Изчезне ли депресията, изчезва и безволието - ПИЕР ДАКО
В положение на меланхолия способността за деяние е мощно понижена. Депримираният забавя придвижванията си, с цел да пести витална сила. Оплаква се от отмалялост и бодърствуване. Често отслабва. Храносмилателните му функционалности са нарушени.
Може да стартира да трепери от отмалялост, да получи намаляване на зрението, сърдечни разстройства и други
Депресията автоматически провокира усложнение в дейностите, защото тя в действителност значи некадърност за деяние . Енергията към този момент не е задоволителна, с цел да се изпълнят с лекост даже най-нормални действия.
За потиснатия и най-лекият труд е равностоен на покачване на планини.
Следователно е обикновено депримираният да заобикаля събитията, изискващи деяние, откакто нервната му система не му разрешава каквото и да било изпитание.
Всичко дотук е артикул на чисто физически механизми.
Как обаче обществото пояснява сходен отвод от деяние? То твърди, че на депримирания му липсва сила, което е явно. Но тук постоянно се прави груба неточност: хората мислят, че човешкото създание е стопанин на волята и силата си и че я създава по избор.
Това е безусловно неправилно. Обществото би споделило на потиснатия, че му липсва сила, тъй като му липсва „ воля “. Без да си дават смета, че естествената воля е въпрос на равновесие и здраве.
Вместо да кажем „ имайте воля “, би трябвало да кажем „ бъдете здрави физически и нервно “. Което автоматически ще възпроизведе воля.
Защото волята чисто и просто е лекост. Волята значи да кажеш „ желая да направя това “ и да го направиш без каквито и да е усложнения, с прелестна лекост!
След като за осъществяването на някакво деяние е належащо да се обръщаме към волята, това значи, че същинска воля просто ни липсва. От мига, в който действието ни коства изпитание, същинската воля /лекотата/ изчезва. Ако би трябвало да се бориш с някакъв проблем, то казусът те е преборил.
Истинската, здравословната воля би трябвало да наподобява на елегантността: да бъде незабележима.
Истинското волево деяние значи да черпиш от резервоара на силата без изпитание. Но казусът постоянно е изопачен от погрешно разбрано геройство.
Колкото повече компликации преодолява един мъж, толкоз повече пораства неговият авторитет.
Но не би ли било по-простичко, в случай че кажем: колкото повече здраве и равновесие има един мъж, толкоз по-умело работи.
Това би му помогнало да си спести ненужни старания, а съхранената сила ще му даде сили за нови подвизи.
„ Депресия “ ще рече „ намаляване на налягането “. Депресията е намаляване на нервното или психическото напрежение. Следователно „ меланхолия “ е напълно общ термин.
Симптомите на депресията са многочислени. Депресивният елементарно се познава по държанието. Видът му е посърнал, неподвижен. Двигателните му реакции са сведени до най-малко. Избягва да жестикулира. И най-малкото деяние го уморява. Твърде постоянно страда от бодърствуване. Отслабва.
Може да стартира да трепери от отмалялост. Или да получи главоболие, ниско кръвно, чувство за непреодолима изнемощялост, натрапливо възприятие за отмалялост, неспособност за концентриране, колебливост или несигурност, горест без очевидна причина, налудности, угризения, чувство, че „ главата му е куха, празна, студена “, болки в тила, нарушавания в зрението.
И най-често:
-безволие;
-меланхолия;
-страх от полудяване.
Известна е мисълта на Амиел: „ Да обичам, да бленувам, да усещам, да изучавам, да разбирам, всичко мога. Само да не ме карат да желая. “
За депримирания „ да желае “ евентуално е най-трудно от всичко. Като усложнението става изключително трудно при прекосяването от концепцията към действието.
Той желае да направи обещано нещо и постоянно желанието му е огромно, само че то остава неосъществено.
„ Искането “ не се задейства. Инерцията побеждава. След това се появява друго предпочитание. После друго. Истински проливен дъжд от стремежи.
Безволието е признак на меланхолия. Но самото то не е меланхолия. Изчезне ли депресията, изчезва и безволието.
Но въпреки всичко дано да знаем едно нещо и да повторим тези известни слова: „ Няма лентяи, има единствено заболели. “ Което е надълбоко правилно. Присъщо е на индивида да работи и да желае.
Щом като някой /независимо дали дете или възрастен/ е „ ленив “, повода би трябвало неотложно да бъде издирена.
Тази леност е признак било на физически или нервозен кусур, било на психическо страдалчество, което би могло да има голям брой аргументи.
Из „ Фантастичните промени на модерната логика на психиката “
