Бруно Брекман за БНТ: Без ток и връзка със света - какво е останало в освободените украински села?
В североизточна Украйна след украинската контраатака, доста обитаеми места бяха освободени, само че хората в тях не престават да живеят без ток и без връзки. Единствената им вяра за доставяне с артикули от първа нужда са визитите на доброволци и помощите, които те им носят.
Белгийският публицист и продуцент от EBU Бруно Бекман, който предаваше за Българска национална телевизия от началото на войната, в този момент е в региона на Харков - в град Купянск, който беше освободен на 12 септември, след 195 дни съветска окупация.
Доброволци събират храни и приготвят пакети, които да раздадат на извънредно нуждаещи се хора. Те са от организацията " Единство и мощ ", а филантропичната помощ се дава по поръчка на роднините на хората, останали сами в отдалечени региони, където до неотдавна е бушувала войната.
Пътят към момента е рисков.
" Може да има удари, би трябвало да съблюдаваме някакви ограничения за сигурност. Трябва да стигнем до седем места. Понякога звънят родственици и молят да доставим помощ на техни близки. Има възрастни хора, има многодетни фамилии и желаеме да ги зарадваме с нещо, по тази причина носим сладкиши, бонбони, книжки за оцветяване, моливи ", споделя Наташа, доброволка.
Групата потегля от Харков към места, където войната си е отишла, въпреки и тътенът на сраженията още да се чува от изток. Анна и Влад са масажисти по специалност, само че в свободното си време носят помощи. Влад оставя пакета пред вратата на стара жена, останала единствено с кучето си. На оградата ѝ още стои надписът: " Тук живеят хора " - предизвестие, че в къщата има мирни поданици с вяра да не бъдат нападнати. Анна записва имената им, с цел да потвърдят на околните им, че всичко е доставено.
В града на река Оскол преди са живели 60 000 души, в този момент са останали 30 000, които не са поискали да изоставен все пак.
" Стараем се пакетите да стигнат най-малко за седмица -две. Има макарони, зърнени храни, олио, разнообразни консерви - с риба, с месо ", споделя Наташа.
Бруно Бекман: Аз съм в град Купянск, на 130 км източно от Харков, който е бил под окупация до началото на септември. Хората тук имат красиви къщи, преди този момент е бил регион за отмора, в това число и за руснаци. Докато са били тук, руснаците не са наранили никого, само че хората тук не стопират да се питат - за какво ни се случи това? Зад мен можете да видите сините чанти - такива бяха доставени на 99 семейства. В тези чанти има храна и кутии с медикаменти, те са най-необходими тук. Тук хората имат градини, от които си обезпечават храна, само че им липсват най- доста лекарства и храната за домашните любимци. Намираме се на 12 км от фронтовата линия и постоянно чуваме детонации, както и звука на прелитащи самолети. Хората ни се радват доста, те са били без връзки и връзка със света от седмици, не са имали и към момента нямат електричество. "
Децата, които са останали тук, не са доста. Алек е на три години и с наслада приема подаръците. Майка му също е признателна.
" Успех! Всичко положително! И не ни забравяйте! " - споделя една от дамите, получили помощи.
В Купянск късият есенен ден си отива. Хората остават в очакване на идващия. След залеза, ще останат на мрачно. Но ще чакат доброволците да дойдат още веднъж. И спокойствието да се върне в техния свят... незнайно по кое време.
Белгийският публицист и продуцент от EBU Бруно Бекман, който предаваше за Българска национална телевизия от началото на войната, в този момент е в региона на Харков - в град Купянск, който беше освободен на 12 септември, след 195 дни съветска окупация.
Доброволци събират храни и приготвят пакети, които да раздадат на извънредно нуждаещи се хора. Те са от организацията " Единство и мощ ", а филантропичната помощ се дава по поръчка на роднините на хората, останали сами в отдалечени региони, където до неотдавна е бушувала войната.
Пътят към момента е рисков.
" Може да има удари, би трябвало да съблюдаваме някакви ограничения за сигурност. Трябва да стигнем до седем места. Понякога звънят родственици и молят да доставим помощ на техни близки. Има възрастни хора, има многодетни фамилии и желаеме да ги зарадваме с нещо, по тази причина носим сладкиши, бонбони, книжки за оцветяване, моливи ", споделя Наташа, доброволка.
Групата потегля от Харков към места, където войната си е отишла, въпреки и тътенът на сраженията още да се чува от изток. Анна и Влад са масажисти по специалност, само че в свободното си време носят помощи. Влад оставя пакета пред вратата на стара жена, останала единствено с кучето си. На оградата ѝ още стои надписът: " Тук живеят хора " - предизвестие, че в къщата има мирни поданици с вяра да не бъдат нападнати. Анна записва имената им, с цел да потвърдят на околните им, че всичко е доставено.
В града на река Оскол преди са живели 60 000 души, в този момент са останали 30 000, които не са поискали да изоставен все пак.
" Стараем се пакетите да стигнат най-малко за седмица -две. Има макарони, зърнени храни, олио, разнообразни консерви - с риба, с месо ", споделя Наташа.
Бруно Бекман: Аз съм в град Купянск, на 130 км източно от Харков, който е бил под окупация до началото на септември. Хората тук имат красиви къщи, преди този момент е бил регион за отмора, в това число и за руснаци. Докато са били тук, руснаците не са наранили никого, само че хората тук не стопират да се питат - за какво ни се случи това? Зад мен можете да видите сините чанти - такива бяха доставени на 99 семейства. В тези чанти има храна и кутии с медикаменти, те са най-необходими тук. Тук хората имат градини, от които си обезпечават храна, само че им липсват най- доста лекарства и храната за домашните любимци. Намираме се на 12 км от фронтовата линия и постоянно чуваме детонации, както и звука на прелитащи самолети. Хората ни се радват доста, те са били без връзки и връзка със света от седмици, не са имали и към момента нямат електричество. "
Децата, които са останали тук, не са доста. Алек е на три години и с наслада приема подаръците. Майка му също е признателна.
" Успех! Всичко положително! И не ни забравяйте! " - споделя една от дамите, получили помощи.
В Купянск късият есенен ден си отива. Хората остават в очакване на идващия. След залеза, ще останат на мрачно. Но ще чакат доброволците да дойдат още веднъж. И спокойствието да се върне в техния свят... незнайно по кое време.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ