Кои и колко са "работещите бедни"?
В обществената политика, едно от понятията, с които се спекулира най-често е „ работещ безпаричен “, най-вероятно заради обяснимата неправда някой да работи, а да не може да свързва двата края, написа Труд.
Към объркването към това разбиране се прибавя и събитието, че битуват няколко разнообразни избрания, съгласно които броят на работещите небогати в България варира в границите на стотици хиляди души.
По тази причина, в сегашния текст ще разгледаме главните характерности на работещите небогати въз основа на последните налични данни за 2017 година от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) на Национален статистически институт и Евростат.
За да попадне някой в групата на работещите небогати, е належащо да дава отговор на две условия – да работи на цялостно или ненапълно работно време, и да е част от домакинство с приход под 60% от медианния за избраната година.
Към 2017 година, от когато са последните налични микро данни на EU-SILC, на това определение дават отговор към 378 хиляди души (16+ години), или към 12% от всички заети, включително и работещи хора отвън трудоспособна възраст.
На първо място, доста повече работещи небогати са мъже, в сравнение с дами – 230 хиляди мъже и 150 хиляди дами.
Този дисбаланс е значително разбираем, защото в бедните фамилии доста постоянно единствено единият от възрастните работи, и това доста по-често са мъжете, до момента в който дамите са безработни или неактивни и се грижат за подвластните деца или възрастни.
Този извод значително се удостоверява и от разпределението на работещите небогати съгласно размера на семейството.
Повечето са съсредоточени в семейства с най-малко трима членове, което насочва към домакинство с един работещ (най-вероятно заплата към минималната), незает възрастен и подвластни деца. При семействата с един човек, който е работещ безпаричен, става дума за ангажиран на ненапълно работно време, а при тези с двама – за общуване на ангажиран и безработен/неактивен, или един ангажиран със подвластно дете или пенсионер.
Също като при бедността като цяло, работещите небогати имат ясно изразен учебен профил. Почти всички са приключили някаква форма на учебно обучение, най-често осми или дванадесети клас.
Малкият дял на работещите небогати с начално или по-ниско обучение е значително предстоящ, защото за тях е доста евентуално да са небогати, само че да останат напълно отвън претовареност, т. е. да са неактивни или безработни.
Обратно, висшето обучение (и до известна степен професионалното) постоянно дава достъп до по-добри работни места, които извеждат семействата от групата на бедните.
Възрастовата конструкция на работещите небогати значително дава отговор на този на цялата работна мощ. Мнозинството от тях са съсредоточени сред 30 и 49 години, където са и най-многото заети като цяло. Броят работещи небогати в пенсионна възраст е релативно по-нисък.
Накрая, коства си да разгледаме и разпределението на работещите небогати сред другите специалности. EU-SILC разрешава детайлната им разбивка съгласно Международната общоприета подредба на специалностите.
Повечето от специалностите, в които са съсредоточени работещите небогати не допускат висока подготовка – доста от тях са за чистачи, строители, продавачи, водачи, сервитьори и аграрни служащи.
Очаквано, това са и измежду специалностите с най-ниско възнаграждение в страната, както и максимален сив бранш и недекларирана претовареност.
Много от тях са и разнообразни форми на сезонна претовареност, а и те са измежду най-застрашените и несигурните при положение на утежняване на икономическата обстановка, защото нискоквалифицираните най-често са измежду първите уволнени, строителната активност се свива сензитивно, а търсенето на доста услуги понижава.
Прегледът на характерностите на работещите небогати разкрива много особености, които биха могли да бъдат потребни при дефинирането на политики, ориентирани към тях.
От една страна, видно налице са проблеми при издържането на по-големи фамилии с прихода на един ангажиран, само че от друга, доста работещи небогати са с ниска подготовка, което възпира насочването им към специалности с по-високо възнаграждение.
На напред във времето още веднъж излиза събитието, че бедността е непропорционално огромен проблем измежду ромите, даже и за релативно ниския дял от тях, които работят.
Професиите на работещите небогати пък са измежду най-застрашените от утежняването на икономическата обстановка, което слага актуалните им незадоволителни приходи в риск при положение на рецесия.
Половината – българи, една четвърт – роми
На напред във времето още веднъж излиза събитието, че бедността е непропорционално огромен проблем измежду ромите.
Профилът на работещите небогати е много по-различен от този на заетите като цяло по своята етническа конструкция. Малко над?, или 100 хиляди от работещите небогати са роми, 200 хиляди са българи.
Това е разследване най-много на просветителната конструкция – доста малко роми имат висше обучение, което се отразява на достъпа им до по-добре платени работни места.
В ромските семейства е и доста по-голяма вероятността да има единствено един ангажиран, чийто приход да се разпределя и сред останалите му членове, а и в тях постоянно има повече деца.
Към объркването към това разбиране се прибавя и събитието, че битуват няколко разнообразни избрания, съгласно които броят на работещите небогати в България варира в границите на стотици хиляди души.
По тази причина, в сегашния текст ще разгледаме главните характерности на работещите небогати въз основа на последните налични данни за 2017 година от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) на Национален статистически институт и Евростат.
За да попадне някой в групата на работещите небогати, е належащо да дава отговор на две условия – да работи на цялостно или ненапълно работно време, и да е част от домакинство с приход под 60% от медианния за избраната година.
Към 2017 година, от когато са последните налични микро данни на EU-SILC, на това определение дават отговор към 378 хиляди души (16+ години), или към 12% от всички заети, включително и работещи хора отвън трудоспособна възраст.
На първо място, доста повече работещи небогати са мъже, в сравнение с дами – 230 хиляди мъже и 150 хиляди дами.
Този дисбаланс е значително разбираем, защото в бедните фамилии доста постоянно единствено единият от възрастните работи, и това доста по-често са мъжете, до момента в който дамите са безработни или неактивни и се грижат за подвластните деца или възрастни.
Този извод значително се удостоверява и от разпределението на работещите небогати съгласно размера на семейството.
Повечето са съсредоточени в семейства с най-малко трима членове, което насочва към домакинство с един работещ (най-вероятно заплата към минималната), незает възрастен и подвластни деца. При семействата с един човек, който е работещ безпаричен, става дума за ангажиран на ненапълно работно време, а при тези с двама – за общуване на ангажиран и безработен/неактивен, или един ангажиран със подвластно дете или пенсионер.
Също като при бедността като цяло, работещите небогати имат ясно изразен учебен профил. Почти всички са приключили някаква форма на учебно обучение, най-често осми или дванадесети клас.
Малкият дял на работещите небогати с начално или по-ниско обучение е значително предстоящ, защото за тях е доста евентуално да са небогати, само че да останат напълно отвън претовареност, т. е. да са неактивни или безработни.
Обратно, висшето обучение (и до известна степен професионалното) постоянно дава достъп до по-добри работни места, които извеждат семействата от групата на бедните.
Възрастовата конструкция на работещите небогати значително дава отговор на този на цялата работна мощ. Мнозинството от тях са съсредоточени сред 30 и 49 години, където са и най-многото заети като цяло. Броят работещи небогати в пенсионна възраст е релативно по-нисък.
Накрая, коства си да разгледаме и разпределението на работещите небогати сред другите специалности. EU-SILC разрешава детайлната им разбивка съгласно Международната общоприета подредба на специалностите.
Повечето от специалностите, в които са съсредоточени работещите небогати не допускат висока подготовка – доста от тях са за чистачи, строители, продавачи, водачи, сервитьори и аграрни служащи.
Очаквано, това са и измежду специалностите с най-ниско възнаграждение в страната, както и максимален сив бранш и недекларирана претовареност.
Много от тях са и разнообразни форми на сезонна претовареност, а и те са измежду най-застрашените и несигурните при положение на утежняване на икономическата обстановка, защото нискоквалифицираните най-често са измежду първите уволнени, строителната активност се свива сензитивно, а търсенето на доста услуги понижава.
Прегледът на характерностите на работещите небогати разкрива много особености, които биха могли да бъдат потребни при дефинирането на политики, ориентирани към тях.
От една страна, видно налице са проблеми при издържането на по-големи фамилии с прихода на един ангажиран, само че от друга, доста работещи небогати са с ниска подготовка, което възпира насочването им към специалности с по-високо възнаграждение.
На напред във времето още веднъж излиза събитието, че бедността е непропорционално огромен проблем измежду ромите, даже и за релативно ниския дял от тях, които работят.
Професиите на работещите небогати пък са измежду най-застрашените от утежняването на икономическата обстановка, което слага актуалните им незадоволителни приходи в риск при положение на рецесия.
Половината – българи, една четвърт – роми
На напред във времето още веднъж излиза събитието, че бедността е непропорционално огромен проблем измежду ромите.
Профилът на работещите небогати е много по-различен от този на заетите като цяло по своята етническа конструкция. Малко над?, или 100 хиляди от работещите небогати са роми, 200 хиляди са българи.
Това е разследване най-много на просветителната конструкция – доста малко роми имат висше обучение, което се отразява на достъпа им до по-добре платени работни места.
В ромските семейства е и доста по-голяма вероятността да има единствено един ангажиран, чийто приход да се разпределя и сред останалите му членове, а и в тях постоянно има повече деца.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ