Politico: В Украйна даже и мирните споразумения могат да бъдат „руско оръжие“
В своите дипломатически старания да разубедят Русия от нова инвазия в Украйна, западните водачи разпореждат обновена вяра на от дълго време блокираните мирни съглашения от Минск. Това написа европейската редакция на Politico. Агенция „ Фокус “ разгласява материала.
Минските съглашения, контрактувани за първи път през 2014 и 2015 година, имаха за цел да сложат завършек на войната с подкрепяните от Русия сепаратисти, която бушуваше тогава в Източна Украйна.
Но договорът е мощно оспорван и сбъркан, с двусмислени разпореждания, отворени за спорно пояснение на съществени непредвидени условия.
От 2015 година Русия отхвърля да сътвори съществени условия, нужни за използването му, а висши украински чиновници споделят, че самото спокойно съглашение е оръжие, което Москва употребява, с цел да се опита да унищожи страната им.
Всичко това прави споразуменията, кръстени на беларуската столица, където са създадени, малко евентуално средство за разрешаване на актуалната рецесия - даже когато международните водачи упорстват, че няма различен вид.
Изправяйки се до украинския президент Владимир Зеленски в Киев във вторник, френският президент Еманюел Макрон разгласи споразуменията от Минск за „ единственият път, който ни разрешава да изградим мир, единственият път, който ни разрешава да изградим жизнеспособно политическо решение “. Германският канцлер Олаф Шолц и президентът на Съединени американски щати Джо Байдън направиха сходни изказвания.
Макрон също по този начин настоя, че е получил персонален ангажимент от съветския президент Владимир Путин в Москва предходния ден Русия да съблюдава тези съглашения. „ Вярвам, че в този момент е моментът всички участници в тези договаряния да стартират безкористен разговор. Пътят е възможен”, съобщи той.
Всъщност няма път - просто задънена улица, съгласно висши чиновници и дипломати, които са взели участие директно в годините на мъчителни договаряния за съглашението и които знаят доста повече за изискванията и минусите им от Макрон.
Русия упорства, че съглашението от Минск, откакто бъде изпълнено, ще даде политическа автономност на в този момент окупираните региони на Донецк и Луганск, което ще даде на подкрепяните от Русия управляващи там несъгласие върху значими решения в Киев, като да вземем за пример дали страната да се причислят към НАТО или Европейски Съюз. Киев споделя, че договорката планува известна степен на локално самоуправление, само че планува такива необятни пълномощия върху бъдещето на цялата страна.
Кремъл твърди, че Украйна е длъжна да пренапише конституцията си и неотложно да свика локални избори в окупираните територии. Украйна споделя, че съглашението дефинира серия от предварителни условия за избори, които в никакъв случай не са били изпълнени, в това число разоръжаване, евакуиране на съветски бойци и възобновяване на законната власт на Киев над тези територии.
Всяка страна упорства, че единствено тяхната интерпретация на споразуменията е вярна - и техните тълкувания са изцяло спорни.
В понеделник, разговаряйки с Макрон, Путин упрекна Киев, че работи за подкопаване на тези съглашения.
„ Според мен е явно за всички, че сегашните управляващи в Киев са поели курс за разглобяване на Минските съглашения “, сподели Путин. „ Няма прогрес по такива фундаментални въпроси като конституционната промяна, амнистията, локалните избори, правните аспекти на специфичния статут на Донбас. Той добави, че Украйна „ продължава да пренебрегва всички благоприятни условия за спокойно възобновяване на териториалната целокупност на страната посредством директен разговор “ с подкрепяните от Москва районни управляващи в източната част на страната.
Путин прикани западните сили да принудят Киев да се подчини на неговата интерпретация на Минските съглашения. „ Харесва ли ти или не, бъди търпелива, красавице моя – би трябвало да се съобразяваш “, сподели той, употребявайки съветска рима, която родителите употребяват, когато принуждават децата да ядат храна, която не им харесва, и която също се употребява и в по-груб подтекст.
Но Путин също по този начин насочи вниманието си към три по-широки претенции за сигурност, които той показа пред НАТО и Вашингтон – оставяйки някои анализатори да се опасяват, че той е заключил, че Минск в никакъв случай няма да бъде признат и че единствено военни дейности ще реализиран задачите му за Източна Украйна.
Висши украински чиновници, в това число външният министър Дмитро Кулеба и секретарят на Съвета за национална сигурност Олексий Данилов, обявиха, че Киев в никакъв случай не може да одобри съветската версия на Минските съглашения. Данилов сподели, че това би било еднакво на „ унищожаване” на страната. В дълготраен проект, настояват тези чиновници, Москва може да получи непрекъснат лост за надзор върху украинската политика и да осуети упоритостите на страната да се причисли към НАТО и Европейски Съюз. Но преди този момент, предизвестяват те, публичният яд поради сходни отстъпки може да докара до всеобщи безредици и политическа неустойчивост, което евентуално ще разцепи страната.
Страховете на Киев
През последните седмици, до момента в който Русия натрупа голяма военна мощ по границите на Украйна, формалните лица в Киев безшумно се притесняваха, че Западът ще употребява съветската опасност, с цел да принуди Украйна да одобри версията на Москва за Минските съглашения, изключително тъй като Путин е единственият водач от в този момент ръководещите, който е бил на масата за договаряния при договарянето на договорката. Германският, френският и украинският водачи по това време – Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Петро Порошенко – към този момент не са на власт.
„ Проблемът е, че тези съглашения ни бяха наложени по насила от руснаците “, сподели посланикът на Украйна в Лондон Вадим Пристайко пред радио BBC във вторник.
„ Най-мразената дума сега в Украйна е „ напредък “, когато се произнася с френски или немски акцент, когато разбираме, че нещо би трябвало да се направи за наша сметка.
Досега опасенията от западно изнудване не са се материализирали. Но неналичието на запознаване с изискванията и историята на договорката беше демонстрирано по време на визитата на Макрон в Москва. „ Когато бяха подписани споразуменията от Минск, нямаше толкоз интензивно съветско военно наличие на границата и това съществено трансформира обстановката “, сподели Макрон.
Всъщност по времето на сключването на споразуменията от Минск, в Донбас бушуваше пълномащабна война, деен съветски боен личен състав и съветски танкове и друго оръжия бяха минали границата и бяха директно забъркани в спора, а Украйна бе притисната да одобри неподходящите условия точно с цел да се избегнат всеобщи жертви и съществено проваляне.
„ Това беше контрактувано под дулото на оръжието “, сподели западен посланик, който в този момент е основан в Украйна, който следи процеса през цялото време. „ И по тази причина руснаците не желаят да го трансформират.”
Мински недоразумения
Русия и Украйна не са съгласни по съвсем всяка точка от споразуменията от Минск, които в действителност не са индивидуален координиран кротичък контракт, а по-скоро два съществени документа – в началото съглашение за преустановяване на огъня, реализирано през септември 2014 година, и следващ проект от 13 точки, ориентиран към използване на примирието и обрисуване на стъпки за политическо съглашение - и редица други спомагателни текстове.
Основният проект от 13 точки, публично наименуван „ Пакет от ограничения за използване на съглашението от Минск “ и прочут в резюме като „ Минск 2 “, беше контрактуван през февруари 2015 година и беше последван от поредност от дипломатическа преписка, приложения, допълнения и приложения, никое от които няма законова мощ. Най-известната от тях е „ Формулата на Щайнмайер “ – кръстена на сегашния немски президент Франк-Валтер Щайнмайер, който като външен министър се опита да позволи различията по отношение на това какви стъпки би трябвало да бъдат подхванати и в какъв ред.
Ключов проблем, съгласно висши чиновници и дипломати, които са взели участие директно в годините на мъчителни договаряния за съглашението, е, че Русия е избрана като поръчител - всъщност арбитър като Франция и Германия - вместо като страна в спора.
Това разграничаване, за което Путин и Владислав Сурков, тогава неговият висш консултант за Украйна, упорстваха по време на договарянията през 2014 и 2015 година, разреши на Кремъл да упорства украинското държавно управление да договаря непосредствено с водачите на по този начин наречените Донецка и Луганска национални републики - сепаратистки проруски марионетни управляващи в окупирания Донбас, даже откакто тези водачи одобряват всичките си указания от Москва.
„ Имате текст, който е толкоз доста безизходен, комплициран и спорен на моменти – и това явно е преднамерено “, сподели посланик, който е работил непосредствено по въпроса. „ Този комплициран текст изисква тълкувания и единодушие за тълкуванията, малко по малко. И по този начин, щом една от страните каже „ по този начин е, а не другояче “, не можете да приложите нищо, защото… в действителност на всяка стъпка би трябвало да се споразумеете за идната стъпка.”
„ Това е рамка, не е закон “, сподели дипломатът. " Това не е правно обвързващо нещо. "
Въпреки неналичието на правна мощ зад целия пакет, съглашението Минск 2 беше утвърдено от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който утвърди резолюция на 17 февруари 2015 година, призоваваща за неговото „ цялостно осъществяване “.
Путин цитира резолюцията на Организация на обединените нации по време на конференцията си с Макрон, както постоянно прави, с цел да подчертае легитимността на съглашението, и той също по този начин сподели, че владее правния дребен шрифт, като настоя, че украинското държавно управление би трябвало да бъде насила да договаря със сепаратистките управляващи в Донецк и Луганск, което Киев отхвърли да направи.
„ Иначе няма да проработи “, сподели Путин. „ Те не желаят да беседват непосредствено с представителите на Донбас. Написано е в точка 12, в точка 9, точка 11, че такива и такива въпроси ще бъдат обсъждани и съгласувани с представители на тези територии “, сподели Путин. „ Обсъдете ги и се споразумейте с тях. Как другояче можеш да проработи това? Невъзможно. "
Загубена пътна карта
Независими анализатори и специалисти настояват, че разликите сред руснаци и украинци във връзка с Минските съглашения са на практика непреодолими.
„ Ние сме надалеч от идна пътна карта, това е несъмнено “, сподели Самюел Чарап, старши политолог в RAND Corporation и съавтор на книга от 2017 година, озаглавена „ Всички губят: Кризата в Украйна и разрушителното съревнование за постсъветска Евразия.
„ Не виждам никоя страна да се отдалечава от позициите си сега “, сподели Чарап.
В същото време някои от най-оспорваните разпореждания в споразуменията от Минск могат да се окажат потребни - в малко евентуалния случай може да се откри компромис, сподели Чарап.
Споразумението, да вземем за пример, приканва за промени в украинската конституция, с цел да се обезпечи специфичен статут на окупираните региони на Донбас. Теоретично, сподели Чарап, процесът на конституционна промяна може да бъде употребен за подмяна на наредбите, изискващи Украйна да работи за участие в НАТО, с наредба, която се ангажира с необвързаност.
Подобна корекция би дала отговор на настояването на Русия за гаранция, че Украйна в никакъв случай не се причислява към Алианса, без да се изисква НАТО да обърне политиката си на „ отворени порти “, за която западните водачи упорстват, че не предстои на договаряния.
Но действително видяно, сходни конституционни промени наподобяват доста малко евентуални сега. „ Има и причина да бъдем скептични, че сега Зеленски е в положение да договаря за нова конституция с подставените лица на Русия “, сподели Чарап. „ Като се има поради, че всички в Украйна се готвят за борба, а не за договаряния.
Някои украински чиновници упорстват, че няма потребност от смяна на конституцията, защото украинският парламент одобри законодателство за необятен проект за децентрализация, който пренасочва бюджетните и вземащите решения пълномощия към локалните управляващи от Киев.
Чарап обаче сподели, че Русия ще назова това незадоволително, за осъществяване на наредбите в Минск, които изискват специфичен статут на окупираните сега региони. „ Не мисля, че Русия ще бъде готина единствено с използването на настоящото украинско законодателство. Не мисля, че това е нещото, за което те считат, че са подписали ", сподели той.
Липсват водачи
Друго главоболие, когато става дума за Минск, е, че никой на действителна власт не е подписвал нищо. Въпреки че Оланд, Меркел, Порошенко и Путин бяха на масата за договаряния в беларуската столица, документите бяха подписани от други. Бившият украински президент Леонид Кучма подписа като представител на страната си, дружно с съветския дипломат в Украйна Михаил Зурабов и дипломат Хайди Талявини от Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ).
Споразумението беше подписано и от представители на сепаратистки региони Александър Захарченко от Донецк и Игор Плотницки от Луганск. Захарченко беше погубен при бомбен атентат през август 2018 година Плотницки оцеля при атентат с кола през 2016 година, подаде оставка на фона на политическата битка през 2017 година и избяга в Русия, където се счита, че живее.
Основната отговорност за използването на споразуменията от Минск е на водачите на Франция, Германия, Русия и Украйна – или посочени от тях лица, било то външни министри или съветници на президента – които се срещат като квартет в по този начин наречения „ Нормандски формат “. Следващата среща на равнище съветници е планувана за четвъртък в Берлин.
На техническо равнище обаче ръководството на детайлите беше сложено в ръцете на тристранна контактна група, състояща се от представители на Украйна, Русия и ОССЕ.
През 2015 и 2016 година, когато страните бяха в невъзможност и споразуменията в застой, Щайнмайер предложи серия от стъпки, ориентирани към връщане на процеса назад в придвижване.
Една смешка, която в този момент циркулира измежду публични лица и дипломати, е, че в този миг даже Щайнмайер не знае какво има във формулата на Щайнмайер. Но когато беше препоръчана за първи път в дипломатически писма, формулата ясно призоваваше за закон за специфичния статут на Донецк и Луганск да влезе в действие в 20 часа в същия ден, в който се организират локалните избори в Донбас
Русия употребява това, с цел да упорства, че първите стъпки за прогрес според Минските съглашения би трябвало да бъдат провеждането на избори и даването на специфичен статут. Украинските чиновници обаче показват други разпореждания в писмата на Щайнмайер, които заявяват, че гласуването би трябвало да бъде „ планувано и извършено в сходство с Конституцията на Украйна “, а също и в „ сходство “ с „ ОССЕ и интернационалните стандарти за демократични избори “.
Украинските управляващи упорстват, че тези стандарти не могат да бъдат изпълнени, до момента в който Киев не си върне още веднъж контрола над окупираните региони, публицистите не получат безграничен достъп и претендентите от целия политически набор не получат свободна и обективна опция да вземат участие. Съществуват и доста други спънки, в това число отсъствието на гласоподаватели: повече от 700 000 души се счита, че са били разселени от районите заради продължаващата война.
Бившият украински министър председател Арсений Яценюк сподели, че Русия употребява като оръжие мирните съглашения. „ Целта на Путин е да ни задържи в сферата си на въздействие посредством използването на договорката от Минск в неговата интерпретация “, сподели той.
Яценюк, Порошенко и други някогашни длъжностни лица, които бяха на власт по времето, когато беше реализирано съглашението от Минск, споделят, че Украйна би била повече от подготвена да приложи споразуменията, както го пояснява Киев по това време.
„ Ако руснаците споделят украинската интерпретация на договорката от Минск, добре, ние сме подготвени “, сподели Яценюк. „ Можем да проведем свободни и почтени избори, а не избори под дулото на съветски оръдия. "
Порошенко, в изявление за POLITICO предишния месец, сподели, че Русия прекалява, като упорства, че специфичният статут на окупираните територии ще разреши налагане на несъгласие върху значими решения по отношение на интернационалния статут на Украйна.
„ Извинете, само че външната политика не е локално самоуправление “, сподели Порошенко.
Макрон обаче сподели, че Минск е единственият отговор, в случай че Украйна желае да си върне контрола над Донбас. „ Споразуменията от Минск “, сподели френският президент, са „ най-хубавата отбрана на териториалната целокупност на Украйна “.
Източник Агенция Фокус
Превод и редакция: Юлиян Марков
Минските съглашения, контрактувани за първи път през 2014 и 2015 година, имаха за цел да сложат завършек на войната с подкрепяните от Русия сепаратисти, която бушуваше тогава в Източна Украйна.
Но договорът е мощно оспорван и сбъркан, с двусмислени разпореждания, отворени за спорно пояснение на съществени непредвидени условия.
От 2015 година Русия отхвърля да сътвори съществени условия, нужни за използването му, а висши украински чиновници споделят, че самото спокойно съглашение е оръжие, което Москва употребява, с цел да се опита да унищожи страната им.
Всичко това прави споразуменията, кръстени на беларуската столица, където са създадени, малко евентуално средство за разрешаване на актуалната рецесия - даже когато международните водачи упорстват, че няма различен вид.
Изправяйки се до украинския президент Владимир Зеленски в Киев във вторник, френският президент Еманюел Макрон разгласи споразуменията от Минск за „ единственият път, който ни разрешава да изградим мир, единственият път, който ни разрешава да изградим жизнеспособно политическо решение “. Германският канцлер Олаф Шолц и президентът на Съединени американски щати Джо Байдън направиха сходни изказвания.
Макрон също по този начин настоя, че е получил персонален ангажимент от съветския президент Владимир Путин в Москва предходния ден Русия да съблюдава тези съглашения. „ Вярвам, че в този момент е моментът всички участници в тези договаряния да стартират безкористен разговор. Пътят е възможен”, съобщи той.
Всъщност няма път - просто задънена улица, съгласно висши чиновници и дипломати, които са взели участие директно в годините на мъчителни договаряния за съглашението и които знаят доста повече за изискванията и минусите им от Макрон.
Русия упорства, че съглашението от Минск, откакто бъде изпълнено, ще даде политическа автономност на в този момент окупираните региони на Донецк и Луганск, което ще даде на подкрепяните от Русия управляващи там несъгласие върху значими решения в Киев, като да вземем за пример дали страната да се причислят към НАТО или Европейски Съюз. Киев споделя, че договорката планува известна степен на локално самоуправление, само че планува такива необятни пълномощия върху бъдещето на цялата страна.
Кремъл твърди, че Украйна е длъжна да пренапише конституцията си и неотложно да свика локални избори в окупираните територии. Украйна споделя, че съглашението дефинира серия от предварителни условия за избори, които в никакъв случай не са били изпълнени, в това число разоръжаване, евакуиране на съветски бойци и възобновяване на законната власт на Киев над тези територии.
Всяка страна упорства, че единствено тяхната интерпретация на споразуменията е вярна - и техните тълкувания са изцяло спорни.
В понеделник, разговаряйки с Макрон, Путин упрекна Киев, че работи за подкопаване на тези съглашения.
„ Според мен е явно за всички, че сегашните управляващи в Киев са поели курс за разглобяване на Минските съглашения “, сподели Путин. „ Няма прогрес по такива фундаментални въпроси като конституционната промяна, амнистията, локалните избори, правните аспекти на специфичния статут на Донбас. Той добави, че Украйна „ продължава да пренебрегва всички благоприятни условия за спокойно възобновяване на териториалната целокупност на страната посредством директен разговор “ с подкрепяните от Москва районни управляващи в източната част на страната.
Путин прикани западните сили да принудят Киев да се подчини на неговата интерпретация на Минските съглашения. „ Харесва ли ти или не, бъди търпелива, красавице моя – би трябвало да се съобразяваш “, сподели той, употребявайки съветска рима, която родителите употребяват, когато принуждават децата да ядат храна, която не им харесва, и която също се употребява и в по-груб подтекст.
Но Путин също по този начин насочи вниманието си към три по-широки претенции за сигурност, които той показа пред НАТО и Вашингтон – оставяйки някои анализатори да се опасяват, че той е заключил, че Минск в никакъв случай няма да бъде признат и че единствено военни дейности ще реализиран задачите му за Източна Украйна.
Висши украински чиновници, в това число външният министър Дмитро Кулеба и секретарят на Съвета за национална сигурност Олексий Данилов, обявиха, че Киев в никакъв случай не може да одобри съветската версия на Минските съглашения. Данилов сподели, че това би било еднакво на „ унищожаване” на страната. В дълготраен проект, настояват тези чиновници, Москва може да получи непрекъснат лост за надзор върху украинската политика и да осуети упоритостите на страната да се причисли към НАТО и Европейски Съюз. Но преди този момент, предизвестяват те, публичният яд поради сходни отстъпки може да докара до всеобщи безредици и политическа неустойчивост, което евентуално ще разцепи страната.
Страховете на Киев
През последните седмици, до момента в който Русия натрупа голяма военна мощ по границите на Украйна, формалните лица в Киев безшумно се притесняваха, че Западът ще употребява съветската опасност, с цел да принуди Украйна да одобри версията на Москва за Минските съглашения, изключително тъй като Путин е единственият водач от в този момент ръководещите, който е бил на масата за договаряния при договарянето на договорката. Германският, френският и украинският водачи по това време – Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Петро Порошенко – към този момент не са на власт.
„ Проблемът е, че тези съглашения ни бяха наложени по насила от руснаците “, сподели посланикът на Украйна в Лондон Вадим Пристайко пред радио BBC във вторник.
„ Най-мразената дума сега в Украйна е „ напредък “, когато се произнася с френски или немски акцент, когато разбираме, че нещо би трябвало да се направи за наша сметка.
Досега опасенията от западно изнудване не са се материализирали. Но неналичието на запознаване с изискванията и историята на договорката беше демонстрирано по време на визитата на Макрон в Москва. „ Когато бяха подписани споразуменията от Минск, нямаше толкоз интензивно съветско военно наличие на границата и това съществено трансформира обстановката “, сподели Макрон.
Всъщност по времето на сключването на споразуменията от Минск, в Донбас бушуваше пълномащабна война, деен съветски боен личен състав и съветски танкове и друго оръжия бяха минали границата и бяха директно забъркани в спора, а Украйна бе притисната да одобри неподходящите условия точно с цел да се избегнат всеобщи жертви и съществено проваляне.
„ Това беше контрактувано под дулото на оръжието “, сподели западен посланик, който в този момент е основан в Украйна, който следи процеса през цялото време. „ И по тази причина руснаците не желаят да го трансформират.”
Мински недоразумения
Русия и Украйна не са съгласни по съвсем всяка точка от споразуменията от Минск, които в действителност не са индивидуален координиран кротичък контракт, а по-скоро два съществени документа – в началото съглашение за преустановяване на огъня, реализирано през септември 2014 година, и следващ проект от 13 точки, ориентиран към използване на примирието и обрисуване на стъпки за политическо съглашение - и редица други спомагателни текстове.
Основният проект от 13 точки, публично наименуван „ Пакет от ограничения за използване на съглашението от Минск “ и прочут в резюме като „ Минск 2 “, беше контрактуван през февруари 2015 година и беше последван от поредност от дипломатическа преписка, приложения, допълнения и приложения, никое от които няма законова мощ. Най-известната от тях е „ Формулата на Щайнмайер “ – кръстена на сегашния немски президент Франк-Валтер Щайнмайер, който като външен министър се опита да позволи различията по отношение на това какви стъпки би трябвало да бъдат подхванати и в какъв ред.
Ключов проблем, съгласно висши чиновници и дипломати, които са взели участие директно в годините на мъчителни договаряния за съглашението, е, че Русия е избрана като поръчител - всъщност арбитър като Франция и Германия - вместо като страна в спора.
Това разграничаване, за което Путин и Владислав Сурков, тогава неговият висш консултант за Украйна, упорстваха по време на договарянията през 2014 и 2015 година, разреши на Кремъл да упорства украинското държавно управление да договаря непосредствено с водачите на по този начин наречените Донецка и Луганска национални републики - сепаратистки проруски марионетни управляващи в окупирания Донбас, даже откакто тези водачи одобряват всичките си указания от Москва.
„ Имате текст, който е толкоз доста безизходен, комплициран и спорен на моменти – и това явно е преднамерено “, сподели посланик, който е работил непосредствено по въпроса. „ Този комплициран текст изисква тълкувания и единодушие за тълкуванията, малко по малко. И по този начин, щом една от страните каже „ по този начин е, а не другояче “, не можете да приложите нищо, защото… в действителност на всяка стъпка би трябвало да се споразумеете за идната стъпка.”
„ Това е рамка, не е закон “, сподели дипломатът. " Това не е правно обвързващо нещо. "
Въпреки неналичието на правна мощ зад целия пакет, съглашението Минск 2 беше утвърдено от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който утвърди резолюция на 17 февруари 2015 година, призоваваща за неговото „ цялостно осъществяване “.
Путин цитира резолюцията на Организация на обединените нации по време на конференцията си с Макрон, както постоянно прави, с цел да подчертае легитимността на съглашението, и той също по този начин сподели, че владее правния дребен шрифт, като настоя, че украинското държавно управление би трябвало да бъде насила да договаря със сепаратистките управляващи в Донецк и Луганск, което Киев отхвърли да направи.
„ Иначе няма да проработи “, сподели Путин. „ Те не желаят да беседват непосредствено с представителите на Донбас. Написано е в точка 12, в точка 9, точка 11, че такива и такива въпроси ще бъдат обсъждани и съгласувани с представители на тези територии “, сподели Путин. „ Обсъдете ги и се споразумейте с тях. Как другояче можеш да проработи това? Невъзможно. "
Загубена пътна карта
Независими анализатори и специалисти настояват, че разликите сред руснаци и украинци във връзка с Минските съглашения са на практика непреодолими.
„ Ние сме надалеч от идна пътна карта, това е несъмнено “, сподели Самюел Чарап, старши политолог в RAND Corporation и съавтор на книга от 2017 година, озаглавена „ Всички губят: Кризата в Украйна и разрушителното съревнование за постсъветска Евразия.
„ Не виждам никоя страна да се отдалечава от позициите си сега “, сподели Чарап.
В същото време някои от най-оспорваните разпореждания в споразуменията от Минск могат да се окажат потребни - в малко евентуалния случай може да се откри компромис, сподели Чарап.
Споразумението, да вземем за пример, приканва за промени в украинската конституция, с цел да се обезпечи специфичен статут на окупираните региони на Донбас. Теоретично, сподели Чарап, процесът на конституционна промяна може да бъде употребен за подмяна на наредбите, изискващи Украйна да работи за участие в НАТО, с наредба, която се ангажира с необвързаност.
Подобна корекция би дала отговор на настояването на Русия за гаранция, че Украйна в никакъв случай не се причислява към Алианса, без да се изисква НАТО да обърне политиката си на „ отворени порти “, за която западните водачи упорстват, че не предстои на договаряния.
Но действително видяно, сходни конституционни промени наподобяват доста малко евентуални сега. „ Има и причина да бъдем скептични, че сега Зеленски е в положение да договаря за нова конституция с подставените лица на Русия “, сподели Чарап. „ Като се има поради, че всички в Украйна се готвят за борба, а не за договаряния.
Някои украински чиновници упорстват, че няма потребност от смяна на конституцията, защото украинският парламент одобри законодателство за необятен проект за децентрализация, който пренасочва бюджетните и вземащите решения пълномощия към локалните управляващи от Киев.
Чарап обаче сподели, че Русия ще назова това незадоволително, за осъществяване на наредбите в Минск, които изискват специфичен статут на окупираните сега региони. „ Не мисля, че Русия ще бъде готина единствено с използването на настоящото украинско законодателство. Не мисля, че това е нещото, за което те считат, че са подписали ", сподели той.
Липсват водачи
Друго главоболие, когато става дума за Минск, е, че никой на действителна власт не е подписвал нищо. Въпреки че Оланд, Меркел, Порошенко и Путин бяха на масата за договаряния в беларуската столица, документите бяха подписани от други. Бившият украински президент Леонид Кучма подписа като представител на страната си, дружно с съветския дипломат в Украйна Михаил Зурабов и дипломат Хайди Талявини от Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ).
Споразумението беше подписано и от представители на сепаратистки региони Александър Захарченко от Донецк и Игор Плотницки от Луганск. Захарченко беше погубен при бомбен атентат през август 2018 година Плотницки оцеля при атентат с кола през 2016 година, подаде оставка на фона на политическата битка през 2017 година и избяга в Русия, където се счита, че живее.
Основната отговорност за използването на споразуменията от Минск е на водачите на Франция, Германия, Русия и Украйна – или посочени от тях лица, било то външни министри или съветници на президента – които се срещат като квартет в по този начин наречения „ Нормандски формат “. Следващата среща на равнище съветници е планувана за четвъртък в Берлин.
На техническо равнище обаче ръководството на детайлите беше сложено в ръцете на тристранна контактна група, състояща се от представители на Украйна, Русия и ОССЕ.
През 2015 и 2016 година, когато страните бяха в невъзможност и споразуменията в застой, Щайнмайер предложи серия от стъпки, ориентирани към връщане на процеса назад в придвижване.
Една смешка, която в този момент циркулира измежду публични лица и дипломати, е, че в този миг даже Щайнмайер не знае какво има във формулата на Щайнмайер. Но когато беше препоръчана за първи път в дипломатически писма, формулата ясно призоваваше за закон за специфичния статут на Донецк и Луганск да влезе в действие в 20 часа в същия ден, в който се организират локалните избори в Донбас
Русия употребява това, с цел да упорства, че първите стъпки за прогрес според Минските съглашения би трябвало да бъдат провеждането на избори и даването на специфичен статут. Украинските чиновници обаче показват други разпореждания в писмата на Щайнмайер, които заявяват, че гласуването би трябвало да бъде „ планувано и извършено в сходство с Конституцията на Украйна “, а също и в „ сходство “ с „ ОССЕ и интернационалните стандарти за демократични избори “.
Украинските управляващи упорстват, че тези стандарти не могат да бъдат изпълнени, до момента в който Киев не си върне още веднъж контрола над окупираните региони, публицистите не получат безграничен достъп и претендентите от целия политически набор не получат свободна и обективна опция да вземат участие. Съществуват и доста други спънки, в това число отсъствието на гласоподаватели: повече от 700 000 души се счита, че са били разселени от районите заради продължаващата война.
Бившият украински министър председател Арсений Яценюк сподели, че Русия употребява като оръжие мирните съглашения. „ Целта на Путин е да ни задържи в сферата си на въздействие посредством използването на договорката от Минск в неговата интерпретация “, сподели той.
Яценюк, Порошенко и други някогашни длъжностни лица, които бяха на власт по времето, когато беше реализирано съглашението от Минск, споделят, че Украйна би била повече от подготвена да приложи споразуменията, както го пояснява Киев по това време.
„ Ако руснаците споделят украинската интерпретация на договорката от Минск, добре, ние сме подготвени “, сподели Яценюк. „ Можем да проведем свободни и почтени избори, а не избори под дулото на съветски оръдия. "
Порошенко, в изявление за POLITICO предишния месец, сподели, че Русия прекалява, като упорства, че специфичният статут на окупираните територии ще разреши налагане на несъгласие върху значими решения по отношение на интернационалния статут на Украйна.
„ Извинете, само че външната политика не е локално самоуправление “, сподели Порошенко.
Макрон обаче сподели, че Минск е единственият отговор, в случай че Украйна желае да си върне контрола над Донбас. „ Споразуменията от Минск “, сподели френският президент, са „ най-хубавата отбрана на териториалната целокупност на Украйна “.
Източник Агенция Фокус
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ