Силните и слабите страни на Зеленски: От разпни го до осанна
В седмиците преди съветската инвазия високопоставени политици от украинската съпротива и някогашни министри изпитваха отчаяние. Те молеха президента Володимир Зеленски да се срещне с тях - нещо, което той не беше правил от победното си избиране преди съвсем две години.
В продължение на месеци те упорстваха също по този начин да усили финансирането на въоръжените сили на страната, настоявайки за приканване на украинските резервисти, защото предизвестията на Америка за инвазия се ускоряваха - инвазия, която Зеленски към момента смяташе за малко евентуална. Те желаеха интензивно военно обмисляне, в това число правене и издание на заповеди за гражданска защита, с цел да знаят хората какво да вършат, когато оръжията гръмнат, написа Джейми Детмър в разбор за " Политико ".
" Украйна е попаднала в клопката на народен водач, който не мисли стратегически ", ми сподели пет дни преди нашествието Леся Василенко, народен представител от демократичната и проевропейска политическа партия " Голос ".
" Мисля, че това е нещото, за което той ще бъде упрекван по-късно. Не става въпрос за това, че е знаел всичко. Става дума за това, че отказваш да имаш в обкръжението си специалисти, които знаят какви въпроси да задават, и да имаш съветници, които могат да ти опонират и да те провокират, и ние може да платим цената за това ", беше се разгневила тя.
Разбира се, неверните стъпки на Зеленски - както ги вижда Василенко и доста други опозиционни депутати - в това време бяха простени, само че не бяха забравени. И тези неверни стъпки са в основата на техните терзания за следвоенна Украйна. Те виждат модел, който ще стане още по-обезпокоителен, когато оръжията замлъкнат, и настояват, че мощните страни на президента като боен водач с лъвско сърце не са подобаващи за спокойно време.
Войната не е направила нищо, с цел да смекчи нетърпението на Зеленски към сложността на ръководството или към институциите, които не се движат толкоз бързо, колкото му се желае, или не се подреждат задоволително бързо. Той избира огромната картина, подценява детайлите и обича да разчита на вътрешен кръг от доверени другари.
Но до момента в който комикът, трансформирал се в президент, в този момент е възхваляван - даже уважаван като воин - от звездния Запад поради вдъхновяващата му изразителност по време на войната, завладяващото му ораторско майсторство и умеенето му да превзема сърцата на публиката от Вашингтон до Лондон и от Брюксел до Варшава, Зеленски се провали като президент преди нахлуването на Русия. Малцина му даваха огромни шансове да бъде избран отново през 2024 година, защото броят на гласовете му в социологическите изследвания внезапно спадаше - към края на 2021 година рейтингът му на благоволение беше 31%.
Той беше заречен доста - евентуално прекалено много - само че не беше постигнал съвсем нищо
" Украйна има два съществени казуса: войната в Донбас и страхът на хората да влагат в страната ", съобщи Зеленски малко след успеха си на изборите. Но напъните му за битка с корупцията се забавиха и бяха безрезултатни, а обещанието му да реши казуса с Донбас не стигна до средата. И в ранното си неспокойствие да подписа спокойно съглашение с съветския президент Владимир Путин, който отхвърли да седне на масата, някои подлагаха на критика Зеленски, че мисли прекалено много за своите качества за увещание и харизма.
" Той мислеше, че мирът ще бъде елементарно реализиран, тъй като всичко, което би трябвало да се направи, е да се " огледа в очите на Путин " и да се приказва откровено с него ", сподели депутатът Николай Княжицки.
" Той стана президент без никакъв политически опит или опит в ръководството на държавни структури. Той си мислеше, че да се ръководи страна в действителност е много просто. Вземаш решения и те би трябвало да се извършват ", сподели Княжицки. А когато нещата се объркваха, реакцията му постоянно беше, че за това са " отговорни предшествениците, които би трябвало да бъдат вкарани в пандиза ", сподели Княжицки.
И въпреки всичко трансформацията на Зеленски от разочароващ водач в спокойно време в, по хиперболичните думи на френския обществен интелектуалец Бернар-Анри Леви, " нов, млад и превъзходен баща-основател " на свободния свят, е поразителна.
Дори вътрешните му критици му отдават дължимото поради мощните му страни като отличен комуникатор: Ежедневните му обръщения към украинците ги успокояват, дават им тенденция и покачват морала, даже когато духът разбираемо се разклаща. И признават, че той евентуално е избавил страната, като е отказал предлагането на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен за " транспортиране " от Киев.
" Той се трансформира в безапелационен водач ", споделя Адриан Каратницки, старши помощник в Атлантическия съвет и създател на идната книга " Бойното поле на Украйна: От независимостта до войната с Русия ". Според Каратницки мощните страни на Зеленски като комуникатор подхождат на времето. " Той е добър в насочването на публичното мнение, само че в този момент е по-ефективен, тъй като страната е доста по-обединена и по-сигурна в своята еднаквост, ползи и цели. Той към момента е същият човек, който беше - артист и реализатор - само че това го прави съвършен боен водач, тъй като е в положение да въплъти публичния подтик ", добавя той.
Но когато в играта има естествена политика и обществото не е обединено, Зеленски е променчив водач, който сменя сюжета и пренаписва историята, с цел да преследва капризите на публичното мнение. " Когато публичната цел е ясна, той има огромна мощ, а по време на война има зад тила си безспорната власт на страната. Но когато каруцата още веднъж се трансформира в тиква, той ще би трябвало да се оправи със напълно друг свят ", заключава Каратницки.
И този свят в действителност не си е отишъл
Вътрешнополитическата рецензия се ускорява - въпреки и едва видяна от интернационалните медии, които към момента са омагьосани от харизматичната прелест на Зеленски и запленени от простата история за Давид против Голиат.
Междувременно във Върховната рада - Народното събрание на страната - се надига неодобрение от депутатите, които се оплакват, че са подценявани от държавно управление, което още преди войната нямаше самообладание да упражнява контрол, а в този момент съвсем изцяло го заобикаля. Зеленски се е срещнал с водещи опозиционни водачи единствено един път, откогато Русия е навлязла в страната - и това е било преди близо година.
" Рутината министрите да бъдат разпитвани от Радата е изоставена ", споделя опозиционният народен представител Ивана Климпуш-Цинцадзе, член на партията " Европейска взаимност " и някогашен вицепремиер в предходното държавно управление на някогашния президент Петро Порошенко.
" Военното време в действителност изисква незабавни решения, които би трябвало да се вземат бързо, и изисква съкратени процедури. И по тази причина това е разбираемо ", сподели тя. " Но сме очевидци на това, че решенията от ден на ден се централизират и концентрират в по-малко ръце, а това се отразява на салдото на политическата власт и [това] вреди на системата на ръководство, която се опитваме да развием, и на укрепването на нашите демократични институции в сходство с критериите, избрани от Европейски Съюз за доближаване. "
Климпуш-Цинцадзе се притеснява, че неотдавнашната вълна от антикорупционни арести е била по-скоро упражнение в жанр " пушек и огледала " в навечерието на срещата на върха ЕС-Украйна през февруари - и че може да бъде употребена като опция за още по-голяма концентрация на властта. " Ако някой си мисли, че централизирането на властта е отговор на нашите провокации, той бърка ", добави тя. " Мисля, че е значимо да следим доста деликатно по какъв начин се развиват делата за битка с корупцията, дали ще има транспарантни следствия и дали ще се съблюдава прецизно върховенството на закона. "
Според Княжицкая не трябва да изпускаме от взор обстоятелството, че Зеленски е политик популист и споделя личностно насочените дефекти на тази порода. Онова, което обаче развеселява опозиционния народен представител, е по какъв начин украинското гражданско общество е разцъфтяло по време на войната, по какъв начин локалното самоуправление е укрепнало с помощта на военното доброволчество и взаимопомощта и по какъв начин са се показали някои държавни органи - по-специално железниците и енергийният бранш.
Именно това - дружно със мощното възприятие за национална принадлежност, изкоренено от спора - ще образува основата на една мощна следвоенна Украйна, сподели той.
В продължение на месеци те упорстваха също по този начин да усили финансирането на въоръжените сили на страната, настоявайки за приканване на украинските резервисти, защото предизвестията на Америка за инвазия се ускоряваха - инвазия, която Зеленски към момента смяташе за малко евентуална. Те желаеха интензивно военно обмисляне, в това число правене и издание на заповеди за гражданска защита, с цел да знаят хората какво да вършат, когато оръжията гръмнат, написа Джейми Детмър в разбор за " Политико ".
" Украйна е попаднала в клопката на народен водач, който не мисли стратегически ", ми сподели пет дни преди нашествието Леся Василенко, народен представител от демократичната и проевропейска политическа партия " Голос ".
" Мисля, че това е нещото, за което той ще бъде упрекван по-късно. Не става въпрос за това, че е знаел всичко. Става дума за това, че отказваш да имаш в обкръжението си специалисти, които знаят какви въпроси да задават, и да имаш съветници, които могат да ти опонират и да те провокират, и ние може да платим цената за това ", беше се разгневила тя.
Разбира се, неверните стъпки на Зеленски - както ги вижда Василенко и доста други опозиционни депутати - в това време бяха простени, само че не бяха забравени. И тези неверни стъпки са в основата на техните терзания за следвоенна Украйна. Те виждат модел, който ще стане още по-обезпокоителен, когато оръжията замлъкнат, и настояват, че мощните страни на президента като боен водач с лъвско сърце не са подобаващи за спокойно време.
Войната не е направила нищо, с цел да смекчи нетърпението на Зеленски към сложността на ръководството или към институциите, които не се движат толкоз бързо, колкото му се желае, или не се подреждат задоволително бързо. Той избира огромната картина, подценява детайлите и обича да разчита на вътрешен кръг от доверени другари.
Но до момента в който комикът, трансформирал се в президент, в този момент е възхваляван - даже уважаван като воин - от звездния Запад поради вдъхновяващата му изразителност по време на войната, завладяващото му ораторско майсторство и умеенето му да превзема сърцата на публиката от Вашингтон до Лондон и от Брюксел до Варшава, Зеленски се провали като президент преди нахлуването на Русия. Малцина му даваха огромни шансове да бъде избран отново през 2024 година, защото броят на гласовете му в социологическите изследвания внезапно спадаше - към края на 2021 година рейтингът му на благоволение беше 31%.
Той беше заречен доста - евентуално прекалено много - само че не беше постигнал съвсем нищо
" Украйна има два съществени казуса: войната в Донбас и страхът на хората да влагат в страната ", съобщи Зеленски малко след успеха си на изборите. Но напъните му за битка с корупцията се забавиха и бяха безрезултатни, а обещанието му да реши казуса с Донбас не стигна до средата. И в ранното си неспокойствие да подписа спокойно съглашение с съветския президент Владимир Путин, който отхвърли да седне на масата, някои подлагаха на критика Зеленски, че мисли прекалено много за своите качества за увещание и харизма.
" Той мислеше, че мирът ще бъде елементарно реализиран, тъй като всичко, което би трябвало да се направи, е да се " огледа в очите на Путин " и да се приказва откровено с него ", сподели депутатът Николай Княжицки.
" Той стана президент без никакъв политически опит или опит в ръководството на държавни структури. Той си мислеше, че да се ръководи страна в действителност е много просто. Вземаш решения и те би трябвало да се извършват ", сподели Княжицки. А когато нещата се объркваха, реакцията му постоянно беше, че за това са " отговорни предшествениците, които би трябвало да бъдат вкарани в пандиза ", сподели Княжицки.
И въпреки всичко трансформацията на Зеленски от разочароващ водач в спокойно време в, по хиперболичните думи на френския обществен интелектуалец Бернар-Анри Леви, " нов, млад и превъзходен баща-основател " на свободния свят, е поразителна.
Дори вътрешните му критици му отдават дължимото поради мощните му страни като отличен комуникатор: Ежедневните му обръщения към украинците ги успокояват, дават им тенденция и покачват морала, даже когато духът разбираемо се разклаща. И признават, че той евентуално е избавил страната, като е отказал предлагането на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен за " транспортиране " от Киев.
" Той се трансформира в безапелационен водач ", споделя Адриан Каратницки, старши помощник в Атлантическия съвет и създател на идната книга " Бойното поле на Украйна: От независимостта до войната с Русия ". Според Каратницки мощните страни на Зеленски като комуникатор подхождат на времето. " Той е добър в насочването на публичното мнение, само че в този момент е по-ефективен, тъй като страната е доста по-обединена и по-сигурна в своята еднаквост, ползи и цели. Той към момента е същият човек, който беше - артист и реализатор - само че това го прави съвършен боен водач, тъй като е в положение да въплъти публичния подтик ", добавя той.
Но когато в играта има естествена политика и обществото не е обединено, Зеленски е променчив водач, който сменя сюжета и пренаписва историята, с цел да преследва капризите на публичното мнение. " Когато публичната цел е ясна, той има огромна мощ, а по време на война има зад тила си безспорната власт на страната. Но когато каруцата още веднъж се трансформира в тиква, той ще би трябвало да се оправи със напълно друг свят ", заключава Каратницки.
И този свят в действителност не си е отишъл
Вътрешнополитическата рецензия се ускорява - въпреки и едва видяна от интернационалните медии, които към момента са омагьосани от харизматичната прелест на Зеленски и запленени от простата история за Давид против Голиат.
Междувременно във Върховната рада - Народното събрание на страната - се надига неодобрение от депутатите, които се оплакват, че са подценявани от държавно управление, което още преди войната нямаше самообладание да упражнява контрол, а в този момент съвсем изцяло го заобикаля. Зеленски се е срещнал с водещи опозиционни водачи единствено един път, откогато Русия е навлязла в страната - и това е било преди близо година.
" Рутината министрите да бъдат разпитвани от Радата е изоставена ", споделя опозиционният народен представител Ивана Климпуш-Цинцадзе, член на партията " Европейска взаимност " и някогашен вицепремиер в предходното държавно управление на някогашния президент Петро Порошенко.
" Военното време в действителност изисква незабавни решения, които би трябвало да се вземат бързо, и изисква съкратени процедури. И по тази причина това е разбираемо ", сподели тя. " Но сме очевидци на това, че решенията от ден на ден се централизират и концентрират в по-малко ръце, а това се отразява на салдото на политическата власт и [това] вреди на системата на ръководство, която се опитваме да развием, и на укрепването на нашите демократични институции в сходство с критериите, избрани от Европейски Съюз за доближаване. "
Климпуш-Цинцадзе се притеснява, че неотдавнашната вълна от антикорупционни арести е била по-скоро упражнение в жанр " пушек и огледала " в навечерието на срещата на върха ЕС-Украйна през февруари - и че може да бъде употребена като опция за още по-голяма концентрация на властта. " Ако някой си мисли, че централизирането на властта е отговор на нашите провокации, той бърка ", добави тя. " Мисля, че е значимо да следим доста деликатно по какъв начин се развиват делата за битка с корупцията, дали ще има транспарантни следствия и дали ще се съблюдава прецизно върховенството на закона. "
Според Княжицкая не трябва да изпускаме от взор обстоятелството, че Зеленски е политик популист и споделя личностно насочените дефекти на тази порода. Онова, което обаче развеселява опозиционния народен представител, е по какъв начин украинското гражданско общество е разцъфтяло по време на войната, по какъв начин локалното самоуправление е укрепнало с помощта на военното доброволчество и взаимопомощта и по какъв начин са се показали някои държавни органи - по-специално железниците и енергийният бранш.
Именно това - дружно със мощното възприятие за национална принадлежност, изкоренено от спора - ще образува основата на една мощна следвоенна Украйна, сподели той.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ