ИПИ: 270 души са напуснали спешна помощ за четири години
В системата за незабавна помощ в България са налице редица несъответствия, свързани както с справедливи географски условия, които затрудняват достъпа, по този начин и с намаляващ брой експерти, компрометирана пътна инфраструктура, засилен пътен трафик и други. Това се споделя в разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), озаглавен „ Спешната помощ и проектът за възобновяване “.
Според анализаторите сега системата на незабавната помощ действа в относителна непоклатимост при непрекъснат растеж на разноските и едва понижаване и на натовареността, и на личния състав, ангажиран в нея. Липсват ясно изразени знаци, които да приказват за рецесия, като това ясно си проличава около обслужването на пандемията от COVID-19 през последните 2 години.
Данните в разбора демонстрират, че разноските за личен състав бележат непрекъснат растеж с умерено бърз ритъм. Те съставляват и най-големия дял в общите разноски за незабавна помощ. Разходите за прехрана също нарастват, като това са главно разноски за горива и ремонт. При финансовите разноски се следи най-голяма динамичност – от съвсем несъществуващи през 2017 година, те доближават до над 38 млн. лева за 2020 година Въпреки това те остават дребен дял в границите на общите разноски на програмата.
Ръстът на разноските за хонорари обаче не е съпроводен от повишаване на личния състав –
в противен случай, заетите в незабавната помощ непрекъснато понижават за интервала 2017 – 2021 година, като за интервала системата е изгубила над 270 чиновници.
Прогнозата на ИПИ е, че се следи действителен растеж на възнагражденията в системата на незабавната помощ, само че загубата на експерти е осезаема и ще сътвори проблем в бъдеще при обезпечаване на потенциал на системата и даване на тази услуга. Разходите за прехрана евентуално ще набъбнат през актуалната и идната година, защото са мощно подвластни от цените на горивата, за което е нужен спомагателен запас, а финансовите разноски са обвързани с планове (вероятно с европейско финансиране) и това се чака да продължи с оглед осъществяването през идващите години на Националния проект за възобновяване и резистентност.
От Института са разделили активността на незабавните звена на типична и несвойствена. В типичната активност на системата за незабавна помощ са включени дейностите по оказване на незабавна помощ на лица в незабавни положения – приемане на сигнали за незабавни случаи, оказване на здравна помощ на лица в незабавни положения, хоспитализиране на лица при нужда, превозване на пациенти в незабавно положение до лечебни заведения и други По връзки на повикванията през телефон 112 за интервала 2017 – 2021 година прави усещане, че през първите две години разликата сред признатите и изпълнени повиквания е релативно дребна – екипите на незабавна помощ са се отзовавали на доста огромна част от сигналите, получени на незабавния телефон. Това се трансформира през 2019 година, когато разликата сред признати и изпълнени повиквания стартира да се отличава – разликата доближава до 24% през 2021 година
Повикванията бележат пик през 2018 година, а не по време на пандемията,
от което също могат да се създадат някои заключения – незабавната помощ не е разширила фрапантно активността си през пандемичните години и данните не сочат за напън върху системата вследствие на нараствания брой случаи на пациенти с COVID-19, разясняват от ИПИ.
Данните за обслужени и приети в болница пациенти също демонстрират сериозен спад на обслужените пациенти през 2019 година с над 30% и слаб растеж през 2020 и 2021 година вследствие на пандемията. Като цяло от обслужените пациенти в незабавната помощ се хоспитализират сред 30 и 40%, като този дял е бил най-голям през 2019 година Нивото на хоспитализиране през незабавната помощ е устойчиво през целия интервал, като през 2021 година броят на хоспитализациите нараства по-забележимо с към 11%, евентуално заради по-високия растеж на хоспитализации, свързани с COVID-19.
Изминатите километри от колите за спешна помощ са динамичен индикатор, като най-ниско е равнището му през 2018 година – 14,7 млн. км, след което той нараства и доближава 17,2 млн. км през 2020 година Същевременно, въпреки 2018-та да е годината, в която незабавната помощ е минала минимум километри, тя е обслужила най-вече на брой пациенти. Вероятно огромна част от тях са били обслужени в звената за незабавна помощ в лечебните заведения за сметка на повиквания в дома на потърпевшите. Друго пояснение може да се търси в по-голям брой изпълнени незабавни повиквания в границите на по-големи обитаемоте места и по-малко – в по-малките, считат анализаторите.
Ако даването на незабавна помощ на пациенти в незабавни положение според закона за здравето е типична, свойствена активност на екипите и центровете за незабавна помощ, би трябвало да се има поради и че те правят и спомагателни действия, които нямат връзка с главната цел на действие на тези звена. Тези несвойствени действия включват взимане на кръвни проби за алкохол и други упойващи субстанции от водачи на моторни транспортни средства и обезпечаване на профилиран превоз за транспортиране на трупове, подлежащи на съдебномедицинска експертиза, от мястото на произшествието до съответното лечебно заведение за болнична помощ, в случаите на случайно настъпила гибел на публични места.
Вземането на кръвни проби на водачи на МПС, за които е имало съмнения, че карат в нетрезво положение, последователно спада от 5846 през 2017 година до 2399 проби за 2021 година, а
превозването на трупове за съдебномедицинска експертиза нараства от 2833 през 2017 година до 4121 за 2021 година
Тези действия следва да се изведат от обсега на отговорностите на незабавните екипи и да се реализират от различен тип служби, безапелационни са от ИПИ, защото за никоя от тях няма съображение да бъдат осъществявани от незабавните медицински екипи.
По отношение на плановете в Националният проект за възобновяване и резистентност на България от ИПИ акцентират, че все още са утвърдени два плана, които имат директно отношение към развиването на системата на незабавната помощ и са прегледани по-подробно в разбора. И двата плана са обвързани с реализацията на промяна 3: „ Подобряване на привлекателността на здравните специалности и поощряване на по-балансирано систематизиране на здравните експерти на територията на цялата страна “, ориентирана към превъзмогване на дефицита на медицински експерти и обезпечаване на цялостна материално-техническа и финансова обезпеченост на бранша.
От Института считат, че план „ Изграждане на система за оказване на незабавна здравна помощ по въздуха “ запълва празнота при даването на незабавна здравна помощ на жителите. „ Отчитайки дефицитите и потребностите в страната към сегашния миг, той е добре стимулиран и относително добре разказан, само че му липсват ясни знаци за оценка на резултатите и изключително – за резултат. Записана е общата идея за действие на въздушната незабавна помощ, само че липсват всевъзможни елементи във връзка с действие и консолидиране в системата на незабавната помощ на България сега. Създаването на още едно държавно звено (агенция), което да управлява тази система, евентуално ще затормози в допълнение постигането на мечтаните крайни резултати – по-бърз достъп до незабавна помощ и понижаване на смъртността от незабавни положения. Позитивен миг е включването на разноски за образование на личния състав. Прави усещане и чисто формалното обвързване на план Н9 с промяната в проекта за възобновяване, която по-скоро е ориентирана към здравната специалност, в сравнение с към здравните резултати и достъпа до опазване на здравето –
евентуално концепцията за този план е пристигнала след дефиниране на промените и не му е било открито по-подходящо място
Трябва съществено да се обмисли по какъв метод ще се интегрира системата за въздушен превоз с тази на наземен – както осведомително, по този начин и механически. Разположението на площадките, вземането на решение коя система ще се употребява, а даже и диспечерското обслужване следва да бъде част от работещите системи сега. Наличието на въздушен превоз евентуално ще се отрази и в смяна в системата за наземно обслужване на незабавната помощ, а този въпрос на никое място не е обиден “, разясняват от ИПИ.
Проектът „ Подобряване на националната система за незабавни връзки 112 “ въпреки и „ цифров “ по своя темперамент, а не „ здравен “, има директно отношение към своевременното реализиране на незабавната помощ в България. „ За страдание от посочените в плана знаци за влияние не може да се реши какъв резултат от осъществяването му се чака да бъде реализиран, да вземем за пример върху времето за реакция, стабилността на връзката, удовлетвореността на потребителите и оттова – възстановяване на качеството на незабавната помощ. Отново се виждат механически добре показаните планови атрибути, само че липса на ясно изразена концепция за какво са нужни тези действия, какво тъкмо се чака да се усъвършенства в даването на здравните услуги, по какъв начин ще способства планът към развиване на здравната система и какъв ще е крайният резултат за обществото. Това са кардинални дефекти на огромна част от включените в проекта за възобновяване планове “, считат от Института.
Според анализаторите сега системата на незабавната помощ действа в относителна непоклатимост при непрекъснат растеж на разноските и едва понижаване и на натовареността, и на личния състав, ангажиран в нея. Липсват ясно изразени знаци, които да приказват за рецесия, като това ясно си проличава около обслужването на пандемията от COVID-19 през последните 2 години.
Данните в разбора демонстрират, че разноските за личен състав бележат непрекъснат растеж с умерено бърз ритъм. Те съставляват и най-големия дял в общите разноски за незабавна помощ. Разходите за прехрана също нарастват, като това са главно разноски за горива и ремонт. При финансовите разноски се следи най-голяма динамичност – от съвсем несъществуващи през 2017 година, те доближават до над 38 млн. лева за 2020 година Въпреки това те остават дребен дял в границите на общите разноски на програмата.
Ръстът на разноските за хонорари обаче не е съпроводен от повишаване на личния състав –
в противен случай, заетите в незабавната помощ непрекъснато понижават за интервала 2017 – 2021 година, като за интервала системата е изгубила над 270 чиновници.
Прогнозата на ИПИ е, че се следи действителен растеж на възнагражденията в системата на незабавната помощ, само че загубата на експерти е осезаема и ще сътвори проблем в бъдеще при обезпечаване на потенциал на системата и даване на тази услуга. Разходите за прехрана евентуално ще набъбнат през актуалната и идната година, защото са мощно подвластни от цените на горивата, за което е нужен спомагателен запас, а финансовите разноски са обвързани с планове (вероятно с европейско финансиране) и това се чака да продължи с оглед осъществяването през идващите години на Националния проект за възобновяване и резистентност.
От Института са разделили активността на незабавните звена на типична и несвойствена. В типичната активност на системата за незабавна помощ са включени дейностите по оказване на незабавна помощ на лица в незабавни положения – приемане на сигнали за незабавни случаи, оказване на здравна помощ на лица в незабавни положения, хоспитализиране на лица при нужда, превозване на пациенти в незабавно положение до лечебни заведения и други По връзки на повикванията през телефон 112 за интервала 2017 – 2021 година прави усещане, че през първите две години разликата сред признатите и изпълнени повиквания е релативно дребна – екипите на незабавна помощ са се отзовавали на доста огромна част от сигналите, получени на незабавния телефон. Това се трансформира през 2019 година, когато разликата сред признати и изпълнени повиквания стартира да се отличава – разликата доближава до 24% през 2021 година
Повикванията бележат пик през 2018 година, а не по време на пандемията,
от което също могат да се създадат някои заключения – незабавната помощ не е разширила фрапантно активността си през пандемичните години и данните не сочат за напън върху системата вследствие на нараствания брой случаи на пациенти с COVID-19, разясняват от ИПИ.
Данните за обслужени и приети в болница пациенти също демонстрират сериозен спад на обслужените пациенти през 2019 година с над 30% и слаб растеж през 2020 и 2021 година вследствие на пандемията. Като цяло от обслужените пациенти в незабавната помощ се хоспитализират сред 30 и 40%, като този дял е бил най-голям през 2019 година Нивото на хоспитализиране през незабавната помощ е устойчиво през целия интервал, като през 2021 година броят на хоспитализациите нараства по-забележимо с към 11%, евентуално заради по-високия растеж на хоспитализации, свързани с COVID-19.
Изминатите километри от колите за спешна помощ са динамичен индикатор, като най-ниско е равнището му през 2018 година – 14,7 млн. км, след което той нараства и доближава 17,2 млн. км през 2020 година Същевременно, въпреки 2018-та да е годината, в която незабавната помощ е минала минимум километри, тя е обслужила най-вече на брой пациенти. Вероятно огромна част от тях са били обслужени в звената за незабавна помощ в лечебните заведения за сметка на повиквания в дома на потърпевшите. Друго пояснение може да се търси в по-голям брой изпълнени незабавни повиквания в границите на по-големи обитаемоте места и по-малко – в по-малките, считат анализаторите.
Ако даването на незабавна помощ на пациенти в незабавни положение според закона за здравето е типична, свойствена активност на екипите и центровете за незабавна помощ, би трябвало да се има поради и че те правят и спомагателни действия, които нямат връзка с главната цел на действие на тези звена. Тези несвойствени действия включват взимане на кръвни проби за алкохол и други упойващи субстанции от водачи на моторни транспортни средства и обезпечаване на профилиран превоз за транспортиране на трупове, подлежащи на съдебномедицинска експертиза, от мястото на произшествието до съответното лечебно заведение за болнична помощ, в случаите на случайно настъпила гибел на публични места.
Вземането на кръвни проби на водачи на МПС, за които е имало съмнения, че карат в нетрезво положение, последователно спада от 5846 през 2017 година до 2399 проби за 2021 година, а
превозването на трупове за съдебномедицинска експертиза нараства от 2833 през 2017 година до 4121 за 2021 година
Тези действия следва да се изведат от обсега на отговорностите на незабавните екипи и да се реализират от различен тип служби, безапелационни са от ИПИ, защото за никоя от тях няма съображение да бъдат осъществявани от незабавните медицински екипи.
По отношение на плановете в Националният проект за възобновяване и резистентност на България от ИПИ акцентират, че все още са утвърдени два плана, които имат директно отношение към развиването на системата на незабавната помощ и са прегледани по-подробно в разбора. И двата плана са обвързани с реализацията на промяна 3: „ Подобряване на привлекателността на здравните специалности и поощряване на по-балансирано систематизиране на здравните експерти на територията на цялата страна “, ориентирана към превъзмогване на дефицита на медицински експерти и обезпечаване на цялостна материално-техническа и финансова обезпеченост на бранша.
От Института считат, че план „ Изграждане на система за оказване на незабавна здравна помощ по въздуха “ запълва празнота при даването на незабавна здравна помощ на жителите. „ Отчитайки дефицитите и потребностите в страната към сегашния миг, той е добре стимулиран и относително добре разказан, само че му липсват ясни знаци за оценка на резултатите и изключително – за резултат. Записана е общата идея за действие на въздушната незабавна помощ, само че липсват всевъзможни елементи във връзка с действие и консолидиране в системата на незабавната помощ на България сега. Създаването на още едно държавно звено (агенция), което да управлява тази система, евентуално ще затормози в допълнение постигането на мечтаните крайни резултати – по-бърз достъп до незабавна помощ и понижаване на смъртността от незабавни положения. Позитивен миг е включването на разноски за образование на личния състав. Прави усещане и чисто формалното обвързване на план Н9 с промяната в проекта за възобновяване, която по-скоро е ориентирана към здравната специалност, в сравнение с към здравните резултати и достъпа до опазване на здравето –
евентуално концепцията за този план е пристигнала след дефиниране на промените и не му е било открито по-подходящо място
Трябва съществено да се обмисли по какъв метод ще се интегрира системата за въздушен превоз с тази на наземен – както осведомително, по този начин и механически. Разположението на площадките, вземането на решение коя система ще се употребява, а даже и диспечерското обслужване следва да бъде част от работещите системи сега. Наличието на въздушен превоз евентуално ще се отрази и в смяна в системата за наземно обслужване на незабавната помощ, а този въпрос на никое място не е обиден “, разясняват от ИПИ.
Проектът „ Подобряване на националната система за незабавни връзки 112 “ въпреки и „ цифров “ по своя темперамент, а не „ здравен “, има директно отношение към своевременното реализиране на незабавната помощ в България. „ За страдание от посочените в плана знаци за влияние не може да се реши какъв резултат от осъществяването му се чака да бъде реализиран, да вземем за пример върху времето за реакция, стабилността на връзката, удовлетвореността на потребителите и оттова – възстановяване на качеството на незабавната помощ. Отново се виждат механически добре показаните планови атрибути, само че липса на ясно изразена концепция за какво са нужни тези действия, какво тъкмо се чака да се усъвършенства в даването на здравните услуги, по какъв начин ще способства планът към развиване на здравната система и какъв ще е крайният резултат за обществото. Това са кардинални дефекти на огромна част от включените в проекта за възобновяване планове “, считат от Института.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ