. Коефициентът на претовареност при тези на 15-64 година е на рекордно високо равнище – 68,5%. За съпоставяне, пикът в заетостта преди рецесията бе регистриран през третото тримесечие на 2008 година – 65%.
През третото тримесечие броят на заетите в Южна България е с 145 хиляди души над миналогодишните равнища, като 70% от общо основаните нови работни места в страната са в столицата, Софийска област и областите Пловдив и Стара Загора. В Северна България нарастване също има, само че надалеч по-скромно – едвам 27 хиляди души, което е по-малко от растежа единствено за област Пловдив. Във всички области в Северозападна България, като се изключи Плевен, заетостта остава надалеч от най-високите си равнища за последното десетилетие. В Южна България неубедително във връзка с заетостта се показват области като Сливен и Кърджали.
Ако разгледаме обстановката на общинско равнище, прави усещане образуването на хомогенни клъстери в Северозападна България, както и в някои смесени и погранични региони, в които безработицата остава над 25% макар общите положителни трендове.
Работните заплати също се усилват, само че последните данни на Национален статистически институт сочат, че резултатът на столицата върху междинното възнаграждение за страната става все по-осезаем. Всъщност през третото тримесечие на 2017 година няма друга област с изключение на столицата, в която заплащането да е над междинното за страната. Концентрацията в столицата както на съществуващите, по този начин и на новоразкритите работни места с най-високо заплащане не подсказва скорошна смяна в тази наклонност. Трайни процеси на застигане на междинните равнища се виждат единствено в две области – Пловдив и Плевен. Обратната динамичност се следи в области като Видин, Силистра и Кюстендил и то макар ниските там работни заплати и нарастванията на минималната заплата през последните години. Ако тези трендове се запазят, новото нарастване на минималното възнаграждение (с рекордните 50 лева годишно – до 510 лева.) може да значи, че в близо половината области съотношението сред минималното и междинното възнаграждение ще е над 55%. В регионите с към момента висока безработица това може да значи затруднено откриване на работни места, както и муден растеж на заплащането поради към момента високата безработица.
Качеството на просветителната система в България продължава да е ниско. Делът на отпадналите се покачва в последните данни, а през 2016 и 2017 година делът на слабите оценки на матурите по български език и литература е вторият максимален откогато се организират зрелостни изпити.
Представянето на 28-те български области по редица просветителни знаци демонстрира и огромните разлики сред обособените области. За поредна година първенците в класирането са областите Смолян, София (столица) и Велико Търново. Смолян е ослепителен позитивен образец за очевидно възстановяване на учебното обучение в рамките единствено на няколко години. Чрез основаване на просветителна общественост, целенасочена работа на районния инспекторат по обучение и шефовете, замесване на родителите, непрекъснат разбор и самостоятелен метод към всеки възпитаник региона доближава рекордни резултати. Така област Смолян заема първото място в категорията „ Образование ” в тазгодишното издание
За страдание, други такива образци е мъчно да се открият. Основните аргументи за това са сбърканите тласъци в учебните заведения чрез субсидирането по отношение на механичния брой на учениците и възнаграждение на учителите по отношение на часовете без оглед на резултатите, както и строго избраните образователно наличие и способ на образование. Ключови стъпки за реализиране на по-добри резултати в образованието са плануваното въвеждане на система за оценка на качеството и обвързването ѝ със субсидирането на учебните заведения, установяване на повече средищни учебни заведения, възнаграждение на учителите съгласно постигнатите резултати, ранно кариерно насочване и освобождение на образователните стратегии в учебните заведения.
През последните две години (2016 и 2017 г.) се следи стабилно повишаване на локалните налози – в най-голяма степен по повод облагането на недвижимите парцели. Причината е, че макар положителното икономическо развиване, съвсем всички общини срещат съществени компликации да посрещнат финансовите си потребности. Дори и Столична община, въпреки и да е най-богата в страната, мъчно намира запас да извърши личната си капиталова стратегия.
Към този миг 32 общини са публично в процедура по финансово излекуване, като 7 от тях към този момент получиха и безлихвени заеми от страната – общо на стойност от 20 млн. лева Процедурата по финансово излекуване и безлихвените заеми могат само да „ погасят пожари ” в локалните финанси, само че не и да оказват помощ за дълготрайното развиване на общините. Плановото излекуване на общини не би трябвало да убива полемиката за действителна финансова децентрализация.
ИПИ предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините, като това се прави автоматизирано по ЕГН на данъкоплатеца – парите отиват там, където е записано лицето. Това е запас в границите на 634 млн. лева (за 2018 г.), което значи съвсем удвояване на личните данъчни приходи на общините. Тази промяна би подобрила неимоверно положението на общинските бюджети, създавайки благоприятни условия както за покриване на отговорности, по този начин и за нови финансови разноски. Създават се и тласъци на локалните управляващи да работят за повече вложения, по-висока претовареност и трудови приходи.
/24 часа
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Обратно, в дъното по икономическо развиване се подреждат областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, като общото сред тях е, че всички те страдат от липса на частни вложения. Това, от своя страна, автоматизирано значи висока безработица и лимитирана претовареност, ниски приходи и високи равнища на беднотия, оповестиха от Института за пазарна стопанска система.
Със усилването на икономическия напредък от 2014 година насам се следи нов епизод на раздалечаване на областите от позиция на тяхното богатство. За това съдим от общоприетото отклоняване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, което се усилва 2014-2015 година и демонстрира все по-голямата раздалеченост на областите от междинната стойност. Все отново, макар този развой на „ разпръсване ” на областите, разликата в благосъстоянието сред най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) последните години се колебае към 4,5 пъти. Голямото “отваряне на ножицата ” при благосъстоянието сред най-богата и най-бедната област е в интервала на стопански взрив до рецесията. Предвид това може да се чака, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно отново ще стартира да пораства.
През 2016 и 2017 година следим изцяло раздвижване на българската стопанска система в унисон с подема в Европа. През 2016 година икономическият напредък доближи 3,9%, а през 2017 година формалната прогноза е за 4% растеж. В районите за оживлението съдим най-много от данните за пазара на труда за 2016-2017 година През третото тримесечие на 2017 година заетите в страната към този момент са с 212 хиляди души повече от дъното през 2013 година и доближават 3,225 млн. души. Коефициентът на претовареност при тези на 15-64 година е на рекордно високо равнище – 68,5%. За съпоставяне, пикът в заетостта преди рецесията бе регистриран през третото тримесечие на 2008 година – 65%.
През третото тримесечие броят на заетите в Южна България е с 145 хиляди души над миналогодишните равнища, като 70% от общо основаните нови работни места в страната са в столицата, Софийска област и областите Пловдив и Стара Загора. В Северна България нарастване също има, само че надалеч по-скромно – едвам 27 хиляди души, което е по-малко от растежа единствено за област Пловдив. Във всички области в Северозападна България, като се изключи Плевен, заетостта остава надалеч от най-високите си равнища за последното десетилетие. В Южна България неубедително във връзка с заетостта се показват области като Сливен и Кърджали.
Ако разгледаме обстановката на общинско равнище, прави усещане образуването на хомогенни клъстери в Северозападна България, както и в някои смесени и погранични региони, в които безработицата остава над 25% макар общите положителни трендове.
Работните заплати също се усилват, само че последните данни на Национален статистически институт сочат, че резултатът на столицата върху междинното възнаграждение за страната става все по-осезаем. Всъщност през третото тримесечие на 2017 година няма друга област с изключение на столицата, в която заплащането да е над междинното за страната. Концентрацията в столицата както на съществуващите, по този начин и на новоразкритите работни места с най-високо заплащане не подсказва скорошна смяна в тази наклонност. Трайни процеси на застигане на междинните равнища се виждат единствено в две области – Пловдив и Плевен. Обратната динамичност се следи в области като Видин, Силистра и Кюстендил и то макар ниските там работни заплати и нарастванията на минималната заплата през последните години. Ако тези трендове се запазят, новото нарастване на минималното възнаграждение (с рекордните 50 лева годишно – до 510 лева.) може да значи, че в близо половината области съотношението сред минималното и междинното възнаграждение ще е над 55%. В регионите с към момента висока безработица това може да значи затруднено откриване на работни места, както и муден растеж на заплащането поради към момента високата безработица.
Качеството на просветителната система в България продължава да е ниско. Делът на отпадналите се покачва в последните данни, а през 2016 и 2017 година делът на слабите оценки на матурите по български език и литература е вторият максимален откогато се организират зрелостни изпити.
Представянето на 28-те български области по редица просветителни знаци демонстрира и огромните разлики сред обособените области. За поредна година първенците в класирането са областите Смолян, София (столица) и Велико Търново. Смолян е ослепителен позитивен образец за очевидно възстановяване на учебното обучение в рамките единствено на няколко години. Чрез основаване на просветителна общественост, целенасочена работа на районния инспекторат по обучение и шефовете, замесване на родителите, непрекъснат разбор и самостоятелен метод към всеки възпитаник региона доближава рекордни резултати. Така област Смолян заема първото място в категорията „ Образование ” в тазгодишното издание
За страдание, други такива образци е мъчно да се открият. Основните аргументи за това са сбърканите тласъци в учебните заведения чрез субсидирането по отношение на механичния брой на учениците и възнаграждение на учителите по отношение на часовете без оглед на резултатите, както и строго избраните образователно наличие и способ на образование. Ключови стъпки за реализиране на по-добри резултати в образованието са плануваното въвеждане на система за оценка на качеството и обвързването ѝ със субсидирането на учебните заведения, установяване на повече средищни учебни заведения, възнаграждение на учителите съгласно постигнатите резултати, ранно кариерно насочване и освобождение на образователните стратегии в учебните заведения.
През последните две години (2016 и 2017 г.) се следи стабилно повишаване на локалните налози – в най-голяма степен по повод облагането на недвижимите парцели. Причината е, че макар положителното икономическо развиване, съвсем всички общини срещат съществени компликации да посрещнат финансовите си потребности. Дори и Столична община, въпреки и да е най-богата в страната, мъчно намира запас да извърши личната си капиталова стратегия.
Към този миг 32 общини са публично в процедура по финансово излекуване, като 7 от тях към този момент получиха и безлихвени заеми от страната – общо на стойност от 20 млн. лева Процедурата по финансово излекуване и безлихвените заеми могат само да „ погасят пожари ” в локалните финанси, само че не и да оказват помощ за дълготрайното развиване на общините. Плановото излекуване на общини не би трябвало да убива полемиката за действителна финансова децентрализация.
ИПИ предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините, като това се прави автоматизирано по ЕГН на данъкоплатеца – парите отиват там, където е записано лицето. Това е запас в границите на 634 млн. лева (за 2018 г.), което значи съвсем удвояване на личните данъчни приходи на общините. Тази промяна би подобрила неимоверно положението на общинските бюджети, създавайки благоприятни условия както за покриване на отговорности, по този начин и за нови финансови разноски. Създават се и тласъци на локалните управляващи да работят за повече вложения, по-висока претовареност и трудови приходи.
/24 часа
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ