Фермери от Североизточна България търсят реализация на продукцията си в Румъния
В Североизточна България няма нито едно преработвателно дружество за плодове и зеленчуци и локалните фермери търсят реализация на продукцията си в Румъния и Южна България. И до момента в който за тях това е проблем, тъй като се оскъпява продукцията им, то други наши производители търсят разновидности да пробият на пазарите в северната ни съседка.
Русе
Липсата на преработвателно дружество за плодове и зеленчуци в Североизточна България принуждава локалните фермери да товарят стоката си на камиони за Южна България или Румъния, с цел да я продадат. Това е проблем най-много за по-малките фермери, които нямат толкоз огромно произвеждане и пласирането на плодовете и зеленчуците надалеч от района за тях е нерентабилно.
В Съюза на дунавските овощари членуват над 350 фермери от Русенско, Тутраканско и Силистренско. Те обработват общо към 20 хиляди дка градини. Казват, че огромна част от продукцията си пласират на румънския пазар за пресни плодове, който дава по-добри цени от българския. Част от сортовете са предопределени за преработвателната индустрия.
Оказва се, че и тези плодове в огромната си част отпътуват за Румъния или за Южна България, тъй като в североизточния район няма нито едно преработвателно дружество. А преди години те за били повече от 30 и в тях са се правели консерви, конфитюри, сокове. В момента в района има единствено 2-3 дребни цеха с по една поточна линия, само че те са с дребен потенциал.
Павел Спасов – член на УС на Съюза на дунавските овощари: „ Руският пазар, когато се отдръпна от нашето произвеждане, всеобщо заводите взеха да затварят. Фирмите останаха с огромни отговорности, всеобщо не им се заплати. Всичките затвориха, банкрутираха или преориентираха се в друга сфера. “
Липсата на преработвателни предприятия в района, споделят фермерите, е проблем, изключително за по-малките – продукцията им се оскъпява доста, в случай че би трябвало да я транспортират до Румъния или Южна България.
Павел Спасов – член на УС на Съюза на дунавските овощари: „ Всеки самостоятелно си е решил казуса. Лично аз, като имам хладилни камери, бера, въвеждам в камерите. Като доближи нужния тонаж – натоварвам. Проблемът при дребните производители е, че нямат партидност по 20 тона кратно на ТИР, и доста мъчно осъществят сами продукцията. “
От Съюза на дунавските овощари разясниха, че един от разновидности е някой да се наеме да влага в преработвателно дружество. За това обаче се изисква сериозен капитал, каквито локалните фермери нямат. Нямат и обединяване, което да има право да прави комерсиална активност, по този начин, както е в прилежаща Гърция.
Симеон Търпанов – член на Добруджански овощарски съюз: „ Когато имаш обща организация, която да ти управлява пръсканията, резитбите, и след това – сортировката, и да ти търси пазара за чужбина, е доста по-лесно да си единствено производител. В нашия случай ние като производители би трябвало да бъдем и търговци, производители, агрономи. “
За основаването на такова обединяване, което да прави комерсиална и посредническа активност, от Съюза на дунавските овощари споделят, че са нужни законови промени. Другият проблем е, че част от производителите се опасяват от сходен вид коопериране и отхвърлят да вземат участие.
И до момента в който овощарите към момента търсят пътя към обединяването си, с цел да могат по-лесно да пласират продукцията си, други са намерили онлайн вид за това. Според представители на бизнеса, които през днешния ден се включиха в семинара „ Продавай сполучливо в Румъния “, това е най-прекият път за продупчване на българските компании в чужбина.
ОНЛАЙН ТЪРГОВИЯТА Е КЛЮЧЪТНА БЪЛГАРСКИТЕ КОМПАНИИ КЪМ РУМЪНСКИЯ ПАЗАР
Производители, които са сполучливи в България, имат всички шансове да пробият и на румънския пазар. Това считат бизнесмени, които продават онлайн продукцията си в северната ни съседка. Според тях българските артикули от дълго време са се наложили в Румъния.
Никола Илчев, уредник на „ Продавай сполучливо в Румъния “: „ Категорично облекла и обувки, това са най-продаваните артикули в посока България-Румъния. Също по този начин спортни артикули и голям брой типове аксесоари за дома, за колата, за къщата. “
Български електроуреди, интериорни бои, снаксове, закуски и питиета сполучливо се оферират на румънския пазар.
Светлозар Димитров, представител на компания за онлайн магазини: „ Сега има един позитивен тренд във връзка с био продуктите. Български био артикули, които доста елементарно се постановат на пазара в Румъния, козметиката също. “
Според мениджъра Елса Флореа, 90% от клиентите са дами, а останалите 10% са мъже, които купуват артикули за дами. Затова дребните елементи са толкоз значими.
Елса Флореа, управител клиенти в онлайн магазин: „ Трябва да внимават производителите с качеството на продуктите и периода на доставка....бих споделила, че един най-благоприятен период на доставка може да бъде сред 7 и 10 дни това се търси най-често от нашите клиенти. “
За да уточняват точността на доставките, от магазина на Елса вършат онлайн азбучник, който демонстрира наличия и дни за доставка. Мобилното приложение им носи 20% растеж в продажбите на двата пазара. Затова поучава българските бизнесмени, които желаят да изнасят в Румъния, да се срещнат добре с правната рамка за онлайн търговия в северната ни съседка.
От Министерството на стопанската система регистрират нарастване на стокооборота сред България и Румъния за предходната година с 5,7%. Данните демонстрират, че салдото в двустранната търговия е позитивно за нашата страна.
Русе
Липсата на преработвателно дружество за плодове и зеленчуци в Североизточна България принуждава локалните фермери да товарят стоката си на камиони за Южна България или Румъния, с цел да я продадат. Това е проблем най-много за по-малките фермери, които нямат толкоз огромно произвеждане и пласирането на плодовете и зеленчуците надалеч от района за тях е нерентабилно.
В Съюза на дунавските овощари членуват над 350 фермери от Русенско, Тутраканско и Силистренско. Те обработват общо към 20 хиляди дка градини. Казват, че огромна част от продукцията си пласират на румънския пазар за пресни плодове, който дава по-добри цени от българския. Част от сортовете са предопределени за преработвателната индустрия.
Оказва се, че и тези плодове в огромната си част отпътуват за Румъния или за Южна България, тъй като в североизточния район няма нито едно преработвателно дружество. А преди години те за били повече от 30 и в тях са се правели консерви, конфитюри, сокове. В момента в района има единствено 2-3 дребни цеха с по една поточна линия, само че те са с дребен потенциал.
Павел Спасов – член на УС на Съюза на дунавските овощари: „ Руският пазар, когато се отдръпна от нашето произвеждане, всеобщо заводите взеха да затварят. Фирмите останаха с огромни отговорности, всеобщо не им се заплати. Всичките затвориха, банкрутираха или преориентираха се в друга сфера. “
Липсата на преработвателни предприятия в района, споделят фермерите, е проблем, изключително за по-малките – продукцията им се оскъпява доста, в случай че би трябвало да я транспортират до Румъния или Южна България.
Павел Спасов – член на УС на Съюза на дунавските овощари: „ Всеки самостоятелно си е решил казуса. Лично аз, като имам хладилни камери, бера, въвеждам в камерите. Като доближи нужния тонаж – натоварвам. Проблемът при дребните производители е, че нямат партидност по 20 тона кратно на ТИР, и доста мъчно осъществят сами продукцията. “
От Съюза на дунавските овощари разясниха, че един от разновидности е някой да се наеме да влага в преработвателно дружество. За това обаче се изисква сериозен капитал, каквито локалните фермери нямат. Нямат и обединяване, което да има право да прави комерсиална активност, по този начин, както е в прилежаща Гърция.
Симеон Търпанов – член на Добруджански овощарски съюз: „ Когато имаш обща организация, която да ти управлява пръсканията, резитбите, и след това – сортировката, и да ти търси пазара за чужбина, е доста по-лесно да си единствено производител. В нашия случай ние като производители би трябвало да бъдем и търговци, производители, агрономи. “
За основаването на такова обединяване, което да прави комерсиална и посредническа активност, от Съюза на дунавските овощари споделят, че са нужни законови промени. Другият проблем е, че част от производителите се опасяват от сходен вид коопериране и отхвърлят да вземат участие.
И до момента в който овощарите към момента търсят пътя към обединяването си, с цел да могат по-лесно да пласират продукцията си, други са намерили онлайн вид за това. Според представители на бизнеса, които през днешния ден се включиха в семинара „ Продавай сполучливо в Румъния “, това е най-прекият път за продупчване на българските компании в чужбина.
ОНЛАЙН ТЪРГОВИЯТА Е КЛЮЧЪТНА БЪЛГАРСКИТЕ КОМПАНИИ КЪМ РУМЪНСКИЯ ПАЗАР
Производители, които са сполучливи в България, имат всички шансове да пробият и на румънския пазар. Това считат бизнесмени, които продават онлайн продукцията си в северната ни съседка. Според тях българските артикули от дълго време са се наложили в Румъния.
Никола Илчев, уредник на „ Продавай сполучливо в Румъния “: „ Категорично облекла и обувки, това са най-продаваните артикули в посока България-Румъния. Също по този начин спортни артикули и голям брой типове аксесоари за дома, за колата, за къщата. “
Български електроуреди, интериорни бои, снаксове, закуски и питиета сполучливо се оферират на румънския пазар.
Светлозар Димитров, представител на компания за онлайн магазини: „ Сега има един позитивен тренд във връзка с био продуктите. Български био артикули, които доста елементарно се постановат на пазара в Румъния, козметиката също. “
Според мениджъра Елса Флореа, 90% от клиентите са дами, а останалите 10% са мъже, които купуват артикули за дами. Затова дребните елементи са толкоз значими.
Елса Флореа, управител клиенти в онлайн магазин: „ Трябва да внимават производителите с качеството на продуктите и периода на доставка....бих споделила, че един най-благоприятен период на доставка може да бъде сред 7 и 10 дни това се търси най-често от нашите клиенти. “
За да уточняват точността на доставките, от магазина на Елса вършат онлайн азбучник, който демонстрира наличия и дни за доставка. Мобилното приложение им носи 20% растеж в продажбите на двата пазара. Затова поучава българските бизнесмени, които желаят да изнасят в Румъния, да се срещнат добре с правната рамка за онлайн търговия в северната ни съседка.
От Министерството на стопанската система регистрират нарастване на стокооборота сред България и Румъния за предходната година с 5,7%. Данните демонстрират, че салдото в двустранната търговия е позитивно за нашата страна.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ