В Смядово вече са настанени бесарабски българи, бягащи от войната
В Смядово подредиха за ден преди малко ремонтирана постройка, с цел да одобряват бесарабски българи с децата им. Там сега се намира Мария Жекова. Сърцето ѝ обаче е в село Криничное.
" То е доста хубаво село, там са единствено българи и са доста работливи. Преди 200 години моите предшественици идвали от България да търсят протекция, в този момент ние бягаме. За тези 200 години тази безкрайна Бесарабска степ трансфораха в цъфтяща градина ", споделя Мария.
Тя в никакъв случай не си е представяла, че ще напусне родното място единствено с два куфара, ще пропътува над 1000 километра, с цел да избави децата си от войната.
Мария е учителка по български и украински език в селското учебно заведение. Съпругът ѝ е инженер. Имат и земеделско стопанство, чиято годишна продукция е трябвало да съберат и продадат в този момент. Всичко е оставено на полето, с цел да избави децата си.
На дребното си дете обяснила, че им следва премеждие.
" Просто пътуваме, да забележим какво има в България. Защото преди този момент идвахме в България на отмора ", споделя Мария.
В Смядово се усеща спокойна, само че сърцето и мислите ѝ са за родния край, за брачна половинка й, за родителите, за околните и приятелите.
" Хубав беше животът там. Пак си имаше проблеми. То на всички места има. Не мога за кажа, че беше неприятно. Беше хубаво ", споделя още Мария.
След всичко, което е претърпяла, към този момент има единствено една фантазия – войната да свърши и да поеме пътя към дома.
Репортер: Здравка Русева
" То е доста хубаво село, там са единствено българи и са доста работливи. Преди 200 години моите предшественици идвали от България да търсят протекция, в този момент ние бягаме. За тези 200 години тази безкрайна Бесарабска степ трансфораха в цъфтяща градина ", споделя Мария.
Тя в никакъв случай не си е представяла, че ще напусне родното място единствено с два куфара, ще пропътува над 1000 километра, с цел да избави децата си от войната.
Мария е учителка по български и украински език в селското учебно заведение. Съпругът ѝ е инженер. Имат и земеделско стопанство, чиято годишна продукция е трябвало да съберат и продадат в този момент. Всичко е оставено на полето, с цел да избави децата си.
На дребното си дете обяснила, че им следва премеждие.
" Просто пътуваме, да забележим какво има в България. Защото преди този момент идвахме в България на отмора ", споделя Мария.
В Смядово се усеща спокойна, само че сърцето и мислите ѝ са за родния край, за брачна половинка й, за родителите, за околните и приятелите.
" Хубав беше животът там. Пак си имаше проблеми. То на всички места има. Не мога за кажа, че беше неприятно. Беше хубаво ", споделя още Мария.
След всичко, което е претърпяла, към този момент има единствено една фантазия – войната да свърши и да поеме пътя към дома.
Репортер: Здравка Русева
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ